Блогрол
Постинг
09.01.2020 06:20 -
БЪЛГАРСКИТЕ ЯЗОВИРИ
Няма как да се изпразни язовир, който се пълни от реки, притоци чиято вода е в непрекъснат подем, дори и умишлено. Тези язовири са построени през 1973 - 1985 г. Съобразени с всички необходими изисквания за такива водоеми. Разположени са на огромни площи - водоснабдяващи градове и села.
яз. Батак
яз. КАМЧИЯ
Язовир „Ка̀мчия“ е изграден през 1973 г. по поречието на р. Луда Камчия в източната част на Стара планина (извън Община Поморие).
Завирената площ е 9,601 кв.км. Водния обем на язовира е 233,55 млн. куб.м. и се формира от реките: р. Луда Камчия, р. Котленска, р. Глогова, р. Нейковска, р. Ичеренска, р. Медвенска и р. Садовска и е с водосборна площ 1612 кв.км. Язовир „Камчия“ дава питейна вода на град Бургас и град Варна. Характеризира се с ниско съдържание на нитрати, повишени количества желязо и манган.
яз. ЯСНА ПОЛЯНА
Намира се край село Ясна поляна, община Приморско, област Бургас. Изграден е по поречието на Дяволска река. Има водохващане и от река Зелениковска.
Захранва с питейна вода всички селища на юг от Бургас и Средец.
Чрез стоманен водопровод водата се довежда от язовира гравитачно до 2-стъпална пречиствателна станция с проектен капацитет 2500 л/сек. Пречистената вода се изпомпва в изравнителен водоем и от разпределителна шахта се разделя на 2 водопровода: северен магистрален – за нуждите на потребителите до Бургас и Созопол, и южен – за потребителите до Синеморец. Чрез помпена станция от Ново Паничарево се препраща вода за селата Крушевец, Зидарово, Дебелт и гр.Средец.
яз. АСЕНОВЕЦ
Разположен е в долината на Асеновска река на 9 км от град Сливен, в началото на тесен скалист пролом, след смесване на Асеновска река и Магарешка река. Теренът в района на хидровъзела има планински характер с много стръмни брегове. В створа на стената скатовете са стръмни, скалисти и на места с почти отвесни откоси.
За пълнене на водохранилището е изградена вододовеждаща деривация „Амза дере“ за 1160 л/сек, включваща три водохващания на водите на Беленска река над мина „Качулка“. Водохващанията са изградени на „Арнаут дере“, „Търнишко дере“ и „Емишал дере“, съответно за водни количества 312, 520 и 248 л/сек.
В състава на хидровъзел „Асеновец“ влизат следните съоръжения: язовирна стена, открит траншеев преливник, водовземна кула, отбивен тунел преустроен във водовземен и в основен изпускател, инжекционни и дренажни съоръжения и помощни сгради. Водоснабдителният водопровод за 1345 л/сек започва от две гасителни шахти, разположени на специална площадка в левия скат.
яз. АХЕЛОЙ
Ахелой е язовир на река Ахелой, разположен северно от село Дъбник, община Поморие. Пуснат е в експлоатация през 1964 г. Стената е земнонасипна. Дължина около 3 km. Използва се за напояване (около 2300 ha обработваеми земи) и като място за отдих и риболов. Основните видове риба в язовира са: каракуда, слънчева риба, червеноперка, шаран, щука и др.
яз. БЕБРЕШ
Бебреш е язовир на река Бебреш в община Ботевград. Водите му се използват за промишлени цели и питейно-битово водоснабдяване на Ботевград след пречистване.
Язовирът е построен през 1987 г. за напояване на земеделските земи. Обемът му е 15,1 млн. m3. Стената му е изградена от трамбована глина. Тя е с височина 48 m. и дължина 408 m. Към стената му е изградена водна кула с височина 53 m. Чрез нея се подава водата от язовира към Ботевград и Ботевградското поле.
яз. БАТАК
Разположен е в Западните Родопи, област Пазарджик, отстои на 4 km от Батак, на 7 km от Ракитово и на 19 km от Велинград. Изграден е на река Мътница. Неговата площ е 22 km2, а обемът му е 309 000 000 m3. Предпочитано място е за почивка на планина, сред спокойствие и уют, с възможност за риболов целогодишно. На западния бряг на язовира се намира планинският курорт Цигов чарк. Близо до Цигов чарк, в югозападната част на язовира се намира и остров Голака, който е висок 1108 m и с площ около 2,2 – 3,0 ha. А на другия бряг летовище Дъното (община Пещера), което е по-тихо и спокойно от Цигов Чарк и съвсем близо до летовище Св. Константин. Язовир „Батак“ е част от ВЕЦ каскадата Баташки водносилов път и в него се изливат водите на ВЕЦ Батак, който е основен електроизточник на територията на област Пазарджик.
яз. БЕЛМЕКЕН
Белмекен е язовир, разположен на на 1923 м надморска височина по течението на Сестримска река в Рила планина и е част от каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“. Той е най-високият язовир с насипна язовирна стена на Балканския полуостров.
Името на язовира означава „Известно място“. Той е най-високопланинското водохранилище в Източна Рила; изграден е на река Крива река.
Изходен пункт за язовира е село Сестримо, както и местността Юндола.
Съоръженията на каскада „Белмекен-Сестримо“ са разположени в североизточните склонове на Рила планина, като улавят водите от рилската част на поречията на реките Марица, Места и Струма.
Каскадата е съставена от два пояса събирателни деривации: единият на кота 1900 м и другият на кота 1200 м.
Водите от горния пояс се вливат в язовир „Белмекен“, а тези от долния – в дневния изравнител „Станкови бараки“.
Каскадата се изгражда на три енергийни стъпала:
Първото стъпало от каскадата обхваща събирателните деривации на кота 1900, а именно: „Благоевградска Бистрица“, „Илийна“, „Манастирска“ – „Бели Искър“, „Джаферица “, „Марица 1900“ и „Грънчар“. Водосъбирателният канал „Грънчар“ хваща и водите на реките Благоевградска Бистрица и р. Рилска река с притока ѝ Илийна. Река Благоевградска Бистрица извира от склона между Голям и Малък Мечи връх в Рила на 2600 м надморска височина. Северно от долината на Благоевградска Бистрица е тази на р. Рилска с притока ѝ Илийна.
яз. БЕЛИ ИСКЪР
Язовир „Бели Искър“ е язовир, построен по горното течение на река Бели Искър в подножието на връх Мусала в Рила на около 1900 m надморска височина. Намира се на 75 km от София и осигурява около 20% от питейното водоснабдяване на столицата, като служи за допълващ обем на основния водоизточник, язовир „Искър“.
„Софийска вода“: 15 080 000 m3). Водосборната област на река Бели Искър е 28,1 km2, но нараства до 42,5 km2 с довеждането на водите на Пряка река (директно) и на притоците Дарково дере, Шопалата и Люти дол (чрез напорния тунел на ВЕЦ „Бели Искър“). Предназначението на язовира е да събира повърхностните води във водосборната зона (основно тези от топенето на снеговете в периода април-юли и от есенните дъждове) и да компенсира лятното и зимното маловодие. При пълен воден резервоар, ширината на язовира е около 530 – 600 m, дължината е 2 800 m, а площта на водната повърхност е около 850 000 m2
яз. БУШЛЯК
Бушляк е малък язовир в Западна България. Намира се между град Батановци и селата Копаница и Лесковец. Изграден е през 1974 година главно, за да снабдява завод „Стомана Индъстри“ с вода. Захранван е чрез канал от яз. „Пчелина“.
яз. ВЪЧА
Разположен е в Родопите, по поречието на река Въча, на границата между Област Смолян, Област Пазарджик, Област Пловдив. Язовирната стена отстои по на 10 километра югозападно от Кричим и югоизточно от Брацигово, а завиряването е на 12 километра североизточно от Девин.
Част е от каскадата „Доспат-Въча“. Ограничен е от най-високата язовирна стена в страната – 144,5 м. Той е най-големият язовир на реката и сред от най-големите в България изобщо. Дълъг е около 10 км – от стената при почивна станция „Антонивановци“ до завиряването при с. Михалково.
Водите на язовира се използват за напояване на Пловдивското поле. В язовира вирее голямо разнообразие от риба.
яз. ДОСПАТ
Доспат е язовир на река Доспат в Западните Родопи. Разположен на 1200 m надм. височина, площта му е 18,3 kmІ и е сред най-големите по площ и обем в България[1]. Построен е на р. Доспатска. В него може да се лови шаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка и каракуда.
Водноелектрическа каскада Доспат – Въча е най-големият хидроенергиен комплекс в България. Към момента на построяването си язовир Доспат е вторият по големина язовир в страната. Пускането му в действие и завиряването му става през 1967 г.[2] Към язовир Доспат са насочени води от водосбора на Осинска река, благодарение на което в язовира годишно се вливат допълнително 10 милиона m3 вода, покачвайки производителността на всички ВЕЦ по-нататък по каскадата с 10 % или 10 GWh годишно. Водата от язовир Доспат се пренасочва към ВЕЦ „Тешел“ и надолу по каскадата Доспат-Въча.Язовирът е дълъг 19 km и широк около 3 km, разположен в посока северозапад – югоизток. По североизточния му бряг минава живописен път между градовете Сърница и Доспат.
яз. ИВАЙЛОВГРАД
Язовир „Ивайловград“ е язовир в Източните Родопи по долното течение на река Арда преди реката да напусне територията на България и да продължи в Република Гърция. Тук е изграден и третият и последен ВЕЦ от водноелектрическата каскада „Арда“,Язовирната стена е в коритото на река Арда в община Ивайловград, северно от град Ивайловград. Басейнът на язовира е голям и се простира на територията на общините Маджарово и Любимец и Крумовград, има 64 километрова брегова ивица, голяма част от нея е покрита с гъсти широколистни гори.
яз. ИСКЪР
Разположен е на река Искър. Използва се за водоснабдяване на София, както и за производство на електроенергия......общ обем: 673 млн. м3.....площ на водосборната област: 1046 км2.......обща залята площ: 30 км2....най-ниско работно водно ниво – 783 м......
яз. КУЛА
Кула е язовир на река Тополовец. Най-големият язовир в Област Видин. Използва се и като място за отдих и риболов.
яз. КЪРДЖАЛИ
Язовир „Кърджали“ е язовир в България, един от трите големи язовира, заедно със язовир „Студен кладенец“ и „Ивайловград“, които акумулират водите на река Арда и нейните притоци.Водосборна област – 1882 квадратни километра. Средногодишен приток – 30,5 кубически метра в секунда. Водохранилището има пълен завирен обем – 539,90 милиона кубически метра, най-високо водно ниво – 331,50 метра, най-високо работно водно ниво – 324,30 метра, най-ниско работно водно ниво – 285 метра, залята площ – 16,4 квадратни километра. Язовирната стена е с височина от основата – 103,50 метра, дължина по короната – 402,89 метра, кота корона – 331,45 метра.
В БЪЛГАРИЯ ИМА НАД 50 ЯЗОВИРА, които се пълнят от пълноводните ни реки, непрекъснато водата се движи и пени там където има водоскоци.
НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПРАЗНИ ЯЗОВИР(дори и умишлено), заемащ километри площ, който се пълни непрекъснато от бързодвижещи се реки - пълноводни - които са и развъдници на риба.
Тагове:
© Носталгия! Ама по кое минало?
© Евроатлантическите ценности
© Много нетърпеливи тия "граждани&q...
© Евроатлантическите ценности
© Много нетърпеливи тия "граждани&q...
„Съдeбната църква” и „Небесните съдебни ...
Внимание: Говорит москва!
КОМУНИСТИТЕ СА БЕСНИ, ОСТАНАХА С ПРЪСТ В...
Внимание: Говорит москва!
КОМУНИСТИТЕ СА БЕСНИ, ОСТАНАХА С ПРЪСТ В...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani