Знаеш, че нещата са се прее*али, когато химикала ти спре да пише и се опиташ да го поправиш… като го рестартираш…

 

И ето ме мен, в 6 сутринта, не, не че съм станала рано, просто не съм си лягала… :D Та, ето ме мен, в 6 сутринта, спокойно почвам да си пиша началото на едно лимонено фенфикшънче в тетрадката за нахвърляни идеи, когато изведнъж любимия ми химикал (купен съвсем на скоро и почти неизползван!) реши, че трябва да спре да пише. Но аз, понеже съм си инат, вместо да тръгна да ручкам и да търся друг химикал, отчаяно се опитвах да накарам този да пропише. Драсках по листа, правейки спирали, упорито се опитвах да си допиша думата, безрезултатно. Разклатих химикала яростно, мислейки си, ‘Хей, може би просто мастилото е изтръпнало’. Да, знам, изключително умна логика, но все пак е 6 сутринта, и не съм си лягала! Продължих с опитите да го раздраскам да пропише, но и това не се получи, и изведнъж ме осени гениалната мисъл, че всичко ще се оправи ако го рестартирам, което и направих, и секунда след това осъзнах колко гениална всъщност е била мисълта ми… Дори веднага спрях да пиша в тетрадката и се прехвърлих на лаптопа, за да увековеча този епичен момент на епично малоумие, което е епично (epic retardedness is epic!!), пък и отдавна не съм поствала в блога си и реших, че това би било нещо кратко, но пък интересно за четене. Хем ще се посмеете на това как, аджеба, може да си толкова малоумен, че да искаш да рестартираш най-обикновен химикал… Ами на, ей така. С акъл като моя. Недостига на сън и полу-насилствената абстиненция (тези от вас, които са ми чели предишните няколко поста знаят, че месечната ми доза е рубриката „Минутката на Stiff” във „Про-Рок”, което излезе преди две седмици, и все още не съм си го купила… Tobi is a good boyy, sempaaaaiii!!! xD Знам.. голямо съм зле…), плюс доволно омешване на две коренно различни едно от друго анимета (Bleach и Naruto… don’t hate me cuz I love them…. xD) и редица други фактори, като трийсет-секундни изблици на хиперактивност и доста доволни признаци на синдром на дефицит на вниманието (яяя, гугутка на прозорецаа!! Толкова рано? Ааъъ… за какво говорех? А, да!) и предозиране с витамин С поради причини известни само на нас жените… ето до какво може да доведе всичко това :D

И ако тази безмозъчна простотия ви хареса, и изобщо успяхте да стигнете чак до тук, посмейте се, харесайте (ако изобщо може xD), коментирайте, пратете на приятели, нека и те се посмеят на моята безмозъчност :D

Обаче признайте си, всеки от вас в определен момент се е замислял какво би било ако можеше да рестартираме обикновени вещи от ежедневието си (ей, чакай да си рестартирам рисунката, че на листа стана дупка от търкане с гумата, и гумата да си рестартирам, че цялата е черна…) :D Добре. Стига с малоумните ми безмозъчности, може пък да се окаже, че е заразно :D Емии, чао-чао, обичам вии!!

Ама сериозно, недейте да рестартирате химикалките…

Няма нищо безмозъчно в това ,което си написала.И няма на какво,да се смея.Когато,
сутрин се събудя си мисля,че прекалено многото убийства и в частност-други простотий...
Няма как да не почустваш всичко,което и ти.Хареса ми,това за реставрирането.