Пием си кафето с татко, слушам сутрешното му инфо за политическата обстановка в страната и света, прогнозата за времето. На село ли съм не гледам телевизия, не влизам в нета, не чета вестници. Работя си, наслаждавам се на тишина, на стари и верни приятели, студена болярка, чета книги. Не ме интересува нищо и никой. Освен баща ми се чувам само с още два скъпи на сърцето ми гласа. Това е. „Всемирна тишина” както се казва. Какво друго да интересува човека в тая благодат? Нима можеш да замениш с нещо радостта от слънцето, от тишината, от тварите, които летят, пълзят, жужат, пеят, бръмчат, хапят, лаят, промъкват се наоколо? Няма по-голяма радост от това да наблюдаваш как всичко расте, цъфти, ухае, връзва плодове. Не може да не забележиш богатата палитра на природата като започнеш от цветовете и завършиш с плодовете. Само кумбълките колко цвята са знаете ли? Лимоновожълти, кехлибарени, медни, розови, червени няколко вида, лилавеещи, синкави. Може и още да има, ама тия виждам в нашата и околните градини. Колко вида орехи има знаете ли? Дребни, едри, костеливи, или пък лесно даващи ядките си, по-ранни и по-късни. Да не разказвам , че през изоставените, запуснати, обрасли дворове се промъкват диви зайци, кошути, че и чакали. За бялките, змиите, поровете, невестулките, катеричките и другите животинки да не говорим. Като се заслушаш деня и нощя в оглушителната тишина не е толкова тихо. Чува се лекото шумолене на листата, скърцане и свирни на най-различни божии твари, птичи песни, кучешки лай, котешко мяукане, жабешко квакане. Всичко това така вплетено, че ти шум не чуваш, а едно наслаждение, омая.
Слънцето най-накрая успя да изскочи над дърветата до кладенеца, кафето е изпито. Баща ми хваща сърпа си, затананиква си някаква песничка от безкрайния си репертоар и заминава на трудовия фронт. Така обича да казва. Тревата е само негова. В борбата с нея той е сам. Аз пък слагам „очилата за далечно виждане” както се шегувам, надявам ръкавиците и се обръщам усмихната към малката си градинка. Закуската ни е приключила и всеки се заема със свещенодействието си. На душите е леко, мисълта лети без посока и тревога. Идилия, благодат, наслаждение, кой както си го нарече или го чувства със сърцето си.
Милка Маркова
Пухкав Домашен Кекс, лесен и вкусен.Tort...
Март, по билото