послания и важни въпроси,които подкрепям и споделям!Поглеждайки в историята разбираме,че точно различните,гениалните хора са допринесли най-много за еволюционния напредък на света!Всеки е различен по своему и това е ценно!Необходимо е да осъзнаем и приемем този факт спокойно и разумно и да се стремим към собственото си развитие до степен да бъдем полезни за себе си и за другите и да обичаме повече!Поздрави!Хубави дни!

Ако пренесем този казус в нашата страна, бих поразсъждавал върху следното: Защо постоянно се появяват някакви "експерти", които ни втълпяват за надвиснали опасности над обществото... От думите им става ясно, че незнайно защо, апетитът към нас е огромен - едва ли не сме някаква обречена нация, над нас все тегне някакво зло...
Ще ви припомня романа Дон Кихот. Четенето на рицарски романи го довеждат до възторг, изпълват го с чувството за рицарска чест и макар че времето на рицарите отдавна е отминало, той решава да стане странстваш рицар и да се бори със злото по света...

Облечен в подобия на рицарски доспехи, въоръ­жен с ръждясали щит и меч, тръгва да търси подвизи. По пътя се сеща, че няма право да се нарича рицар и да влиза в двубой с истински рицари, защото не е посветен в благородно рицарско звание. Още привечер, в първата край­пътна кръчма, въздигната във въображението му в ри­царски замък, Дон Кихот решава, че кръчмарят е вла­детел на „замъка" и рицар и го моли да го посвети в ри царство. Кръчмарят разбира, че има пред себе си бо­лен човек, и се съгласява да изпълни молбата му, ако преди това цяла нощ Дон Кихот стои на стража до до­спехите си. През нощта с горд вид идалгото обикаля кладенеца в задния двор на хана и влиза в пререкание с мулетаря, който иска да напои мулето си в коритото с доспехите. На сутринта кръчмарят с тефтера си за смет­ки (наместо книга) в ръка посвещава Дон Кихот в рицарство, като го удря няколко пъти с меча по гърба. По негов съвет посветеният рицар се отправя към дома си, за да се снабди с дрехи, пари и да си потърси оръженосец.

На връщане в една горичка Дон Кихот дочува жал­ни стонове. Приближава се и вижда завързано момче, което господарят му налага с ремък, защото не се гри­жело добре за стадото му. Обзет от благороден гняв, Дон Кихот вижда в господаря-селянин рицар, който е нападнал беззащитен, и опира копие в гърдите му. Уп­лашеният селянин се заклева, че ще се разплати с мом­чето и ще го пусне да си иде. Това е достатъчно за Дон Кихот и той си тръгва, без да дочака развръзката. А се­лянинът отново завързва момчето и го набива още по-жестоко.

По-нататък Дон Кихот среща няколко търговци. Взема ги за странстващи рицари и ги предизвиква на двубой, като иска да признаят, че „няма на земното къл­бо красавица, подобна на несравнимата Дулцинея Тобоска"...

Приятен ден :)

Както казва социологът Иво Христов: „България се намира в каскада от кризи, които рано или късно ще се взривят. Дали с експлозия или имплозия вече е въпрос на конкретика. Страната е в икономическа криза. Икономиката се намира в изключително тежко положение. Това го знае всеки компетентен и работещ човек в страната. Запушени са всякакви канали за икономическа инициатива, разчита се единствено на парите от Брюксел, които от своя страна се разпределят по държавите механизми. Страната се намира в изключително лоша икономическа кондиция. Демографската катастрофа продължава с бесни темпове. Безработицата била намаляла? Ами, естествено, три милиона се изнесоха с бесни темпове оттук“...

в живота се постига повече, много повече... противопоставянето
и разединението, омразата и злобата разрушават всичко по пътя си.
Да... учудващо е, че хората не могат, или не искат да живеят
уважително и толерантно... Сериозни въпроси в един хубав постинг,
с важни послания в слова и изображения.
Поздрави, Икра !

Прекрасно послание и илюстрации, но ще те разберат тези, които не мразят и не убиват...
Ние сме между тях и се гордеем, че те познаваме и четем.
Бъди жив и здрав, Ахмед!
П и е р

Спокойна вечер, приятелю!

че си осъзнал дълбоката същност и ценност на различието.Малцина осъзнават, че то е ключов фундамент на битието, доколкото има ли различие, има и битие. Неслучайно нищото се припознава като абсолютната неразличимост. Самото съществуване е плод на различието, в качеството си на ,,пребиваване редом с''. А самото ни зачеване не е ли от различни полове? Ние носим в себе си различието чрез своите бащи и майки, чрез своята уникалност и неповторимост - всеки един от нас е уникат. Нещо повече, идентичността, която толкова ценим, е немислима без различието, тя е възможна само и единствено чрез различието. Прост пример: за да се видиш, ти е нужно огледало, т.е. нещо друго, различно от теб.
Омразата е плод тъкмо на неразбиране на ценността на различието, на погрешната представа, че различието е опасност, която следва да бъде унищожена. Да, но унищожавайки едно различие, се натъкваш на друго, после на трето и така до безкрай. Така в крайна сметка насочената спрямо другите омраза се обръща към самия си носител и затваря кръга на абсолютната неразличимост - нищото. Тъкмо затова всеки един от нас трябва да направи поне минималното усилие да вникне в дълочината на различието, като се опита да разбере другия, различния. Защото едва след като го разбере, той би могъл и да го приеме.

Добър човек си ти!

Благодаря и спокойна вечер!

Ех , Ахмед.... пак го направи ...каза ИСТИНАТА по твоя неповторим начин.
Хубава и спокойна вечер от мен
поздрави,
Дора!

Хубави, пламенни думи в защита правата на различните. Картинката много ми хареса - мисля, че момичето и котката гледат с еднакъв възторг красивата птица, но причините им за това може би са различни:)))
PS Една такава красавица - мисля, че е сойка, нали:))) - от едно клонче на асмата гледа по цял ден и в нашия прозорец - голяма атракция е:)))
Поздрави, скъпи Икра!

Нещастни са тези, които й позволят да ги обсеби.
Вглъбявайки се в нея, те губят способността си
за радост от живота.
Голямо нещастие си е това.
Направо бедствие.
Опазил Бог от подобна лудост.
Поздрав за теб от сърце!

Жестокостта и омразата, която се крие у човека... показва, неразбиране рамката Божия- да живеем в доброта, което подлага този невеж за Истината човек до неподозирани страдания, които ще го вкарат в правия път... ще си плати за стореното зло
Започна нов за човечеството период, за обръщане към Бог...
Вие заставате на страната на Истината със словото и красотата на материалите в блога си! Желая Ви успешна 2017 година!

Калиите, чиято красота е неописуема, сякаш казват: Ние сме различни - по- красиви и необходими.
Аз мисля, че и при хората е така. Различните ( независимо в какво отношение) са дори по- необходими, защото ( историята го е доказала ), са по- човечни и умни и са допринесли много в различни области: изкуство, наука и т.н. Лично аз ги приемам с уважение и възхита.
Хубава вечер!
Литатру