В ДРЕВНОСТТА


Никой не знае кога се е появил такъв тип пътища. Историците твърдят, че още в древен Вавилон били правени специални каменни улеи за превозване на много тежки товари. А дървените греди поставени под блоковете на египетските пирамиди са праобразът на сегашните коловози.
На 13 ноември 1767 г.  потеглил първият конски впряг от каруци, търкалящи се върху  чугунени релси и този ден се смята за  рожденната дата на  железният път.
За щастие  в света винаги е имало  достатъчно предприемчиви хора, които с много труд и настоятелство са държали на своите изобретения, един от тях е  английският механик Томас Севари, който изобретил  внушителна по своите размери  машина за изпомпване на водата от големи дълбочини. Тази машина става много популярна и всеки, който имал нужда от нея си я купувал. Такава машина си купил и цар Петър Първи за фонтаните  на  Лятната градина в Петербург. По-късно Джеймс Уат  от шотландия подобрява изобретението на Севари и създава първия универсален парен двигател, с който започва ерата  на промишлената революция. След изобретението на Уат  започва  ерата на автомобила. първият, който се заел да конструира  парен двигател за кола е инжинера  Уилям Мърдок. Бащата на парният локомотив е  Джордж Стивънсън . Той основава първата фабрика за производство на  локомотиви и първия научно-технически център  по железопътен транспорт.  тези изобретения са основата на много други и много отделни страни започват собствено  локомотивостроене.
Първи стъпки в тази индустрия прави  могъщата Турска империя в средата на миналия век - стенещи под османското иго народи, мрак и безпросветност, хайдушки чети, въстания и  борба за свобода. Тези, които учели в чужбина когато се завръщали в родината си разказвали, че там имало  огнени машини, които теглят каруци с товари и хора по-бързо и от конски бяг, и представяте ли си - горят въглища и вървят по железни пътища. Тази мълва бързо се разпостранила и  принудила съвета  на Висшите държавни  ръководители да решат, че Турция трябва да е  в крак с Европа. Пускат се в ход тайни преговори, подкупи, заплахи. Решено било да се прокарат железни пътища м/у  Цариград и Белград,  между  Одрин и Провадия през Бургас  и по отсечката  Варна - Русчук. Започват преговори и се предлагат разни условия, които да привлекат строители на тази железница.  Дават се 99 години на този, който построи тази железница, после 99 години да я управлява - нещо като концесия. Явяват се няколко английски и български сдружения , които представят свои проекти, но турците не вярвали на българите и се отнесли с пренебрежение към тях, англичаните пък нямали достатъчно пари за  тези проекти затова спечелват, Румъния Франция и Австрия.
В 1860 г. е завършена първата  ЖП линия в Европейска Турция   Черна вода - Кюстенджа. Четири години по-късно се прави първата копка за жп  за линията Русе -Варна, две години по-късно пътят е готов. България се сдобива с железница  40 години по-късно заради османското иго.