Там,  където  единствената  жена  е  МАРИЯ
 Планината  Атон  в  Северна  Гърция  е  главното  средище  на  православното  монашество.  По  билото  достигащо  до  2000 м  височина,  се  издигат  манастири  които  от  VII в.  насетне  били  огнища  на   активна  културна  дейност  и  на  строго отшелничество.
          
Според  древната  легенда  гигантът  Атос  по  време  на  битката  срещу  Зевс  откъртил  една  планина  от  сушата  и я  хвърлил  в  морето,  опитвайки  се  да  смаже  Посейдон.  Не  успял,  но  създал  този  полуостров  ,  предназначен  по- късно  да  стане
Света  гора  за  православната църква.
          
" Тук  всеки  камък е пропит от молитви",  твърдят местните  хора  и  това  не са голи думи,  тъй  като  в  тази  земя,  осветена  от  вярата,  където  злото и  греха  изглеждат  много  далечни,  отвъд  морето,  където присаствието  на  набожността  се  чувства  доста  силно.  Отшелничеството преставлява  форма  на  духовност,  която  била  много  разпостранена  в източното  християнство. 

На места  високо в планините хората строили на времето  много  манастири, някои  от тях са све още оцелели.  По  късно  отшелниците  се  организирали в групи,  създали  монашески  съобщества, смятани  за  "основния нерв на Църквата".

        " Спри се жено, какво правиш тук?  Ти  си  царица,  но  на  това  място царува  друга  царица!  От  днес  никоя  жена  няма  да  наруши  това място".  Според легендата тези думи били отправени към Гала  Плацидия,  когато  влязла в манастира  " Ватопеди "  на
планината Атон.  
  
Но,  думите  не  били  изречени  от  човешко  същество,  а  от  голямата  сребърно-златна икона, изобразяваща Богородица.   Гала  Плацидия  се  върнала  назад и  покорно  напуснала  манастира.
   Всъщност,  тази крепост на вярата била  дълга 45 километра и широка 5 км.,  в действителност станала  остров,  откакто  през  484  и  481 г. пр. Хр. Ксеркс   накарал  да  прокопаят канал,  от който  да  атакува  Атина.  Но  този  факт и досега  не е доказан.

         Едно  апокрифно  предание  разказва,  че  докато  Богородица  и  св. Йоан плавали по Егейско море към Кипър, където живеел  Лазар,  спрели  на  планината Атон, на мястото където днес се издига манастирът  " Иврион".  Богородица била толкова възхитена от местността,  че  я кръстили с името " Градината  на  Дева  Мария "  още  преди  по  тези  земи  да  стигнат   анахоретите  и  да  донесат  Божието  слово.
        
За  известно време през  ХI в.  на  полуострова се преселили  многобройни семейства овчари, които деляли  земята  с монасите. Съвместното съжителство не било лесно, поради различния начин на живот, който водили двете общности, но  най вече заради жените, които пристигнали заедно с мъжете.

        През целият живот на отшелника  Богородица продължила да му се явява  и  винаги носила утеха  и напътствия, как да посреща изпитанията съпътствали отдадеността му към вярата.

       Съществуват религиозни изяви, при които ритуалът е призив за разкаяние, преминаващо от нивото на изоброзяване  до нивото на реалността,  въвличайки  участниците  в  действия,  при които всеки  представен  факт трябва  да  бъде  автентичен  във  всички  свои  изяви.
         В нощта  на Велики петък  по  улиците  на градчето  Сартене, Корсика, преминава  процесия  на  каещи се,  която е вид секрално  представление,  поднесено  с много реализъм  и  чийто  сюжет  са  Страстите Христови.
        
Церемонията започва в централната цълква, откъдето  осем каещи се, облечени в черни раса, понасят за процесията  голям балдахин,  на  който  е  поставена  статуята  на  Христос,  свален  от  кръста,  увита  в  бяло  платно,  изобразяващо  сударий.
        
Но  главната   роля  се играе от  и  catenacciu - облечен  в  червено  расо  каещ  се,  чиято  самоличност не трябва  да  бъде  разпозната,  само  свещенника  знае  тази  тайна.  Мъжът бос, носи по улицата кръста  и дебела  верига.  Той  е  в  центъра  на шествието,  което  се  проточва  по  точно  определен  маршрут,  очертан  през вековете  от  повтаряща се  традиция. 
      
Началото  на  тази  церемония се поставя  през  ХIII в. във  връзка  с  идването  на острова  на  французите,  които  пренесли  тук  символиката  на  Голгота.   Други  поддържат обаче,  тезата, че  ритуалът е въведен в Корсика  под  арагонско  влияние,  като  отзвук  от  испанската  спиритуалност  относно  Страстите  Христови.
    
Този  ритуал  преставлява  живо  свидетелство  за  религиозността,  заразяваща  всички  местни  жители,  макар, че  само  един е  героят в този ритуал и  той  показва, че  се  кае  пред  целия  народ.  Една  демонстрация  на  греховност  представена  на  сцена,  като  културно  мероприятие.  Героят се  представя  като  изкупителна  жертва,  готова  да  поеме  греховете на цялата  общност.

Edno vreme e imalo mnogo rituali, horata sa bili mn. nabojni. Sega samo v Amerika ima plemena koito vse oste spazvat tezi rituali, do kolkoto znam.