Досиетата нагнетиха обстановката по онова време. Политическите партии се хванаха за гушите и им трябваше изкупителна жертва, за това се спряха единодушно и БСП и СДС избраха, жертвата да е Димитър Иванов, шеф на 6-то управление на ДС. Духът на депресия и лустрация противоричи на здравия смисъл, на демокрацията и на закона. колкото до архивът на ДС, такъв никога не е съществувал, за да бъде унищожен от някого си. Няколко месеца, преди да бъде обвинен Д.Иванов сам споделя с журналисти от кулоариите, че само отделни непроверени протоколи на хора, които са доносничели за колегите си, са били т.н. унищожени, но преди това са ги описали и завели, като ненужни архиви с подпис и печат на ген. Кашев, според осведомени хора от високите места.

През месец януари на 1989 година Министерството на МВР решава да "разчисти" архива си. Всички доноси, компромати,непотвърдени сигнали за престъпления, всички материали за изказвали се хора против режима на Тодор Живков, бяха прочетени, описани, сортирани и унищожени в ДС. Причината за това унищожение на този неквалифициран архив е, за да се предпазят от несправедливо наказание невинни хора и техните наследници.