СКАЛНИ  СВЕТИНИ

  Те  са  част  от чудесата на Новия свят   построени  от V век до ХVІІІ век.

  "Историята, това е нашето минало. Знанието, това е нашето бъдеще!



Първите манастири в българските земи са основани още преди създаването на Българската държава и са свързани с гоненията на християните в Римската империя през втората половина на IV век. Най- старите манастири са скални. Такива са Аладжа манастир, Албутинския, Ивановските скални манастири (под егидата на ЮНЕСКО).


   През XIII и XIV в земите на Византия и България възниква ново течение в християнството- учението за Божествената енергия- исихазъм. Тя е свързващо звено между Божествената същност от една страна и земния свят и човека от друга. Чрез нея (Божествената енергия) верующият може да се възвиси и са се доближи до Бога, което е единственият път за спасение. Не случайно голям брой монаси- исихасти, които бягат от нападенията на османци в южните области на Балканския полуостров намират убежище и създават нови манастири край Търново, Червен, долината на Русенски и Черни Лом, склоновете на Шуменското и Провадийското плато, в Искърското дефиле, в скалите на Мадара .

   В българските земи в миналото са съществували над 500 скални манастири и черкви, изградени в естествени пещери или скални ниши по подобие на тези, строени в селищата. Разбира се, те не притежават тяхната монументалност, поради ограничените възможности на скалните площадки. Три от тези манастири се намират в землището на с. Карлуково- Ловешко. Това са скалните манастири "Св. Марина", "Св. Безсребреници Дамян и Козма"и "Св. Никола" (Глигора) са трудно достъпни и затова малко познати.

    Създадени при трудни условия и ограничени средства, те имат непреходно значение като паметници на познание за българите и Българската държава през Средновековието.   Находките от по- късно време свидетелствуват, че скалните манастири в района на Карлуково, продължили да съществуват и след падането на България под Oсманско владичество ( робство) и са спомогнали за утвърждаване и запазване на християнството. За това свидетелствува надписът на големия български книжовник Епископ Софроний Врачански, който през коледата 1798 г., бягайки от кърджалиите е намерил убежище в Карлуковския манастир, след което посетил трите скални манастира "Св. Марина", "Св. Николай" и "Св. Безсребреници Дамян Козма ” и оставя своя подпис в последния. От четири манастира в района на с. Карлуково в момента е запазена само църквата "Успение богородично" в двора на психиатричната болница. Другите три скални манастира са в руинно състояние - почти напълно разрушени, а стенописите унищожени.

   Скалната църква "Св. Марина" датира от края на XIII и началото на XIV век. Намира се на десния бряг на река Искър, срещу Карлуковския манастир. Построена върху непристъпна скална площадка в ниша на около 20 м от нивото на реката, тя е била е изградена от местен ломен камък, свързан с хоросан. Имала е дървена конструкция и двускатен покрив с керамични керемиди. Еднокорабна, едноабсидна с размери 5 на 3 м. Стените й били дебели 60 см. Малко прозорче (мазгал) украсявало южната фасада. На източната стена се намирали две олтарни апсиди - малка и голяма. Сведения за този вид се черпят от останките, документация, книги и научни изследвания. . . . . .


Басарбовски манастир


Манастирът води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.), но най-ранните данни датират от османските данъчни регистри от XVI век. Най-известният обитател и вечен игумен е Свети Димитър Басарбовски. Още Паисий Хилендарски го споменава в своята „История славянобългарска“. По времето на Руско-турската война (1768-1774) мощите на светеца са пренесени от ген. Иван П. Салтиков в Букурещ и поставени в митрополитската, а днес патриаршеска църква „Свети Свети Константин и Елена“ на 13 юли 1774 г. Там те са и до днес. През 1937 година в манастира се настанява монах Хрисант и започва да го обновява........




Пещери Аджанта в Индия


Първите будистки пещери-монументи при Аджанта датират от втори и първи век пр.Хр. При управлението на Гупта (пети и шести век пр.Хр.) към оригиналния комплекс от пещери са добавени много други богато украсени пещери. Изображенията и скулптурите в Аджанта (Ajanta Caves) са считани за шедьоври на будисткото религиозно изкуство и оказват значително влияние върху художествените тенденции.




Пещери Елора - Индия


Тези 34 манастири и храмове се простират на площ от над 2км, като са изкопани една до друга в стената на висока и стръмна базалтова скала, находяща се недалеко от Аурангабад, Махаращра. Със своята непрекъсната поредица от монументи, датиращи от 600г.пр.Хр. до 1000г.пр.Хр., Алора съживява пред очите на посетителя древната цивилизация на Индия. Комплексът на Елора (Ellora Caves) е не само произведение на изкуството и технологичен подвиг, но със своите светилища, посветени на будизма, хиндуизма и джайнизма, той се превръща в олицетворение на толерантността, която е характерна за древна Индия.


ПОВЕЧЕТО СКАЛНИ  МАНАСТИРИ, ЦЪРКВИ И НИШИ са построени през ХІІ век.

12 век, когато – според исторически източници, търновският  патриарх Йоаким I изсякъл тук църква в скалите.По-късно, самият цар Иван-Асен II посетил високопоставения отшелник, като дарил средства, с които да бъде основан голям манастир на името на Св.Архангел Михаил.Вероятно, по това време, славата на скалните манастири е била голяма, тъй като впоследстивие са били подпомагани и от  царете Георги-Тертер I, който дори се замонашва тук в края на живота си, и Иван Александър.

Забележителното при манастирския комплекс край с.Иваново, за разлика от останалите подобни е, че се състои не само от 1-2 църкви и монашеска част, а представлява своеобразна  система от по-малки или големи църкви, параклиси, скални ниши и кухини, издълбани във високите скали на живописния каньон.В най-добрите си времена манастирът е наброявал 41 скални храма с общо около 102 помещения.

Побитите камъни са най-големите  еротични  фантазии на природата


Смайващи еротични природни ваяния са и родопските Сиври кая, Олан кая, скалите по поречието на Душан дере, прочутата Адам кая до съседното на Татул с. Равен.


Кашмирските Хималаи


Труднодостъпната пещера Амарнат във високата част на Кашмирските Хималаи, за да отдадат почит на леден сталагмит, чиято форма отъждествяват със Шива линга, възпроизводителния орган на техния върховен бог. Почит към него индийците отдават и наричайки Шивлинг един от най-красивите върхове на Гархвалските Хималаи при изворите на река Ганг. Вероятно това се дължи на устремената към небето негова издължена, пирамидална форма.



Южен Китай

Южен Китай също има еротични   фантазии на природата.
Даоизма. Даоистите не противопоставят доброто на злото, а по-скоро виждат взаимната зависимост между тях.

Планината Данся.

Една легенда за тази планина облича в романтична дреха каменната й снага. Според нея името й е родено от любовна история. Някога тук живял честен и работлив млад мъж на име Дан Джай. Феята   
А Ся се влюбила в него и дошла в света на смъртните, за да се оженят. Но като узнал това, Нефритеният император веднага  й наредил да се върне в двореца му. Тя обаче твърдо отказала да изпълни заповедта и тогава императорът я превърнал в красива наклонена скала при река Дзиндзиен, а любимия й мъж – в скала с формата на монашеска качулка ( прилича и на гъба) на отсрещния бряг. Тогава планината получила наименованието си от първата част на мъжкото име и втората на женското.
Днес много хора идват тук – едни привлечени от любовната история, други от изразителните скални форми, трети от възможностите, които предлагат реката и Езерото на летящия дракон. Но никой не пропуска двете забележителни скали. Скалата е висока 30 м.


Гърция

Самите скални манастири сякаш са накацали  / направо на отвесните скали / по склоновете на Олимп. Такава красота не евиждана – направо дъхът ти спира. Първите отшелници са дошли тук още през XI век и се настанили в пещери из скалите. Когато турските орди покорили Византийската империя, те започнали да се изкачват все по-нагоре, докато накрая превзели недостъпните върхове. С помощта на въжени стълби, кошове и плетени мрежи те изкачвали строителен материал и изграждали своите манастири.


 Самите действащи скални манастири са: „Свето Преображение Господне“  наречен Големият Метеор.Той е най-големия манастир, основан 1340 година от Свети Атанасий Метеорски. Пътят до него е труден, включващ и тунел. Стълбите му  са тесни и едвам двама души могат да се разминат. Големия Метеор  има много забележителности - има няколко храма, няколко музейни сбирки, отворена костница, стенописи, два лифта. Прекрасен изглед. Тук се намират и  мощите (черепите) на св. Атанасий Метеоро и св. Иоасаф (двамата основатели).

Набатейците в Петра

През IV в пр.н.е. набатейците – пиратите на Червено море, избрали непристъпната Петра за столица на своето царство. Това станало през 312 г. пр. н. е. Не е известно къде и кога се сдобили с инженерни, хидротехнически познания, но в съчетание с тяхната предприемчивост и трудолюбие това дало поразителни резултати. Построили бентове, шлюзове, водоотводняващи тунели и така този древен народ превърнал безплодната, но богата на вода местност в огромна цъфтяща градина.


До града, разположен на височина 900 м над морското равнище, било възможно да се стигне само един-единствен път – много тясната и извиваща се като „змия“ клисура „Бабелсик“, с дължина 1200 метра. Непристъпни скали от двете й страни се издигали на височина от 100-180 метра и били естествена защита на града. Държавата забогатя-вала с всяка година, ставала все по-могъща. През първата половина на I в. пр.н.е. населението на столицата вече наброявало над 20 хиляди души. Разбира се, набатейците искали да я направят красива и величествена. Украсявали гробниците, изграждали портали над входовете на пещерните храмове. От тези времена до нас са достигнали останките на най-красивото съоръжение на Петра – съкровищницата „Ел Касна“ („Съкровищница на фараона“). Този гигантски храм, изсечен в скалата-мо-нолит, е украсен с колони с изображения на богове. Увенчава го кръгъл малък храм. От него се открива долината и цяла редица (около хиляда) скални гробници от пясъчник в нежнорозово и в други червеникави оттенъци. Археолозите предполагат, че набатейците облицовали фасадите им с някакъв неизвестен материал, който при взаимодействие с камъка и под влияние на природните сили довел до обагряне в този невероятен цвят.


Корсика


Остров Корсика се намира на около 12 километра от остров Сардиния, на по-малко от 90 километра от крайбрежието на италианската провинция Тоскана и на приблизително 170 километра от Монако и Франция. Заема площ от около 8681 кв.км. и се простира на около 183 километра в най-широката си част от север на юг. Островът попада в североизточните части на западното Средиземноморие, като на север от него се намира Тиренско море.



следва

Благодаря !

Интресен постинг много неща за скалните ниши научих.
Басарбовския манастир е единствения действащ скален манастир в България.
Басарбово е квартал на Русе.и е на 5-6 км от центъра на Русе.
Има и постове в блог.бг за него
http://indreal.blog.bg/drugi/2009/05/08/basarbovskiiat-manastir-na-r-rusenski-lom.332129

http://an200.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/04/15/skalniiat-manastir-quot-sv-dimityr-basarbovski-quot-i-skalni.61119
Трябва да спомена и Ивановската скална църква /до с. Иваново Русенско/ с уникалната си живопис която е паметник на ЮНЕСКО
http://aleksaginka.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/09/22/ivanovskite-skalni-cyrkvi.402063
Приятен и хубав ден!

Научих нещо ново.
Благодаря ти!

Днес ми е малко "късо" времето. Ще се върна да си ги прочета на спокойствие!
Сега излизам.
Поздрави, dalida!:)))

Поздрави
Валя