Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Постинг
15.09.2011 08:51 - БЪЛГАРИТЕ - 31 част
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 6754 Коментари: 12 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                 БОГОМИЛСКАТА   ЕРЕС


Богомилите са идейните последователи на учението на български свещеник, живял по време на царуването на цар Петър I (927-969), известен като Поп Богомил. Първите сведения за появата на богомилството говорят за враждебното отношение на Цариградската патриаршия към него и за окачествяването му като вредна за интересите на църквата и държаватаманихейска ерес, примесена с павликянство.

Поп Богомил е български религиозен мислител и ересиарх, живял през Х век, по времето на цар Петър I (927-969)

За него Презвитер Козма в произведението си „Беседа против богомилите “ казва, че се наричал Богомил, но по-добре било да се бил наричал Богунемил, защото такова име, според него би му подхождало много повече, заради дейността, която развивал.

Поп Богомил е споменат и в редица други средновековни исторически източници, между които с голяма известност се ползва „Борилов синодик“, от него научаваме, че поп Богомил е имал ученик, наречен Михаил, както и неколцина видни последователи, измежду които били добре известни Тодор, Стефан, Добри, Василий и Петър. Всички те са анатемосани от църквата, тъй като учението им не е христианско.

Смята се също така, че поп Богомил има син, наречен поп Йеремия
, който също е негов ученик. Както Йеремия, така и Богомил се смятат за автори на някои еретически книги, забранени от църквата и включени в Индекси на забранените книги. Но анализът на запазените съчинения на поп Йеремия доказва, че те съдържат някои апокрифни елементи, но не са еретически. Поп Богомил е създател на движението на богомилите.


„Беседа против богомилите“ e полемично произведение на старобългарската литература, чийто автор е Презвитер Козма, църковен писател, приближен на цар Петър I.

От тази беседа се научават много факти за богомилското учение и как се е отнасяла към неговите принципи православната църква. От текста личи, че авторът на беседата или не е смятал богомилите за отделна секта, или не е искал да ги отдели от останалите еретици чрез някакво определение, страхувайки се, че част от слушателите на беседата (беседите не били само четиво, но и се произнасяли публично при църковни проповеди) ще се изкушат да гледат на богомилите като на може би по-приемливи и по-близки до православните християни еретици и изобщо като на нова структура, несвързана пряко с вече познатите и повече или по-малко мразени от обществото еретически групи, като манихеи или павликяни. Освен това, може би е искал, злепоставяйки пред публиката си богомилите, да заклейми същевременно и останалите еретици.

Във всеки случай той отказва да ги определи, а ги нарича просто „еретици“. При това се старае да направи между тях и истинските християни едно особено разграничение - богомилите приличат по поведение на изключително благочестиви християни, но не са, защото зад кроткото им и благонравно поведение, според автора, се криели опасни врагове на човешкия род, които искали да го отклонят от следването на онези канони, които осигурявали възможност душата да се спаси и човек да получи вечен живот.Всъщност, богомилите били повече реалисти, отколкото религиозни фанатици.

По-точно, както Козма свидетелства, еретиците отричали истинността на буквалното тълкуване на Библията, както и достоверността на разказите ѝ изобщо, защото според тях Дяволът, а не Бог имал ръководна роля в Сътворението и управлението на земния свят (но без помощта на Бога нямало да успее да вдъхне живот на сътворените от него Адам и Ева).



Борѝлов синодик - "Синодник, който се чете в първата недаля от поста" е един от най-старите запазени старобългарски писмени трудове от началото на 13 век. Той е важен документ за историята на Второто българско царство.

Създаването му е продиктувано от необходимостта да се документират решенията на събора срещу богомилите, свикан от цар Борил през 1211 година. По негово нареждане е преведен на български език гръцкият Синодик от 843 година, в който се съдържали изложения и анатеми срещу различни по-стари ереси, разпространявани във Византия. В преведения на български Синодик е прибавена специална глава, в която се излагат и проклинат схващанията на богомилството.

По-късно Бориловият синодик е допълнен от Патриарх Евтимий. След падането на Търново е пренесен и разпространяван в Сърбия и Русия, където по негов образец са съставени сръбски и руски синодици.

Цариградската патриаршия или Вселенската патриаршия е автокефална поместна православна църква с местоседалище в Цариград (Истанбул), Турция. Седалището на патриаршията е в църквата „Свети Георги“.


Създадена след разцеплението на Римската империя (395 г.). Отначало е възглавявана от епископ, а от 451 г. - от патриарх. През 596 г. нейният глава се провъзгласява за Вселенски патриарх.


 Българската православна църква - от покръстването през 864 г. до въздигането ѝ в патриаршеско достойнство -
 927 г., Охридска архиепископия (патриаршия) от учредяванто ѝ през 1018 до неканоничното ѝ закриване през 1767 г, както и сръбските християни след унищожаването на Търновската патриаршия.


В първите векове на османското владичество Цариградската патриаршия подпомага църковното и училищното дело в Османската империя и противодейства на опитите за потурчване на отделни селища и райони на Балканския полуостров, в това число и в българските земи.

От 18 век и началото на 19 век патриаршията до голяма степен приема "мегали идея" и се стреми да гърцизира негръцкото християнско население в империята. Тя противодейства с всички сили и средства на църковно-националната борба на българския народ и след учредяването на Българската екзархия (1870 г.) не признава нейната автокефалност (самостоятелност) до 1945 г. Цариградската патриаршия възпрепятства българската църковна и училищна дейност в Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор 1878 г. отново остават в пределите на Османската империя. Подкрепя не само гръцката, но и сръбската националистическа пропаганда в тези две области и пр.


Павликянството е християнско религиозно движение, появило се през 7 век в Армения. За негов създател се смята Константин Мананали, създал първата арменска павликянска общност около 660 година и осъден на смърт като еретик от византийския император Константин IV Погонат. Въпреки гоненията, движението укрепва позициите си сред широки кръгове от населението и достига апогея си през 844 година с основаването на Павликянската държава с център Тефрике - днешен Дивриги в област Сивас, Турция, благодарение на съюза си с арабите и образуването на общ фронт срещу Византийската империя.

Павликянството е често свързвано от днешните изследователи с манихейството и богомилството и характеризирано, в сравнение с по-умерената доктрина на последното, като изповядващо "краен дуализъм". То получава широка популярност на Балканския полуостров през средновековието. Според някои, павликяните извеждат доктрината си, както и своето име, от антиохийския патриарх Павел от Самосата и неговото учение. За пръв път е споменато на синода в Dowin през 718 г. Според Петър Сикелиот en:Petrus Siculus  и патриарх Фотий (ІХ в.) павликянството представлявало дуалистична секта, която не признавала Стария Завет, части от Новия Завет, религиозните и църковните култове и служби, почитанието на икони и реликви и църковните отци. Те отричали кръста като християнски символ, смятайки го за езически смъртоносен инструмент за мъчение. Представата им за Исус Христос носела черти на гностицизма. Смятат се, заедно с богомилите, за родоначалници на катарите, които във Франция през ХІІ  и ХІІІ в. често са наричани с производни имена от павликянин (paulician) и българин (bougre).

 Тондракитите от Х век фактически са продължители на павликянството. Произходът на афшарите, йезидите и алевиите също сочи за връзка с павликянските общности, възприели сектантски и синкретичен ислям в горна Месопотамия, северна Сирия и множество райони на Кюрдистан.


Съвременните учени характеризират богомилството като дуалистично,антифеодално и реформаторско народно движение, възникнало в лоното на българската църква през Х век и бързо разпространено в българските земи —(Мизия, Тракия и Македония), в бурните времена предшестващи византийското нашествие.Корените му, като цялостно социално по съдържание и религиозно по форма движение, трябва да се търсят в българската обществена действителност през първата половина на Х в. и в изострения социален и религиозен антагонизъм.

Като дуалистични (от латински duo, dualis: две, двойствен) биват определяни философските и/или религиозни системи, защитаващи наличието на две основни начала (принципа, естества, същности), разглеждани като напълно независими едно от друго и антагонистични (намиращи се в постоянна борба помежду си): доброто и злото, силите на светлината (познанието, красотата и духовността) и тъмнината (мракобесието, злобата, греха и порочността), Бог и Сатаната. Дуализъм е всяко учение, което за разлика от монизма, възприема не едно, а две основополагащи начала. Най-широко терминът за доброто и злото, греховността и светостта е застъпен в християнското богословие и терминология, където двете начала са доброто и злото, светлината и тъмнината и т.н. Намира приложение също в класификацията на философските учения, където разбирането е по-широко, в зависимост от конкретната употреба. По-тясно значение има при марксическото деление на философските школи, където означава равнопоставеност на материята и духа и съответно на дефинираните от марксическата терминология философски системи на материализъм и идеализъм - терминология, която по инерция продължава да се употребява в ограничена част от днешните философски среди в България. В по-широк смисъл и предимно като епитет думата се употребява в политологията, социологията и др.


Антагонизъм (от гръцки ανταγωνισμός — спор, борба) е една от формите на противоречие, характеризираща се с остра, непримирима борба между враждебни сили и тенденции, между противоположни възгледи и интереси.


Още информация:
1. http://bg.wikipedia.org/
2. http://historicuse.alle.bg/




Гласувай:
15
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. watchtowerman - Богомилите са почитани днес,
15.09.2011 11:14
защото са родоначалници на розенкройцери, масони, илюминати, теософи, окултисти, ню-ейдж-активисти-глобалисти, с една дума определяни от християнството като сатанисти. Павликянството е идеологиска концепция на арабско-мюсюлманския свят за разрушаването на Християнския свят и завладяването му. Затова никак не е чуден съвременния факт - съюза между арабско-мюсюлманския и илюминатското-левичарство.
цитирай
2. atil - То има една нишка, която ги свързва ...
15.09.2011 16:37
То има една нишка,която ги свързва всички богоборчески движения и учения.Това ,че се борят против установения порядък на нещата и против този ,който ги е установил,против институциите,които ги крепят.Та докато се дойде до левите движения и идеологи та до анархизма,феминизма и дори профсъюзите...(кой знае защо там мафията винаги намира добра почва за изява...)
Богомилите едва ли са родоначалници на изброените организации,но безспорно са идейни вдъхновители.Самото богомилство не е нещо ново а се появява като христианизиран вариант точно на т.нар.ПРОСТОНАРОДНО Тенгрианство.И отговор на репресиите срещу тези ,които отказали да се кръстят. Най-много такива имало в Македония.Българското име на поп Богомил е Даут-Худаяр от боилския род Билиг.Баща му Карамат е бил обезглавен от Борис-1. От същото древно егалитарно учение се ражда и маздакизма в Персия.И дори се опитали да го наложат за държавна религия но, брата на тогавашния шах Кавада се намесва.
Богомилите отричали кръста, отричали държавата и властта на болярите,отричали задължението да се воюва за Царя...Дори само това е достатъчно за да се сети човек за какво става въпрос...
цитирай
3. watchtowerman - Богомилите
15.09.2011 17:40
са били против държавата и Царя, но само когато те били свързани с Християнството. Щом дошъл другия Цар - Султана, и другата държава - мюсюлманската, богомилите ги приели като свои и преустановили съществуванието си - появили се помаците...
цитирай
4. atil - Именно! Особенно в Босна има много ...
15.09.2011 18:10
Именно! Особенно в Босна има много следи от тях,от предците на босненците-богомили.Та там се намереха и потвърждения на сведенията че богомилството произлиза от простонародното тенгрианство( също ерес, наричали са го "маджарство").
цитирай
5. andri - Богомилската ерес...
15.09.2011 23:22
Великата ерес е считана за един от най-интригуващите феномени в европейската средновековна история. Това е много романтично време. Време на еретици, време на клади, време на кръстоносни походи, на съдебни процеси на Инквизицията. Време, в което живеят едни хора, за които вярата е определяща и изключително важна. Днес религията сякаш е освободена от тези догми, с които е била обвързана преди.
цитирай
6. ezitura - Богомилството...
16.09.2011 00:25
Богомилството оказва силно влияние върху зараждането и разпространението на ереси в Западна Европапрез Средновековието. Вероятно то оказва ключово влияние върху създаването и дейността на Босненската еретическа църква по времето на бановете Кулин и Нинослав (12-13 век). Вероятно под влиянието на богомилството се разпространяват в Западна Европа ученията на албигойците и катарите.
цитирай
7. marley - Ереси.....
16.09.2011 00:49
Много ереси, водещи началото си от специфични разногласия относно общоприетата в дадения исторически момент официална доктрина, водена нерядко от съответни политически и материални интереси, са прераствали в обществени движения опълчващи се срещу църковната и държавническа власт и социалните им структури.
цитирай
8. dalida - brancaleon, албигойците проповядвали катарство. То е свързано с Албигойците от Лангедок
19.09.2011 21:41
Последната крепост на албигойците (катарите) е Монсегюр в Пиренеите. Тя е превзета от папските войски през април 1244 г. и еретиците, които отказват да се покаят, са изгорени на клада. След това събитие албигойството изчезва като организация от историческата сцена.

Папата не възприемал това учение и изпратил кръстоносен поход срещу катарите.
катар - това означава: измит, пречистен, облян със светлина.
Папата подкупвал всеки, предлагал земя и благини за всеки, който се откаже от катарството и приеме католизма.
И това се е случило още през 12 / 13 век., във Франция.
Франция и Италия днес са едни от най-корумпираните държави в Европа.
цитирай
9. dalida - Малко данни за ИНКВИЗИЦИЯТА (пише го в историята за средновековието)
19.09.2011 21:50
Лангедок вече е твърдо под контрола на краля на Франция. Инквизицията започва работа в Тулуза през ноември 1229 г. с което започва и процесът на избавяне на областта от вярата катарите, както и сриването на останалите катарски крепости. При папа Григорий IX на Инквизицията е дадена голяма сила за подтискане на ересите. Противно на популярната легенда, Инквизицията действа предимно с помощта на правно разследване, убеждаване и помирение. Съдебни процедури са били използвани и въпреки, че на обвиняемият не е позволено да се запознае с имената на обвинителите му е позволено да изтъкнат своята правна защита. По-голямата част от признатите за виновни в ерес получават леки наказания.

Катарските крепости падат една по една. Монсегюр издържа девет месеца на непрекъсната обсада, преди да бъде завзет през март 1244 г. Последният пост на катарите - малка, изолирана, пренебрегвана крепост Керибюс, бързо пада през август 1255 г. Последното известно изгаряне на лице, изповядващо катарските вярвания е извършено в Корбиер, днешна Швейцария седемдесет години по-късно, в 1321 г.
цитирай
10. анонимен - Плитичко копаете, трябва по-надълбоко!
19.09.2011 22:11
Когато анализирате богомилството, трябва да копаете по-надълбоко, за да се обясни защо именно в нашите земи се появява това учение и за връзката му с тракийските религиозни учения. Почетете за Залмоксис от 5в пр.н.е. и за спецификите на християнството на траките, които по-късно се нарекоха българи. Християнството по нашите земи от първите му векове след приемането му от първоапостолите и архиепископията с център Томи /Констанца/.
цитирай
11. dalida - анонимен 13." Плитичко копаете, трябва по-надълбоко!"
20.09.2011 08:28
Съвременните учени характеризират богомилството като дуалистично,антифеодално и реформаторско народно движение, възникнало в лоното на българската църква през Х век и бързо разпространено в българските земи —(Мизия, Тракия и Македония), в бурните времена предшестващи византийското нашествие.Корените му, като цялостно социално по съдържание и религиозно по форма движение, трябва да се търсят в българската обществена действителност през първата половина на Х в. и в изострения социален и религиозен антагонизъм.

Причината за възникване на богомилството е византийското нашествие на Балканите.
------------------------------------
Залмоксис е, според най-древния извор — „Историята“ на Херодот, полу-митичен цар и бог на тракийското племе гети, които вярвали в безсмъртието на душата и в задгробния живот. Те смятали, че като умрат, отиват при Залмоксис и пращали всеки пет години пратеник, който да извести на бога техните нужди и желания.
---------------------------------------------------------
Със Залмоксис са свързани четири обреда: събиране в андреона (стая — зала, предназначена само за мъже), оттегляне в подземното жилище или в пещерата, човешките жертвоприношения, стрелба с лък към небето.
Траките в древността са били диви племена, чиито ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ БИЛИ -
ЖИВИ ХОРА - предимно млади момчета или девойки във възрастта която трябва да раждат. Това е нечовешко,а ЖИВОТИНСКО ОТНОШЕНИЕ към себеподобните.

Жалкото е това, че в Африка и Ю.Америка все още живеят ( в 21 век) диваци, които правят такива жертвоприношения - на млади хора,момчета или момичета.

цитирай
12. анонимен - Благодаря Далида, но наистина трябва да вникнем по-надълбоко
20.09.2011 22:00
тогава едва ли би казала че траките са "диви племена" - точно траките, с култура и духовност много по-стара от гръцката, която изумява света. Да не говорим, че те са основата на българския етнос и точно ние не би трябвало да се самообвиняваме в религиозни жертвоприношения и човеко-ненавистничество.
В изследванията на Чавдар Бонев има ценна информация и анализи, които могат да осветлят предпоставките за зараждане на богомилството и неговата духовна почва по нашите земи от антични времена:
http://chavdarbonev.zvezdi.org/download/Proto-Slavs-03.pdf
А също и за приемствеността между учението на Залмоксис и пра-славянската църква, която оказва сериозно влияние върху тракийското/пра-славянско население на юг и на север от Дунав. Не случайно точно сред този народ се разпространява манихейството и богомилството. Запознаването с това задълбочено изследване бе удоволствие за мен, надявам се и за Вас.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Бизнес
Прочетен: 4500177
Постинги: 892
Коментари: 4408
Гласове: 24598