Блогрол
Постинг
15.09.2011 08:51 -
БЪЛГАРИТЕ - 31 част
БОГОМИЛСКАТА ЕРЕС
Богомилите са идейните последователи на учението на български свещеник, живял по време на царуването на цар Петър I (927-969), известен като Поп Богомил. Първите сведения за появата на богомилството говорят за враждебното отношение на Цариградската патриаршия към него и за окачествяването му като вредна за интересите на църквата и държаватаманихейска ерес, примесена с павликянство.
Поп Богомил е български религиозен мислител и ересиарх, живял през Х век, по времето на цар Петър I (927-969)
За него Презвитер Козма в произведението си „Беседа против богомилите “ казва, че се наричал Богомил, но по-добре било да се бил наричал Богунемил, защото такова име, според него би му подхождало много повече, заради дейността, която развивал.
Поп Богомил е споменат и в редица други средновековни исторически източници, между които с голяма известност се ползва „Борилов синодик“, от него научаваме, че поп Богомил е имал ученик, наречен Михаил, както и неколцина видни последователи, измежду които били добре известни Тодор, Стефан, Добри, Василий и Петър. Всички те са анатемосани от църквата, тъй като учението им не е христианско.
Смята се също така, че поп Богомил има син, наречен поп Йеремия, който също е негов ученик. Както Йеремия, така и Богомил се смятат за автори на някои еретически книги, забранени от църквата и включени в Индекси на забранените книги. Но анализът на запазените съчинения на поп Йеремия доказва, че те съдържат някои апокрифни елементи, но не са еретически. Поп Богомил е създател на движението на богомилите.
„Беседа против богомилите“ e полемично произведение на старобългарската литература, чийто автор е Презвитер Козма, църковен писател, приближен на цар Петър I.
От тази беседа се научават много факти за богомилското учение и как се е отнасяла към неговите принципи православната църква. От текста личи, че авторът на беседата или не е смятал богомилите за отделна секта, или не е искал да ги отдели от останалите еретици чрез някакво определение, страхувайки се, че част от слушателите на беседата (беседите не били само четиво, но и се произнасяли публично при църковни проповеди) ще се изкушат да гледат на богомилите като на може би по-приемливи и по-близки до православните християни еретици и изобщо като на нова структура, несвързана пряко с вече познатите и повече или по-малко мразени от обществото еретически групи, като манихеи или павликяни. Освен това, може би е искал, злепоставяйки пред публиката си богомилите, да заклейми същевременно и останалите еретици.
Във всеки случай той отказва да ги определи, а ги нарича просто „еретици“. При това се старае да направи между тях и истинските християни едно особено разграничение - богомилите приличат по поведение на изключително благочестиви християни, но не са, защото зад кроткото им и благонравно поведение, според автора, се криели опасни врагове на човешкия род, които искали да го отклонят от следването на онези канони, които осигурявали възможност душата да се спаси и човек да получи вечен живот.Всъщност, богомилите били повече реалисти, отколкото религиозни фанатици.
По-точно, както Козма свидетелства, еретиците отричали истинността на буквалното тълкуване на Библията, както и достоверността на разказите ѝ изобщо, защото според тях Дяволът, а не Бог имал ръководна роля в Сътворението и управлението на земния свят (но без помощта на Бога нямало да успее да вдъхне живот на сътворените от него Адам и Ева).
Борѝлов синодик - "Синодник, който се чете в първата недаля от поста" е един от най-старите запазени старобългарски писмени трудове от началото на 13 век. Той е важен документ за историята на Второто българско царство.
Създаването му е продиктувано от необходимостта да се документират решенията на събора срещу богомилите, свикан от цар Борил през 1211 година. По негово нареждане е преведен на български език гръцкият Синодик от 843 година, в който се съдържали изложения и анатеми срещу различни по-стари ереси, разпространявани във Византия. В преведения на български Синодик е прибавена специална глава, в която се излагат и проклинат схващанията на богомилството.
По-късно Бориловият синодик е допълнен от Патриарх Евтимий. След падането на Търново е пренесен и разпространяван в Сърбия и Русия, където по негов образец са съставени сръбски и руски синодици.
Цариградската патриаршия или Вселенската патриаршия е автокефална поместна православна църква с местоседалище в Цариград (Истанбул), Турция. Седалището на патриаршията е в църквата „Свети Георги“.
Създадена след разцеплението на Римската империя (395 г.). Отначало е възглавявана от епископ, а от 451 г. - от патриарх. През 596 г. нейният глава се провъзгласява за Вселенски патриарх.
Българската православна църква - от покръстването през 864 г. до въздигането ѝ в патриаршеско достойнство -
927 г., Охридска архиепископия (патриаршия) от учредяванто ѝ през 1018 до неканоничното ѝ закриване през 1767 г, както и сръбските християни след унищожаването на Търновската патриаршия.
В първите векове на османското владичество Цариградската патриаршия подпомага църковното и училищното дело в Османската империя и противодейства на опитите за потурчване на отделни селища и райони на Балканския полуостров, в това число и в българските земи.
От 18 век и началото на 19 век патриаршията до голяма степен приема "мегали идея" и се стреми да гърцизира негръцкото християнско население в империята. Тя противодейства с всички сили и средства на църковно-националната борба на българския народ и след учредяването на Българската екзархия (1870 г.) не признава нейната автокефалност (самостоятелност) до 1945 г. Цариградската патриаршия възпрепятства българската църковна и училищна дейност в Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор 1878 г. отново остават в пределите на Османската империя. Подкрепя не само гръцката, но и сръбската националистическа пропаганда в тези две области и пр.
Павликянството е християнско религиозно движение, появило се през 7 век в Армения. За негов създател се смята Константин Мананали, създал първата арменска павликянска общност около 660 година и осъден на смърт като еретик от византийския император Константин IV Погонат. Въпреки гоненията, движението укрепва позициите си сред широки кръгове от населението и достига апогея си през 844 година с основаването на Павликянската държава с център Тефрике - днешен Дивриги в област Сивас, Турция, благодарение на съюза си с арабите и образуването на общ фронт срещу Византийската империя.
Павликянството е често свързвано от днешните изследователи с манихейството и богомилството и характеризирано, в сравнение с по-умерената доктрина на последното, като изповядващо "краен дуализъм". То получава широка популярност на Балканския полуостров през средновековието. Според някои, павликяните извеждат доктрината си, както и своето име, от антиохийския патриарх Павел от Самосата и неговото учение. За пръв път е споменато на синода в Dowin през 718 г. Според Петър Сикелиот en:Petrus Siculus и патриарх Фотий (ІХ в.) павликянството представлявало дуалистична секта, която не признавала Стария Завет, части от Новия Завет, религиозните и църковните култове и служби, почитанието на икони и реликви и църковните отци. Те отричали кръста като християнски символ, смятайки го за езически смъртоносен инструмент за мъчение. Представата им за Исус Христос носела черти на гностицизма. Смятат се, заедно с богомилите, за родоначалници на катарите, които във Франция през ХІІ и ХІІІ в. често са наричани с производни имена от павликянин (paulician) и българин (bougre).
Тондракитите от Х век фактически са продължители на павликянството. Произходът на афшарите, йезидите и алевиите също сочи за връзка с павликянските общности, възприели сектантски и синкретичен ислям в горна Месопотамия, северна Сирия и множество райони на Кюрдистан.
Съвременните учени характеризират богомилството като дуалистично,антифеодално и реформаторско народно движение, възникнало в лоното на българската църква през Х век и бързо разпространено в българските земи —(Мизия, Тракия и Македония), в бурните времена предшестващи византийското нашествие.Корените му, като цялостно социално по съдържание и религиозно по форма движение, трябва да се търсят в българската обществена действителност през първата половина на Х в. и в изострения социален и религиозен антагонизъм.
Като дуалистични (от латински duo, dualis: две, двойствен) биват определяни философските и/или религиозни системи, защитаващи наличието на две основни начала (принципа, естества, същности), разглеждани като напълно независими едно от друго и антагонистични (намиращи се в постоянна борба помежду си): доброто и злото, силите на светлината (познанието, красотата и духовността) и тъмнината (мракобесието, злобата, греха и порочността), Бог и Сатаната. Дуализъм е всяко учение, което за разлика от монизма, възприема не едно, а две основополагащи начала. Най-широко терминът за доброто и злото, греховността и светостта е застъпен в християнското богословие и терминология, където двете начала са доброто и злото, светлината и тъмнината и т.н. Намира приложение също в класификацията на философските учения, където разбирането е по-широко, в зависимост от конкретната употреба. По-тясно значение има при марксическото деление на философските школи, където означава равнопоставеност на материята и духа и съответно на дефинираните от марксическата терминология философски системи на материализъм и идеализъм - терминология, която по инерция продължава да се употребява в ограничена част от днешните философски среди в България. В по-широк смисъл и предимно като епитет думата се употребява в политологията, социологията и др.
Антагонизъм (от гръцки ανταγωνισμός — спор, борба) е една от формите на противоречие, характеризираща се с остра, непримирима борба между враждебни сили и тенденции, между противоположни възгледи и интереси.
Още информация:
1. http://bg.wikipedia.org/
2. http://historicuse.alle.bg/
Богомилите са идейните последователи на учението на български свещеник, живял по време на царуването на цар Петър I (927-969), известен като Поп Богомил. Първите сведения за появата на богомилството говорят за враждебното отношение на Цариградската патриаршия към него и за окачествяването му като вредна за интересите на църквата и държаватаманихейска ерес, примесена с павликянство.
Поп Богомил е български религиозен мислител и ересиарх, живял през Х век, по времето на цар Петър I (927-969)
За него Презвитер Козма в произведението си „Беседа против богомилите “ казва, че се наричал Богомил, но по-добре било да се бил наричал Богунемил, защото такова име, според него би му подхождало много повече, заради дейността, която развивал.
Поп Богомил е споменат и в редица други средновековни исторически източници, между които с голяма известност се ползва „Борилов синодик“, от него научаваме, че поп Богомил е имал ученик, наречен Михаил, както и неколцина видни последователи, измежду които били добре известни Тодор, Стефан, Добри, Василий и Петър. Всички те са анатемосани от църквата, тъй като учението им не е христианско.
Смята се също така, че поп Богомил има син, наречен поп Йеремия, който също е негов ученик. Както Йеремия, така и Богомил се смятат за автори на някои еретически книги, забранени от църквата и включени в Индекси на забранените книги. Но анализът на запазените съчинения на поп Йеремия доказва, че те съдържат някои апокрифни елементи, но не са еретически. Поп Богомил е създател на движението на богомилите.
„Беседа против богомилите“ e полемично произведение на старобългарската литература, чийто автор е Презвитер Козма, църковен писател, приближен на цар Петър I.
От тази беседа се научават много факти за богомилското учение и как се е отнасяла към неговите принципи православната църква. От текста личи, че авторът на беседата или не е смятал богомилите за отделна секта, или не е искал да ги отдели от останалите еретици чрез някакво определение, страхувайки се, че част от слушателите на беседата (беседите не били само четиво, но и се произнасяли публично при църковни проповеди) ще се изкушат да гледат на богомилите като на може би по-приемливи и по-близки до православните християни еретици и изобщо като на нова структура, несвързана пряко с вече познатите и повече или по-малко мразени от обществото еретически групи, като манихеи или павликяни. Освен това, може би е искал, злепоставяйки пред публиката си богомилите, да заклейми същевременно и останалите еретици.
Във всеки случай той отказва да ги определи, а ги нарича просто „еретици“. При това се старае да направи между тях и истинските християни едно особено разграничение - богомилите приличат по поведение на изключително благочестиви християни, но не са, защото зад кроткото им и благонравно поведение, според автора, се криели опасни врагове на човешкия род, които искали да го отклонят от следването на онези канони, които осигурявали възможност душата да се спаси и човек да получи вечен живот.Всъщност, богомилите били повече реалисти, отколкото религиозни фанатици.
По-точно, както Козма свидетелства, еретиците отричали истинността на буквалното тълкуване на Библията, както и достоверността на разказите ѝ изобщо, защото според тях Дяволът, а не Бог имал ръководна роля в Сътворението и управлението на земния свят (но без помощта на Бога нямало да успее да вдъхне живот на сътворените от него Адам и Ева).
Борѝлов синодик - "Синодник, който се чете в първата недаля от поста" е един от най-старите запазени старобългарски писмени трудове от началото на 13 век. Той е важен документ за историята на Второто българско царство.
Създаването му е продиктувано от необходимостта да се документират решенията на събора срещу богомилите, свикан от цар Борил през 1211 година. По негово нареждане е преведен на български език гръцкият Синодик от 843 година, в който се съдържали изложения и анатеми срещу различни по-стари ереси, разпространявани във Византия. В преведения на български Синодик е прибавена специална глава, в която се излагат и проклинат схващанията на богомилството.
По-късно Бориловият синодик е допълнен от Патриарх Евтимий. След падането на Търново е пренесен и разпространяван в Сърбия и Русия, където по негов образец са съставени сръбски и руски синодици.
Цариградската патриаршия или Вселенската патриаршия е автокефална поместна православна църква с местоседалище в Цариград (Истанбул), Турция. Седалището на патриаршията е в църквата „Свети Георги“.
Създадена след разцеплението на Римската империя (395 г.). Отначало е възглавявана от епископ, а от 451 г. - от патриарх. През 596 г. нейният глава се провъзгласява за Вселенски патриарх.
Българската православна църква - от покръстването през 864 г. до въздигането ѝ в патриаршеско достойнство -
927 г., Охридска архиепископия (патриаршия) от учредяванто ѝ през 1018 до неканоничното ѝ закриване през 1767 г, както и сръбските християни след унищожаването на Търновската патриаршия.
В първите векове на османското владичество Цариградската патриаршия подпомага църковното и училищното дело в Османската империя и противодейства на опитите за потурчване на отделни селища и райони на Балканския полуостров, в това число и в българските земи.
От 18 век и началото на 19 век патриаршията до голяма степен приема "мегали идея" и се стреми да гърцизира негръцкото християнско население в империята. Тя противодейства с всички сили и средства на църковно-националната борба на българския народ и след учредяването на Българската екзархия (1870 г.) не признава нейната автокефалност (самостоятелност) до 1945 г. Цариградската патриаршия възпрепятства българската църковна и училищна дейност в Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор 1878 г. отново остават в пределите на Османската империя. Подкрепя не само гръцката, но и сръбската националистическа пропаганда в тези две области и пр.
Павликянството е християнско религиозно движение, появило се през 7 век в Армения. За негов създател се смята Константин Мананали, създал първата арменска павликянска общност около 660 година и осъден на смърт като еретик от византийския император Константин IV Погонат. Въпреки гоненията, движението укрепва позициите си сред широки кръгове от населението и достига апогея си през 844 година с основаването на Павликянската държава с център Тефрике - днешен Дивриги в област Сивас, Турция, благодарение на съюза си с арабите и образуването на общ фронт срещу Византийската империя.
Павликянството е често свързвано от днешните изследователи с манихейството и богомилството и характеризирано, в сравнение с по-умерената доктрина на последното, като изповядващо "краен дуализъм". То получава широка популярност на Балканския полуостров през средновековието. Според някои, павликяните извеждат доктрината си, както и своето име, от антиохийския патриарх Павел от Самосата и неговото учение. За пръв път е споменато на синода в Dowin през 718 г. Според Петър Сикелиот en:Petrus Siculus и патриарх Фотий (ІХ в.) павликянството представлявало дуалистична секта, която не признавала Стария Завет, части от Новия Завет, религиозните и църковните култове и служби, почитанието на икони и реликви и църковните отци. Те отричали кръста като християнски символ, смятайки го за езически смъртоносен инструмент за мъчение. Представата им за Исус Христос носела черти на гностицизма. Смятат се, заедно с богомилите, за родоначалници на катарите, които във Франция през ХІІ и ХІІІ в. често са наричани с производни имена от павликянин (paulician) и българин (bougre).
Тондракитите от Х век фактически са продължители на павликянството. Произходът на афшарите, йезидите и алевиите също сочи за връзка с павликянските общности, възприели сектантски и синкретичен ислям в горна Месопотамия, северна Сирия и множество райони на Кюрдистан.
Съвременните учени характеризират богомилството като дуалистично,антифеодално и реформаторско народно движение, възникнало в лоното на българската църква през Х век и бързо разпространено в българските земи —(Мизия, Тракия и Македония), в бурните времена предшестващи византийското нашествие.Корените му, като цялостно социално по съдържание и религиозно по форма движение, трябва да се търсят в българската обществена действителност през първата половина на Х в. и в изострения социален и религиозен антагонизъм.
Като дуалистични (от латински duo, dualis: две, двойствен) биват определяни философските и/или религиозни системи, защитаващи наличието на две основни начала (принципа, естества, същности), разглеждани като напълно независими едно от друго и антагонистични (намиращи се в постоянна борба помежду си): доброто и злото, силите на светлината (познанието, красотата и духовността) и тъмнината (мракобесието, злобата, греха и порочността), Бог и Сатаната. Дуализъм е всяко учение, което за разлика от монизма, възприема не едно, а две основополагащи начала. Най-широко терминът за доброто и злото, греховността и светостта е застъпен в християнското богословие и терминология, където двете начала са доброто и злото, светлината и тъмнината и т.н. Намира приложение също в класификацията на философските учения, където разбирането е по-широко, в зависимост от конкретната употреба. По-тясно значение има при марксическото деление на философските школи, където означава равнопоставеност на материята и духа и съответно на дефинираните от марксическата терминология философски системи на материализъм и идеализъм - терминология, която по инерция продължава да се употребява в ограничена част от днешните философски среди в България. В по-широк смисъл и предимно като епитет думата се употребява в политологията, социологията и др.
Антагонизъм (от гръцки ανταγωνισμός — спор, борба) е една от формите на противоречие, характеризираща се с остра, непримирима борба между враждебни сили и тенденции, между противоположни възгледи и интереси.
Още информация:
1. http://bg.wikipedia.org/
2. http://historicuse.alle.bg/
Тагове:
Вълнообразно
Русофилите у нас са 78%, а русофобите - ...
Как Русия прецака за пореден път Европа ...
Путин: Ще избием зъбите на всички така, ...
Как Русия прецака за пореден път Европа ...
Путин: Ще избием зъбите на всички така, ...
защото са родоначалници на розенкройцери, масони, илюминати, теософи, окултисти, ню-ейдж-активисти-глобалисти, с една дума определяни от християнството като сатанисти. Павликянството е идеологиска концепция на арабско-мюсюлманския свят за разрушаването на Християнския свят и завладяването му. Затова никак не е чуден съвременния факт - съюза между арабско-мюсюлманския и илюминатското-левичарство.
цитирайТо има една нишка,която ги свързва всички богоборчески движения и учения.Това ,че се борят против установения порядък на нещата и против този ,който ги е установил,против институциите,които ги крепят.Та докато се дойде до левите движения и идеологи та до анархизма,феминизма и дори профсъюзите...(кой знае защо там мафията винаги намира добра почва за изява...)
Богомилите едва ли са родоначалници на изброените организации,но безспорно са идейни вдъхновители.Самото богомилство не е нещо ново а се появява като христианизиран вариант точно на т.нар.ПРОСТОНАРОДНО Тенгрианство.И отговор на репресиите срещу тези ,които отказали да се кръстят. Най-много такива имало в Македония.Българското име на поп Богомил е Даут-Худаяр от боилския род Билиг.Баща му Карамат е бил обезглавен от Борис-1. От същото древно егалитарно учение се ражда и маздакизма в Персия.И дори се опитали да го наложат за държавна религия но, брата на тогавашния шах Кавада се намесва.
Богомилите отричали кръста, отричали държавата и властта на болярите,отричали задължението да се воюва за Царя...Дори само това е достатъчно за да се сети човек за какво става въпрос...
цитирайБогомилите едва ли са родоначалници на изброените организации,но безспорно са идейни вдъхновители.Самото богомилство не е нещо ново а се появява като христианизиран вариант точно на т.нар.ПРОСТОНАРОДНО Тенгрианство.И отговор на репресиите срещу тези ,които отказали да се кръстят. Най-много такива имало в Македония.Българското име на поп Богомил е Даут-Худаяр от боилския род Билиг.Баща му Карамат е бил обезглавен от Борис-1. От същото древно егалитарно учение се ражда и маздакизма в Персия.И дори се опитали да го наложат за държавна религия но, брата на тогавашния шах Кавада се намесва.
Богомилите отричали кръста, отричали държавата и властта на болярите,отричали задължението да се воюва за Царя...Дори само това е достатъчно за да се сети човек за какво става въпрос...
са били против държавата и Царя, но само когато те били свързани с Християнството. Щом дошъл другия Цар - Султана, и другата държава - мюсюлманската, богомилите ги приели като свои и преустановили съществуванието си - появили се помаците...
цитирайИменно! Особенно в Босна има много следи от тях,от предците на босненците-богомили.Та там се намереха и потвърждения на сведенията че богомилството произлиза от простонародното тенгрианство( също ерес, наричали са го "маджарство").
цитирайВеликата ерес е считана за един от най-интригуващите феномени в европейската средновековна история. Това е много романтично време. Време на еретици, време на клади, време на кръстоносни походи, на съдебни процеси на Инквизицията. Време, в което живеят едни хора, за които вярата е определяща и изключително важна. Днес религията сякаш е освободена от тези догми, с които е била обвързана преди.
цитирай
6.
ezitura -
Богомилството...
16.09.2011 00:25
16.09.2011 00:25
Богомилството оказва силно влияние върху зараждането и разпространението на ереси в Западна Европапрез Средновековието. Вероятно то оказва ключово влияние върху създаването и дейността на Босненската еретическа църква по времето на бановете Кулин и Нинослав (12-13 век). Вероятно под влиянието на богомилството се разпространяват в Западна Европа ученията на албигойците и катарите.
цитирай
7.
marley -
Ереси.....
16.09.2011 00:49
16.09.2011 00:49
Много ереси, водещи началото си от специфични разногласия относно общоприетата в дадения исторически момент официална доктрина, водена нерядко от съответни политически и материални интереси, са прераствали в обществени движения опълчващи се срещу църковната и държавническа власт и социалните им структури.
цитирай
8.
dalida -
brancaleon, албигойците проповядвали катарство. То е свързано с Албигойците от Лангедок
19.09.2011 21:41
19.09.2011 21:41
Последната крепост на албигойците (катарите) е Монсегюр в Пиренеите. Тя е превзета от папските войски през април 1244 г. и еретиците, които отказват да се покаят, са изгорени на клада. След това събитие албигойството изчезва като организация от историческата сцена.
Папата не възприемал това учение и изпратил кръстоносен поход срещу катарите.
катар - това означава: измит, пречистен, облян със светлина.
Папата подкупвал всеки, предлагал земя и благини за всеки, който се откаже от катарството и приеме католизма.
И това се е случило още през 12 / 13 век., във Франция.
Франция и Италия днес са едни от най-корумпираните държави в Европа.
цитирайПапата не възприемал това учение и изпратил кръстоносен поход срещу катарите.
катар - това означава: измит, пречистен, облян със светлина.
Папата подкупвал всеки, предлагал земя и благини за всеки, който се откаже от катарството и приеме католизма.
И това се е случило още през 12 / 13 век., във Франция.
Франция и Италия днес са едни от най-корумпираните държави в Европа.
Лангедок вече е твърдо под контрола на краля на Франция. Инквизицията започва работа в Тулуза през ноември 1229 г. с което започва и процесът на избавяне на областта от вярата катарите, както и сриването на останалите катарски крепости. При папа Григорий IX на Инквизицията е дадена голяма сила за подтискане на ересите. Противно на популярната легенда, Инквизицията действа предимно с помощта на правно разследване, убеждаване и помирение. Съдебни процедури са били използвани и въпреки, че на обвиняемият не е позволено да се запознае с имената на обвинителите му е позволено да изтъкнат своята правна защита. По-голямата част от признатите за виновни в ерес получават леки наказания.
Катарските крепости падат една по една. Монсегюр издържа девет месеца на непрекъсната обсада, преди да бъде завзет през март 1244 г. Последният пост на катарите - малка, изолирана, пренебрегвана крепост Керибюс, бързо пада през август 1255 г. Последното известно изгаряне на лице, изповядващо катарските вярвания е извършено в Корбиер, днешна Швейцария седемдесет години по-късно, в 1321 г.
цитирайКатарските крепости падат една по една. Монсегюр издържа девет месеца на непрекъсната обсада, преди да бъде завзет през март 1244 г. Последният пост на катарите - малка, изолирана, пренебрегвана крепост Керибюс, бързо пада през август 1255 г. Последното известно изгаряне на лице, изповядващо катарските вярвания е извършено в Корбиер, днешна Швейцария седемдесет години по-късно, в 1321 г.
10.
анонимен -
Плитичко копаете, трябва по-надълбоко!
19.09.2011 22:11
19.09.2011 22:11
Когато анализирате богомилството, трябва да копаете по-надълбоко, за да се обясни защо именно в нашите земи се появява това учение и за връзката му с тракийските религиозни учения. Почетете за Залмоксис от 5в пр.н.е. и за спецификите на християнството на траките, които по-късно се нарекоха българи. Християнството по нашите земи от първите му векове след приемането му от първоапостолите и архиепископията с център Томи /Констанца/.
цитирайСъвременните учени характеризират богомилството като дуалистично,антифеодално и реформаторско народно движение, възникнало в лоното на българската църква през Х век и бързо разпространено в българските земи —(Мизия, Тракия и Македония), в бурните времена предшестващи византийското нашествие.Корените му, като цялостно социално по съдържание и религиозно по форма движение, трябва да се търсят в българската обществена действителност през първата половина на Х в. и в изострения социален и религиозен антагонизъм.
Причината за възникване на богомилството е византийското нашествие на Балканите.
------------------------------------
Залмоксис е, според най-древния извор — „Историята“ на Херодот, полу-митичен цар и бог на тракийското племе гети, които вярвали в безсмъртието на душата и в задгробния живот. Те смятали, че като умрат, отиват при Залмоксис и пращали всеки пет години пратеник, който да извести на бога техните нужди и желания.
---------------------------------------------------------
Със Залмоксис са свързани четири обреда: събиране в андреона (стая — зала, предназначена само за мъже), оттегляне в подземното жилище или в пещерата, човешките жертвоприношения, стрелба с лък към небето.
Траките в древността са били диви племена, чиито ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ БИЛИ -
ЖИВИ ХОРА - предимно млади момчета или девойки във възрастта която трябва да раждат. Това е нечовешко,а ЖИВОТИНСКО ОТНОШЕНИЕ към себеподобните.
Жалкото е това, че в Африка и Ю.Америка все още живеят ( в 21 век) диваци, които правят такива жертвоприношения - на млади хора,момчета или момичета.
цитирайПричината за възникване на богомилството е византийското нашествие на Балканите.
------------------------------------
Залмоксис е, според най-древния извор — „Историята“ на Херодот, полу-митичен цар и бог на тракийското племе гети, които вярвали в безсмъртието на душата и в задгробния живот. Те смятали, че като умрат, отиват при Залмоксис и пращали всеки пет години пратеник, който да извести на бога техните нужди и желания.
---------------------------------------------------------
Със Залмоксис са свързани четири обреда: събиране в андреона (стая — зала, предназначена само за мъже), оттегляне в подземното жилище или в пещерата, човешките жертвоприношения, стрелба с лък към небето.
Траките в древността са били диви племена, чиито ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ БИЛИ -
ЖИВИ ХОРА - предимно млади момчета или девойки във възрастта която трябва да раждат. Това е нечовешко,а ЖИВОТИНСКО ОТНОШЕНИЕ към себеподобните.
Жалкото е това, че в Африка и Ю.Америка все още живеят ( в 21 век) диваци, които правят такива жертвоприношения - на млади хора,момчета или момичета.
12.
анонимен -
Благодаря Далида, но наистина трябва да вникнем по-надълбоко
20.09.2011 22:00
20.09.2011 22:00
тогава едва ли би казала че траките са "диви племена" - точно траките, с култура и духовност много по-стара от гръцката, която изумява света. Да не говорим, че те са основата на българския етнос и точно ние не би трябвало да се самообвиняваме в религиозни жертвоприношения и човеко-ненавистничество.
В изследванията на Чавдар Бонев има ценна информация и анализи, които могат да осветлят предпоставките за зараждане на богомилството и неговата духовна почва по нашите земи от антични времена:
http://chavdarbonev.zvezdi.org/download/Proto-Slavs-03.pdf
А също и за приемствеността между учението на Залмоксис и пра-славянската църква, която оказва сериозно влияние върху тракийското/пра-славянско население на юг и на север от Дунав. Не случайно точно сред този народ се разпространява манихейството и богомилството. Запознаването с това задълбочено изследване бе удоволствие за мен, надявам се и за Вас.
цитирайВ изследванията на Чавдар Бонев има ценна информация и анализи, които могат да осветлят предпоставките за зараждане на богомилството и неговата духовна почва по нашите земи от антични времена:
http://chavdarbonev.zvezdi.org/download/Proto-Slavs-03.pdf
А също и за приемствеността между учението на Залмоксис и пра-славянската църква, която оказва сериозно влияние върху тракийското/пра-славянско население на юг и на север от Дунав. Не случайно точно сред този народ се разпространява манихейството и богомилството. Запознаването с това задълбочено изследване бе удоволствие за мен, надявам се и за Вас.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata