Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Октомври, 2014  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Постинг
20.12.2011 01:01 - Руните на българите /нов прочит
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 7654 Коментари: 8 Гласове:
56


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                               
                                 ЕЗИКЪТ  НА  БЪЛГАРИТЕ
     
    Нов прочит на руните по бронзовата седмолъчна розета от Плиска
                               на  древните българи (прабългарите)


В сп. " Авитохол ", 2008, бр. 28,


се предлага  нов прочит на рунните знаци върху розетата от Плиска от който се получават достоверни названия на планетите-богове в езика на прабългарите. Това са АНИШЪР (Юпитер), УОН (Венера), САН (Сатурн), ТЕ (Марс), СОН (Слънце), ВЕШ (Месец) и КХЕ (Меркурий). Названията АНИШЪР и УОН почти съвпадат с известните имена от българския фолклор, Янкул за Юпитер и Яна за Венера. Прабългарското название на Слънцето, СОН е близко до това в повечето древни европейски езици (Сонце, Sun, Sonne). Предлага се и нов прочит на раннохристиянския български надпис от с. Басараб – Северна Добруджа, в който се откриват същите прабългарски названия. Надписът се чете: УОНЧУ (Месеца), СОН (Слънцето), АНСИР (Юпитер), УОН (Венера) и т.н. се управляват от Исус Христос.


И отново се появява числото седем.

Седем са дните от седмицата, седем са истинските планети в нашата галактика, седем са чудесата на света и т.н.
Намереният през 1961 г. в Плиска и публикуван от Ст. Ваклинов  седемлъчев бронзов медалион продължава да привлича вниманието на много изследователи. Пред вид на мястото на неговото намиране и поради наличието на голям брой чисто древно или прабългарски знаци по него, неговият прабългарски произход не буди съмнение у никого. Броят на лъчите на розетата са равни на седем, колкото е броят на небесните светила – планети, извесни на Стария свят, който ги е почитал като богове. Първоначално В. Бешевлиев  допуска, че знаците и лъчите са свързани със седемте планети, Юпитер, Сатурн, Марс, Венера и Меркурий, към които традиционно са добавяни Слънцето и Месеца (месечината).  Знаците върху звездата от Плиска са превъзходно изографисани, като краищата на всяка отсечка по тях е отбелязана с перпендикулярни черти.
В геометрично отношение, звездата е много точно изчислена и оразмерена. Това внимателно очертаване на знаците и лъчите, както и нивото на използваната производствена технология (матрично отливане на звездата от разтопен бронз) говорят в полза на представата, че звездата е продукт на масово и висококачествено производство.
Всички изследователи приемат, че върху всеки един лъч на звездата от Плиска има по два рунни знака. Повечето изследователи допускат, че всяка една от седемте планети е обозначена посредством съответен знак от външния кръг знаци. Ролята на знаците от вътрешния кръг е неясна. Някои автори предполагат, че знаците служат като фонеми, букви, други оприличават тези знаци на идеограми. На тази основа са правени много, но засега неубедителни опити да се разчетат знаците върху розетата.

Руните, изписани по лъчите на розетата съвпадат с тези, използвани широко от аланите и касогите, при които те са имали значение на буквена писменост.
За много древни народи Юпитер е “господар на времето” във връзка с неговия 12-годишен цикъл на въртене около Слънцето и от тук маркирането на неговия ход по еклиптиката с 12 съзвездия. При древните българи това е още повече подчертано чрез структурата на техния цикличен календар, в който най-голямата единица за време е една юпитерова година, съдържаща 12 слънчеви години, всяка от които има по 12 месеца. Това обяснява защо наименованието на Юпитер като главна планета е изписано с три руни и три лигатури, с което се предава вероятно пълната форма на неговото наименование АНИШЪР.


 При много народи Юпитер е бил натоварен и с друга роля като бог на гърма, светкавиците и бурите. С тази си роля Юпитер е известен при гърците като Зевс, при германците - Тhor, при келтите - Таранис, при хетите - Тархунт и при индийците - Индра.  Ако названието Анишър се представи във фонетичния вариант Антар (Ан + Тар), може да се открои обща основа "ТАР" с другите индоевропейски названия на бога на мълниите - Тор, Таранис, Тархунт, Индра.  

Прабългарското название на бога на гръмотевиците,  АНИШЪР - Юпитер буквално съвпада и с акадското и асирийско название на бога на гръмотевиците Аншар. В митологията на акадците, едни от главните богове са Аншар – богът на гръмотевиците и Кишар. Те са бащата и майката на бога на небето Ану (при шумерите Ан).

 В по-късната Асирия, акадският бог Аншар бил възприет и отъждествен с главния асирийски бог Ашур и се превърнал във върховен бог, стоящ по-високо даже и от Мардук. В асирийската версия на древната месопотамска поема “Енума елиш” (1-то хилядолетие пр. н. е.), главният герой вече не е Мардук, както е във вавилонската версия, а Аншар – Ашшур, богът на гърма и светкавицата.

Венера
Пълната форма за “бялата планета” Венера може да е била УОН. Формата Уон е близка до наименованията на Венера при древните иранци и арменци (Анахит), латини (Venus) и шумери (Инанна). При китайците Венера се е наричала “Ян”, което на китайски означава "бяла". Уон е близко до наименованието ЯНА (Янка) с което в българския фолклор се нарича планетата Венера.
При осетините, потомци на родствените на прабългарите алани, "аен" означава "майка, баба" . При древните германци, Венера - Freya е бог от групата богове, известни като Vanir .  Явно, прабългарското название Уон - Яна за Венера има много успоредици сред названията на древните народи.

Марс
         Прабългарското название на Марс, започващо с ТЕ стои близо до думите с които древните германци са наричали тази планета (Tiu, Tiw, Tiwas). Същевременно, върховният езически бог при адигите, древен народ съседен на кавказките българи, се е наричал Тха, което е близко до горното название.

Меркурий

        Прабългарското название на Меркурий - Кхе, няма аналози в езиците на древните народи и засега е трудно да се етимологизира. Възможно е то да има връзка с чечено-ингушката дума “кхаьра” – сряда, трети ден, която произлиза от думата кхоъ –три (кхаьра значи трети).  Това е основателно, защото Меркурий -Кхе управлява срядата, третия ден от прабългарската неделя.

Сатурн
Прабългарското наименование на Сатурн, започващо със САН или САМ стои близо до древноиндийското название на Сатурн, САНИ и до названието на Сатурн  при древните германци, SAM. От названието SAM-Сатурн днес се образува думите Samstag – събота при немците и Samdi при французите и другите латино-говорящи народи.

Елбетица
Интересно е, че знакът на главния бог на прабългарите -Слънцето върху розетата от Плиска прилича много на българския етнографски символ елбетица, а тя пък прилича твърде много на древнокитайският йероглиф "ди" или "шан-ди", което значи "бог.Това най-вероятно не е случайно и говори за наличие на културни контакти в далечното минало.

Месецът
Месецът е записан като Уончу, което е близко до Ванчу (Веш), тъй както името на бактрийския град Уорну е записван и като Варну, а името на прабългарския род Уокил е записвано и като Вокил. Следователно името на планетата Уон – Венера би могла да се срещне при прабългарите и като Ван, което е още по-близко до латинското Venus и германското Van. В този списък от прабългарски езически богове липсва името на южно-сибирския,  хуно-тюрско-монголски бог на небето Тенгри, понеже прабългарите са живяли в тези територии, нормално било да го тачат като свой бог. Така преведен, надписът от Мурфатлар буквално повтаря някои евангелски текстове, в които Исус Христос се описва като господар на седемте небесни планети или на седемлъчна звезда, всеки лъч от която отговаря на определена планета.

В статията е представено изследване върху прабългарските назнания на подвижните небесни светила-богове, съгласно рунните надписи върху бронзовата розета от Плиска и един от ранно-християнските надписи в солните рудници в с. Басараб – Северна Добруджа.

Освен като фонетични знаци, тези и много други подобни руни са използвани и като родови гербове, религиозни и защитни символи.





Гласувай:
57
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Древните българи
20.12.2011 01:26
След смяната на религията и приобщаването на българите към новата за тях християнска цивилизация, те са запазили изключително много представи, вярвания и традиции от старото си мирозрение [Българска митология. Енцикопедичен речник. Съставител Анани Стойчев.

Има доста книги за тази седмолъчна реликва от Плиска.
цитирай
2. анонимен - Розетата често се....
20.12.2011 01:31
Розетата често се използва (заедно със знака IYI и с буквата А от глаголицата, от националистическите партии и организации в България.
цитирай
3. анонимен - прабългарите
20.12.2011 01:40
Според наложилата се в началото на 20 век в българската и световната историография теория, българите са група хунски племена, появили се на река Урал през първата половина на 2 век. Въпросът с произхода на самите хуни не е напълно изяснен. Днес преобладава мнението, че те са свързани с народа хунну, създал през 2 век пр.н.е. своя държава северно от Китай. Хуните вероятно произлизат от северния клон на хунну, изтласкан около 93 г. от народа сянби в днешен Северен Казахстан. През следващите два века те живеят в този район и вероятно са повлияни от местните угри. Според тази хипотеза те произлизат от същата група народи, от която няколко века по-късно се появяват и тюрките. В продължение на десетилетия тази теория е разглеждана като безспорна.
цитирай
4. dest - Много
20.12.2011 12:28
интересен пост. Беше ми приятно да го прочета.
цитирай
5. balkanian - От мен :)
20.12.2011 21:40
НиуПетр
ЛУни
МаертИуни
МаертКурт
УмаЕрес
ИсантУраний
ВенеРаио
+
Юний
...
Ииии,
Джингъл Белс!

Благодаря за хубавата статия!
Поздрави от мен,
един седмоманиак :)

ПП Пак ще пусна хубавата графика, за вашата наслада!
цитирай
6. atil - Тази писменност е била широко ра...
22.12.2011 11:13
Тази писменност е била широко разпространнена в Кубратовата Велика България,която е обхващала огромни територии а не района на едно тарханство, както се лансират и много други фантазии през последното столетие.
Била официален алфавит в Тюркския каганат, извършвани са преброявания на подданъчното население, записвани са исторически и религиозни текстове. Инвентарни списъци и т.н. В Дунавска България се е употребявала наред с гръцката азбука. С гръцките букви се е пишело на булгар-тюрки, но в международните отношения и възпоменателни надписи се е писало и на международния тогава гръцки език.
Не знам какво "знаят" учените и какво са прочели, но с този алфавит се пише и чете подобно на арабския - отдясно наляво ...
През мътните години на хаос и неразбория ,след покръстването до събора през 891 г. Наред с масовото събаряне и унищожаване на стари храмове почти е унищожен и този алфавит, наред с този на славянските келбири,(вещери,жреци) съпровождан с репресии и убийства на несъгласните . Специално Микаил ибн Бащу по прякор Деберзи(от Добруджа) е изнесъл оттука доста стари книги,заплашени от унищожение. Но в по-късните години същата съдба ги постигнала и в Русия. Религиозния и идеологически фанатизъм служи на отделни прослойки хора а не на Бога и народите!Още по-малко на човешката култура!
цитирай
7. crusader - Комплимент за родолюбивия ти блог!
26.12.2011 23:01
Честито Рождество и една здрава и благословена Нова 2012 година!

Франк
цитирай
8. ckarlet - Интересна статия! Поздрави и Че...
02.01.2012 12:27
Интересна статия! Поздрави и Честита 2012 година! Нека е по-щастлива от старата и да носи със себе си незабравими мигове, нежност и споделеност!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: История
Прочетен: 2437287
Постинги: 656
Коментари: 3788
Гласове: 17546