Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Постинг
03.01.2012 01:12 - ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 9716 Коментари: 7 Гласове:
51

Последна промяна: 03.01.2012 09:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Как беше открит манастирът - скит в Боров дол до Стара Загора  и  защо беше унищожен?

 

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
 В първите години след официалната християнизация на България,  в района северно от град Боруй (Стара Загора) на мястото на антично светилище и капище се изгражда мощно църковно средище, включващо голям централен манастир-лавра и десетина по-малки манастири-скитове. На това място приема причастие местното население от големия Боруйски комитат, а може би и самият княз Борис-Михаил (Св. Теодор Тирон).
Избраното име на лаврата - Св. Теодор Тирон, се съгласува с представата, че храмът и предишното капище са обслужвали предимно българския военен гарнизон в града, тъй като преди канонизирането си, светецът е бил професионален римски войник в Мала Азия. На иконите светецът се изографисва като конен войн и във връзка с това неговият празник съвпада с Тодоровден - денят на конните надбягвания и паради.
Останките на голяма част от тези манастири-скитове са се запазили до наши дни.


Върху малка площ в района северно от Стара Загора са открити седем ранносредновековни манастира и голям дворец. Първият манастир е разположен в  Папачова нива до връх Българско кале. На 500 метра по на юг, в  Боров дол, е имало втори манастир. Трети манастир от първите векове на българската държава, чийто двор е обграден от висока стена с кула в южния ъгъл, е открит наблизо преди няколко години. Основите на четвърти средновековен манастир все още могат да се видят в центъра на близкото село Змейово. Други три средновековни манастира са регистирани в землищата на съседните села Хрищени, Колена и Борилово - дказателства -  Янков Д. Християнско култово строителство в Стара Загора през късната античност и Средновековието. Известия на МЮИБ, том XVI, Стара Загора, 1993, с. 139-154.
В подножието на върха Аязмо, на т.н. Военен терен, през 1989 г. са открити останките на голям дворец с обширен двор и представителна църква.

КАМЕННИ РЕЛЕФИ
За блясъка и богатството на тези манастири говорят откритите в същия район пет каменни релефа с изключително качество.  По качество на изработка те са едни от най-важните и широко известни в Европа исторически паметници от тази епоха. Старозагорските релефи се приемат за едно от десетте най-важни исторически и архитектурни забележителностти на България. Тези релефи са местно производство и са били поставени върху религиозни сгради в района на старозагорското Аязмо. Качеството на релефите показват, че и самите сгради са били уникални по значение и роля в ранната българска държава.

 Съгласно данни на историци от старозагорския регионален музей, през епохата на византийците(XI-XII-ти век) в района на Боруй е имало и родово имение на византийските императори от династията Комнини. Фактически, Боруй е бил втора, зимна столица на Византия. Тук са прекарвали зимните месеци много византийски императори и от тук са организирали походи срещу северните нашественици – печенеги и кумани. Голяма битка между печенеги и византийци се е състояла близо до Боруй, вероятно в защита на това имение. Най-вероятно, имението на Комнините е съдържало укрепен център - крепост, тясно свързан с изградения още в българско време религиозен център северно от Боруй.

                                  ИСТОРИЧЕСКИ  ФАКТИ

Поради историческите превратности, град Берое (Боруй) и  Боруйският религиозен център многократно е подлаган на опустошения от различни нашественици.  Първото документирано разрушение става в началото на VII-ми век, когато група славяно-аварци  разрушават града. По време на българското управление (705-ок.750; 813-855 и 863-995 г.) градът се възстановява и разраства. Следващото разрушение извършват войските на III-я  кръстоносен поход начело с император Фридрих I  Барбароса, които зимуват в града през 1189-1190 г. Малко преди изтеглянето си от града,  кръстоносците го ограбили и опожарили.  Друго такова нещастие се случва в началото на XIV-ти век, когато татарска орда минава през днешния Змеевски проход на път за Одрин, съсипва и ограбва града. През 1364 г. войската на османо-турския завоевател Лала Шахин влиза в града и среща силен отпор на защитниците на една съседна крепост, разположена на връх Българско кале на 5 км северно от града.

XIV  -  XIX  век
 Част от манастирите вероятно са се запазили до първите години на османското владичество. В регистъра за поголовния данък джизие от 1626 г., днешното с. Змеево е отбелязано под името Килисанджа дербент  отбелязано  в кн. "Ислямизационни процеси" в Старозагорско и Казанлъшко през епохата на османското владичество.  Тогава селото е наброявало 56 християнски домакинства. В по-късна епоха названието Килисинджа Дербент се опростява до Дербент, с което име селото е известно до началото XX-ти век, когато се възстановява българското му име Змеево. Килисинджа дербент-е означава Църковен проход, от турското  клисе - църква и османо-персийската дербент – проход.

 Названието Килисанджа дервент отразява историческия факт, че в навечерието и в първите години на турската  власт в Змеевския проход е имало голям брой манастири, за които стана дума по-горе. Наличието на манастири от това ранно време се подтвърждава и от местната топонимика. Един от върховете на север от Стара Загора се нарича Патрахила (634 м.)- от патрахил – връхна дреха на свещеник,  друг връх - Купеларица (627 м.)- от купел – съд за кръщаване на деца.  Една седловина на север от Боров дол се нарича Столица, което вероятно е вариант на църковното "престол" - маса в олтара на църква, на която се извършват обредите.

        Окончателното унищожаване на манастирите със сигурност е станало през първите векове на османското робство. Независимо от това, споменът за религиозния център, светеца и свещения извор, наречен на негово име Аязмото на Св. Теодор Тирон е останал и ежегодно денят на светеца е празнуван на Тодоровден като главен празник на град Стара Загора - тогава Ески Загра- Културно-историческата стойност на парк  Аязмо. "След сирната неделя баба Марта ни носеше една голяма радост – празнуването на Тодоровден. Тоя ден мало и голямо, едни пеша, други с талиги или яхнали магарета и коне през Бадемлика, поемаха пътя за Аязмото – тогава сух, каменист баир, свърталище на змии и гущери. Това не пречеше Аязмото да се смята за свещено място. Тук, в присъствието на поповете, които четяха надлежните молитви, с искрена вяра идваха болни и здрави да се помолят, да сръбнат от светата вода, която капка по капка се прецеждаше от скалите и да се проврат между последните, наречени глухото Аязмо. Неуспелите да се проврат се смятаха за грешни".
      
С цел да унищожи вярата на българите в светеца - покровител на града, около 1840 г. турският суртан Махмуд II нарежда да се унищожи и гората върху свещения за българите връх с Аязмото на св. Теодор Тирон.  Около 40 години преди освобождението Аязмото се превръща в пустиня и носи подигравателното турско име Ахмак баир -Хълмът на глупостта” или - Хълмът на глупаците.

                            ЛИКВИДАЦИЯ  И   РАЗРУХА

  В 1894 г. новият старозагорски митрополит Методи Старозагорски   си поставя задачата да възстанови значението и светостта на Аязмото. Той учредява благотворителен комитет  "Св. Йоан Милостивий  с чиято помощ и с подкрепата на общината се възстановява  гората  и   паркоустрояването,  а на мястото на стария главен манастир на града е изграден параклис, носещ името на същия светец Теодор Тирон. Днес до параклиса лежи голям мраморен блок - квадра, останал от античното предхристиянско светилище. В подземието под пода на параклиса е разположена скалата, от която продължава да извира светената вода на Аязмото. Всички тези данни показват, че делото на Митрополит Методий е било исторически правилно. За нещастие след неговата кончина, в България настъпват политически промени и времена на агресивен материализъм и атеизъм, които се отразяват неблагоприятно на това важно духовно дело.

 През 1949 г. комитетът  "Св. Йоан Милостивий"  е ликвидиран, гората на върха е национализирана и наименувана Парк за култура и отдих - "Владимир Илич Ленин".  

През 60-те години манастирът-дом на Методи Кусев на върха е взривен и на негово място е построен ресторант с разнообразни увеселителни услуги. Общоградският празник в деня на Св. Теодор Тирон, покровителя на главния храм и на града е отменен.  В град Стара Загора се пропагандира идеята, че Методи Кусев просто е бил любител на природата и защитник на българската гора. Постепенно се утвърждава представата, че историческите данни за религиозния център Аязмото на Св. Теодор Тирон са измислица и фантазия. По същото това време е унищожен и гробът на Васил Левски в София, а магерницата на Рилския манастир без малко да стане снек-бар. Вероятно тези събития са следствие от политическо решение от най-високо място.

 Мястото където е погребан цар Борис.. е..в могила

много от българските монаси също са погребани в могили.
          
Най-трагична и показателна е съдбата на средновековния манастир-скит в местността Боров дол. Независимо, че той е заровен в земята преди много векове, паметта за него остава сред местното население и вдъхновява митрополит Методи Кусев. Този манастир се слави като място, където е погребан св. княз Борис-Михаил, който е завършил земния си път като монах. Този манастир е открит случайно няколко години след смъртта на митрополита, на 4 февруари  1926 год. в могила, разположена северно от града в местността Боров дол. Стените му са били около 2 метра високи, богато украсени и с дебела мазилка, вътре в която били зазидани малки стомнички с устиетата навън за усилване на акустиката. Това означава, че той е постороен по времето преди падането на България под византийска  власт. През 1931 г. този манастир е осветен от старозагорското духовенство начело със следващия старозагорски митрополит, Павел, но това не променя по-наташната му съдба.

 Ето какво е записал на 16.XII.1976 г., Иван Богданов
, служител в РПО – Стара Загора, от с. Змеево, Старозагорско, чийто баща заедно с група младежи от с. Змеева разкриват манастира в Боров дол:  "Баща ми с една група селяни от с. Змеево започва разкопки в Боров дол. Откриват запазена стена на църквата със стенописи. Копаят в източната част на църквата, където трябва да е олтарът. Откриват камари от стопен восък и кандилница, която е предадена на археолога Петър Детев. Разкрити са стени с височина до 2 метра. После се довеждат ученици от мъжката гимназия в Стара Загора и всеки ученик е откривал  по нещо. Открит е кладенец с рибени кости и миди. Открита е още една лампа. Стигнали са до пода, който е бил мраморен".

 По същия повод, свещеник Иван Богданов Иванов-Бешанов, приел църквата на с.  Змейово на 1 март 1926 г: "На 4 февр. 1926 г. открит манастирът в Боров дол през времето на княз Борис. Намерена е  монета -  златна - образ на княз Борис.

За т.н. манастир на св. цар Борис старозагорският вестник "Зора" от 4 февр. 1926 г. пише: "Една ценна находка. На 3 км на юг от Змейово няколко младежи са открили в местнастта боров дол развалините на един стар манастир. Младежите намерили една златна монета, както и една кандилница. На стените имало нарисувани икони. От кметството са съобщили за ценната  находка в София, откъдето телеграфически е разпоредено да се спрат разкопките докато не дойдат вещи лица за ръководството им. По предание се говори, че местността в която е открит манастирът през времето на Първото българско царство се нарича  Борисов дол, но след падането на България под гръцко робство е бил преименуван на Боров дол. Намерените старини, по сведение на общинския кмет Александър Костов са предадени в Старозагорския музей". Записал  - свещеник Ивано Митов.

 В 1190 г. император Исаак Ангел претърпял страшно поражение от войските на българските боляри Асен и Петър.  Гробовете на убитите гръцки войници са заровени в землището на с. Землен - където е била главната квартира на императора.
 

 Манастирът е напълно унищожен. На върха досега не са водени никакви археологически проучвания, освен копането на змеевските младежи и на трудоваците през 1927 г. Даже иманярите вече не му обръщат внимание, за щастие
.

източник: "Манастирите в България" 2000  и " История на българските манастири" 2001.




Гласувай:
51
0


Вълнообразно


1. dalida - ЧНГ !
03.01.2012 01:15
Нека новата 2012 г. донесе по-голяма увереност в собствените ви сили, да запази самочувствието ви и да ви дари с дълъг живот и радост както на вас, така и на семействата ви!

Бъдете благословени!
цитирай
2. bojo12345 - ЧНГ Нека Новата година бъде спорна и богата за теб!
03.01.2012 07:57
Прочетох много внимаелно поста,запознах се с нещо ново.
Днес малко, по-малко отношението на държавата започна да се променя към
историческото наследство.
Дано един ден ,каквото е останало от историческото минало на "Манастира"
бъде показан на хората!!!
цитирай
3. neprosvet - Честита Нова година и на теб, Dalida!
03.01.2012 15:15
Здраве и много сбъднатост за теб и семейството ти!:)))
цитирай
4. atil - Ако е било определено за свято мя...
03.01.2012 17:03
Ако е било определено за свято място, то е било такова и по време на съществуването на манастира и сега е такова. Така ,че ако решат нещо да възтановяват,та дори параклис да е пак има смисъл. Интересен материал.Истинско историческо четиво!
цитирай
5. vidimsvet - !
03.01.2012 18:32
Полезен пост. Поздрави!
цитирай
6. alexs - Щастлива нова година и да ни радваш с ...
04.01.2012 19:59
Щастлива нова година и да ни радваш с много интересни постове!
цитирай
7. анонимен - В Сливен е имало 24 манастира и е бил ...
09.06.2012 17:24
В Сливен е имало 24 манастира и е бил известен като малката Света гора. Нищо не е оцеляло. Само фактът е записан в историята на града....
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Бизнес
Прочетен: 4252864
Постинги: 867
Коментари: 4369
Гласове: 23771