Блогрол
Постинг
03.01.2012 01:12 -
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ
Автор: dalida
Категория: История
Прочетен: 11233 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 03.01.2012 09:00
Прочетен: 11233 Коментари: 7 Гласове:
51
Последна промяна: 03.01.2012 09:00
Как беше открит манастирът - скит в Боров дол до Стара Загора и защо беше унищожен?
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
В първите години след официалната християнизация на България, в района северно от град Боруй (Стара Загора) на мястото на антично светилище и капище се изгражда мощно църковно средище, включващо голям централен манастир-лавра и десетина по-малки манастири-скитове. На това място приема причастие местното население от големия Боруйски комитат, а може би и самият княз Борис-Михаил (Св. Теодор Тирон).
Избраното име на лаврата - Св. Теодор Тирон, се съгласува с представата, че храмът и предишното капище са обслужвали предимно българския военен гарнизон в града, тъй като преди канонизирането си, светецът е бил професионален римски войник в Мала Азия. На иконите светецът се изографисва като конен войн и във връзка с това неговият празник съвпада с Тодоровден - денят на конните надбягвания и паради.
Останките на голяма част от тези манастири-скитове са се запазили до наши дни.
Върху малка площ в района северно от Стара Загора са открити седем ранносредновековни манастира и голям дворец. Първият манастир е разположен в Папачова нива до връх Българско кале. На 500 метра по на юг, в Боров дол, е имало втори манастир. Трети манастир от първите векове на българската държава, чийто двор е обграден от висока стена с кула в южния ъгъл, е открит наблизо преди няколко години. Основите на четвърти средновековен манастир все още могат да се видят в центъра на близкото село Змейово. Други три средновековни манастира са регистирани в землищата на съседните села Хрищени, Колена и Борилово - дказателства - Янков Д. Християнско култово строителство в Стара Загора през късната античност и Средновековието. Известия на МЮИБ, том XVI, Стара Загора, 1993, с. 139-154.
В подножието на върха Аязмо, на т.н. Военен терен, през 1989 г. са открити останките на голям дворец с обширен двор и представителна църква.
КАМЕННИ РЕЛЕФИ
За блясъка и богатството на тези манастири говорят откритите в същия район пет каменни релефа с изключително качество. По качество на изработка те са едни от най-важните и широко известни в Европа исторически паметници от тази епоха. Старозагорските релефи се приемат за едно от десетте най-важни исторически и архитектурни забележителностти на България. Тези релефи са местно производство и са били поставени върху религиозни сгради в района на старозагорското Аязмо. Качеството на релефите показват, че и самите сгради са били уникални по значение и роля в ранната българска държава.
Съгласно данни на историци от старозагорския регионален музей, през епохата на византийците(XI-XII-ти век) в района на Боруй е имало и родово имение на византийските императори от династията Комнини. Фактически, Боруй е бил втора, зимна столица на Византия. Тук са прекарвали зимните месеци много византийски императори и от тук са организирали походи срещу северните нашественици – печенеги и кумани. Голяма битка между печенеги и византийци се е състояла близо до Боруй, вероятно в защита на това имение. Най-вероятно, имението на Комнините е съдържало укрепен център - крепост, тясно свързан с изградения още в българско време религиозен център северно от Боруй.
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ
Поради историческите превратности, град Берое (Боруй) и Боруйският религиозен център многократно е подлаган на опустошения от различни нашественици. Първото документирано разрушение става в началото на VII-ми век, когато група славяно-аварци разрушават града. По време на българското управление (705-ок.750; 813-855 и 863-995 г.) градът се възстановява и разраства. Следващото разрушение извършват войските на III-я кръстоносен поход начело с император Фридрих I Барбароса, които зимуват в града през 1189-1190 г. Малко преди изтеглянето си от града, кръстоносците го ограбили и опожарили. Друго такова нещастие се случва в началото на XIV-ти век, когато татарска орда минава през днешния Змеевски проход на път за Одрин, съсипва и ограбва града. През 1364 г. войската на османо-турския завоевател Лала Шахин влиза в града и среща силен отпор на защитниците на една съседна крепост, разположена на връх Българско кале на 5 км северно от града.
XIV - XIX век
Част от манастирите вероятно са се запазили до първите години на османското владичество. В регистъра за поголовния данък джизие от 1626 г., днешното с. Змеево е отбелязано под името Килисанджа дербент отбелязано в кн. "Ислямизационни процеси" в Старозагорско и Казанлъшко през епохата на османското владичество. Тогава селото е наброявало 56 християнски домакинства. В по-късна епоха названието Килисинджа Дербент се опростява до Дербент, с което име селото е известно до началото XX-ти век, когато се възстановява българското му име Змеево. Килисинджа дербент-е означава Църковен проход, от турското клисе - църква и османо-персийската дербент – проход.
Названието Килисанджа дервент отразява историческия факт, че в навечерието и в първите години на турската власт в Змеевския проход е имало голям брой манастири, за които стана дума по-горе. Наличието на манастири от това ранно време се подтвърждава и от местната топонимика. Един от върховете на север от Стара Загора се нарича Патрахила (634 м.)- от патрахил – връхна дреха на свещеник, друг връх - Купеларица (627 м.)- от купел – съд за кръщаване на деца. Една седловина на север от Боров дол се нарича Столица, което вероятно е вариант на църковното "престол" - маса в олтара на църква, на която се извършват обредите.
Окончателното унищожаване на манастирите със сигурност е станало през първите векове на османското робство. Независимо от това, споменът за религиозния център, светеца и свещения извор, наречен на негово име Аязмото на Св. Теодор Тирон е останал и ежегодно денят на светеца е празнуван на Тодоровден като главен празник на град Стара Загора - тогава Ески Загра- Културно-историческата стойност на парк Аязмо. "След сирната неделя баба Марта ни носеше една голяма радост – празнуването на Тодоровден. Тоя ден мало и голямо, едни пеша, други с талиги или яхнали магарета и коне през Бадемлика, поемаха пътя за Аязмото – тогава сух, каменист баир, свърталище на змии и гущери. Това не пречеше Аязмото да се смята за свещено място. Тук, в присъствието на поповете, които четяха надлежните молитви, с искрена вяра идваха болни и здрави да се помолят, да сръбнат от светата вода, която капка по капка се прецеждаше от скалите и да се проврат между последните, наречени глухото Аязмо. Неуспелите да се проврат се смятаха за грешни".
С цел да унищожи вярата на българите в светеца - покровител на града, около 1840 г. турският суртан Махмуд II нарежда да се унищожи и гората върху свещения за българите връх с Аязмото на св. Теодор Тирон. Около 40 години преди освобождението Аязмото се превръща в пустиня и носи подигравателното турско име Ахмак баир -Хълмът на глупостта” или - Хълмът на глупаците.
ЛИКВИДАЦИЯ И РАЗРУХА
В 1894 г. новият старозагорски митрополит Методи Старозагорски си поставя задачата да възстанови значението и светостта на Аязмото. Той учредява благотворителен комитет "Св. Йоан Милостивий с чиято помощ и с подкрепата на общината се възстановява гората и паркоустрояването, а на мястото на стария главен манастир на града е изграден параклис, носещ името на същия светец Теодор Тирон. Днес до параклиса лежи голям мраморен блок - квадра, останал от античното предхристиянско светилище. В подземието под пода на параклиса е разположена скалата, от която продължава да извира светената вода на Аязмото. Всички тези данни показват, че делото на Митрополит Методий е било исторически правилно. За нещастие след неговата кончина, в България настъпват политически промени и времена на агресивен материализъм и атеизъм, които се отразяват неблагоприятно на това важно духовно дело.
През 1949 г. комитетът "Св. Йоан Милостивий" е ликвидиран, гората на върха е национализирана и наименувана Парк за култура и отдих - "Владимир Илич Ленин".
През 60-те години манастирът-дом на Методи Кусев на върха е взривен и на негово място е построен ресторант с разнообразни увеселителни услуги. Общоградският празник в деня на Св. Теодор Тирон, покровителя на главния храм и на града е отменен. В град Стара Загора се пропагандира идеята, че Методи Кусев просто е бил любител на природата и защитник на българската гора. Постепенно се утвърждава представата, че историческите данни за религиозния център Аязмото на Св. Теодор Тирон са измислица и фантазия. По същото това време е унищожен и гробът на Васил Левски в София, а магерницата на Рилския манастир без малко да стане снек-бар. Вероятно тези събития са следствие от политическо решение от най-високо място.
Мястото където е погребан цар Борис.. е..в могила
много от българските монаси също са погребани в могили.
Най-трагична и показателна е съдбата на средновековния манастир-скит в местността Боров дол. Независимо, че той е заровен в земята преди много векове, паметта за него остава сред местното население и вдъхновява митрополит Методи Кусев. Този манастир се слави като място, където е погребан св. княз Борис-Михаил, който е завършил земния си път като монах. Този манастир е открит случайно няколко години след смъртта на митрополита, на 4 февруари 1926 год. в могила, разположена северно от града в местността Боров дол. Стените му са били около 2 метра високи, богато украсени и с дебела мазилка, вътре в която били зазидани малки стомнички с устиетата навън за усилване на акустиката. Това означава, че той е постороен по времето преди падането на България под византийска власт. През 1931 г. този манастир е осветен от старозагорското духовенство начело със следващия старозагорски митрополит, Павел, но това не променя по-наташната му съдба.
Ето какво е записал на 16.XII.1976 г., Иван Богданов, служител в РПО – Стара Загора, от с. Змеево, Старозагорско, чийто баща заедно с група младежи от с. Змеева разкриват манастира в Боров дол: "Баща ми с една група селяни от с. Змеево започва разкопки в Боров дол. Откриват запазена стена на църквата със стенописи. Копаят в източната част на църквата, където трябва да е олтарът. Откриват камари от стопен восък и кандилница, която е предадена на археолога Петър Детев. Разкрити са стени с височина до 2 метра. После се довеждат ученици от мъжката гимназия в Стара Загора и всеки ученик е откривал по нещо. Открит е кладенец с рибени кости и миди. Открита е още една лампа. Стигнали са до пода, който е бил мраморен".
По същия повод, свещеник Иван Богданов Иванов-Бешанов, приел църквата на с. Змейово на 1 март 1926 г: "На 4 февр. 1926 г. открит манастирът в Боров дол през времето на княз Борис. Намерена е монета - златна - образ на княз Борис.
За т.н. манастир на св. цар Борис старозагорският вестник "Зора" от 4 февр. 1926 г. пише: "Една ценна находка. На 3 км на юг от Змейово няколко младежи са открили в местнастта боров дол развалините на един стар манастир. Младежите намерили една златна монета, както и една кандилница. На стените имало нарисувани икони. От кметството са съобщили за ценната находка в София, откъдето телеграфически е разпоредено да се спрат разкопките докато не дойдат вещи лица за ръководството им. По предание се говори, че местността в която е открит манастирът през времето на Първото българско царство се нарича Борисов дол, но след падането на България под гръцко робство е бил преименуван на Боров дол. Намерените старини, по сведение на общинския кмет Александър Костов са предадени в Старозагорския музей". Записал - свещеник Ивано Митов.
В 1190 г. император Исаак Ангел претърпял страшно поражение от войските на българските боляри Асен и Петър. Гробовете на убитите гръцки войници са заровени в землището на с. Землен - където е била главната квартира на императора.
Манастирът е напълно унищожен. На върха досега не са водени никакви археологически проучвания, освен копането на змеевските младежи и на трудоваците през 1927 г. Даже иманярите вече не му обръщат внимание, за щастие.
източник: "Манастирите в България" 2000 и " История на българските манастири" 2001.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
В първите години след официалната християнизация на България, в района северно от град Боруй (Стара Загора) на мястото на антично светилище и капище се изгражда мощно църковно средище, включващо голям централен манастир-лавра и десетина по-малки манастири-скитове. На това място приема причастие местното население от големия Боруйски комитат, а може би и самият княз Борис-Михаил (Св. Теодор Тирон).
Избраното име на лаврата - Св. Теодор Тирон, се съгласува с представата, че храмът и предишното капище са обслужвали предимно българския военен гарнизон в града, тъй като преди канонизирането си, светецът е бил професионален римски войник в Мала Азия. На иконите светецът се изографисва като конен войн и във връзка с това неговият празник съвпада с Тодоровден - денят на конните надбягвания и паради.
Останките на голяма част от тези манастири-скитове са се запазили до наши дни.
Върху малка площ в района северно от Стара Загора са открити седем ранносредновековни манастира и голям дворец. Първият манастир е разположен в Папачова нива до връх Българско кале. На 500 метра по на юг, в Боров дол, е имало втори манастир. Трети манастир от първите векове на българската държава, чийто двор е обграден от висока стена с кула в южния ъгъл, е открит наблизо преди няколко години. Основите на четвърти средновековен манастир все още могат да се видят в центъра на близкото село Змейово. Други три средновековни манастира са регистирани в землищата на съседните села Хрищени, Колена и Борилово - дказателства - Янков Д. Християнско култово строителство в Стара Загора през късната античност и Средновековието. Известия на МЮИБ, том XVI, Стара Загора, 1993, с. 139-154.
В подножието на върха Аязмо, на т.н. Военен терен, през 1989 г. са открити останките на голям дворец с обширен двор и представителна църква.
КАМЕННИ РЕЛЕФИ
За блясъка и богатството на тези манастири говорят откритите в същия район пет каменни релефа с изключително качество. По качество на изработка те са едни от най-важните и широко известни в Европа исторически паметници от тази епоха. Старозагорските релефи се приемат за едно от десетте най-важни исторически и архитектурни забележителностти на България. Тези релефи са местно производство и са били поставени върху религиозни сгради в района на старозагорското Аязмо. Качеството на релефите показват, че и самите сгради са били уникални по значение и роля в ранната българска държава.
Съгласно данни на историци от старозагорския регионален музей, през епохата на византийците(XI-XII-ти век) в района на Боруй е имало и родово имение на византийските императори от династията Комнини. Фактически, Боруй е бил втора, зимна столица на Византия. Тук са прекарвали зимните месеци много византийски императори и от тук са организирали походи срещу северните нашественици – печенеги и кумани. Голяма битка между печенеги и византийци се е състояла близо до Боруй, вероятно в защита на това имение. Най-вероятно, имението на Комнините е съдържало укрепен център - крепост, тясно свързан с изградения още в българско време религиозен център северно от Боруй.
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ
Поради историческите превратности, град Берое (Боруй) и Боруйският религиозен център многократно е подлаган на опустошения от различни нашественици. Първото документирано разрушение става в началото на VII-ми век, когато група славяно-аварци разрушават града. По време на българското управление (705-ок.750; 813-855 и 863-995 г.) градът се възстановява и разраства. Следващото разрушение извършват войските на III-я кръстоносен поход начело с император Фридрих I Барбароса, които зимуват в града през 1189-1190 г. Малко преди изтеглянето си от града, кръстоносците го ограбили и опожарили. Друго такова нещастие се случва в началото на XIV-ти век, когато татарска орда минава през днешния Змеевски проход на път за Одрин, съсипва и ограбва града. През 1364 г. войската на османо-турския завоевател Лала Шахин влиза в града и среща силен отпор на защитниците на една съседна крепост, разположена на връх Българско кале на 5 км северно от града.
XIV - XIX век
Част от манастирите вероятно са се запазили до първите години на османското владичество. В регистъра за поголовния данък джизие от 1626 г., днешното с. Змеево е отбелязано под името Килисанджа дербент отбелязано в кн. "Ислямизационни процеси" в Старозагорско и Казанлъшко през епохата на османското владичество. Тогава селото е наброявало 56 християнски домакинства. В по-късна епоха названието Килисинджа Дербент се опростява до Дербент, с което име селото е известно до началото XX-ти век, когато се възстановява българското му име Змеево. Килисинджа дербент-е означава Църковен проход, от турското клисе - църква и османо-персийската дербент – проход.
Названието Килисанджа дервент отразява историческия факт, че в навечерието и в първите години на турската власт в Змеевския проход е имало голям брой манастири, за които стана дума по-горе. Наличието на манастири от това ранно време се подтвърждава и от местната топонимика. Един от върховете на север от Стара Загора се нарича Патрахила (634 м.)- от патрахил – връхна дреха на свещеник, друг връх - Купеларица (627 м.)- от купел – съд за кръщаване на деца. Една седловина на север от Боров дол се нарича Столица, което вероятно е вариант на църковното "престол" - маса в олтара на църква, на която се извършват обредите.
Окончателното унищожаване на манастирите със сигурност е станало през първите векове на османското робство. Независимо от това, споменът за религиозния център, светеца и свещения извор, наречен на негово име Аязмото на Св. Теодор Тирон е останал и ежегодно денят на светеца е празнуван на Тодоровден като главен празник на град Стара Загора - тогава Ески Загра- Културно-историческата стойност на парк Аязмо. "След сирната неделя баба Марта ни носеше една голяма радост – празнуването на Тодоровден. Тоя ден мало и голямо, едни пеша, други с талиги или яхнали магарета и коне през Бадемлика, поемаха пътя за Аязмото – тогава сух, каменист баир, свърталище на змии и гущери. Това не пречеше Аязмото да се смята за свещено място. Тук, в присъствието на поповете, които четяха надлежните молитви, с искрена вяра идваха болни и здрави да се помолят, да сръбнат от светата вода, която капка по капка се прецеждаше от скалите и да се проврат между последните, наречени глухото Аязмо. Неуспелите да се проврат се смятаха за грешни".
С цел да унищожи вярата на българите в светеца - покровител на града, около 1840 г. турският суртан Махмуд II нарежда да се унищожи и гората върху свещения за българите връх с Аязмото на св. Теодор Тирон. Около 40 години преди освобождението Аязмото се превръща в пустиня и носи подигравателното турско име Ахмак баир -Хълмът на глупостта” или - Хълмът на глупаците.
ЛИКВИДАЦИЯ И РАЗРУХА
В 1894 г. новият старозагорски митрополит Методи Старозагорски си поставя задачата да възстанови значението и светостта на Аязмото. Той учредява благотворителен комитет "Св. Йоан Милостивий с чиято помощ и с подкрепата на общината се възстановява гората и паркоустрояването, а на мястото на стария главен манастир на града е изграден параклис, носещ името на същия светец Теодор Тирон. Днес до параклиса лежи голям мраморен блок - квадра, останал от античното предхристиянско светилище. В подземието под пода на параклиса е разположена скалата, от която продължава да извира светената вода на Аязмото. Всички тези данни показват, че делото на Митрополит Методий е било исторически правилно. За нещастие след неговата кончина, в България настъпват политически промени и времена на агресивен материализъм и атеизъм, които се отразяват неблагоприятно на това важно духовно дело.
През 1949 г. комитетът "Св. Йоан Милостивий" е ликвидиран, гората на върха е национализирана и наименувана Парк за култура и отдих - "Владимир Илич Ленин".
През 60-те години манастирът-дом на Методи Кусев на върха е взривен и на негово място е построен ресторант с разнообразни увеселителни услуги. Общоградският празник в деня на Св. Теодор Тирон, покровителя на главния храм и на града е отменен. В град Стара Загора се пропагандира идеята, че Методи Кусев просто е бил любител на природата и защитник на българската гора. Постепенно се утвърждава представата, че историческите данни за религиозния център Аязмото на Св. Теодор Тирон са измислица и фантазия. По същото това време е унищожен и гробът на Васил Левски в София, а магерницата на Рилския манастир без малко да стане снек-бар. Вероятно тези събития са следствие от политическо решение от най-високо място.
Мястото където е погребан цар Борис.. е..в могила
много от българските монаси също са погребани в могили.
Най-трагична и показателна е съдбата на средновековния манастир-скит в местността Боров дол. Независимо, че той е заровен в земята преди много векове, паметта за него остава сред местното население и вдъхновява митрополит Методи Кусев. Този манастир се слави като място, където е погребан св. княз Борис-Михаил, който е завършил земния си път като монах. Този манастир е открит случайно няколко години след смъртта на митрополита, на 4 февруари 1926 год. в могила, разположена северно от града в местността Боров дол. Стените му са били около 2 метра високи, богато украсени и с дебела мазилка, вътре в която били зазидани малки стомнички с устиетата навън за усилване на акустиката. Това означава, че той е постороен по времето преди падането на България под византийска власт. През 1931 г. този манастир е осветен от старозагорското духовенство начело със следващия старозагорски митрополит, Павел, но това не променя по-наташната му съдба.
Ето какво е записал на 16.XII.1976 г., Иван Богданов, служител в РПО – Стара Загора, от с. Змеево, Старозагорско, чийто баща заедно с група младежи от с. Змеева разкриват манастира в Боров дол: "Баща ми с една група селяни от с. Змеево започва разкопки в Боров дол. Откриват запазена стена на църквата със стенописи. Копаят в източната част на църквата, където трябва да е олтарът. Откриват камари от стопен восък и кандилница, която е предадена на археолога Петър Детев. Разкрити са стени с височина до 2 метра. После се довеждат ученици от мъжката гимназия в Стара Загора и всеки ученик е откривал по нещо. Открит е кладенец с рибени кости и миди. Открита е още една лампа. Стигнали са до пода, който е бил мраморен".
По същия повод, свещеник Иван Богданов Иванов-Бешанов, приел църквата на с. Змейово на 1 март 1926 г: "На 4 февр. 1926 г. открит манастирът в Боров дол през времето на княз Борис. Намерена е монета - златна - образ на княз Борис.
За т.н. манастир на св. цар Борис старозагорският вестник "Зора" от 4 февр. 1926 г. пише: "Една ценна находка. На 3 км на юг от Змейово няколко младежи са открили в местнастта боров дол развалините на един стар манастир. Младежите намерили една златна монета, както и една кандилница. На стените имало нарисувани икони. От кметството са съобщили за ценната находка в София, откъдето телеграфически е разпоредено да се спрат разкопките докато не дойдат вещи лица за ръководството им. По предание се говори, че местността в която е открит манастирът през времето на Първото българско царство се нарича Борисов дол, но след падането на България под гръцко робство е бил преименуван на Боров дол. Намерените старини, по сведение на общинския кмет Александър Костов са предадени в Старозагорския музей". Записал - свещеник Ивано Митов.
В 1190 г. император Исаак Ангел претърпял страшно поражение от войските на българските боляри Асен и Петър. Гробовете на убитите гръцки войници са заровени в землището на с. Землен - където е била главната квартира на императора.
Манастирът е напълно унищожен. На върха досега не са водени никакви археологически проучвания, освен копането на змеевските младежи и на трудоваците през 1927 г. Даже иманярите вече не му обръщат внимание, за щастие.
източник: "Манастирите в България" 2000 и " История на българските манастири" 2001.
Тагове:
Вълнообразно
ДРЕВНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ (част 20)
Как Европа отново клекна пред мощта на Р...
Сините мечти на нашите "десни"...
Как Европа отново клекна пред мощта на Р...
Сините мечти на нашите "десни"...
Нека новата 2012 г. донесе по-голяма увереност в собствените ви сили, да запази самочувствието ви и да ви дари с дълъг живот и радост както на вас, така и на семействата ви!
Бъдете благословени!
цитирайБъдете благословени!
Прочетох много внимаелно поста,запознах се с нещо ново.
Днес малко, по-малко отношението на държавата започна да се променя към
историческото наследство.
Дано един ден ,каквото е останало от историческото минало на "Манастира"
бъде показан на хората!!!
цитирайДнес малко, по-малко отношението на държавата започна да се променя към
историческото наследство.
Дано един ден ,каквото е останало от историческото минало на "Манастира"
бъде показан на хората!!!
Здраве и много сбъднатост за теб и семейството ти!:)))
цитирайАко е било определено за свято място, то е било такова и по време на съществуването на манастира и сега е такова. Така ,че ако решат нещо да възтановяват,та дори параклис да е пак има смисъл. Интересен материал.Истинско историческо четиво!
цитирайПолезен пост. Поздрави!
цитирайЩастлива нова година и да ни радваш с много интересни постове!
цитирай
7.
анонимен -
В Сливен е имало 24 манастира и е бил ...
09.06.2012 17:24
09.06.2012 17:24
В Сливен е имало 24 манастира и е бил известен като малката Света гора. Нищо не е оцеляло. Само фактът е записан в историята на града....
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata