БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ  ХII  - XIII  ВЕК

                   
                          Цар Калоян и неговите съюзници срещу Византия


Калоян застава начело на държавата в момент на остра криза, породена от болярски амбиции и разнородни интереси. Той е добре запознат с живота във Византия и с атмосферата в българската столицата и знае как да се справи с метежниците. След като стабилизира положението в страната, новият български владетел насочва войските си към Тракия.В края на XII в. Византия преживява поредния пристъп на децентрализация. Стремейки се към самостоятелност, притежателите на големи провинциални владения прекъсват връзките си с централната власт. Този процес се наблюдава и в земите, намиращи се в границите на Византия с България. Доказват го действията на Иванко, когото ромеите са назначили за управител на Пловдивска област, и на Добромир Хриз  – управител на части от Северна и Средна Македония с център Струмица.В интерес на държавните дела Калоян пренебрегва емоционалните спомени и се споразумява с Иванко – убиеца на брат си, за общи антиромейски действия, но през 1200 г. ромеите залавят Иванко с измама. Назначаването на новия ромейски управител Йоан Спиридонаки  в Родопите с нищо не променя положението. Цар Калоян е в добри отношения с него.Сходна е ситуацията и при другия болярин – Добромир Хриз, управителя на Струмица. Останал без подкрепа след междуособиците в Търново, сподвижникът на двамата братя е принуден да се подчини на Константинопол. По-късно той се обявява за независим владетел, превръща Просек в силна крепост и разширява владението си в Средна и Северна Македония. В критични моменти Добромир Хриз търси съдействие и подкрепа от Търново.

През 1200 г. в Търново пристига писмо от папа Инокентий ІІІ (1198-1216), който се опитва да трасира пътя на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Стремежът за официално международно признание не напуска Калоян и след победоносните сражения с Византия и Унгария. В края на 1202 г. след  дълго  мълчание, той отговаря на писмото на папата и поставя началото на продължителна и оживена кореспонденция между двамата.Цар Калоян наблюдава как латинците, възползвайки се от династичните спорове на ромеите за короната, се намесват активно във вътрешнополитическия живот на Византия. Те предизвикват брожения и преврат в Константинопол. На 12 април 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход завземат Константинопол. На 16 май след много пререкания за император на новата Константинополска империя е избран Бодуен (Балдуин), граф на Фландрия и Ено. Блясъкът и богатствата на този най-голям европейски град ги заслепява и те “забравят”, че всъщност са тръгнали да освобождават Божия гроб. Византия се разпада на две по-малки империи с центрове Трапезунд и Никея и Епирско деспотство. Латинците основават в завоюваните от тях земи нова държава – Латинската империя със столица Константинопол.В тази нова обстановка Калоян възстановява територията на българската държава. След Средец българите си връщат Призрен, Скопие, Охрид и други градове от днешна Македония. През пролетта на 1204 г. българският цар изпраща пратеничество при новите съседи в Константинопол. Рицарите отговарят, че той трябва веднага да им се почини, инак го чакат разорение и гибел.
По подобие на своя далечен предшественик княз Борис I, цар Калоян лавира в избора на институция, която да признае българската корона. При описаната обстановка той избира юрисдикцията на западното християнство. На 8 ноември 1204 г., след две години преговори българският владетел се обвързва официално с Римската църква.  Търновският архиепископ Василий  е определен за “примас” (духовен глава) на Българската църква, а специалният папски пратеник кардинал Лъв коронова Калоян  за крал. Българският владетел подписва клетва и договор, с които признава върховенството на Римската църква.

Победата при Одрин
Унията с Рим е безспорен успех за Калоян. Тя има важен външнополитически ефект, защото официално приравнява българската държава с останалите страни. От друга страна, благосклонността на папата към България урежда проблема с Унгария. Споразумението донякъде отдалечава конфликта с кръстоносците в Константинопол, които не крият претенциите си към българските земи, принадлежали някога на Византийската империя.Неуспешните опити за разбирателство с Латинската империя подтикват Калоян да сключи съюз с ромейската аристокрация от градовете на Тракия през зимата на 1204-1205 г. Нейни представители търсят закрила и военна помощ от българския владетел поради униженията, на които са подложени от латинците. В изпълнение на съюзния българо-гръцки план, през пролетта на 1205 г. жителите на Димотика, Одрин и Аркадиопол избиват част от латинците, други пленяват, а трети прогонват.  Калоян се намесва в събитията и приближава с многобройни войски Одрин. На 14 април 1205 г. близо до стените на града се разиграва ожесточена битка, в която загива най-изявената част от латинското рицарство. Самият император Балдуин е пленен и отведен в Търново.

След победата край Одрин Калоян настъпва в Тракия и Македония. В Пловдив византийската аристокрация се противопоставя на Калоян, за което е жестоко наказана, а градът е разрушен през юни 1205 г. Веднага след това цар Калоян се прибира в Търново. През пролетта на 1206 г. ромеите масово напускат войската на Калоян. Византийската аристокрация открито застава на страната на Латинската империя, подмамена от икономически придобивки. През следващите месеци военните сражения в Тракия и тема Македония не стихват.  В повечето случаи инициативата за тях принадлежи на българите. Калоян воюва срещу латинците, но и срещу гърците, които са на тяхна страна. Земите на разстояние пет дни път от Константинопол към Солун са напълно разорени. В началото на следващата 1207 г. цар Калоян се споразумява с никейския император Теодор І Ласкарис (1204-1222 г.) за съвместни действия срещу латинските рицари и нахлува в Източна Тракия. Опитът му да превземе Одрин с помощта на каменохвъргачки и специално обучени сапьори пропада, тъй като неговите съюзници кумани се оттеглят. Скоро след това цар Калоян научава, че владетелят на Солун – Бонифаций маркиз дьо Монфера, е убит от българи край днешния град Комотини, и потегля начело на многобройна войска заедно със своите съюзници кумани към Солун. През септември 1207 г. той обсажда града в плътен обръч. Тук в нощта преди решителния щурм българският владетел неочаквано умира. Смъртта му е забулена в тайна. Някои историци смятат, че неговият убиец е предводителят на куманите Манастър, въпреки че в изворите  няма преки доказателства за това. Българските войници пренасят мъртвото тяло на своя цар в Търново. Смята се, че цар Калоян е погребан в църквата “Св. Четирдесет мъченици” в старата столица.В нея при съвременни разкопки е открито погребение на знатен мъж, който на дясната ръка носи голям златен пръстен с надпис “Калоянов пръстен”.

Цар Калоян стабилизира вътрешнополитическия живот в България и спечелва международно признание на своята държава. Той възстановява териториалната цялост на българската държава от времето на Първото българско царство. Активната външна политика на цар Калоян възпрепятства укрепването на Латинската империя и създава предпоставки за нейното бъдещо ликвидиране.

източник:
“История” на Никита Хониат
“Завладяването на Константинопол” от Жофроа дьо Вилардуен

Нещо много интересно,което го няма в учебниците:
"В началото на ХIII век в един от Светогорските манастири постъпва като послушник и ученик и бъдещият български патриарх Йоаким I (1233-1246).Завръщайки се в България към 1218 година той заживява край Червен в малка пещера, където поучава и обучава тримата си ученици –Теодосий, Атанасий и Диомид.Заедно с тях изсича в скалите църквата “Преображение Господне”.Учениците възприемали своят учител за “духовен баща”и наставник, стремежът им бил да подражават във всичко на неговите постъпки, следвали неговите съвети безпрекословно и с послушание".

Свещениците тогава не са се занимавали с разкол,не са имали скандали като днешните,те са имали друга цел.

Средновековното образование в България протичало в два вида училища-църковни(енорийски) и манастирски.По своята същност то имало църковно-богословска насоченост.Светски елементи и знания постепенно навлизат в обучението на учениците, нуждите от които изпитвали развиващите се търговски взаимоотношения, разрастването на градските центрове където се поражда необходимостта от деловата писменост.Така наречените прицърковни училища се помещавали в по големите градове, но се срещат и в отделни крепости и села, в чийто църкви служел енорийският свещенник.

"Началото на ХIII век е съпроводено с бурни събития на Балканският полуостров.Рицарите от четвъртия кръстоносен поход превземат Константинопол през 1204 година и основават Константинополската латинска империя" пишат в "история - бг",а в учебника - не пише такова нещо. Защо ли?

и че те са безписмен народ/племе/ народ - едва ли са били,освен ако за определението народ са вярни цифрите 20 000 души,защото има данни че са били точно толкова....

за събитията по онова време изказана в "История на България"

"В средновековната си история българите и българската държава воюват с противници основно от две направления. От юг с Византия и на север със степните варвари, които по безбрежните евразийски степи се промъкват един след друг до земите на Северното Причерноморие и оттам атакуват държавната територия на България. Византийците са грамотен народ, имат историография, оставят хроники и истории буквално за всеки период в историята, особено за тези, в които воюваме с тях, така че от тази гледна точка знаем доста неща. Това, което знаем като своя средновековна история, е по-скоро история на българо-византийските отношения. Това е така, защото варварите са безписмени и не пишат истории и хроники. Лошото се задълбочава, като се знае, че от нашата историография пък е оцеляло твърде малко - няколко кратки хроники, летописни епиграфски паметници, няколко приписки. Какво да се прави - първи поехме ударите на турското нашествие и установявайки „присъствието” си тук, турците изгориха всичките ни библиотеки, намиращи се в манастири или царски и болярски дворци още при завоюването през 1371-1396 г. А и да оцеля нещо, то загина в следващите пожарища след войни, въстания, кърджалийски размирици, фанариотски изстъпления. ....."

Средновековният Търновград
http://alexs.blog.bg/turizam/2011/09/16/veliko-tyrnovo-carevec-snimki.820615

Централизацията на властта е голямо нещо и голям плюс за всички времена.Много ценна е била помоща на съюзниците-кумани.Водача им бек Кабан е бил поданник на Волжка България и личен приятел на техния цар.Това ,което най ми харесва у този цар е че си е спечелил прякора - Ромеубиец!
Убит е по нареждане на гръцкото духовенство,също както преди него пък са ослепени по нареждане от Византия Владимир-Рахсат и Петър Делян.А след него пък промушен в гръб цар Иваил(Ивайло) и за всички тези мръсни вероломни политически убийства са обвинявани и до днес други хора нямащи нищо общо с тях.
Княза на този свят няма нищо общо с висшата справеддливост,нито пък с истината...

-------------------------------------------------------------
благодаря за линка!

Радвам се когато имате какво да кажете!

Този владетел е знакова фигура от нашата история..За него летописците си спомнят и споменават дори през 14 век..Намерил е място и в летописите от Волжка България заедно с братята си,където ги наричат- "принцове".Това потвърждава още веднъж,че са потомци на царска династия.Самия Калоян от юношеска възраст влиза в политиката и е свидетел на заговорите и политическите убийства на двамата си братя,царували преди него.Това явно се отразило на характера и политическите убеждения,които е формирал у себе си. Бил е и заложник а това му дало възможност да опознае отблизо нравите на византийците.Подобно на цар Симеон, който пък учил в Цариград.Както се вижда доброто познаване на врага винаги играе положителна роля.Но винаги,когато със сила и в открит двубой Византия не е била способна да противостои на България, тя е вкарвала в действие златото и отровата си.Така заговорите,предателствата и политическите убийства не спират,докато и последния пряк потомък на тези трима принца - невръстният Коломан не пада покосен от византийската отрова..Това станало почти веднага след смътта на един велик духовник,политик и дипломат - патриарх Йоаким,който бил и в роднински връзки с царската династия.Явно докато е бил жив е бдял над непълнолетния принц Коломан.Малко след това главния съюзник на България - далечната Волжка България,която пращала на помощ отряди от подчинените и племена в Причерноморието, била връхлетяна от монголското нашествие.Тогава се активизирали и съседите на България тук,които почнали да ръфат като чакали от територията на Царството. След смъртта на Коломан и отпадането на Волжка България като съюзница, Второто Българско Царство отпаднало от политическата сцена на Европа в качеството си на Велика сила.И се превърнало в една средностатистическа европейска страна,каквато била вече и самата Византия...