Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Постинг
25.02.2012 08:38 - БЪЛГАРИТЕ ( 34 ч)
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 9125 Коментари: 9 Гласове:
26

Последна промяна: 16.08.2012 09:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                       ДИНАСТИЧНИТЕ   СВАТБИ   УКРЕПВАТ  МИРЪТ  В  БЪЛГАРИЯ

                        

След смъртта на Калоян слабата централна власт, осъществена от неговия племенник – Борил, довежда до силни сепаратистични тенденции. За самостоятелен владетел в Вардарска Македония с център крепостта Просек се провъзгласява Бориловият брат Стрез, а в Западните Родопи се обособява братовчедът на Асеневци деспот Алексий Слав.Първоначалният център на неговите владения е крепостта Цепина (до с. Дорково, Пазарджишко), а по-късно – Мелник. Стрез поддържа близки отношения със сърбите, а Алексий Слав – с латинските рицари . Синовете на цар Асен – Иван и Александър – наследници на българския престол, са отведени извън пределите на държавата в далечното руско Галичко княжество (в Югоизточна Украйна), тъй като са малолетни и са в опасност.Борил се опитва да следва стъпките на своите предшественици. През лятото на 1208 г. с многобройна войска от българи и кумани той навлиза в Тракия, но 31 юли е разбит при Пловдив от латинските рицари. Три години по-късно цар Борил се съюзява с никейския император Теодор І Ласкарис за съвместни антилатински действия, но и тази инициатива е неуспешна. Тогава Борил се обръща към брат си Стрез. Той му дава титлата севастократор и заедно потеглят към Солун. В равнината при Битоля войските на братята са разбити от солунските барони и епирския деспот Михаил І Ангел Комнин.Така южната граница на българската държава отново е изтикана към Стара планина, с което се обезличават усилията на тримата братя Асен, Петър и Калоян. Нещо повече. При усмиряването на размирици, предизвикани от кумани във Видинско през 1211 г., Борил е принуден да разчита на съдействие от унгарския крал Андрей II. В замяна на помощта унгарци и сърби си възвръщат Браничевска и Белградска област.1213 г. е забележителна с поврата във външната политика на цар Борил.С посредничеството на папата той влиза в съюзни отношения с латинските рицари и унгарците. Съюзът с Константинополския император Анри (1206-1216) е скрепен с брака на императора с дъщерята на Калоян, чието име така и остава неизвестно. Същата година българският владетел Борил се жени за племенница на император Анри. Константинополският император жени другата си племенница за унгарския крал Андрей ІІ (1205-1223), а третата – за никейския владетел Теодор І Ласкарис. На следната 1214 г. България и Унгария сключват съюзен договор, който предвижда брак между дъщерята на цар Борил и унгарския престолонаследник Бела. Вероятно цялата тази система от договорености е насочена срещу сърбите на великия жупан Стефан Неман.

Разширяване на Българското царство...........

Неудачното управление на Борил завършва, когато в страната се завръщат синовете на стария цар Асен – Иван Асен и Александър. Както стана ясно, с помощта на руски наемници през 1217 г. те обсаждат Търново. Обсадата продължава седем месеца. Част от болярите в града минават на тяхна страна и отварят вратата на крепостта. През 1218 г. Иван Асен ІІ поема короната на българските царе.Иван Асен II заема престола след 10 г. престой в Галичкото княжество. Новият български цар се адаптира бързо в балканската мозайка от многобройни държавици и самостоятелни области, чиито владетели участват в тъмни комбинации и неясни коалиции. Той урежда проблемите на северозападната граница, като се сродява с унгарския крал Андрей II.  Спорните области – Белградска и Браничевска, се връщат на България като зестра в брака  му с унгарската принцеса Анна  през 1221 г. През следващите години династическите бракове се превръщат в любим прийом на Иван Асен при решаване на трудни дипломатически проблеми. Иван Асен ІІ внимателно наблюдава процесите на Балканите, без да взима страна в изостреното съперничество между наследниците на Византия – Епирското деспотство и Никейската империя. От средата на второто десетилетие на ХIII в. на Балканите се издига Епирската държава. Нейният владетел Теодор Комнин (1215-1230 г.) изявява открито претенции към всички територии на бившата Византийска империя. Възползвайки се от междуособиците при Борил и слабостта на Латинската империя, той завладява Македония, Западна Тракия до р. Марица, а през 1224 г. ликвидира Солунското латинско кралство.
Очертаващият се сблъсък за завладяване на нови или за запазване на вече овладени територии трите заинтересовани страни – Никейската империя, Епирската държава и Латинската империя – обръщат поглед към България. Пръв започва преговори владетелят на Епирското депотство Теодор Комнин. През 1224-1227 г. той търси подкрепата на Търново срещу Латинската империя. В името на добросъседските отношения Иван Асен приема предложения съюз въпреки териториалните си претенции към Македония и Тракия. Договор е скрепен с брака на Мануил Комнин – брат на Теодор Комнин, и Мария – дъщеря  на Иван Асен ІІ от първия му брак.


                                   Териториални загуби и борба за власт

След смъртта на цар Иван Асен ІІ на българския престол в Търново сяда неговият най-голям син от унгарската принцеса Анна – Калиман І (1241-1246). Новият български владетел е едва на седем години и болярите от негово име сключват примирие за срок от две години с Никейската империя на Йоан ІІІ Дука Ватаци.  Много преди началото на неговото царуване една нова сила от степите на Централна Азия нахлува в Европа – монголите. На връщане от похода им в Унгария през 1242 г. те минават през български земи. Цар Калиман І е принуден да им плаща ежегоден данък.През август 1246 г. цар Калиман I внезапно умира. Според византийския хронист Георги Акрополит той е отровен. На българския престол е издигнат брат му от третия брак на цар Иван Асен ІІ – Михаил II Асен (1246-1256), който също е малолетен. В Търново управлява регентство начело с майка му Ирина, дъщерята на Теодор Комнин, а западните български земи с център Средец са под властта на севастократор Петър – зет на цар Иван Асен ІІ. Възползвайки се от слабостта на българите, Никейският император Йоан ІІІ Дука Ватаци успява да превземе с минимални усилия българската крепост Сяр и веднага след това Мелник.  Той разширява офанзивата в днешна Македония, където му се подчиняват Стоби, Велбъжд (Кюстендил), Скопие, Велес, Прилеп, Овче поле и Просек. Почти без съпротива той превзема Станимака, Цепина и др. селища в Родопите. Сега императорът предлага и сключва мир с българите, като обещава да не напредва по-навътре в техните предели. Река Марица става граница между българи и ромеи.  Само пет години след Иван Асен ІІ стореното от него разширение на границите е заличено за няколко седмици почти без съпротива.

Няколко години по-късно

В 1260 г. в Търново пристига византийско пратеничество начело с приближения до император Михаил VІІІ Палеолог (1259-1282) писател и историк Георги Акрополит. Ромеите признават брака на Константин Асен и неговото царско достойнство.
На 25 юли 1261 г. никейският император Михаил VІІІ Палеолог (1261-1282) прогонва латинските рицари от Константинопол и възстановява Византийската империя. Преговорите в Търново нямат траен резултат. В 1263 г. между българи и ромеи започва продължителна война.  Константин Асен привлича на своя страна Яков Светослав, комуто дава титлата деспот, и епирския владетел Михаил ІІ. Независимо от първоначалните успехи, в крайна сметка в тази война българите губят цялото Южно Черноморско крайбрежие.

През 1268 г. умира царица Ирина. Император Михаил VІІІ Палеолог изпраща пратеничество с предложение за мир. Мирът е скрепен с брака на българския владетел и Мария Кантакузина, племенница на императора. Той обещава да върне Анхиало и Месемврия, когато царицата роди престолонаследник, но когато това става, забравя обещаното. Византийският император привлича унгарците и татарите на Ногай срещу българите. През 1273 г. татарите нахлуват и разоряват българските земи. След тази година техните нападения стават често явление и борбата с тях изтощава България. Същата година на северозапад братята Дърман и Куделин се обособяват в Браничево като независими.

Цар Ивайло

Слабата централна власт, невъзможността за сериозен отпор срещу унгарци и византийци, татарските нападения и грабежи правят живота на българските селяни труден и несигурен. В България назряват условия за гражданска война. Византийските хронисти Георги Пахимер  и Никифор Григора  разказват, че един пастир на свине, когото те наричат Бърдоква (маруля) или Лахана (зеленчук), успява да организира голям боеспособен отряд, с който започва да громи татарите.
Истинското име на въстаническия предводител се съдържа в един единствен исторически извор – приписката от Свърлишкото евангелие.  В нея той е наречен Ивайло, а в българската историография остава като “селския цар Ивайло”. Според Георги Пахимер Ивайло виждал светии, които го подбуждали към бунт, а според Никифор Григора бил просто разбойник, чиято дързост стигала дотам, че се нахвърлил върху царската власт и достойнство. Днес не е възможно да се установи с точност произходът на Ивайло. Прост свинар или талантлив разбойник, Ивайло успява да организира голям отряд, прогонва татарите на север и потегля към столицата Търново.  В едно сражение през 1277 г. той разбива царската войска и убива цар Константин Тих Асен.В Търново царица Мария няма голям избор. Тя иска на всяка цена да запази българския престол за малолетния си син Михаил Асен. Царицата заповядва да отворят вратите на престолния град и през лятото на 1278 г. се омъжва за Ивайло. Така един европейски средновековен мит и мечта за това как обикновен човек може да стане цар се сбъдва в България.
Разгневен, император Михаил VІІІ изпраща известния пълководец Михаил Глава срещу Ивайло, който на два пъти разбива византийците. Цар Ивайло насочва силите си към татарите, които нахлуват от север. Докато е зает с тях, част от търновските боляри детронират царица Мария, която е бременна от Ивайло, и заедно с малкия Михаил Асен я изпращат при вуйчо й – император Михаил VІІІ. На българския престол Търново сяда Иван Асен ІІІ.


След като се справя с татарите, Ивайло потегля към Търново, за да накаже неверните боляри. На 17 юли 1279 г. той разбива една ромейска войска на пълководеца Мурин край Диавена, а на 15 август – друга, предвождана от Априн.Успехите на Ивайло хвърлят търновското болярство в паника. Доверието към Иван Асен ІІІ, когото смятат за византиец, напълно изчезва. Изразител на общото недоволство става боляринът от кумански произход Георги Тертер. В началото император Михаил VІІІ се опитва да се справи с назряващото недоволство, като принуждава Георги Тертер да се ожени за сестра му Мария и му дава титлата деспот. Предишната съпруга и синът му Светослав Тертер са изпратени в Никея, в Мала Азия. Тези действия обаче не спират амбициите на болярина към властта и трона. В началото на 1280 г. цар Иван Асен ІІІ и жена му Ирина ограбват съкровището на българските царе и бягат във Византия.  Болярите в Търново провъзгласяват Георги І Тертер за цар на българите (1280-1292).

При управлението цар Георги І Тертер и неговите приемници Смилец (1292-1298) и невръстния му син Иван ІV Смилец (1298-1300) политическият сепаратизъм през Второто българско царство е вече явна и трайна тенденция.В края на XIII и началото на XIV в. Видинското деспотство е най-голямото самостоятелно владение в България. Негов владетел е влиятелният деспот Шишман.  Той поддържа приятелски връзки с татарския хан Ногай. По-късно му се налага да даде клетва за вярност към сръбския крал Стефан Урош II Милутин и да ожени първородния си син Михаил за неговата дъщеря Анна Неда.  Именно при Михаил ІІІ Шишман (1323-1330) Видинското деспотство се връща във властта на Търново. В края на XIII в. претенции към самостоятелност предявява и едно малко владение в Подбалканската област, чийто център е крепостта Копсис (Анево кале) – близо до днешно Карлово. Тя е владение на братята Смилец – Войсил и Радослав. Братята активно участват в българо-византийските отношения. Поддържат тесни връзки с хан Ногай и имат претенции към търновския престол, като разчитат на византийска подкрепа. По-късно от него се отделя Крънското деспотство на деспот Алдемир (Елтимир) – зет на цар Смилец.
През последната четвърт на XIII в. в България настъпва остра политическа криза. В това време на Балканите важен фактор на политическата сцена е Сърбия, която започва да прониква в Северна Македония. Тук тя мери сили за надмощие с Епирското деспотство. Болярите на Мелник, Прилеп, Битоля, Велбъжд (дн. Кюстендил), Просек, Скопие, Велес и др. преминават на страната на Византия. Между “Златната орда”, Сърбия и Византия политически разпокъсана България не им е равностоен противник. Безплодни остават и опитите за антивизантийска коалиция с Неаполитанското кралство, което се опитва да организира поход срещу Константинопол, за да възроди Латинската империя.Цар Георги І Тертер не се противопоставя на сръбското нахлуване в Северна Македония. Напротив, през 1284 г. той се сродява със Стефан Урош ІІ Милутин (1282-1321 г.), като му дава дъщеря си Анна за съпруга. Същата година българският владетел сключва мирен договор с Андроник ІІ Палеолог (1282-1328 г.). Съобразно условията на мира цар Георги І Тертер получава обратно от Никея първата си съпруга и изпраща във Византия сестрата на Иван Асен ІІІ, която е задържана в Търново. Малко по-късно от Никея се завръща Тодор Светослав, който е обявен за съцар на своя баща.


През 1285 г. около 10 000 татари нахлуват в българските земи и Георги І Тертер е принуден да се признае за васал на татарския хан. Синът му – Тодор Светослав, отива като заложник в Златната орда, а втората му дъщеря става съпруга на сина на татарския хан Чака. След 1285 г. върху българските монети, наред с образа на цар Георги I Тертер, стоят и татарски знаци.Малко преди да умре в 1298 г., цар Смилец жени дъщеря си Теодора за сръбския престолонаследник Стефан Урош ІІІ Дечански. Вдовицата на Смилец предлага ръката си и българското царство на сръбския крал Стефан II Урош Милутин, но той отказва вероятно поради намесата на Византия. Престарелият сръбски крал се жени за петгодишната дъщеря на император Андроник ІІ Палеолог – Симонида. Като зестра Сръбското кралство получава областта между Охрид, Прилеп и Щип и трайно се настанява в днешна Македония. В Търново отдавна са загубили интерес към тези земи.


из:  "История на България"





Гласувай:
26
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. golden - Династичните бракове са започнали още по-рано и преди 10 век
25.02.2012 11:01
по времето на Самуил:
.....се осъществила сватбата на Теодора с Иван Владимир, Самуил сключва още една „брачна сделка“ със сватбата на пленения Ашот и дъщеря си Мирослава. След сватбата Ашот е направен управител на Драч. Този ход цели укрепване на южните български територии.
цитирай
2. golden - а през 680 година:
25.02.2012 11:03
и....тъй като българите "обичали" много жени, били многоженци и вдигали много сватби.....По-късно, в духа на времето, в което живеели, българските монарси се сродявали предимно със своите съседи от Византия, Сърбия, Влашко, Унгария, Латинската империя и т.н. Така например за периода на Втората българска държава (1185-1393 г.), когато столицата се намирала в Търново, царици станали 5 българки, 8 гъркини, 3 сръбкини, 2 рускини, 2 влахкини, 1 унгарка, 1 "скитка" (по всяка вероятност - куманка), 1 французойка и 1 еврейка. През същия период за българки били женени четирима сръбски крале - Стефан Владислав, Стефан Урош II, Стефан Урош III и Стефан Душан, най-великият владетел на тази страна. Още повече търновски принцеси се бракосъчетали с византийци...
цитирай
3. golden - Всъщност за по-ясно-
25.02.2012 11:05
Всъщност, до завладяването на Балканите от турците родословията на местните династии и аристокрацията, били така оплетени с династиите и аристокрацията от останалата част на Европа, че свързването им с една или друга народност е в голяма степен съвсем условно.

Царските сватби ставали в зависимост от интересите на династията и държавата, затова и предхождащите ги преговори по правило приличали на търговски пазарлъци. При тях булката се разменяла или допълвала с политически съюзи, територии, луксозни вещи, купища пари...При сватбата на българската принцеса Мария с латинския император Хенрих, накитите, тоалетите и другите предмети на разкоша на младоженката били откарани в Цариград с 60 товарни животни, покрити с червено кадифе, достатъчно дълго, за да омете прашните пътища между двете столици (1214 г.). А церемониите били пищни и по средновековному безкрайни - пиршествата и ритуалите при сватбата на престолонаследника Михаил с дъщерята на византийския император Андроник III траяли цели осем дни (1337 г.).
цитирай
4. sherif - !
25.02.2012 12:04
Ценен пост.
цитирай
5. djem - Династичните бракове от Х - ХI век
25.02.2012 19:38
Рано се женили българите тогава.
Смятало се, че принцовете достигат зряла възраст на 15, а принцесите - на 13 години, но не били изключение и договорите за сродяване чрез невръстни деца. "Сватовете" впрочем държали на думата си като на ланския сняг - те се отмятали от подписите и клетвите си веднага щом завеел друг политически вятър. Цар Михаил III Шишман (1323-1330 г.) пък просто изгонил жена си Анна-Неда, за което заплатил с главата си в битката при Кюстендил с нейния брат, сръбския крал Стефан Дечански. Около век преди това иначе широко скроеният Иван Асен II отмъкнал с измама дъщеря си, омъжена за византийския василевс Теодор Ласкарис (като дори й зашлевил плесница, когато императрицата заявила, че иска да се върне при мъжа си). Самият Иван Асен II (1218-1241 г.) се женил три пъти, като с второто си брачно тайнство станал зет на унгарския крал Андраш II, а с третото - на византийския император Теодор Комнин.

Между стените на царските дворци, разбира се, не липсвали и покъртителни романси - владетелите носели не само корони, но и сърца. Престолонаследникът Гаврил Радомир (цар на България през 1014-1015 г.) прогонил след кратък брак бременната си съпруга, дъщеря на маджарския владетел Гейза I, с риск да предизвика европейска криза. Изгонил я, защото се влюбил и оженил за една гръцка пленничка, която дори нямала благородническо потекло. Неговата сестра Теодора Косара не останала по-назад. Тя се влюбила в изпадналия в немилост бащин васал, сръбския княз Иван Владимир, и изпросила не само освобождаването му от затвора, но и връщането на отнетите му владения (тази сватба дала благодарен материал на южонославянския фолклор, а по-късно - и на литературата).

цитирай
6. djem - Политиката в ежедневието на династиите
25.02.2012 19:41
Притиснат от политическите обстоятелства и липсата на пари за амбициозните си цели, цар Теодор Светослав (1300-1321 г.) пренебрегнал династическите предразсъдъци, за да се ожени за дъщерята на богатия левантийски търговец Пантолеон. А Иван Александър (1331-1371 г.) успял да се пребори дори с верските предубеждения - изпращайки първата си жена в манастир, той се венчал за една покръстена еврейка! Две български принцеси били принесени в жертва на държавните интереси - през 1285 г. дъщеря на цар Георги I Тертер се оженила за Чака, син на татарския хан Ногай (за да се отклонят татарските нашествия); по подобни причини Кера Тамара, една от щерките на Иван Александър, отпътувала за харема на турския султан Мурад I.
цитирай
7. djem - и по-късно...са се "развеждали" с недостойните си половинки
25.02.2012 19:42
Обичайният начин, по който българските владетели се отървавали от "благочестивите царици" (както ги наричат летописците), бил изпращането в манастир. Повечето царе от XIII-XIV в. се женили по два пъти, а някои и по три. Регистриран е и един случай, когато иначе сравнително либералното православие принудило царя да влезе в "правия път" едва след анатема. Може би тази особеност на българското православие е и главната причина, поради която в българската история няма ексцентрици от типа на английския Хенри VIII или руския Иван Грозни, които уреждали разводите си на тоя свят, като изпращали предишните си съпруги на оня. Доста разпространена била и институцията на наложниците, като незаконородените деца също имали своите шансове да останат на върха на обществената пирамида.

"Благочестивите царици" впрочем не отстъпвали много на своите избраници. Според обичаите в средновековна Европа някои от тях също заставали пред олтара по два, че и по три пъти, какъвто бил случаят с гъркинята Мария Палеологина.За да запази короната си и осигури престола на сина си, тя се омъжила (1278 г.) за селянина Ивайло, водач на победното народно въстание и убиец на втория й съпруг, цар Константин Асен. В интерес на истината - търновските царици се венчавали повторно и заради спокойствието в държавата - те придавали законност на изборните царе при прекъсване на предишната династия. Нерядко обаче те също дейно забърквали интриги, чиито жертви ставали и собствените им съпрузи. Най-много се отличили на това поприще няколкото Марии и Ирини - византийските принцеси, които пристигали от Цариград с високо вирнати носове, извратена изтънченост и нрави, станали пословични в тогавашна Европа.
цитирай
8. borjanmljakov - Слабо известен факт е, че
25.02.2012 23:13
Смилец е станал гадже на сина си след като скъсал със Стефан Урош, а не преди това.
цитирай
9. silencemurmur - Династичните бракове
26.02.2012 00:45
са задължение при всички владетели и влиятелни личности дори и днес.
От страх да не ме нападне съседа се сватосвам с него.
Не е имало кралство, което да не е било свързано через кръвта с друг колега.
В българската къща това явление не е изключение, а строго правило.

поздрав за поста ти
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Бизнес
Прочетен: 4570356
Постинги: 893
Коментари: 4410
Гласове: 24763