Блогът на Крумова. :: Кръстоносни походи

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Архив

Блогрол

1. БИООРЪЖИЕТО КОВИД 19/БАКТЕРИИТЕ
2. БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.05.2013 07:33 - Кръстоносни походи

Автор: dalida Категория: История

Прочетен: 9735 Коментари: 0 Гласове:

Кръстоносните походи:началото на световния ред;кръв и убийства в Европа

Европа.

Положението в Европа съвсем не е блестящо. Разбойнически шайки ограбват градовете, сеньорите се бият помежду си. През 1073 г. нов папа, Григорий VII, използва това, за да отхвърли правото на германския - римски император да се намесва в избора на понтифекса. Той дори го заставя през 1077 г. да коленичи пред него в Каноса и издава забрана сеньорите да купуват свещенически длъжности. Към папата се обръща и новият източен император Алексий Комнин през 1081 г., когато войските му са разгромени от мюсюлманите, за да поиска помощ от западните християни, с които отношенията са били прекъснати над двадесет години.Това е прекрасна възможност за Римската църква: отзовавайки се на този призив, тя може да се надява, че ще се наложи над западните владетели, ще си възвърне Източната църква и ще се възползва от това, за да продължи чак до Йерусалим и да отнеме Христовия гроб от мюсюлманите. Григорий VII не успява да осъществи този проект.

Първи кръстоносен поход

Неговият приемник Урбан II на събор, свикан в Клермон на 27 ноември 1095 г., слага начало на онова, което по-късно ще се нарича първи кръстоносен поход. Рицари, монаси, хора от народа, дошли от цяла Европа и водени от франкските рицари Годфрид Булонски и Реймонд Тулузки, се спускат да помагат на византийците и да завоюват Изтока.
Естествено, кръстоносците не разполагат с пари, за да финансират снаряжението си и да осигурят семействата си през предстоящото им очевидно дълго отсъствие. Единственият източник за снабдяване, който може да им хрумне, са раклите на евреите лихвари. Впрочем Църквата ги освобождава от връщане на всякакви предходни заеми. А и това не стига,: някои прибягват направо до обири и убийства с цел кражба.

На път за Йерусалим кръстоносците – особено тръгналите от Германия, но не само те – плячкосват общностите, през които преминават, отмъкват сребро, злато, бисери, та дори скъпоценностите на изровени мъртъвци. Не помагат усмирителните призиви на някои епископи, нито пък възмущението на император Конрад III, който има власт над немските евреи. След 30 май 1096 г. общностите в Кьолн, Вормс, Шпейер и Страсбург са ограбени и изтребени – често след предложения за покръстване, последвани от отказ. Понякога, за да бъдат избегнати изнасилванията и мъченията, битките завършват с колективни самоубийства, както се случва в Кьолн и във Вормс. Общо за няколко седмици загиват тридесет хиляди души. Никога нищо подобно не се е случвало никъде по света от изтребленията в Юдея хиляда години преди това. Въпросът трескаво се обсъжда в Прованс, в Испания, в Италия и в Централна Европа, едни сравнително незасегнати райони.

Пристигайки по Светите места през 1098 г., кръстоносците се сблъскват освен със селджукските войски и с някои малобройни еврейски общности, към които ислямът се е отнесъл добре. Затова когато на 15 юли 1099 г. след петседмична обсада завладява Йерусалим и избива жителите му, Годфрид Булонски събира няколкото хиляди евреи от града в една от малкото оцелели синагоги и я подпалва. Другите евреи, заловени с оръжие, биват продадени като роби на цени, по-ниски от цените за мюсюлманските войници, за да се подчертае явно по-низшето им положение.

След като е учредено, християнското кралство не постановява някакви определени данъци за евреите и не налага дискриминация за оцелелите, макар че не са християни, единственото наказание било - забраната да живеят в Йерусалим. Участието им в икономиката на кралството на кръстоносците не е особено значително.
В Южна Европа събитието е възприето толкова болезнено, че някои нехристиянски общности заминават за Мароко, а други настояват за допълнителни гаранции от християнските владетели, за да останат под тяхната закрила. Налага се например град Реджо ди Калабрия да обещае на своята еврейска общност пълно обезщетение при случай на нападение, за да избегне нейното заминаване.

Насилията обаче няма как да бъдат спрени. В Германия и в Англия евреите все по-често биват обвинявани в най-различни престъпления:като - врагове на Христа, съюзници на сарацините, използвачи на отсъствието на кръстоносците, понеже те, както се твърдяло, били принудени „да лишават семействата си от нужното, за да посрещат пътните си разходи, докато враговете Христови живеят в благополучие. При всевъзможни случаи се прибягва до конфискуване на имуществото им. През 1130 г. отначало извънредно любезният крал Хенри I Английски ги заставя да заплатят колективно глоба от 2000 лири, защото подозирали едного от тях, че е извършил убийство. Когато той умира през 1135 г., двамата му наследници отново се карат жестоко за еврейските пари.
В 1144 г. има голямо нововъведение: евреите от Норуич са обвинени, че едно момче, намерено мъртво в гората в навечерието на Велики петък, е убито от тях, за да изпият кръвта му. От Античността насам за пръв път подобно нагласено обвинение е отправено към евреи. Дотук са го използували спрямо християни еретици. Въпреки намесата на някои местни власти, които установяват, че детето е починало вследствие на епилептичен припадък, стотина търговци евреи, много от които са давали заеми на селяни, биват избити; на останалите е наложена глоба: закрилниците започват да се преобразяват в грабители.

Втори кръстоносен поход,

Когато през 1146 г. кралството на кръстоносците е изправено пред финансови и военни затруднения, Бернар дьо Клерво надига втори кръстоносен поход, като забранява ограбването на еврейско имущество. Според него, както и според свети Августин и свети Григорий Велики еврейският народ трябва да бъде закрилян като свидетел и „отговорен“ за страстите Христови. Следователно се налага той да оцелее, та да бъде и тепърва клеймен като богоубиец. Някои монаси обаче – особено на юг в Германия – призовават за унищожаването на общности, които тъкмо са се възстановили половин век след първите изтребления. Един монах на име Рандулф проповядва грабежи в Германия и в Елзас. Обвиненията в богоубийство отново стават добро основание за изтребление. През същата година Пиер Преподобни, абат на Клюни, затънал в дългове към лихвари евреи и вбесен, задето имущества, които се е надявал да получи като дарове, стават еврейски посредством заемите срещу залог, дава израз на натрупаната горчивина. Проповедите му заклеймяват лихварството, „лошия еврейски обичай“, който може да се разпространи сред добрите хора. Всичко трябва да им се вземе, пише най-безсрамно той на Луи VII: „Нека бъдат ненавиждани и мразени, ала препоръчвам да не бъдат умъртвявани. Редно е да бъдат наказани по начин, подхождащ повече на техните пороци.

Вторият кръстоносен поход, воден от Луи VII и от Конрад IV, започва вяло с превземането на няколко гръцки островчета и завършва печално при Дамаск. Изтребленията в Европа се развихрят отново; този път те са дело на народа, а не на владетелите. Такъв е случаят през 1168 г. в Глостър. По Възкресение през 1171 г. цялата общност в Блоа е обвинена, че пие детска кръв – това е втори случай след станалото в Норуич – и бива изгорена жива. През същата година Салах ал Дин ибн Аюб, наречен Саладин, става господар в Египет, повежда война срещу франките и завладява Дамаск, след което бива победен през 1177 г. при Монжизар и бележи неуспех при Йерусалим.

Първият монарх в християнска Европа, който решава да прогони всички евреи от кралството си, е Филип Огюст. През 1180 г., когато се възкачва на престола, той възнамерява да ги прокуди и да им разреши да отнесат само спечеленото от продажбата на покъщнината им. Нарежда да затворят парижката йешива, после,нуждата от пари го принуждава да поведе нов кръстоносен поход – и им позволява да останат, ако плащат допълнителен данък: неговите финансисти са му обяснили, че е по-доходно евреите да бъдат данъкоплатци, отколкото експроприирани -(Експроприацията се отнася до конфискация на частна собственост - всякаква, не само недвижима, със заявената цел да се установи социално равенство). ......

Подобни мерки ще бъдат провеждани тепърва многократно: издаване на едикт за прогонване, който бива отменен после срещу откуп. Така евреите за един век шест пъти се озовават пред възможността да бъдат прогонени от Франция, като все не заминават, но винаги си плащат.

Изтребленията продължават, особено в Англия: в Бъри Сейнт Едмъндс през 1181 г. в Бристол през 1183 г., в Уинчестър през 1192 г. Не само евреите биват преследвани така от Църквата. Тя не прощава и на еретиците: през 1184 г. изтребени са валденсите, после идва ред на катарите, заради които се създава епископската инквизиция, полиция, разполагаща с неограничени права, включително да измъчва: често заподозрените, които не се отричат от убежденията си, умират от изтезанията; онези, които се „помирят“ с Църквата, биват осъждани на „взиждане“, сиреч на доживотен затвор; призналите, които упорствуват в еретическата си вяра („препадшите“, повторно отстъпилите) биват предадени на светската власт и отиват на кладата. Понякога мъртви, понякога живи.

През 1187 г. след петнадесет усилни години Саладин унищожава кралството на кръстоносците, избива рицарите (като Рьоно дьо Шатийон), завладява Бейрут и Йерусалим, смъква кръста от „Кубат ас Сахра“ и отново разрешава на евреите да живеят там.

Трети кръстоносен поход,

През 1188 г. започва трети кръстоносен поход, за да бъде отнет градът от мюсюлманите, водят го тримата главни владетели на Европа Фридрих Барбароса, Хенри II Плантадженет и Филип Огюст. Навсякъде финансирането му се поема недвусмислено от евреите. През 1188 г. събраният в Нортхамптън английски парламент решава новото приключение да бъде подсигурено с взимане на данък, възлизащ на 130 000 лири, като половината трябва да дойде от евреите, макар те да са по-малко от 0,25 % от населението. За да посрещнат налозите и изземанията, лихварите евреи увеличават лихвите и така стават още по-непопулярни. На 3 септември 1189 г., след смъртта на Хенри II, неговият приемник Ричард I Лъвското сърце не допуска до коронацията си в Уестминстър евреи, дошли с дарове при него; избухват безредици, евреите са избити. На другия ден монархът ги взима под своя закрила: имуществото на неговите васали е негово, обяснява той недвусмислено, не бива да му ги изтрепват!

Щом Ричард заминава за кръстоносния поход в началото на 1190 г., група задлъжнели барони начело с Ричард Мейлбис се нахвърля върху общността в Йорк, а тя на 16 март се скрива в един кралски замък, който тълпата превзема с пристъп, изгаряйки същевременно регистрите на заемите, съхранявани в катедралата. На другия ден водената от своя равин раби Йом Тов Бен Исаак от Жоани обградена общност се защищава почти без оръжия, след което се самоубива, за да не се покръсти и да избегне мъченията. Ред е на други изтребления в Лондон и отново – в Норуич.

Когато се завръща в Лондон през 1194 г., крал Ричард се ядосва, задето с унищожаването на архивите е изгубил имущества, които е можел да си върне от евреите, и изгражда прецизна защитна система за техните заеми, та да не им се губят дирите при избухване на бунтове. Той натоварва агентите на Короната да регистрират всички кредити и прибира в каси три екземпляра от регистрите. Смесени комисии, председателствани от кралски служител и съставени от видни християни и евреи, пазят ключовете. В случай че не бъдат платени данъци върху прихода от заемите, наказанията за общностите варират от затвор до смърт, без да се подминат изтезанията, отнемането на имуществото, на жените и децата. Някои барони в северните части на Франция, които дотогава са имали умерено поведение, заявяват, че не признават вече дълговете си спрямо евреи, ограбват ги и ги прогонват, преди да тръгнат на нов кръстоносен поход.

Акра е превзета от рицарите. Саладин е победен. Войната тъпче на място; водят се боеве за Йерусалим. През 1191 г., когато трябва да се плати откупът, поискан от херцог Леополд Австрийски, който задържа Ричард Лъвското сърце по обратния път, отново тежкият данък е за лихварите евреи и са опростени техните кредити. Според подписаното през 1192 г. примирие брегът и Акра остават за кръстоносците в Източната латинска империя и им се разрешава да отиват да се молят в Йерусалим; Сирия.... Палестина остава за Саладин. След смъртта му през 1193 г. Египет попада под султанската власт на неговия чичо Ал Малик ал Камил....

За да си осигурят поне някаква защита, евреите в Европа се опитват да създадат образци за заемни договори. През същата 1204 г. пак папа Инокентий III изразява пред краля на Франция недоволството си от тази практика. Папата се възмущава и от прекомерната толерантност на краля на Франция към еврейските общности, които са по-малко ограбвани там, отколкото другаде, и често дотолкова богати, та да допуснат грешката да построят прекалено красиви синагоги: „Дотам стига безочието им (срам ни е да говорим за това), че евреите в Сенс са издигнали край една стара църква твърде по-висока от църквата нова синагога, в която служат според еврейския ритуал. И вършат това не както преди да бъдат прогонени от кралството, сиреч сдържано, а с голяма врява, без дори да им хрумне да внимават да не смущават по-светите церемонии, които стават в съседната им църква.“

Навсякъде насилствените изземания продължават. В 1210 г. Джон Безземни, станал през 1198 г. приемник на своя брат Ричард Лъвското сърце, нарежда да задържат и измъчват водачите на общности, за да изтръгне от тях 66 000 марки сребро. През 1211 г. триста френски и английски евреи заминават и се настаняват в Акра и в Йерусалим откъм християнската и откъм мюсюлманската страна. Става все по-трудно да им се отнеме онова, което вече и те нямат.
1215 г. е знаменателна. В Англия е подписана Великата харта (Magna Carta), с която Джон Безземни след поражението при Бувин през 1214 г. се задължава да не налага данъци без съгласието на благородниците и на клира, както и да предоставя на всички чужденци – в частност и на евреите – свободата да търгуват. В Италия четвъртият събор в Латерано, свикан от папа Инокентий III, забранява на евреите да дават заеми под лихва.

За да може по-лесно да издирва еретиците, съборът задължава също всички християни да се изповядват веднъж в годината. Евреите са станали опасни за Църквата и са обречени на изолация: забранено им е да заемат обществени постове, да наемат християнки в детеродна възраст, да влизат в църкви, да излизат по улиците в дните на християнските празници, да работят в неделя, да строят високи и украсени синагоги. За да бъдат отличавани по-лесно от християните и за да не могат да се промъкват в градовете с търговска цел, съборът ги задължава да носят разпознаваеми знаци: в германските земи такива ще бъдат конусообразните шапки; в латинските те трябва да носят зашити върху дрехите си декалози или кръгчета жълт плат (на френски rouelle), символизиращи златните монети, взети от Иуда.Специален комисар е натоварен да преследва евреи, които не носят отличителния знак.

Четвърти кръстоносен поход

През 1223 г. започва нов кръстоносен поход срещу други еретици: синът на Филип Огюст, разпоредил кампанията срещу катарските войски на Реймон, графа на Тулуза**, се възкачва на престола под името Луи VIII. Той присвоява Лангьодок, преди да умре през 1226 г., завръщайки се от Севен. През 1229 г. Фридрих II Хохенщауфен си издействува правото да влезе в Йерусалим от султан Ал Камил, приемник на Саладин. Той започва да се разпорежда там; отлъчен е през 1228 г. и води до смъртта си в Италия изискано съществуване като някой източен владетел. Така самата представа за кръстоносен поход вече става смешна.

Първият монопол - 1235г.

През 1232 г. Хенри III Английски бива критикуван, че не облага с достатъчно тежки данъци евреите. Хронист от следващия век отбелязва, че по това време евреите са натрупали значителни богатства благодарение на своя принудителен банкерски монопол.: „Короната ги пазела, при условие част от тяхната плячка да отива в кралската хазна, а те имали възможност да заплащат необходимото, без да променят разкошния си начин на живот. Докато царувал Хенри III, потребностите на кралството дотам направили краля зависим от тях, че вместо да ги преследва, той построил Domus Conversorum [Дом на покръстените], като давал пенсии на бивши евреи и ги приемал да живеят там. Разгневени от съюза между краля и евреите, бароните избили агентите на краля заедно с евреите.

През 1235 г. Григорий IХ осъжда насилията над евреи, извършени по времето на Луи VIII... През 1239 г. благородници и търговци издействат от херцога на Бретан Жан Рижи да прогони от провинцията малцината останали още евреи, занимаващи се със занаятчийство и лихварство; естествено, мярката е съпроводена с освобождаване от дълговете. В Руан последните евреи, които не са си тръгнали с англичаните, преживяват подобни неприятности. През 1240 г. съборът в Лион съвсем целенасочено предписва всички християнски владетели под страх от отлъчване да заставят своите евреи „да предават на кръстоносците парите, придобити от тях чрез лихварство“.

През 1241 г. в империята на Фридрих II в Хагенау откриват три мъртви деца; населението побеснява. Изправената пред заплаха еврейска общност си издейства закрилата на императора срещу значителна сума: разпространява се и слух, че монархът е създал потребността от закрила тъкмо за да измъкне сумата. Три четвърти от франкфуртските евреи – близо хиляда човека – са обвинени, че се били съюзили с незнайни монголски нашественици и разпространявали чума, и биват избити; останалата четвърт заплаща скъпо, за да запази живота си.

Шест години по-късно - 1247 в Англия, този път поради обвинения във фалшифициране на пари, събират от евреите 20 000 марки сребро; по този повод в Устър се срещат всички водачи на общности в кралството, за да си разпределят плащанията. Най-едрият банкер в страната, Аарон от Йорк, е осъден от краля да заплати сам първо 4 000 марки злато, плюс 14 000 марки сребро. На всичките им приписват огромно богатство; на следващата година обаче задълбочено разследване, разпоредено от краля на Англия, разкрива, че те почти без изключение са бедни и дават заеми главно на дребни хорица, при това – малки суми.

Пети кръстоносен поход

През 1248 г., преди да тръгне на нов кръстоносен поход, Луи IХ свиква събора в Мьолен; той забранява на християни да заемат от евреи – това е нещо, което отдавна е могло да бъде сторено! Евреите също не бива да търгуват с християни. Налага на евреите да носят „руели“ (жълти кръгчета). Нататък кръстоносният му поход прераства в дълга одисея: той завладява Дамиета в Египет, после го пленяват по пътя към Кайро, докато родът на Саладин бива свален от власт от мамелюките - моголски бойци от черкезките райони. През време на неговото пленничество майка му, регентката Бланш Кастилска, решава да прогони всички евреи от своите земи; после подобно на мнозина други управляващи вместо това изисква те да платят част от огромния откуп – 400 000 ливри, – необходим за освобождаването на владетеля. Когато се завръща, бъдещият Свети Луи в знак на благодарност към онези, благодарение на които се е завърнал жив... .....ги пропъжда! Въпреки всичко евреите успяват да останат, като заплащат допълнителен данък.През 1255 г. пак ги обвиняват, че са убили дете, някой си Хю от Линкълн, за да изпият кръвта му. Тялото е открито след двадесет и шест дни близо до мястото, където се е оженил един равин, и става повод за избиването на стотина евреи.През 1260 г. раби Яхиел става свидетел на аутодафе на Талмуда в Париж и напуска Франция, премества се в град Акра и основава там талмудическо училище.1260 г. - Луи IХ отново забранява на френските евреи да притежават земи, да прехвърлят имущества по наследство, да дават заеми с лихва.Той иска да накара евреите да се занимават със занаятчийство, но се отказва поради съпротивата на християнските гилдии и отново се кани да ги изгони, ала умира през 1270 г. при Тунис.Дошъл е краят на кръстоносните походи, макар мамелюките да завладяват Сен-Жан-д’Акр чак през 1291 г., унищожавайки мъничкото кралство на кръстоносците.

Единственият действителен победител е Венеция – Всеясната е съоръжила огромните кораби, с които са пътували кръстоносците; известно време градът е упражнявал власт в Константинопол и из търговските средища по Черноморието; той притежава познания за източните майсторства в изработването и боядисването на памучните и копринените платове (камлоти, брокати, дамаски), а също и в стъкларството; контролира част от трафика в някои средиземноморски пристанища – Пиза, Генуа, Марсилия, Нарбон, Сет, Ег-Морт. Търговците се обвързват с търговци евреи и използуват връзките им на Балканите, за да доставят новите стоки, които толкова се харесват на европейците: фурми, банани, рози, лилии, къна, александрийски лист, индиго, пипер, карамфил, джинджифил, канела, мускат, шафран, кардамон, кимион, анасон...
източник:
"История на Кръстоносните походи "

Нагоре