Аспарух се установява до делтата на р. Дунав вероятно около 670г. Първоначално е организирал проучвателни набези в Мизия С течение годините тези набези се засилват и увеличават обхвата си. Това принуждава Византия да организира поход по суша и море с/у българите. Българите организират отбраната с/У Византия в Онгъла- суша до дунавските тресавища. Константин е бил с нагласа за бърза победа но Аспарух му предлага продължителна отбрана - хранителните припаси започват да привършват а болките в краката се засилват. Императора отива на лечение в Несебър но войниците го приемат за бягство и напускат бойното поле в безредица. Аспарух използва максимално ситуацията и българите преследват византийците почти до морето. Това създава отлични условия Византия да признае новата държава. През 681г. е признато съществуването на Славяно-българска държава на територия м/у Хемус на юг, р. Дунав на север, Черно море на изток и праговете на р. Днепър на североизток. Българи и Славяни се съюзяват с/у Византия и си поделят охраната на границите. В териториите където живеят двата народа запазват своите закони занаяти и обичаи. Държавната традиция се носи от българите и новата държава е устроена по техните закони. Столица става укрепения лагер Плиска, знамето е конска опашка а във великия болярски съвет влизат и славянски вождове. Така за около 50 години българите пренасят държавата си от степите до устието на р. Дунав и се изправят с/у най-мощната империя тогава Византия. Тази държава преминава през много трудности но оцелява 1300 години и днес още същесвува.