Изглежда сякаш историята на всяка една държава се повтаря в определени моменти. Подобна закономерност е най-ясно различима в историята на древни държави, такава каквато е Индия. В историята на тази държава или по-добре казано, на това географско пространство се наблюдават няколко преселнически, цивилизационни вълни, от Запад.

    Днес в Индия се говорят над двадесет официални езика. Заедно с регионалните говори,  езиците използвани в Индия са стотици. Но науката разделя всички тях на няколко основни групи. Най-голяма е тази на индоевропейските езици. Сред тях на първо място е езикът хинди, който в различните му варианти се говори от близо 360 милиона човека и близкият до него урду, който се използва от около 60 милиона човека.

    В южната част на полуострова населението говори на езици от т.нар. дравидска група, като тамилски и маланбарски. Повечето изследователи считат, че тези езици са автохтонни, говорени в дълбока древност на цялата територия на п-в Индустан.

    Обединяващ и официален днес за цяла Индия е английският език. Английското икономическо и политическо влияние започва тук в началото на 17 век, като най-силно е в периода от средата на 19 до средата на 20 век, когато Индия е официално английска колония. Тази английска културна, икономическа, политическа вълна е последната (т.е. най-новата) дошла от западна посока, в историята на Индия.

    Следите от нея са ясно видими, като най-ярките примери са английският език и държавните железници, и до днес най-голямата компания в Индия.

    По-ранната предхождаща културна, икономическа и политическа вълна, дошла от запад е свързана с исляма и неговото разпространение от Атлантическия до Тихия океан. Материални следи от този период са също многобройни. Това са запазените и до днес дворцови комплекси на царе и махараджи, гробове на ислямски светци, джамии и други. Това е времето между 13 и 18 век известно още и като моголски период в историята на Индия.

    От това време остават и стотици думи, които ндийците използват и до днес. Повечето от тях са добре познати и на днешния българин, във връзка с петвековното османо-турско присъствие по нашите земи. Това са думи като firman (ферман), wazir (везир), diwan (диван – държавен съд), burka (бурка), caravanserai (кервансарай), sirdar (сердар), salwar (шалвар) hammam (хамам), bazaar (базар), и думи свързани с ислямската религия като imam (имам), madrase (медресе), muezzin (мюезин), iftar (ифтар), haj (хадж), masjid (месджит – джамия) и др.

    Тези общи, познати и на нас думи, са свързани с бихме могли да я наречем османо-персийската култура, която в периода 13-18 век, властва от Балканите до днешен Бангладеш.   

    Връщайки се назад във времето следва да отбележим и два по-кратки периода на влияние, свързани с нашествието на хуните през 5 век, и с походът на Александър Македонски от 4 век преди н.е.

    Със значително по-големи последици за историята на Индия е арийското нашествие, започнало според повечето учени в началото на второто хилядолетие пр.н.е. и завършило чак към 7-6 век пр.н.е.

    Арийците донасят нова култура на територията на п-в Индустан, като най-същественото от тази култура е отразено във Ведите – религиозно-нравствени химни, предавани устно, съдържащи освен религиозни и научни, и исторически послания.

    Въпросът за това кои са арийците е сравнително добре изяснен. Голяма част от имената на ведическите божества намират съответствие с днешните европейски езици и особено с днешните славянски езици. Изкушавам се да се спра по подробно на този въпрос, но по темата има достатъчно литература. Само да споменем за боговете Агни – Огън, Сурия – Слънце (сур – светъл, рус, златист), Деви – богиня, дева и т.н.

    Великата личност на Буда, неговите поучения и реформи, са свързани именно с края на ведическия период. Историческото име на Буда е Сидхарта Гаутама, потомък на рода Шакия или Сака. Поради тази причина е наричан още и Шакиямуни – мърдрецът от рода на Саките. Сакалиби са наричани в ранното средновековие славяните, а някои народи ги наричат така и до днес. От друга страна древните скити, най-вероятно предшественици на славяните, са били известни и като „сколоби”. Названието муни - мъдрец е в директна връзка със старославянското мо(н)дръ – мъдър. Така Шакиямуни означава буквално Сакия мудрий или мъдрецът от рода Сака.

    Самото прозвище Буда (Буддха на езика пали) – Пробудения е свързано както с общия индоевропейски корен *bhoudh така и с българското и старославянско – боуд-ити – будя, а също и „буден”, „пробуден”.

    С живота на Сидхарта Гаутама – Буда са свързани редица места, личности и събития, запазили своите автентични санскритски и палийски имена от периода на 7- 6 век пр.н.е.

    Първата проповед на Буда, произнесена в парка Сарнат, близо до Бенарес (днес Варанаси) е известна като Дхарма- чакраправартана, което означава Завъртане колелото на закона. На понятието дхарма ще се спрем по долу, а за думата чакра – чакрък – текер – кръг е писано доста. Обръщам внимание на последната дума от това словосъчетание правартана – завъртане, буквално „превъртане”. Близостта на думите е очевидна.

    Четирите благородни истини, които проповядва Буда след момента на Просветление (или Пробуждане) са известни като Чатари (чаттари) ариясаччани.

    Много любопитно е името на парка Сарнат известен още като Исипатана (или Ришипатана). Името Сарнат (Sarnath), буквално означава паркът на сърните или на английски Deer park. Тук само може да добавим, че думата „сърна” е типично балканска (среща се в български, сръбски и хърватски), като в останалите славянски езици думата е различна.

    Мястото, където Сидхарта Гаутама получава просветление, под голямото дърво асатта, и до днес е известно като Бодхи Паланка. В днешния език хинди, думата паланг (palang) означава легло. Думата „паланка”, със значение малко място, малко градище се среща в български, но не и в останалите славянски езици. Можете да си представите моето лично вълнение, когато освен всичко останало при посещението ми в Бодхгая преди осем години видях и надписът Бодхи Паланка пред мен…!

    Дъждовният сезон, т.е. валежите, който в Северна Индия продължава около три месеца (юли-септември) са известни на езика пали като „васса” – валеж. Забележителни са имената и на други два сезона, записани на езиците пали и санскрит – пролетният сезон – вейсака (весак), отговарящ на месеците април-май и есенният – асиня (ашвин), отговарящ на месеците септември-октомври. Името вейсак е доста сходно с руската дума весна – пролет, а името асиня с руската и съответно българската дума за същия този сезон осень – есен.

    Дървото под което Мъдрецът от Саките постига просветление е известно с няколко имена. В чест на просветлението на Буда, то е наречено Бодхи. Известно е още, както споменахме и с името „асатта” а на санскрит „канаасса”. Канаасса означава „ушите на коня” или конски уши, поради специфичната форма на листата на това дърво, с издължен връх. Двете думи кана – кон и асса – уши също не се нуждаят от допълнителен коментар, като може би трябва да отбележим, че днес кон-кiн-кон се използва в български, украйнски и руски, докато думата „ухо” е общославянска.

    Вероятно в тази връзка е и названието на любимият кон на Сидхарта Гаутама, споменат в източниците като Кантака. Най-вероятно това название означава буквално Конят.

    Ключово понятие в будизма, а и в хиндуизма е думата дхарма (карма) – закон. Това понятие - дхарма най-вероятно е сродно със старославянското кръма -  и старобълг. кръмьчия - кормчия. Известен е и старославянският сборник със закони – Кръмчая книга или на руски Кормчая книга – ръководна книга. Струва ми се обаче, че досега никой не е направил връзка между двете понятия или поне аз не съм срещал. 

    Подобни примери може да дадем още много, но аз ще приключа с името Харидвар. Това е мястото където река Ганг излиза от Хималаите и навлиза в равнината. Това място е било известно в миналото като Гангадвара - Вратата на Ганг. Думата двара е сходна със старославянското двьри - врати, двери, както междувпрочем и с английското door. Общия корен най-вероятно отново е и.е. основа *ver-t .
    Посочените по горе факти и примери далеч не изчерпват темата за връзката между трако-скити и арийци, за тяхната култура и присъствие на п-в Индустан. Тази тема надявам се тепърва ще бъде разработвана от българските учени, понеже от времето на Г.С. Раковски, които частично, но сполучливо дава различни примери, не е направено много повече.
    Накрая следва да отбележа че името на статията "Трако-скитските корени на Буда", е взето от статията на Павел Серафимов, която той публикува в интернет пространството преди няколко години - "Тракийските корени на Буда". Като направих уточнението "трако-скитски", и дадох допълнителни примери и информация, надявам се да съм допринесъл за по нататъчно изясняване на темата.

Линк към статията на Павел Серафимов - Тракийските корени на Буда -
http://sparotok.blog/politika/2012/02/19/trakiiskite-koreni-na-buda-ne-e-shega.904779

По времето на Орфей тук пристига Кадъм с финикийците си и енхелейците/бригите, част от пеласгите/беласците помолили Кадъм да ги предвожда в походът им срещу илирите с цел да си върнат земите около днешното охридско езеро. След връщането на земите Кадъм и енхелейците основават град Лихнида.
По-късно - около 700 години преди новата ера, Пердика със своите макести/македонци пък, прогонва бригите от Европа и те отиват в Мала Азия, където са познати като фриги/фригийци. След това отиват към Индия, а по-късно и към Китай, Корея и Япония от където тръгват обратно за Бълканския полуостров - тази обиколка е в рамките на около 1 200 години, когато в края на пети век се връщат в долната земя охридска, защото са помнели Лихнида.
http://balkan1.blog/history/2012/12/15/tuk-sme-si-ot-vreme-ono-i-sme-nai-drevniiat-narod-na-zemiata.1031510