2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Вярваме, че на нашите читатели – част от културната българска общественост – няма нужда да им представяме това легендарно периодично издание, но все пак: списание Наука и техника за младежта е наследник на известното на довоенното поколение българи научнопопулярно списание Природа. През 1948 г. неговото издаване спира и то бива заменено с по-широкото като обхват Наука и техника за младежта. Темите на новото списание са биология, география, химия, физика, астрономия, диететика, зоология, история на техниката, строителство, футурология, електротехника, радиотехника, история на природните науки, биографии на бележити учени, работили в тази сфера, исторически загадки, електронноизчислителната техника, интересни български изобретения и открития, ТНТМ, изкуствен интелект, археологията, математиката, изследването на Космоса, контакти с други цивилизациии, теми от психологита, криминалистиката, архитектурата и какво ли още не, строежи на жилищни и промишлени сгради, заводи и други подобни научнопопулярни лабиринти … Също така във всеки брой има поместен по един научнофантастичен разказ. Нещо повече – много автори като Фредерик Пол, Клифърд Саймък, Лари Нивън и други класици на фантастиката се срещат с българските читатели за пръв път на страниците на Наука и техника за младежта.
viewНаука и техника за младежта Nauka i tehnika za mladezhta
Впрочем невъзможно е да изброим изчерпателно всички теми, които са засегнати на страниците на това списание – тях ще има да откривате дълго и дълго, както това списание е излизало и откривало хоризонтите на науката пред своите читатели в продължение на цели 40 години!
От всички български научно-технически и научнопопулярни списание то е най-близко до списание Космос, даже двете са слети през 1988 г. Със сигурност почитателите на Космос ще се зарадват и на новата среща с пълния архив на Наука и техника за младежта.
viewСписание Наука и техника за младежта архив Spisanie Nauka i tehnika za mladezhta arhiv
Списанието излиза от 1948 до 1988 г. с периодичност 12 броя годишно. Изключение правят първите 4 годишнини. От І до ІІІ следват традицията на списанията до 1947-8 г., които по правило започват годишнината си през м. септември и завършват през м. юли. При Наука и техника за младежта това е така до 1951 г., след това има една непълна ІV годишнина (септември-декември 1951), а от 1952 г. се преминава на редовно излизащи 12 книжки годишно.
През 1960-те г. – логично – Априлският пленум вече е минал! – списанието става по-широко ориентирано. Сътрудници на Наука и техника за младежта вече са едни от най-известните български учени. Заглавията от 1960-те г. са изключително забележителни като език и стил – те внушават тайнственост, а самите статии са на високо стилово ниво.
viewСписание Наука и техника за младежта архив Spisanie Nauka i tehnika za mladezhta arhiv
През 1970-те и 1980-те г. списанието разширява още повече тематичния си обхват. Научнофантастичните разкази вече са два, а за 35-40 г. обемът е разширен близо 4 пъти – от 23 страници през първите годишнини до 84 през 1980-те г.
Сега малко повече за самата работа. Този архив, изработен от Направлението на информационното снабдяване и Направлението по автоматизация на дейността към Центъра по теория и практика на рационалната система, си е поставил за цел да събере абсолютно всички броеве на легендарното списание Наука и техника за младежта, без каквото и да е изключение. Той е започнат през пролетта на 2015 г. след първоначално намиране на голямо количество броеве на списанието. Сетне то беше изкупувано и скенирано неуморно, брой след брой, докато накрая не беше намерено и последното липсващо звено. Трудностите около комплектуването на всички броеве на Наука и техника за младежта бяха изключително големи. Целият архив наброява близо 480 броя, което значи общо около 28 000 страници. Първо броевете бяха подредени по години по рафтовете на големи библиотечни секции тип ,,пловдивски“. После стотиците броеве бяха скенирани, а след това ковертирани в избрания формат. Сами си представете какъв труд и търпение е това! Работата беше гигантска – може би най-големият архив, който сме правили досега – но нито веднъж, през цялото време на работа, не ни напускаше мисълта колко хубаво ще бъде, когато най-сетне това списание (с което администраторът на сайта Антон Оруш е израстнал!) стане достояние на цялата ни читателска общественост. Гледайки окаяното състояние на тези броеве в различни обществени библиотеки, все повече се убеждавахме, че точно сега е моментът списанието да бъде скенирано, защото следващ път и следващо време може и да няма.
Архивът, както и всичко друго в този сайт, е събран и публикуван с идеална цел и от това не се търси изгода. Това е част от дългогодишната програма на Сандъците – Sandaciteда издирва, запазва и публикува всичко хубаво и стойностно от бездънната мина на българската техника, така, както тя се е развивала през годините.
viewСписание Наука и техника за младежта архив Spisanie Nauka i tehnika za mladezhta arhiv
Предоставеният тук архив на Наука и техника за младежта е изпълнен във формат DjVu и възпроизвежда подредбата от оригинала. Някои броеве са оставени само в JPEG.
За удобство при тегленето архивът е разделен на 6 части, като всяка съдържа няколко годишнини, подредени в папки:
І – Списание Наука и техника за младежта архив I.rar
ІІ – Списание Наука и техника за младежта архив II.rar
ІІІ – Списание Наука и техника за младежта архив III.rar
ІV – Списание Наука и техника за младежта архив IV.rar
V – Списание Наука и техника за младежта архив V.rar
VІ – Списание Наука и техника за младежта архив VI.rar
🙂 Ще се радваме истински, ако посетите и страницата на Сандъците – Sandacite във Facebook ==> https://www.facebook.com/sandacite/?fref=ts
Програмата за четене на DjVu файлове можете да изтеглите оттук ==> windjview-2-1-setup
А сега приемете от нас и този поздрав, защото той най-добре изразява това, което ние мислехме по време на работата върху днешния архив: