От незапомнени времена световният фолклор съхранява разкази за тайнствени подземни жители.
В древността и Средновековието хтоничните същества са възприемани като богове, демонични духове-пазители на царството на сенките и като реално съществуващ народ с физически осезаеми представители. Този синкретизъм ориентира и съвременните хипотези за естеството на контактите с чуждия разум. Въпреки, че за мнозинството от нас тролите, гномите, коболдите или гобелините са фантастични същества, обитаващи въображението на суеверните ни предци или са персонажи, вплетени в сюжетните линии на психотрилъри и хорър-романи, събраното през хилядолетията познание ни позволява да възстановим облика на реално съществуващи подземни раси, създали мощна инфраструктура и зони на обитание в земните недра и влияещи върху съдбата на цялата планета.
Изглежда най-могъщо влияние върху човешките възприятия и модели за това как изглежда и с какви напреднали технологии разполага една чуждопланетна цивилизация оказва обитаващата обширни подземни кухини по цялото земно кълбо раса от същества с нисък ръст, известни и като greys - сивите. Някои отъждествяват малките “сиви” с ръст между 60 см и 1,20 см с енлонавти от далечни звездни системи, други - с природни духове - елементали, които са астрални същества, способни да се преобразуват в твърда телесна субстанция. Тази хуманоидна раса, известна с генетичните си експерименти върху хора и животни и със своите дисковидни космически апарати, е оставила солидни доказателства за съществуването си. Известни са норвежките зети, ирландските сиди, лапландските чакли, сихиртите в Заполярието, джуджетата мулу-курумби в Индия, островните менехуни в Океания и наннибите от Северна Америка. В Северна Европа, по островите в Северния ледовит океан, в Кавказ, Южна Америка и другаде са разкрити материални следи от съществуването на цивилизация от човекоподобни лилипути - могили с миниатюрни жилища и сечива в основите им, каменни формации с култов характер - долмени, погребения в пещери, прокопани кариери, достъпни за хора с нисък ръст, подземни съоръжения и дори градове.
Диаметрално противоположна в своята телесна морфология, но не и като технологичен капацитет, е цивилизацията на исполини със събирателното название anakim. Ако се позовем на авторитети от римокатолическата църква, се оказва твърде вероятно старозаветните родоначалници на човечеството Адам - висок 4.5 м и Ева с ръст 3.5 м да са принадлежали към тази раса. На анаким се приписват също мегалитните съоръжения Стоунхендж /Англия/, Баалбек /Азия/, Саксауаман и Тиауанако /Южна Америка/, както и грандиозните антропоморфни фигури върху перуанското плато Наска, в чилийската пустиня Тарапакар, в алжирската планина Тасили или край Керн Абас в Южна Англия. На Стария континент ги познаваме като обитаващите недрата на планините троли, асирийците ги наричат сапари, в Индия са известни като снажните и светлокожи тоди, на о-в Крит има спомени за сходен антропологичен тип свакии, а в Централна Америка преданията говорят за кинаме - огромни, много силни хора. През 1908 г. на смъртния си одър 95-годишният норвежки мореплавател Янсен споделя с писателя Уилис Емерсън преживени от него преди десетилетия събития, описани в излязлата същата година книга “Димящият Бог”. След продължило месеци плаване с едномачтов платноход в арктическите морета, Олаф и баща му Йен срещат далеч зад полярния кръг земи с буйни потоци, мощни гори, буйна растителност и невероятно многообразие от птици, огрени от странна червеникава светлина. По време на буря проникват през отвор в Северния полюс и са посрещнати от обитателите на подземния свят - хиперборейците, описани като великодушни исполини с ръст до 4 метра,
живеещи между 400 и 800 години и общуващи посредством транслиращи електромагнитни вълни странни устройства. Счита се, че представители на великанската раса, обитаващи разположени на голяма дълбочина обширни пещерни комплекси от Аляска до Мексико, разполагат с космически апарати, способни да преодоляват междузвездните пространства.

ВЕЛИКАТА ПОДЗЕМНА ИМПЕРИЯ
Велика подземна империя, отъждествявана със световен генофонд, библиотека на човешкото познание и резиденция на световно “правителство в сянка” е Агарта със столица Шамбала. Преди хилядолетия воденият от азиатски принц след опустошителен катаклизъм народ agarti открива изоставена инфраструктура от времената преди потопа и навлизайки в земните недра, влиза в конфликт с расата на рептилиите, който продължава и днес. Агарта включва повече от 100 свързани в мрежа от многобройни тунели и пещери подземни градове , чието население според американският монах Ърнест Дикхоф възлиза на 20 милиона души. Подземните мегаполиси на Агарта Шингуа, Шонше и Рама са разположени под Хималаите. Империята има свои колонии и тесни контакти с разположени под другите континенти подземни поселения, а един от 9-те входа към Агарта се намира в Антарктика.
Лидерството на предходните хуманоидни цивилизации се оспорва от други доминиращи на планетата подземни обитатели - расата на рептилиите. В Индия те са известни като nagas - змиеподобни хора или хора-гущери, които обитават подземните градове Патала и Бхагавати. Счита се, че тези центрове се намират под Хималаите и оттам нагите водят войни със себеподобните, с хората и с други подземни обитатели от великата империя Агарта. И днес милиони хиндуисти вярват, че входът към Патала се намира в “Кладенеца на Шеша” в Бенарес. В книгата си “Отровните влечуги” изследователят Шерман А. Минтън отбелязва, че се касае за реален вход, с четиридесет стъпала, които водят до концентрична депресия и свършват срещу затворена каменна врата, покрита с барелеф, изобразяващ кобри. Тибет също се свързва с мистична гробница, също наречена Патала, до която води система от тунели, завършваща с огромна подземна кухина. Тези подземни “магистрали” вероятно преминават през целия азиатски континент и дори отвъд него. Цивилизацията “нага” е високоразвита и притежава авангардни технологии. Сред техните изобретения са т.нар. “поразяващи лъчи” и “вимана” или дисковидни въздушни кораби. Тези машини са детайлно описани в древните ведически текстове, включително “Бхагавадгита” и “Рамаяна”.


Рептилиите ядат хора.

Расата на рептилиите изпитва презрение към човешките същества, които понякога отвлича, измъчва, с които се кръстосва и дори изяжда. Генетичното съчетаване продуцира широко разнообразие от форми, от влечугоподобни до почти човешки на вид същества. Изследователите ги класифицират в три основни групи. Зеленокожите рептилии от смесен тип - т.нар. hybrids са идентични с расата на джуджетата, чиито представители преобладават в близките срещи с екипажите на НЛО. Втората разновидност - reptoids представляват смесица от змиевидни извънземни гени и хуманоиди и са с крехко телосложение, широки и тъмни очи, три пръста на крайниците и зеленикаво-кафява кожа. Съществата от вида драконовидни рептилии - dracons са черни на цвят хуманоиди с бронзов оттенък и приличат на праисторическите птеродактили. Притежават крила, сходни с тези на прилепите, а според очевидци - подобни на рога израстъци на главата, които ги приближават да описанията на слугите на Луцифер. Китайската и централноамериканската митологии изобилстват с описания на тези известни със своята интелигентност и агресивност персонажи, притежаващи транспортни средства и подземни бази в САЩ, Мексико и Сибир. Много от съобщенията за тайнствените “мъже в черно” описват същества, които могат да бъдат рептоиди или драконоиди. Драконовидните хуманоиди използват като стражи, охраняващи подземните тунели и хранилища огромни змии - serpents, способни да умъртвят човек за секунди със своите челюсти и тела. За чудовищни змии, насекоми и други гротескни влечуги, гърчещи се в подземния сумрак зад стъклоподобните стени на безкрайни тунели, ни съобщава изследователят Чарлз Маркос, позовавайки се на очевидци, спускали се неколкократно в разположени на повече от 9 км дълбочина подземни кухини под Северен Арканзас от края на 50-те до началото на 60-те години. В много редки случаи са виждани и dragonworms - друга мутация от расата на рептилиите, свързана с многовековно атрофиране на крайниците. Тези считани за много интелигентни същества приличат на гигантски червей или гол охлюв.
Подобно на разнообразието от раси, етноси и култури на повърхността, подземният свят не се изчерпва със споменатите високоразвити форми на разум. Освен джуджета и великани, недрата на Европа приютяват и загадъчните oliverians - човекоподобни същества, различаващи се от Хомо Сапиенс само по маслиненозеления цвят на кожата си. Те обитават подземни кухини, наричани “Земята на Свети Мартин”. Описаните в английските хроники от ХІІ век “зелени деца” от Уулпит и техните по-късни аналози от испанското градче Баньос през 1887 г. са твърдели, че идват именно от “Земята на Свети Мартин”, описана като страна, където “слънцето никога не изгрява и цари вечен полумрак”.
Обнародваните от австралийското “Общество на кухата земя” засекретени фрагменти от бордовия дневник на световноизвестния полярен изследовател адмирал Ричард Бърд (1888-1957г.) предизвикаха истинска сензация сред привържениците на хипотезата за обитаемата сърцевина на Земята. На 19 февруари 1947 г. Бърд се отправя със самолета си към вътрешността на Антарктида и изминава над 3000 км. В дневника си отбелязва, че в продължение на 17 мили лети над планински области с езера, реки, зони с растителност и древни животни, включително мамути. Апаратурата на борда се разстройва, а след това изгубва контакт с базата. Накрая съзира “кристален” град и е пресрещнат от дисковидни летящи обекти. Бърд и екипажът му слизат в земните недра и осъществяват контакт със стройни руси мъже с немски акцент, представили се за емисари от Агарта. Бърд разговаря с владетеля на подземната империя, който изразява своята загриженост от възможно ядрено самоунищожение на човечеството. През март същата година Бърд е задържан, разпитван близо 7 часа в Пентагона и инструктиран да не споделя с никого предупрежденията от подземния свят. Многобройни легенди, предания и свидетелства на очевидци потвърждават непосредственото присъствие, съперничество и могъщо ментално и технологично въздействие върху човешкия род на разумни същества в земната утроба. Разчупването на ревностно охраняваните от тайни общества и посветени правителства печати на секретността ще разкрие детрониращата хегемонистичното светоусещане на човечеството истина, че адресът на боговете не са космическите бездни, а адските дълбини на нашия общ дом, откъдето те ни наблюдават и ирационализират нашата “усвоена” реалност.

Руска експедиция, ръководена от доктора на медицинските науки и член на Руската академия на естествените науки професор Юрий Захаров, установи точното местоположение на столицата на древната държава Шангшунг. Това е митичният град Шамбала. Захаров заяви пред журналисти, че това, на което се е натъкнал по време на експедицията, още не е виждал никой европеец.
Шамбала е представлявал древен религиозно-философски център, граничещ с Персия. Той имал своя т. нар. “скрита” вътрешна част, която се намирала в района на планината Кайлаш и езерото Маносаровар. Планината Кайлаш е призната за свещена от четири религии: бон, индуизъм, будизъм и джайнизъм.
Учените потвърдиха реалното съществуване на град Шамбала. Експедицията на Захаров си постави за цел да разкрие вътрешната част на легендарния град. Изследователите се изкачват по юго-източния склон на планина Кайлаш на височина 6300 м. Промените в релефа в течение на векове превръщат някога подходящото за живеене място в непристъпен леден ад.
Руските учени планират втора експедиция, в която ще бъдат по-добре технически оборудвани. Те се надяват да открият някакви физически доказателства, потвърждаващи съществуването на Шамбала.
Руският пътешественик и художник Николай Рерих описва митичния град в книгата си “Шамбала”, издадена през 1930 г., като символ на изгубената страна Шангри Ла.

Но, има и учени които предполагат, че ако земята е куха, както пишат в книгите си фантастите, то тогава тя не би била толкова стабилна и не би била издържала на тези физически натоварвания, като земетръси, промяна на полюсите и щеше да се преобръща като пумпал, клатещ се във всички посоки. Няма начин Земята да е куха. Няма начин в земята да има огромни кухини, просто няма. Геологически погледнато. Материята в долните нива е постоянно в движение. Земята се върти, да, и се образуват центробежни сили. Но има и центростремителни и се получава чудовищно налягане в/у ниските слоеве материя. Доказателство за това са вулканите. Ако имаше огромна кухина, планетата нямаше да е толкова стабилна, каквато е.


МИТОЛОГИЯТА
Митичната история за пътешествието на Орфей, който слязъл в подземното царство, за да търси любимата си Евридика, е добре позната и експлоатирана тема във всички световни епоси. В дълбините на Земята са слизали различни приказни герои, като се започне от Аладин, мине се през най-малкия брат от приказката за тримата братя и златната ябълка, Алиса в страната на чудесата, войникът на Андерсен, героите от скандинавските, лапландските, славянските, китайските и много други приказки. Вярата, че нашата планета може да има в утробата си още един, много по-удобен за живеене свят, е намерила отражение в любимата за русначетата книга на Н. Носов "Незнайко на Луната", която има и свой еквивалент за възрастни - книгата на Обручев "Земята на Санников", според която входът за подземния, неизвестен и плодороден континент е разположен точно в Арктика.Повърхността на Арктика е точно копие на Луната.
В света няма учен, който да не се прекланя пред гения на Леонард Ойлер. Според една от неговите теории нашата планета е куха, а във вътрешността й има слънце, което осветява населени континенти. Знаменитият Едмунд Халей, кралски астроном и първооткривател на ужасната Халеева комета, смята, че във вътрешността на нашата планета има още три планети.Ойлер и Халей били изключителни математици, затова и техните теории не са построени само на празни приказки, а на строги сметки и разчети.

През XX столетие тази хипотеза получила практическо потвърждение, което се основава на арктическите и антарктически експедиции на американския контраадмирал Ричард Бьорд през 1926 и 1947 г. Особено важни се оказали неговите полети над Северния и Южния полюс. През февруари 1947 г. смелият контраадмирал предал от борда на самолета си: " Видях земя отвъд Северния полюс. Тази земя е центърът на великото непознато." Някои ентусиасти са уверени, че адмирал Бьорд е предал по радиото, че е видял земя, където няма сняг и лед, покрита с планини, гори и зелена растителност, където се разхождат различни животни, подобни на мамутите. Според други изследвания експедицията от 1957 г. под ръководството на контраадмирал Бьорд е проникнала в дълбините на земята под Южния полюс на разстояние 3700 км. В същата година адмиралът починал, но има свидетели, които са чували неговия разказ за грамадния континент, който може да е легендарната, описана в много източници и най-напред във Вавилон, изчезнала цивилизация. Впрочем и досега будистите вярват, че милиони хора живеят в подземния рай, наречен Агарта...
Много факти говорят за съществуването на обширни територии във вътрешността на земята: с приближаването към полюсите въздухът става по-топъл, дървесни останки плуват по водата, компасът се държи странно и дори полярното сияние може да се приеме като отражение на небосвода.

Подземните градове се разглеждат като бази, където кацат "летящите чинии", от тихото подземно пристанище те се издигат към нас, после спокойно изчезват в недрата на земята, а ние се мъчим да ги открием...
Земята крие много тайни. Има още много неизвестни почти фантастични предположения и много малко доказани факти. Знае се също че, ядрото на земята се намира на 6500 км в дълбочина, а температурата му е около 3500 градуса. До 135 км под повърхността на земята се намират пластовете,които се движат и се търкат, предизвиквайки земетръси, а подземните вулкани, вкл. и подморското равнище се намират на дълбочина от 20 км. до 150 км, а земната кора (като кората на дърветата) е на около 40 км, това е най-горния слой на планетата ни;земната мантия достига до 700 км в дълбочина,там е астеносферата - тя е пластична и с доста висока температура,подвижна и доста твърда (до там са дълбоки и вулканите ни)....Къде по-точно се намира "кухата земя" досега няма точни факти, а само хипотези....земята била "куха - това може да го твърди само човек, който не е запознат със своиствата на земята и с нейния строеж.

                                  И още нещо за Шамбала.....

15000 год преди Христа българската държава е била управлявана от Шам - цар-жрец с етноним булгар и с могъщи психотронни способности. Това царство включвало днешните територии на Йордания, Иран, Ирак, Сирия и Ливан. И днес в позлатената Йордания можете да намерите град Аман, град Петра,издълбан в скалите; Маунт Небо където се е подвизавал Мойсей и др. библейски места. Оттам идват шаманите - хората, които владеят психичните и природни енергии и могатда ги пренасочат по желание. Шаманизма е най-древната религия на планетата ни и с най-много необясними за съвременната психология феномени. Та те смятат техния произход за български, поради което българите са винаги специални гости при тях. "Болъгар е човек, който оцелява винаги. Той е белязан и духовете го пазят, защото трябва да го бъде..." - говорят алтайските шамани, обект на специално изследване на НАСА.. Пак от там е и името Шамбала (големи,много шамани) - страна на север от Индия с хиляди пещери и тайни според индийските епоси. Според географските карти на това място се е намирала държавата Бактрия, един от псевдонимите на която е именно "страната с многото пещери". Бактрия е била населена с много мъдреци от арийско потекло, доведени от великия Рама, а столицата и се е наричала Бълг (Болг; ). От там е и етнонима ни бълг(високо издигнати) и ари(свободни). В него са заложени корените на вроденото ни благородство и свобода. Учените още спорят за богатата бактрийска култура 2 - хилядолетия преди Христа. По-късно на базата на тази култура се създава "внезапно" Кушанската империя, която е доказано българска. Следователно, както Бактрия така и Шамбала са синоними на една и съща страна - България. От там именно българските брамани, носещи ведическите знания, навлизат в Индия и диктуват свещените индийски книги на санскрит(съвършен, свещен и скрит) На този свещен език е написан чипровсия камък, далеч преди индусите да го използват. Пети век преди Хр. браманът Панини, роден до столицата на България- Бактрия, създава на този език първата граматика. Свещените индийски книги на санскрит се наричат Веди. В тях се описват слънчеви култове подобни на зороастрийските и тракийските мистерии създадени все от протобългарски духовни учители.. Те не се превеждат у нас защото ще се види българският им произход. И т.н. и т.н.

Източник: http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=4655&PHPSESSID=4700381819187eb0d79c7f94ae13e5d4
- http://secretsbg.com

можеби заради това,че коментарите са с преглед. Ще се опитам да оправя положението.

11.11 21:14 - Здравей, dalida. Чел съм за Шамбала ...
от: barin За постинг: ШАМБАЛА И АГАРТА / еп.1
Здравей, dalida. Чел съм за Шамбала и Агарта. Мисля, че са различни, но често ги приравняват. Има тайни, за чието разкриване не им е дошло времето. Шамбала е свързан с България. Дори съм виждал в една книга диаграма на Шамбала и на древния български град Аркаим- съвсем еднакви изглеждат. Има и други доказателства, освен това.
Поздрави!