100 години терор от бкп (бсп) и кгб

                                                         (1917 - 2017)




"Ако трябва да се избира между безусловно наш човек, макар и не особено способен, и не съвсем наш, но много способен, трябва да задържим първия от двамата." Така Феликс Дзержински определя кой му е нужен за структурата, която се създава преди 100 години и се превръща в организация, уникална по кървавите си беззакония, привилегии и власт."

Броени седмици след като болшевиките свалят Временното правителство с преврат в Петроград на 7 декември (20 декември по нов стил) по лична инициатива на Владимир Ленин е създадена Руската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажите (ВЧК) към Съвета на народните комисари на Руската съветска федеративна социалистическа република. Тя е по-известна като ЧК (затова и работещите за нея са наричани чекисти) и от нея израства Комитетът за държавна сигурност (КГБ) на СССР, по-познат на родените след Втората световна война.За преминалите през ужасите на Гражданската война в Русия, терора на Сталин, обширната мрежа от концлагери ГУЛАГ или избиването чрез глад на милиони хора в Украйна много повече говорят имена като ГПУ/ОГПУ (Държавно политическо управление), НКВД (Народен комисариат за вътрешните работи) или КГБ (Комитет за държавна сигурност).ВЧК съществува до 1922 г., а Дзержински и Ленин гордо са заявявали, че терорът и ВЧК като негов главен инструмент са спасили революцията. В действителност ВЧК - ОГПУ - НКВД - КГБ е безмилостна система за политически мотивирани репресии, която десетилетия наред защитава властта на шепа тирани и собствените си привилегии. Тя изначално се създава не като орган на държавната сигурност, а за смазване и ликвидиране на политическите противници.
"Червеният терор от самото начало е съществен елемент на болшевишкия режим. Той ту се усилва, ту отслабва, но никога не спира. Като черен буреносен облак той постоянно виси над Съветска Русия... За болшевиките терорът е бил не средство за отбрана, а метод на управление", пише американският историк Ричард Пайпс.

Този терор не започва като сбор от хаотични жестокости, а е хладнокръвно обмислена и старателно приложена кампания за ликвидиране на всеки, който би могъл по какъвто и да е начин да постави под въпрос или да застраши властта на малката група около Ленин. Затова са подбирани и изтребвани хора с авторитет в обществото, които биха могли да обединят другите около себе си - не само политически лидери, но и популярни свещеници, дейци на местните парламенти, старейшини по селата и активисти сред работниците. Образованите, мислещите и младите, които не сътрудничат с едва появилия се режим, но имащи потенциал да поведат активна и съзнателна борба, са сред първите жертви.

Във времето, известно като Червения терор (1917-1923), само репресивната мрежа на чекистите избива около 2 милиона души.

1. Медиите са първата жертва
2. Разправа с правосъдната система
3. Разгром на царската армия
4. Пълна липса на контрол
5. Привилегии за мужици
6. Властта на неодворяните (спецслужбите)
Вождовете на болшевиките потъпкват всички човешки закони и заповеди, отнемат собствеността на хората, унищожават политическата и гражданската свобода, свободната информация е превърната в пропаганда и е създаден чудовищният апарат за насилие и сплашване ВЧК - НКВД - КГБ, който и до днес управлява Русия.



  ТЕРОРА НА БКП ( днес с новото си име БСП)


Извършеният от комунистите Геноцид и Холокост над българската нация (1944-1989 г.)

Данните за тази глава по разбираеми причини не са пълни и точни, тъй като все още архивите на БКП и бившата ДС не са отворени и разсекретени, въпреки че са минали над 60 години от кървавия преврат на 9 септември 1944 г. Независимо от това обаче съществуват множество други документи (държавни, съ­дебни, на МВР и прочие), както и свидетелства на останалите живи жертви на комунистическия терор и техни роднини. Всич­ко това дава възможност да се сглоби една обща картина за из­вършените от комунистите престъпления през посочения пери­од. Тук трябва да отчитаме също така, че много документи са умишлено унищожени, а много не са надлежно проучени – нап­ример военните архиви и други по-периферни архиви и доку­менти от Централния държавен архив (ЦДА).
Под диктовката на Москва на 26 август 1944 г. ЦК на БКП (БРП) издава окръжно №4, което призовава комунистите, Оте­чествения фронт (ОФ), народните маси (разбирай лумпените) заедно с армията „да се вдигнат на смела и решителна борба за незабавно скъсване съюза с хитлеристка Германия, за изгонване на войските й от България, за общи действия с другите балканс­ки народи срещу завоевателите, за демократична власт… „ По същество това е сигнал на комунистите за извършване на въоръжен преврат срещу законната власт в България, подк­репен от окупационната 200-хилядна съветска армия! На 8 сеп­тември сутринта Червената съветска армия нахлува в България а на 9 септември 1944 г. правителството е свалено, налага се комунистическа диктатура (наричана „народна демокрация“) и започва поредната голяма касапница над българите!…



Комунистическите историци в България наричат този прес­тъпен акт „Деветосептемврийско въстание“ и „начало на бъл­гарската социалистическа революция“. Нека видим как протича това „светло начало“.
1. Непосредствено след преврата започват чистки, масови убийства на политически противници и чисто криминални прес­тъпления, извършвани от комунистическите партизански бан­ди; руската окупационна армия и касапите от НКВД, дошли спе­циално за целта.
2. Започва невиждан кървав терор, като без съд и присъда са избити десетки хиляди хора. На първо място според указанията на комунистите това са хора от интелигенцията и управляващи­те до 1944 г. – учители, кметове, полицаи, висши офицери, тър­говци, адвокати, съдии, по-богати българи, членове на патрио­тични организации (легионери, бранници и др.), свещеници и други. Непосредствените извършители на престъпленията са лумпени от комунистическите партизански банди, евреи – цио-нисти и комунисти от бойните групи на БРП(к) и РМС, пълно­мощници на руското НКВД, криминални елементи, освободени от затворите, и хора от утайката на обществото, жадни за мъст и примитивен реваншизъм.
3. В следващите 3-4 месеца след 9 септември 1944 г. са извър­шени най-големите престъпления от страна на комунистите. Във всички села и градове – училища, затвори и казарми били пре­пълнени с арестувани хора, към които били отправени абсурдни обвинения от типа на: „отговорен за катастрофата“, „отявлен фашист“, „народен враг“, „капиталист“ и така нататък. След ка­то били извършени тези масови арести, в продължение на мно­го дни арестуваните били подложени на нечовешки мъчения, бой, душене, пускане на ток и други. След това дошла кодирана за­повед от София, която гласяла: „Докарайте арестуваните в Со­фия!“— Това била паролата на комунистите всички арестувани да бъдат избити и разстреляни без съд и присъда!
4. Избиванията в страната и столицата се извършвали по пред­варително изготвени от комунистите списъци (от местните ор­ганизации), в които са посочени водачите на българския народ, представителите на властта и интелигенцията, както и членове­те на патриотични и националистически организации.


Различни източници посочват, че в периода 1944-1945 г. комунистите избиват без съд и присъда между 25 000-35 000 души, които са цветът на нацията. Съюз „Истина“ разполага с документи и свидетелства за около 25 000 избити след 9 сеп­тември 1944 г. и около 250 000 репресирани в лагери и затвори, където има данни за убити още над 1000 души, и то по най-зверски начин. Между 1946 и 1985 г. 339 души са убити в райо­на на границите на НРБ при опит да напуснат нелегално стра­ната.
Българските конц-лагери тогава са създадени около 23 на брой из цялата страна между които са и "белене", "слънчев бряг", "кюстендийски затвор", "мъртвата долина"...
Тези лагери били замислени от ЦК на БКП като съвършена машина за унищожа­ване на политически противници и терор над останалото насе­ление чрез налагане на страх и ужас! Това е била целта.


Репресиите спрямо българите продължават на приливи и отливи при различни акции и инициативи на тоталитарната ко­мунистическа власт в периода 1944-1989 г. При всяка подобна акция концлагерите и затворите се пълнят с невинни хора, като някои от тях попадат по няколко пъти там, след като веднъж са влезли в „черните списъци“. Неудобните на властта хора се пре­махват понякога тихомълком („безследно изчезнали“ или умре­ли в лагерите от „настинка“), а също и чрез шумни процеси със смъртни присъди, за сплашване на останалите живи.

Освен тези съществуват обаче и много по-крупни грабежи на комунистите, които засягат цялата страна и я връщат десети­летия назад в своето развитие, разорявайки и ограбвайки труда на няколко поколения българи. От разсекретените архиви става ясно на какъв грабеж и финансово-икономическа разруха е под­ложена България след 1944 г., което също е важен елемент от Геноцида и Холокоста над българския народ.


източници:
БКП И ТЕРОРИСТИЧЕСКИТЕ АКТОВЕ - septemvri23.com
Хронология на тоталитарния терор | webcafe.bg
Omda.bg - Комунистическа партия, Българска /БКП/

като например ДСП, заплашват с вот на недоверие правителствата,които не им признават превилегиите; БСП - незадоволени - "прелъстени и изоставени"... СДС - неразбрани заради грабежите от приватезираните предприятия и т.н. Няма в България, все още партия която да е управлявала страната в пълния си мандат, без да е критикувана или оплюта от опонентите си - т.н. ОПОЗИЦИЯ. ТЕРОРЪТ продължава чрез методите като "вот на недоверие" , преврати чрез платени протести, терор на улицата - в училищата - в общежитията - в болниците и къде ли още не....