Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2018 10:45 - Кирил и Методий
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 2444 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 24.05.2021 13:33


 29. Кирил и Методий

Тъй като за Методий няма сведения да е създал азбука, а католиците наричат буквите, с които си е служел, готски, а готските букви са създадени от Урфил, а словени и хървати и днес наричат глаголицата - готски букви, то азбуката, с която Методий си е служил, е глаголицата на Урфил.

 

В историята на България няма по-бляскави фигури от тези на Константин и Методий, повлияли чрез делата си толкова силно на формирането на днешната славянска общност. Още от тяхно време, та и досега ние сме издигнали делото им в светиня. През живота им ще ги видим от устието на Дунав до Солун и Цариград, от Херсон и Каспийското крайбрежие до Багдад, Бърно, Каринтия, Рим, Моравия.

 

В таблици 29.1 до 29.4 са резюмирани събития и дати, които ще ни помогнат да се ориентираме в съдбините на тези славни мъже.

Таблица 29.1. Владетели на България по времето на Константин (827-869) и Методий (...827-885)

Омуртаг, син на Крум

814-831

Маламир, син на Омуртаг, убива брат си, християнина Енравота

831-836

Пресиян, син на Звиница и внук на Омуртаг

836-852

Борис, син на Пресиан

853-889

Таблица 29.2. Византийски императори по времето на Константин (827-869) и Методий (...827-885)

Лъв V Арменец

813-820

Михаил II Пелтека

820-2.X.829

Теофил

2.X.829-20.I.842

Михаил III (регентка Теодора 843-856, вдовица на Теофил и майка на Михаил) роден на 19.I.840

842 до 24.IX.867

Василий I Македонец

24.IX.867-29.VIII.886

Таблица 29.3. Важни дати в живота Константин (827-869) и Методий (...827-885)

Събитие

Константин

Методий

Роден

827

Преди 827

Завръщане на Крумовите пленници

836

Управител на славянска област

-

836-851

Умира Лъв, бащата на Константин и Методий

841

Преподава в Магнаурската школа

...850

-

Багдад

851

-

Хазария

около 852

Манастир „Полихрони“, Мала Азия

853-863

Светополк моли от Михаил славянски проповедници

861

Моравия

864-867

Борис: християнството е държавна религия

866

При Коцел

867

Венеция

867

Рим

13.XI.867-14.II.869

Константин-Кирил умира

14.II.869

-

При Коцел

-

869-870

Рим: посветен от папа Адриан II за архиепископ на Панония: седалище Сремска Митровица

-

870

Затвор в Елванген

 

V.870-14.V.873

Отново архиепископ на Панония

 

14.V.873

Каринтия

-

884 ?

Осветена е църквата „Св. Петър и Павел“ в Бърно и Луца и „Св. Петър“ в Олмоуц

 

884

Умира архиепископ Методий

-

6.4.885

Таблица 29.4. Папи по времето на Константин (827-869) и Методий (...827-885)

Анастасий III (Библиотекар)

(познавач на българския въпрос)

Анти-папа на Бендикт III през 855 за кратко време

Бендикт III

855-858

Николай I

(кани Константин и Методий в Рим)

24.IV.858-13.XI.867

Адриан II

(освещава азбуката, посвещава Методий през 870 за архиепископ на Панония)

14.X.867-14.XII.872

Йоан VIII

(нарежда на преследващите Методий да го пуснат от затвора и Евангелието да се чете на латински, а след това на славянски; впоследствие нарежда да се ликвидира делото на Кирил и Методий)

14.XII.872-16.XII.882

Марин I

16.XII.882-15.V.884

Адриан III

17.V.884-15.IX.885

Стефан V (VI)

(забранява на Методий службата на славянски езици)

IX.885-14.IX.891

Формозa

6.X.891-4.IV.896

 

От „Пространното житие на Константин-Кирил“ научаваме:

„...И така почина (Кирил) в Господа, бидейки на 42 години, на четиринадесетия ден от месец февруари, индикт втори, в 6377 година от Сътворението на света...“, Климент Охридски (ок. 840-27.7.916), СБЛ (1986).

Това значи, че Константин е роден през 827 година и е починал на 14.2.869 година.

От „Пространното житие на архиепископ Методий“, научаваме:

„...и почина (Методий) в ръцете на свещениците в шестия ден на месец април, индикт трети, в 6393 година от Сътворението на целия свят (885), Климент Охридски (ок. 840-27.7.916), СБЛ (1986).

Това значи че Методий е починал на 6.4.885 година. Методий е бил по-старият брат, това означава, че е роден преди 827, но кога точно, не знаем.

Какъв е произходът на Константин и Методий?

„Пространното житие на Константин-Кирил“ ни казва:

„...В град Солун имаше един благороден и богат мъж на име Лъв, който заемаше друнгарска длъжност под властта на стратег. ... Като живееше със съпругата си, родиха му се седем деца, от които най-малкият, седмият, беше Константин Философ, нашият наставник и учител. ... След това тези добри родители решиха да не се събират вече, въздържайки се помежду си; и така преживяха в Господа като брат и сестра 14 години, докато ги раздели смъртта, без никак да нарушат обета си. ... Един ден, според както беше обичай у богаташките деца да си устройват забавления с лов...“, СБЛ (1986).

В „Житието на св. Кирил“, Дуйчев (1943) стр. 7, четем същите сведения. А „Пространното житие на Методий“ ни потвърждава този произход:

„...И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен преди всичко на Бога, а след това и на царя и на цялата Солунска област, което личеше и от външния му вид. Затова и първенците, които го обичаха още от детинството му, водеха с него достойни разговори. ...“, СБЛ (1986).

А Добри Войников (1861) в своята кратка история споменава:

„…Междувременно Пресиям излезе да пътува по държавата, за да обходи някои градове в Македония, а после и в Солун. Тук той се бави много време, защото околностите на този град бяха населени повечето с българи християни, както и първенците в града бяха повечето такива. Достойно за споменаване е, че мнозина от тези българи бяха на служба на Източноримската империя и достигнаха до големи чинове и достойнства.“

Виждаме, че бащата на седемте деца е високопоставен държавен служител в Солун, който е починал 14 години след раждането на последния си син, тоест 841. Виждаме също, че децата растат в богато семейство.

А сега нека се върнем още веднъж към вълнуващите перипетии на завръщането на Крумовите пленниците от Одрин от 813, освободени през 836, които са ни съобщени в така наречената „Хроника на Лъв Граматик“, писана преди 1013, ГИБИ 5 140. С текста вече се запознахме в глава 27.3.

Нека съпоставим събитията, съобщени там, със съобщения на други автори: Героите на тази епопея от 836 са щедро възнаградени от императора. Виждаме при регентката Теодора 843-856, вдовица на Теофил и майка на Михаил III, организаторът на завръщането - Варда, като главнокомандващ; Лъв, който поема инициативата на Дунава и спасява бежанците, става етериарх, тоест секретар на византийския император. Кой е управител на Солун по времето на покръстването в България? Това е Лъв, бащата на Кирил и Методий. Знаем от много автори, че Константин, най-младият син на Лъв, подстратега на Солун, е имал свободен достъп до двореца. Самият Паисий Хилендарски ни казва: „...Свети Кирил бил по-млад Методиев брат, после учил философия в Цариград заедно с малкия цар Михаил, Теофилов син, и бил отличен и славен философ в Цариград. По каква причина децата на Лъв са имали свободен достъп до двореца и общували с императорските деца? Заради това, че са умни и талантливи? Но такива има много в огромната империя и не всеки от тях има достъп до двореца. Децата му просто са живеели в двореца при баща си.

Излиза, че оня смел храбрец, отвел пленниците обратно в Солун, етериарх Лъв, е бащата на Константин и Методий.

В такъв случай, след като братята са прекарали младостта си в селища по Дунава, не бива да ни учудва записът в Зографската българска история: „…Свети Кирил философ написа на българите книги на своя език, на езика на живеещите при Дунава християни. …“

Ганчо Ценов, Ценов (2004), стр. 113, анализирайки текстовете на Георги Хамартол, известен също като Георги Амартол (грешник) и Георги Монах (…842-867…), с които аз не разполагам, е стигнал още през 1937 година то този извод:

„…Тук нека да споменем още, че подстратегът Лъв, който върна македонците в отечеството им и в Солун при българския цар Михаил, е баща на Кирил и Методий. Този факт е много важен, защото от него се вижда, че Кирил и Методий са македонски българи, а не гърци. Че те като родени в Солун, който се владееше от българина Михаил, са били хора на българския цар, а не на гръцкия император, както твърдят някои, които не са проучвали тези работи.“

За деянията на Кирил и Методий в Чехия имаме интересната сбирка от сведения, съобщена от Павлов (1979), на която ще се спрем малко по-долу. На това място нека споменем, че и днес чехите са запазили спомен, че техните апостоли, се наричат Църхо и Страхота и че Страхота значи Методий. Удивително! Онези, които са имали непосредствен контакт с двамата апостоли ги зоват без съмнение с български имена.

Константин, роден през 827, е бил деветгодишно момче при преселването. Методий е бил по-старият брат. Така че следствие от горния извод е, че те са родени в някое военизирано селище отвъд долния Дунав, израснали са в българска среда и са говорели долнодунавски български диалект. Възможно е Методий да се е запознал с глаголицата на Урфил по това време - Констанца е била епископско седалище по време на Урфил. Така че Солун е бил една от станциите, в които те прекарват малка част от живота си.

Забележете, че в житиетата не се говори за националността на Константин и Методий. Кирил е бил на 9 години след пристигането си в Солун. Знаем, че от масовото заселване на Южния Балкански полуостров от славяни и българи, започнало с аварските нашествия през 582, околностите на Солун са били славянски, а и в самия Солун преобладаващото население е било българско и славянско, така че до смъртта на баща си Кирил и Методий са били обкръжени от българи и славяни.

В житието на Константин-Кирил от добре осведомения техен ученик Климент Охридски (ок. 840-27.7.916) се съдържа следният откъс, описващ разговор с хазарските владетели на брега на Каспийско море:

„...През време на посещението си у хазарите Константин-Кирил бил запитан преди обеда у кагана: „Какъв е твоят сан, та да те поставим на съответното място според сана ти?” Отговорът на св. Константин-Кирил се състои от три изречения: „Имах дядо, много велик и богат, който седеше близо до царя. Но когато доброволно отхвърли дадената му голяма чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя, обедня и там ме роди. Аз потърсих предишната си прадядовска чест, но не можах да я постигна, защото съм Адамов внук.” „Уместно и право говориш, гостенино”, отговорили му те и оттогава почнали да му оказват почести.“

В „Пространното житие на Константин“ се казва, че когато логотетът му предлага женитба във висшето общество и висш държавен пост, Константин отказва с думите „...а за мене няма нищо по-велико от науката, чрез която ще придобия мъдрост и ще потърся прародителската чест и богатство.

Интересно! Дядото на Константин е прочут велможа в страната си довереник на царя. Че след принудителното изселване семейството губи привилегиите си и обеднява, че  Кирил е роден в чужбина, че Лъв и синовете му са се опитвали да получат привилегиите на баща си и дядо си, но не успяват в това - съвпада с „Хрониката на Лъв Граматик“. Не е ясно само „...доброволно отхвърли дадената му голяма чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя...“. Този пасаж е обясним, ако дядо им е бил дворянин в България, емигрирал е по политически причини и се е озовал в Одрин със семейството в неподходящ момент. Север бяга при император Константин V през 764, а Телериг при император Лъв през 778. Те са емигрирали сигурно със свита от довереници. И двамата са високопоставени в императорския двор, но Телериг има живите си връзки с берзитите в Македония и в Хазария, а жената на Лъв е хазарка.

Не е ли боляринът, който е бил „много велик и богат и е седял близо до“ кана-ювиги Телериг, баща на Лъв, който пък е кръстен на императора като негов благодетел, Лъв, дядо на Константин и Методий?

По време това е допустимо, тъй като е известно, че подстратегът на Солун Лъв умира в детските години на Константин и децата получават именити настойници, като познаващия го от детинство му главнокомандващ Варда.

Нека сега си припомним случая с Куберовия воевода Мавър. Виждаме, че за Византя националността на издигнатите стратези не е имала значение, а само ползата за Византия, така че издигането на храбрия българин Лъв е подобно на това на българина Мавър.

В едно старо житие на Кирил публикувано в „Известия 2 Отд. Академ. Наук т. VI, вып. 5“ четем: „съ преподобныи отецъ нашь Кириллъ рождеiиемъ бысть отъ Селуна града, родом съ Болгарiи“.

В краткото житие на Кирил, написано през XII в., известно под името „Успение Кирилово“, направо се казва, че Кирил е българин:

 „.... Родното място на преподобния наш отец Кирил беше многословният и велик град Солун. Той се роди в него. Родом той е българин... После той отиде в Брегалница и намери (там) няколко покръстени славяни, а които не бяха покръстени, той ги покръсти и ги направи православни. И им написа книги на славянски език. И тези, които обърна в християнската вяра, бяха 54000.“, Иванов (1970).

Това е един от трите известни ми източника, който говори за пряка мисионерска дейност на Константин в България. Вторият е Нестор, писал в началото на XII в.:

 „…Константин се върнал назад и се отправил да учи българския народ, а Методий останал в Моравия.“, Нестор (1118) стр. 9.

Третият източник е Дуклянския летопис:

„…След това (мисията в Хазария) обърнал целия български народ и ги кръстил във вярата на Света Троица.“, Дуклянски летопис (1546).

Историята ще продължава да ни държи в напрежение по този въпрос!

От най-съществено значение за самоопределението на братята с фамилно име Лъв, тоест Левски, като българи, е тяхната изключителна дейност на световноизвестни учени и радетели на прогреса на собствения си народ – българите. На 18 февруари 1837 година един друг българин ще плати с живота си за независимостта на България, избрал си като псевдоним това име, Васил Левски.

В своите „Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция” Макензи и Ърби (1862) търсят следи от Кирил и Методий в солунските манастири и не намират нищо:

 „...Не можаха да ни посочат нито църквица, нито паметник, нито дори къща или параклис, свързани с Кирил и Методий.“

 

Така че гърците де факто въобще не почитат Кирил и Методий. Това личи и от една статия на Христо Ботев публикувана във в. Знаме на 8 май 1975 г., в която четем: „При страшните и нечувани исторически страдания на нашия народ, паметта на Кирил и Методий се избърса из минеите на фанариотската черква и достигна до такова забвение, до каквото беше достигнало и съществуването на българския народ. Няма повече от 20 години, откакто тази памет се поднови отново чрез борба, която пламна между българския и гръцкия елементи и която направи 11 май празник на победата над православно-разбойническия разврат, празникът за освобождението ни от фанариотските дългополи тирани и празник за нашето историческо възраждане. Така 11 май стана празник народен, празник, който трябва да ни въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение.“ За първи път в ново време в България, празникът на просветата е бил празнуван в град Пловдив, в архиерейското класно училище „Св. св. Кирил и Методи“ от учителя му Йоаким Груев на 11/24.05.1855 г. Тази дата той определил като празник на българското училище, защото намерил в един Киевски богословник една бележка, че св. Кирил и св. Метод се слави на 11 май. През IX век българската църква ги е провъзгласила за светии. През X век установява два признака: на 14 февруари, денят на Кириловата смърт и 6 април, денят на Методиевата смърт. През XIII век българската черква заменила 6 април, смъртта на Методи, с 11/24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник за братята Кирил и Методи, Илия Габровски „Бележити хора и събития от Габровския край“, 2003, София.

Това беше откъс от:

Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни. 3.010 kg.
image

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105

https://m.helikon.bg/193818-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE-XII-%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8.html

и превода и на немски

 Die bulgarische Geschichte bis zum 12. Jahrhundert aus der Sicht der alten Autoren, Nikolay Ivanov Kolev, 2017, ISBN 978-3-00-048101-7, Sofia. 930 Seiten davon 130 in Farbe. 2.609 kg

https://www.book.store.bg/p265092/die-bulgarische-geschichte-bis-zum-12-jahrhundert-aus-der-sicht-der-alten-autoren-nikolay-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/die-bulgarische-geschichte-bis-zum-12-jahrhundert-aus-der-sicht-der-alten-autoren.html

https://www.amazon.de/dp/300048101X/ref=sr_1_3?s=books&ie=UTF8&qid=1492334343&sr=1-3

https://www.book.store.bg/p265092/die-bulgarische-geschichte-bis-zum-12-jahrhundert-aus-der-sicht-der-alten-autoren-nikolay-ivanov-kolev.html


Виж също:


Учителите на българите
, исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049386-7, София, 186 стр. Цена 10 лв. 0.253 kg.

https://www.book.store.bg/p160594/uchitelite-na-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uchitelite-na-balgarite.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39107#%D0%A1%D1%93%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5

image

Учителите на българите, исторически роман с приложение: сведения на старите автори за Константин и Методий, 2019, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-18-6, 27.09.2019, София, 232 стр. Цена 18 лв. 0.300 kg.

https://www.book.store.bg/p265560/uchitelite-na-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uchitelite-na-balgarite-nikolaj-kolev.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=52471#%D0%A1%D1%93%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%C2%B5%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%91-%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%95%D0%A0%D1%98%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%85

image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image



 












Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959805
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031