Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2018 12:30 - За първи път в превод на български: Д-р Ганчо Ценов, История на българите и на другите южни славяни от римското завоюване на Балканския полуостров до края IX в.
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 4511 Коментари: 5 Гласове:
9

Последна промяна: 31.10.2020 09:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

История на българите и на другите южни славяни от римското завоюване на Балканския полуостров до края на деветото столетие, Д-р Ганчо Ценов. БЕРЛИН И ЛАЙПЦИГ WALTER DE GRUYTER & CO., ПРЕДИШНОТО ИЗДАТЕЛСТВО G. J. GЦSCHEN"SCHE VERLAGSHANDLUNG - J. GUTTENTAG, VERLAGS., КНИЖАНИЦА - GEORG REIMER - KARL J. TROBNER - VEIT & COMP, 1935, Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев, Издателство GUTA-N, 26.09.2018, София, ISBN 978-619-7444-08-7. Стр. 364, Цена 25 лв. 0.470 kg.

https://www.book.store.bg/p231301/istoria-na-bylgarite-i-na-drugite-iuzhni-slaviani-d-r-gancho-cenov.html

https://ciela.com/istoriya-na-balgarite-i-na-drugite-yuzhni-slavyani.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=49164#%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%8F-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D2%91%D0%A1%D0%82%D0%A1%D1%93%D0%A0%D1%96%D0%A0%D1%91-%D0%A1%D0%8B%D0%A0%C2%B6%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91-%D0%A1%D0%83%D0%A0%C2%BB%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%86%D0%A1%D0%8F%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91

Съдържание

 

ВЪВЕДЕНИЕ...................................................................................................... IX

1. Римляните и трако-илирийците................................................................... 1

1.1. Тракийските племена по време на завоюването на Тракия и

Илирия от римляните..................................................................................... 1

1.2. Римските войни срещу траките и даките......................................... 10

1.3. Борбите на християнските гети или скити с римската държава. 17

1.4. Християнските гети по време на управлението на Константин

Велики............................................................................................................. 29

2. Войните на Валенс с готите........................................................................ 43

2.1. Борбите на тракийските гети срещу Римската империя.............. 43

2.2. Народността на хуните и готите, техните взаимоотношения и

отношения към трако-илирийците........................................................... 48

2.3. Дакийските готи и Римската империя.............................................. 60

2.4. Готите и император Теодосий........................................................... 76

3. Национализмът в християнската църква................................................. 81

3.1. Веруюто на трако-илирийците.......................................................... 81

3.2. Въстанието на тракийските скити или готи..................................... 96

4. Отношението на хуни и готи към Римската империя през петото

столетие............................................................................................................ 107

4.1. Атила..................................................................................................... 107

4.2. Синовете на Атила.............................................................................. 122

4.3. Готските войни в Тракия към края на петото столетие.............. 129

5. Първа Юстиниана....................................................................................... 147

5.1. Войните на българите по времето на царуването на император

Анастасий.................................................................................................... 147

5.2. Виталиан и скитската или българската църква............................ 152

5.3. Основаването на архиепископията Първа Юстиниана.............. 162

6. Абарските войни......................................................................................... 179

6.1. Лангобарди, кутригури и утигури, склавени............................... 179

6.2. Абарските войни по времето на императорите Юстиниан и

Юстин........................................................................................................... 183

6.3. Абарските войни в Тракия................................................................ 192

6.4. Аваро-славянските войни за завладяване на Тесалоника......... 210

7. Началата на българската, сръбската и хърватската държава........... 219

7.1. Основаване на българската държава............................................. 219

7.2. Кровати и сърби. Тяхната стара родина и тяхното отношение

към българите............................................................................................. 232

8. България и Византия от Тервел до Борис.................................................. 1

8.1. Тервел (около 701-718)......................................................................... 1

8.2. Войните на Константин Копроним за завоюване на България..... 9

8.3. Крум и Византия................................................................................... 20

8.4. Отношенията на България със Западната римска империя на

немската нация. Покоряване на абарите................................................. 33

8.5. Мортагон или Омуртаг........................................................................ 41

9. Борис-Михаил и Кирил и Методий........................................................ 293

9.1. Началото на Борисовото управление............................................ 293

9.2. Цар Михаил и българската църква................................................. 299

9.3. Отношението на Римския папа и на Константинополския

патриарх към българската църква.......................................................... 313

9.4. Българският църковен въпрос на Константинополския синод

през 869-870................................................................................................ 324

9.5. Методий и римската църква............................................................. 333

9.6. Връзката между веруюто на Улфил и Методий.......................... 337

9.7. Връщането на учениците на Кирил и Методий в Македония... 346

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Метод

 

Настоящата „История на българите“ представлява едно продължение на нашите изследвания за произхода на българите. В труда „Произходът на българите и прародината на славяните“, издаден от Walter de Gruyter & Co., констатирахме, че българите са стари трако-илирийци, а не късни пришълци в своята днешна родина, както се мислеше досега. Този факт ще бъде сега изяснен исторически. Преди обаче да започнем с това, искаме да кажем нещо за метода който ни доведе до тази констатация.

Онези, които твърдят, че старите трако-илирийци и дунавските скити са изчезнали и че днешното население на областите, в които са живели скитите и тракоилирийците, са късни преселници, се основават на етимология. Te не се съобразяват с историческите източници. Така беше защитавана тезата, че българите били дошли от река Волга, защото името вулгарес, една латинска дума, било дошло от името на река Волга. По този начин се иска да бъде доказано, че българите са били поселници по река Волга. И тъй като на Волга живеят народи от монголската раса, следва, че българите са тюрки, т. е. монголско племе. Освен това „се доказа“, че славянската титла кънез или къняз, сродна с немската куниг (Kцnig), е била една турска титла. На надписаните с гръцки български паметници старобългарското кънес е записано KANNAC (надписа на Омуртаг в Търново) и καννες. Тъй като гръцката азбука няма знак за българския звук „ъ“, то съставителят на надписа пише българското кънес с две „н“, за да възпроизведе тясната българска гласна „ъ“, която звучи като късо и глухо „а“. При публикуването обаче на тези надписи каннас беше записано с едно „н“, т. е. κανες, чрез което буквата „а“ на първо място се произнася като дълго „а“, което се и подчертава. След това тогава беше променено „к“ на „х“ и по този начин се получи думата хан. И сега се казва, че българите, собствено славяните, били тюрки, защото техните владетели са носили титлата хан! А защо не се записва тази „турска“ титла така, както е записана в историческите паметници? Ние отричаме този метод и се опираме на положителните исторически факти. Ние не можем например да считаме българите за късни поселници въз основа на грешна етимология, още повече че писателите, които са живели през четвъртото столетие, преди така нареченото нахлуване на варварските народи, ги споменават южно от Дунава и ги считат за мизи. Славяните трябва да са дошли през шестото столетие към Мизия, докато мизийците биват означавани като българи още през четвъртото столетие. Така Йероним нанася на своята карта Мизия, това ще рече България (Mesia hec et Vulgaria). Според Йоан от Никиу мизиецът Виталиан се опира при своето въстание срещу император Анастасий през 516 г.  на Провинция България. Този факт е многократно повтарян и утвърждаван от гръцки автори. Така например в краткото житие на свети Клемент се казва, че той произлиза от европейските мизи, които обикновено се наричат българи. Тъй като мизийците са били най-големият народ в Римската империя, то били наречени от римляните vulgus (народ, голямо количество хора) „Vulgares, populi vel homines[1]. Значи името Vulgares, следователно е римското означение на мизийците. Това е също така със склавени или славени.

Те днес са източните съседи на германците и западните на гърците. Това положение на славяните спрямо германците е прастаро, тъй като най-старите съседи на германците съгласно сравнителен езиков анализ са говорили славянски, което се вижда от имената на реките в Дакия като Врба, Берзава, Мила река, Вратица и др., които без съмнение са  славянски. Това проличава и от румънския език, който се състои от римски и славянски елементи, от което може да се заключи, че римляните по времето на император Траян са дошли в Дакия при славяните и са се смесили с тях.

А сега човек се натъква на един факт, който не можеше да се обясни.

Източните съседи на германците, или жителите на Панония и Дакия, са се наричали по-рано скити сармати, а не славяни. Тъй като според сравнителния езиков анализ източните съседи на германците са говорели славянски, то се налага да се предположи, че славяните са се наричали по-рано скити сармати. Това може да се види и от факта, че скитските кимбри кимерийци са наричали замръзнало море моримаруса, което е една славянка дума (Abstamg. der Bulgaren S. 169/70). Освен това самата дума скити е една българска дума (виж там стр. 177).

Без да се вземат под внимание тези и други подобни факти, само въз основа на предположението, че скитите са дошли някога в Европа от Азия, едни означиха скитите като иранци, а други като монголци. Според това би следвало германците да са граничели в Панония с монголци, а не със славяни, което не само че не се потвърждава от сравнителния езиков анализ, но и противоречи на изследванията на расите.

Къде тогава са живеели славяните, най-голямата европейска раса?

Те би трябвало да са живели до шестото столетие северно от Карпатите на река Припет, в едно пространство, не по-голямо от днешна Бавария. Това пространство се означава като местоживеене на славяните не заради това, че има някакви исторически или езикови доказателства, а защото сякаш това пространство не е било заето от никакъв друг народ.

В началото на шестото столетие би следвало славяните, пресичайки Карпатите, да са дошли в Дакия, Тракия, Илирия и Панония, които и населили. Това населване би следвало да е станало само в продължение на няколко години, тъй като вече около 527 става дума за славяни по крайбрежията на Йонийско, Егейско и Черно море. От това би следвало, че славяните са имали само малко години да населят едно петдесет пъти по-голямо пространство от предишното им местоживеене. Ако славяните са били напуснали своята родина, за да завладеят други страни, то би могло да се говори за славянско преселение. Тъй като обаче те са си съхранили своята мнима стара родина и в същото време се дават като жители на Дакия, Тракия, Илирия и Панония, то близко е до мисълта, че не е имало славянско преселение и че старите жители на споменатите страни сега се наричат славяни.

Какво ли е станало от народите, които през шестото столетие са живеели между Карпатите, Адриатическо и Черно море, не се казва. Тяхното изчезване не може да се обясни. Тъй като тяхното изчезване въобще не е доказано, то не ни остава нищо друго, освен да приемем, че те сега се наричат славяни, както и най-старите автори вече са ги наричали, които най-първо използват думата склавени. Така Йордан пише: „Скития граничи с Германия дотам, където извира Истър (Дунав)“, (Getica V). Най-големият народ в Западна Скития според Йордан са венетите. „Те могат да се наричат по различен начин според техните различни племена и местожителства, но най-важните техни имена са склави и анти“ (V, 34); те произхождат от един род и имат сега три имена: венети, анти и склавени (XXIII, II9)..

            Венетите, най-древните поселници на адриатическото крайбрежие и на Горна Панония, са следователно едно славянско племе и стари източни съседи на германците. Според това склавените са техните дакийски едноплеменници, стари гети, както настоятелно подчертава Теофилакт Симоката, като записва: гетите се наричат сега склавени. Ние се придържаме към този исторически факт, още повече че няма в никой източник сведение, че склавените са дошли оттатък Карпатите на Дунава.

Още Херодот разделя дунавските скити на доулои (роби) и господари, или царе. Когато римляните завладяха долината на река Дунав, заместиха гръцките доулои с латинското склавени и нарекоха скитите доулои склавени. Не са дошли нови народи отнякъде си на Дунава, а на старите жители по Дунава е дадено ново име. Оттук може да се обясни фактът, че сега се говори за склавени там, където преди ставаше дума за скити.

Заблудата на онези изследователи, които оспорват този факт, твърдейки, че е имало нашествие на източни варварски народи, идва от грешното понятие за мястото на Меотис, където се е разигравала историята на скитите.

Докато старите мислеха за Меотис Златния рог - Меотис бе наречен и Босфор (прелез на Крави), защото крава Йо е преминала там от Европа в Азия (виж стр. 38 ff.) – то модерните изследователи мислеха Азовско море за Меотис. Жителите на Меотис са били наричани изпърво скити и кимерийци, след това хуни и готи и след това хуни и българи. Когато ставаше дума за тези народи в Тракия, те бяха означавани като късни пришълци, тъй като те уж дошли от Азовско море към Тракия.

Така възникна теорията за нахлуването на варварски народи в Римската империя, а всъщност такова въобще не е имало, тъй като Меотис, откъдето е трябвало да дойдат варварите, се е намирал в Тракия. Оттам идва, че българите се споменават още преди така нареченото нахлуване на варварски народи в Тракия. Съпротивата на тракийските племена срещу римската мощ бе наречена „варварско“ нахлуване.

Никой не се е съмнявал в тезата ми, че българите живеят на юг от Дунава преди нахлуването на варварските народи. Напротив, много я одобриха.

Също така и моята теза, че хуните се наричат днес българи, беше приета.

Ако българите са хуни, то те са живели преди славяните на Дунава и не са били малка орда, а един голям народ, тъй като хуните за населявали трите Дакии, т.е. Дакия на север от Дунава и другите две Дакии на юг от Дунава.

След като хуните бяха победени в Горна Панония, то те се оттеглиха в днешната Западна България. В началото на седмото столетие те се съединиха с източните тракийци, или българи, и основаха модерната българска държава. Тъй като жителите на Западна България говорят славянски, то хуните са също едно славянско племе. Тъй като славянски говорещите хуни по-рано са се наричали скити, то скитите са говорели славянски, те са били славяни. Това е историята. А сега филологията.

Един от рецензентите на моя труд „Die Abstammung der Bulgaren“ намери в цялата книга един-единствен факт, който да е полезен за науката, а именно моята констатация, че още използваната от Плиний кимерийска дума „morimarusa“ е една славянска дума, и той се чуди, че досега никой филолог не е забелязал това. И аз се чудех на това. Рецензентът обаче пропуска да види, че чрез това аз доказвам, че скитските кимбри кимерийци, които Прокопий нарича хуни, са славяни. След като доказах това, то доказах и това, че скитите говорят славянски и че славяните са прастари жители на Дунава.

Скитските абари биват наричани тюрки, но царят на абарите се нарича със славянското име Баян.

Българите биват означавани като тюрки, но аз указвам, че името на първия български цар Кроват е едно славянско име, защото такива имена има доказано и при славянските хървати и то преди мнимото нахлуване на българите и че самото име Кровати произлиза от името Кроват. По същия начин стоят нещата с името на най-стария син на Кроват, Баян, което е също славянско име. Тогава аз указах и това, че българската титла кънес е фалшифицирана като хан с цел да се „направят“ българите тюрки. Това е моята филология.

И тук не се натъкнах на никакво противоречие.

А сега бих искал в предлагания труд да представя историческите взаимни връзки, че старите трако-илирийци не са изчезнали, а продължават да живеят в днешна България.

Аз дължа моето научно образование на моите немски учители и се надявам, че моите немски колеги по специалност ще оценят моя труд по същество.

Благодаря на издателството „Walter de Gruyter & Co.", че макар и неговите възгледи да не се покриват напълно с моите, прие тома за издаване.

 

Март 1935 г., Г. Ценов

[1]

Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven. S. 5; 28; 44.


image
 

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606
image

 






Гласувай:
9



1. balar - от тогава до сега
28.06.2018 20:03
е изтекла много вода. За близо век са излезли какви ли не факти от археологията оборващи хипотезите му. Но е интересно да се прочете какво са си мислели тогавашните историци за произхода ни. Въпреки, че според мен е бил твърде наивен, като дете. И от това се възползват тракедонистите автохтонци в днешно време.
цитирай
2. historybg2018 - За първи път в превод на български: Д-р Ганчо Ценов, История на българите и на другите южни славяни от римското завоюване на Балканския полуостров до края IX в.
28.06.2018 22:32
Здравейте г-н „Балар“,

От всички дискусии които съм водил до сега по тези теми, констатирам, че критиците на Г. Ценов в България не са чели трудовете му!?
Как стоят нещата при Вас?
Вие вероятно говорите немски, и сте чели този труд, преди аз да го преведа на български, иначе не мога да си обясня вашата категорична оценка, че бил „твърде наивен“. Ако обаче не сте чели този труд, първо би било етично да го прочетете, преди да правите изявления по него, независимо от оценката до която бихте достигнали.
В едно можете да се убедите сам, когато се запознаете с трудовете му: Няма български историк, който да е превел по-вече гръцки и латински текстове от стари автори, далеч преди издаванията на БАН – ЛИБИ и ГИБИ и последвалите ги преводи на Дуйчев и др. Няма български историк който да е съпоставял едни с други толкова много стари текстове, и това е и причината, да няма истинска научна критика на Г. Ценов до ден днешен, защото няма подготвен професионалист да направи това.
Човек може да се съгласи или не с изводите на Г. Ценов, но едно е впечатляващо в трудовете му – те са неизчерпаем източник на информация!
Русофилите воюваха през 1900-1944 г. с доктора и преподавателя в Хумболтовия университет. Комунистите го забраниха през 1944-1990. Защо? Защото е „твърде наивен“? Такова заключение би било, съгласете се, твърде наивно.
Пожелавам Ви здраве и всичко хубаво! Приятно четене!

цитирай
3. leonleonovpom2 - Поздравления за постинга и за превода!
28.06.2018 23:16
Така е, той е стойностен учен!
Но при нас се цени не човека, не постиженията му , а конюктюрапа! Даже постижение е мръсна дума? С какво право!
Чел съм доста неща в превод от него, включително и извиненията на Иречек Че Ценов е прав, а той е сгрешил-Иречек Обяснява грешката с младостта си И той е истински учен, признава грешката си!
Доколкото знам, наречен е от човек от школата на Златарски чукундур? И не му е присъдена длъжност професор или доцент????
Няколко постинга съм посветил на Ценов, моя позиция и виждане за него С извод, че е истински учен, нарочно неоценен у нас И обратно, омаскарен!
А е истински патриот!
Какви ли не доводи чух срещу него, фабрикувани на времето Жена му го издържала, тя плащала всичко От нема и къде минала дисертацията му но тя била за Наполеон/ има ли значение, истинският учен е такъв навсякъде/
Но у нас свестните считат за луди! Нагледно доказателство на думите на гения ни!

Лека нощ!
цитирай
4. historybg2018 - Това е четвъртата книга на Г. Ценов, която издавам.
28.06.2018 23:32
Другите са
Ганчо Ценов, История на българите. Превод от немски: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-6-2, Издателство ГУТА-Н, 2017, София, 140 стр. Първо издание: Dr. Gantscho Tsenoff, Geschichte der Bulgaren, Bahnhof- und Feldbuchhandel Gesellschaft m. b. H. Berlin S. 14., Berlin 1917. Цена 12 лв.
https://www.book.store/p215181/istoria-na-bylgarite-gancho-cenov.html

Д-р Ганчо Ценов, БЪЛГАРИТЕ са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните (Исторически издирвания въз основа на първоизточници). Печатница „Военен Журнал“ (Издание на автора). Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN 978-619-7444-03-2, 82 стр., Цена 12 лв.
https://www.book.store/p219970/bylgarite-sa-po-stari-poselnici-na-trakia-i-makedonia-ot-slavianite-d-r-gancho-cenov.html

включително и
Д-р фил. Ганчо Ценов, Кой запали Москва през 1812 година? Отпечатана за първи път в издателство „E. Ehering“, Берлин, 1900. (дисертацията за получаване на научна степен доктор на философските науки на университета „Александър фон Хумболдт”) Превод от немски Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN 978-619-7444-04-9, стр. 128, цена 15 лв.
http://bgkniga/articul/18490/Koj_zapali_Moskva_prez_1812_godina.html
цитирай
5. balar - Определено ще се чете.
29.06.2018 15:29
И ако трябва да избирам между Ценов и златарски със сигурност не бих избрал гуруто на тюрковъдите:). Ценов, въпреки неточностите, е по-близо до истината, толкова колкото скитите и сарматите са близо до траките.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 955989
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2520
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031