Поддържането на високото кръвно налягане продължително време е знак за това, че организмът не успява да се справи със своята автономност по отношение на околната среда.

Той се сблъсква с препятствия, които спират или ограничават нормалната му способност за вариации.

 Такова препятствие може да бъде продължителната възбуда, която претоварва сетивата. Или дългогодишният стрес в семейния или професионалния живот съпроводен от чувство на безпомощност, потискана ярост и агресия, които преминават в трайно, високо напрежение.

В такъв момент високото кръвно налягане е ответна реакция. То се превръща в заболяване и поражда последствия, застрашаващи живота.

Липсата на движение, наднорменото тегло, диабетът, тютюнопушенето, както и наследственото предразположение са други фактори, които могат да причинят хипертония. Често това е комбинация от фактори, които взаимно засилват влиянието си. Някои например компресират стреса, като увеличават количеството на храната, а оттам – и теглото си.

Високото кръвно налягане не е нито физически проблем, нито неизбежна съдба. Това по-скоро е въпрос на култура. Как да успея да структурирам живота си така при дадените условия, че да намеря психически и физически баланс? Как да преодолея слабостите си и да използвам силните си страни така, че те да са ми полезни, а не да ми вредят? Медикаментите на са единствената, а само една от множеството терапевтични възможности.

В наши дни високото кръвно налягане често се проявява и при младите хора (под 50 години) с повишени диастолни стойности, т.е. долната граница е равна и над 90 mm Hg. Това е израз на повишение в артериите най-вече когато кръвното се повишава в резултат на продължителен стрес.

Такива хора често са бледи, тъй като кръвоносните съдове са в спазъм (“бяло високо кръвно налягане” при стрес типа). Или то е следствие от силно изразена хипертония, която се проявява с червенина на лицето, синкаво-червени уши, хемороиди и безчувственост към студа (“червено високо кръвно налягане”).

Високите систолни стойности над 140 mm Hg се проявяват преди всичко при остро физическо или психическо натоварване, например при каране на колело по стръмни хълмове, скандали и неприятни разговори.

Това, че много хора не подозират за високото си кръвно налягане, се дължи на факта, че те дълго време не са имали оплаквания или са имали, но никой не ги е свързал с повишено кръвно налягане – например главоболие и световъртеж в утринните часове. Който познава себе си добре, ще почувства странно трептене в главата, повишена раздразнителност, засилено вътрешно безпокойство, за което няма обяснение.

Поддържането на високо кръвно налягане продължително време уврежда артериите по два начина:

Първо – нацепва техния фин вътрешен слой, вследствие на което там могат да се образуват отлагания (плаки).

Второ – продължителното високо напрежение в мускулатурата води до загуба на еластичност на артериите. Отлаганията по стената на артериите в начална фаза са покрити от съвсем тънка, ранима мембрана. Когато тя се нацепи, съдържанието се изсипва навън и привлича като магнит тромбоцитите, които се натрупват заедно с плаката и образуват съсиреци.

Към това образувание постоянно прилепват нови кръвни частици, тапата се уголемява бързо, запушва артерията напълно или продължава пътя си заедно с кръвния поток и засяда в някой по-малък кръвоносен съд.

Когато това се случи в коронарните съдове, които отговарят за снабдяването с кръв на сърдечния мускул, се стига до сърдечен инфаркт. Съсиреците, които се образуват в сънната артерия или в мозъчните артерии, предизвикват инсулт.

Засегнати ли са кръвоносните съдове от високото кръвно налягане, съществува не само повишен риск от инфаркт и инсулт. Сърцето, мозъкът, бъбреците и очите също могат да се увредят. Най-важните заболявания вследствие на високо кръвно налягане са:

– Сърдечна недостатъчност – когато лявата сърдечна камера изпомпва кръвта години наред, преодолявайки голямо съпротивление в резултат на високото кръвно налягане, нейната мускулна маса нараства вследствие на прилаганата по-голяма сила.

Преди да може да видим с ултразвук удебелението на сърдечната стена, сърцето вече в загубило еластичността си. Сърдечната камера не може да се разтяга добре. Нарушена е фазата на пълнене без съпротива. В резултат на това камерата поема по-малко кръв. В кръвотока се влива по-малко кръв. Сърцето е принудено да бие по-бързо, за да поддържа кръвообращението. С времето се стига до един омагьосан кръг, а сърцето става все по-слабо.

– Нарушение в сърдечния ритъм – в резултат на сърдечната недостатъчност нерядко се стига до една определена форма на нарушение в сърдечния ритъм – предсърдно мъждене. Лявото предсърдие се опитва да приложи повече сила и изпомпва срещу нееластичната лява сърдечна камера. Тя обаче не желае да допусне до себе си достатъчно кръв и предсърдието се изтощава и разширява.

Нарушава се структурата на мускулните влакна, които предават електрическите импулси за ударите на сърцето. В резултат на това импулсите не се разпределят равномерно, а на хаотични, кръжащи вълни на възбуждение и предсърдието “мъжди” – то на практика не се съкращава и затова камерата не се изпълва достатъчно равномерно с кръв.

Вече нееластичната и “отслабнала” лява камера още повече зависи от добре работещото предсърдие, в противен случай количеството кръв в камерата ще намалее още повече. Сърдечната дейност може да се влоши и с нови 20% заради предсърдното мъжденето.

Наред с това съществува и сериозна опасност от инсулт, защото при липса на съкращение на предсърдието в едно негово ъгълче, в сърдечното ухо, възникват зони, където потокът спира и се образуват съсиреци. Кръвният поток ги отнася най-често в мозъка, защото лявата камера ги изстрелва нагоре заедно с изпомпваната кръв – директно в излизащата аорта от артерията, право нагоре към главата.

– Мозъчен кръвоизлив – когато чупливите мозъчни артерии се спукат, се стига до мозъчен кръвоизлив втора форма (първата форма е, когато кръвен съсирек запуши някоя мозъчна артерия и снабдяването с кислород в последващите спира).

– Деменция – страховити са нарушенията в мозъчната дейност като деменция, която е следствие от атеросклерозата. Нейните симптоми са видима загуба на памет и сериозна влошена способност за концентрация, в комбинация с дезориентация.

– Влошена функция на бъбреците и бъбречна недостатъчност – когато бъбреците не изпълняват добре функцията си на филтри, отделят много белтък. В началото загубата на белтък е относително малка (микроалбуминурия), на по-късен етап тя се увеличава (протеинурия), води до ясно изразено влошаване на бъбречните функции и накрая до бъбречна недостатъчност.

– Изменения в ретината, нарушение на зрението – стеснените артерии на окото с времето водят до нарушение на зрението или дори до трайни, необратими увреждания на ретината.

При над 90% от хипертониците няма заболяване или органична причина за високото кръвно налягане. Високото кръвно налягане възниква под влияние на външни фактори и наследственост. При около 5 до 10% от хипертониците високото кръвно налягане е резултат от друго заболяване (вторична хипертония).

Ако стеснения в бъбречната артерия блокират артерията с над 40%, бъбрекът не се оросява достатъчно. В отговор той активира хормоните ренин и ангиотезин, които отговарят за това кръвното налягане в артериолите да се повиши и бъбреците да задържат повече течност. Това увеличава кръвния обем и подобрява оросяването не само на бъбреците, но и на мозъка. Един от сто пациенти с високо кръвно налягане страда от стеноза на бъбречните артерии. При жените над 55 години тя се обуславя най-често от уплътнения на съединителната тъкан в бъбречните артерии.

Паренхимните бъбречни заболявания (пиелонефрити. гломерулонефрити и пр.) са най-често причина за вторична бъбречна хипертония.

Хиперфункцията на щитовидната жлеза води до систолна хипертония при всеки път, а понижената функция също може да доведе до повишаване на систолното артериално налягане.

Характерни при свръхпроизводството на хормона алдостерон в надбъбречните жлези (синдрома на Кон) са изключително високите стойности на кръвното налягане – 170/120 mm Hg, които не се повлияват от обичайните медикаменти. Други нарушения в хормоналния баланс, водещи до високо кръвно налягане, са например болестта на надбъбречната медула ( синдрома на Кушинг).

За диагностицирането на тези заболявания се изследва концентрацията на посочените хормони за 24 часа и не на последно място до високото кръвно налягане водят малформациите в аортата.

Ако при измерване на кръвното налягане установите, че то надвишава нормалните стойности, повторете измерването най-малко три пъти на интервали от две минути – в покой и седнало положение. Остават ли стойностите прекалено високи, потърсете лекар.

Ако забележите, че сърцето ви все по-често прескача или продължително време бие неравномерно, помолете семейния лекар да ви насочи към кардиолог. Възможно е да става въпрос за предсърдно мъждене, обосновано от сърдечна недостатъчност и високо кръвно налягане.