Изкуството на древния свят

                         



                                   4 000  ГОДИНИ ПРЕДИ ПОТОПА                         (когато за първи път човека използва глината)
Първите тухли са се използвали в Египет, в библейския град Йерихон край р. Йордан, в Индия, в Перу, и други части на света. Те са били от глена, изсушени на слънце тухли. Археолозите датират първите изпечени тухли, разкрити в Месопотамия, Пакистан и др. от 4 000 година пр. потопа.....с такива тухли е била изградена Вавилонската кула.


                       


В Китай за първи път е използвана керамика за носещи елементи. Изкуството на производство на тухли в Западния свят е било разпространено от Древен Рим. След своите походи римляните носели и керамични изделия. По археологическите находки, останали до днес, може да се съди за изключителното им майсторство в областта на глинените сводове.
През XII век Ломбардия, Франция и Германия се оформят като центрове за призводство на керамика, която намира широко приложение от Романтизма през Готиката чак до Ренесанса. В северноевропейските страни като Холандия, Белгия, Скандинавия и Англия и до днес могат да се видят великолепни постройки от ръчно изработени тухли.
Машинното производство на керамика е започнато от англичаните. В Германия поставят нова епоха за производството на керамика. Щрангпресата на берлинския фабрикант Шликейсен през 1854, както и регистрираната през 1858 година като пруски и австрийски патент рингова пещ са били от огромно значение за последвалото разпространение на производството на тухли в Европа.
В средата на XVIII век по заповед на кралица Мария Терезия на Винерберг (Виенското възвишение) е построена пещ за тухли. В нея през 1780 например годишно са се произвеждали 1 милион тухли. През 1820 към това производство са били включени оше няколко фабрики. През 1849 година предприятието е произвеждало вече 30 милиона тухли за зидария и 4 милиона облицовъчни (клинкерни) тухли. През 1865 година е построена първата рингова пещ и две години по-късно работниците в тухларните на Винербергер са наброявали 10 000, с което Винербергер вече е било най-голямото предприятие в света. По това време са направени и първите опити с пресите за тухли, което е довело до нарастване на производството до 225 милиона в края на века. Това слага началото на прехода от ръчното към промишленото производство на тухли.
Строителната керамика има традиции и по българските земи. Най-старите тухли, открити в България, са от V в. пр. Хр. Запазени са тухлените сгради на Казанлъшката гробница, ротондата “Св. Георги”, църквата “Св. София”, църквите в Несебър и др.
Художествената, или рисуваната керамика, е едно от най-високите постижения на изкуството през Златния век във Велики Преслав. Тя има естествения цвят на печения каолин - бял с жълтеникав или розов оттенък. Върху нея са нарисувани разнообразни мотиви с разноцветни бои и глечи.


Рисуваната керамика била използвана предимно за украса на представителните сгради - дворци и църкви. С керамични плочки се облицовали стени и корнизи. правели се и подови настилки, като инкрустирали плочките във варовици и мрамори. Върху керамични плочки се рисували икони, намерени са дори части от керамичен иконостас. От разкопките на Кръглата църква са известни плочки с части от текстове, по които столичните "азбукарчета", както тогава наричали първолаците, се учели да четат.

                              
От рисувана керамика правели и луксозни трапезни съдове - блюда, купи, чаши и др. Произходът на белоглинената керамика е все още предмет на спорове между учените. Според някои нейното производство е пренесено в България от константинополски майстори, а според други от сирийски или палестински майстори. Действително в декоративния стил на преславските майстори личи влиянието на арабеската, дошла във Византия от Арабския халифат.
В началото на 20 в., при разкопки на манастира в местността Патлейна, са открити фрагменти от керамични плочки с размери 12х12 см и дебелина 0.5 см. От тях реставраторите "сглобили" монументален образ на светец, а по частите от букви археолозите разчели името на свети Теодор Стратилат. Иконата представлява уникален паметник на българското изкуство, защото единствена е съставена от много плочки. Всички намерени досега керамични икони са рисувани върху една плочка. Днес шедьовърът се пази в Археологическия институт с музей при БАН.


                               
 
Рисуваната керамика се произвежда от глината, която днес наричаме каолин. Грънчарите изкопавали глината, размивали я във вода и многократно я прецеждали през няколко все по-гъсти сита. След това изливали течността в плитки дървени сандъчета. Те имали дъно от гъсто платно, през което водата се отцеждала. Пластът от фини частици, който оставал в ситото, нарязвали на плочки и след изсъхването му го изпичали в пещи с висока температура, "на бисквит". Накрая ги украсявали с бои, обикновено приготвени от метални окиси, и отново ги изпичали. Технологията изисква голямо майсторство, тъй като температурата в пещта се контролира трудно.


    Записките на  Ивалина Ненова http://www.nasamnatam.com/statia/Preslavskata_hudojestvena_keramika_ot_vremeto_na_Zlatniia_vek-2396.html  

При експедицията за търсенето на Атлантида в Черно море, която започва през лятото, ще се тестват навигационните функции на златните еталони, открити край Варненския некропол. Те са на около 7 хил. години и могат да служат за ориентация в непознати пространства. Това съобщи пред "168 часа" един от организаторите на експедицията Христо Смоленов. В експедицията ще участват учени от Института по океанология към БАН и международни експерти по океанология и археология.
Според описанието на Платон Атлантида е станала жертва на потоп и земетресение. Именно в акваторията на Черно море се е разиграла такава катастрофа преди повече от 7 хилядолетия. Точно там, във Варненския некропол, е открито най-старото златно съкровище в света, доказващо съществуването на

високоразвита цивилизация

- много преди Шумер и Египет.
Смоленов установява, че сред 9-те хиляди предмета от злато, мед, камък и кост, много могат да служат за ориентация и навигация.

Велики преслав.

Нямам понятие, защо древните останки от този величествен град са толкова малко,
а
Колезиума, макар че е преживял цели две войни си стърчи така както го помнят и е нарисуван още от 18 век, полу-разрушен от военните действия още тогава.


Въпреки че археолози са на мнение че България е най- древната държава на Балканите, където почти е нямало военни действия от Първата и Втората св.войни

- крепостите ни не са запазени така, както например дворците и крепостите в Европа от великолепния златен век.

Европа е преживяла и двете войни - там са се водили битки, там са падали бомби. А сякаш дворците и крепостите не са били никога нападани, за да се унищожи величието им.


Ако някой, от вас, скъпи блогери, знае причината, защо нашите крепости и дворци са така наранени, нека да сподели с нас.

Винаги съм се питал от къде идва лъва като символ в българската история и присъства както в историческите паметници така и в герба и изобразяван в разменните средства на бившата монетарна система.
Та, той идва от разкази на гурбетчии или е живял по тези земи?