Никой не може да избере къде да се роди или  да избере родителите си, но може да избере къде да живее, когато стане самостоятелен. Аз съм родена в  голям град , обичам го  и не се замислям дали  е рай или ад. Свикнала съм с шумните улици, с дупките по тях, с чакането по спирките, с блъсканицата в
автобусите.

Знам, че големият град крие много опасности  и престъпления, които понякога остават неразкрити / анонимни /, но въпреки това си го обичам. Има нещо като  ад в моя град - това е  навалицата по  главните  артерии, особенно когато пътувам към  Сл. бряг.
Има такова задръстване - цели колони от автомобили, които се движат едва-едва по пътя, някои от  шофьорите не издържат и се чуват разни цветущи изрази от колите, но кокво да се прави , нашите пътища са строени доста отдавна, а тогава не е имало такова движение и толкова  моторни средства, които да задръстват пътищата.
 
А да не ви говоря за  другите, чуждите автомобили , тези на туристите, когато  дойдат през лятото - ужас , не е възможно да се контролираш  нервите.  Не-дай си боже пък да ти се случи някой некадърен шофьор да ти се пречка на пътя или да ти отнеме предимството под носът ти - тогава наистина настава  АД.

Дупките   по пътищата допълнително ти късат нервите , защото нашите управници решават да ги пълнят  в началото на летния сезон...кошмар и то голям  кошмар - започваш да лавираш между тях и представете си какво се получава, когато и в двете платна има огромни дупки. И въпреки това, аз не бих си сменила града. Харесва ми и го понасям такъв какъвто е.
 
Може би в близкото бъдеще  някой да се постарае да го 
направи по- приемлив  и по- красив, като например сега ще строят голям небостъргач  на брега на морето, проекта вече е избран остава да го  построят.