Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Постинг
30.01.2007 12:15 - БЛЯСЪК ПОД ДЪРВЕТАТА
Автор: dalida Категория: Лични дневници   
Прочетен: 876 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 21.07.2015 21:12


                            СЕНКИ  ПО  ВОДАТА
                                  разказ

Останах сам с тъжните си мисли. Много бяха причините, които ме правеха тъжен. осуетени бяха мислите ми да посетя приятелите си и да възтановя нежните  връзки от миналото. В същото време ме измъчваха и съмнения за бъдещето. Струваше ми се , че ролята която играех  е отвратителна. Дори приятната нощ не ме  успокояваше.
А нощта бе наистина прекрасна. Тук - таме небето бе нашарено от бели облаци. Лунната  светлина се отразяваше в лъскавите листа на дърветата и караше гората да блести. Сякаш да подсилят този блясък под дърветата се въртяха  рояци от светулки. Сред това великолепие се  намираше езерцето, което блестеше като огледало, оградено от златни орнаменти.
Въздухът беше пропит с най-различни  благоухания. нощта бе приятно свежа, много от цветята отказваха да затворят венчетата си.  Наоколо цареше спокойствие, но не и тишина. Щом слънцето залезе, жабите и щурците започват своя концерт. Чувах и други звуци. Глъчката на войниците и индианците от форта.
Не зная колко съм стоял прав докато чаках вождовете, може би час, два или повече. Само луната ми помагаше да се ориентирам.Краката вече не ме държаха. Избрах си един голям камък близо до водата и седнах на него. Погледът ми се рееше по езерото. Половината от неговата повърхност бе в сянка. Другата половина бе  посребрена от лунните лъчи, които проникваха през прозрачната вода и осветяваха белите черупки и лъскавите камъчета по дъното. по продължение на линията, където светлината и тъмнината се срещаха, се открояваха силуетите на няколко благородни палми, чиито високи стебла и извисени корони сякаш се спускаха към глабините на земята. Дърветата, чиито образи виждах отразени във водата, разтяха по билото на хълма, който се извисяваше на западната страна на езерото и препречваше лунните лъчи.
 погледът ми машинално проследяваше  отраженията на големите ветрилообразни листа на палмите.
Изведнъж се сепнах. Забелязах нов образ върху водното огледало. Фигура или по-скоро сянка на човек се появи изправена, аз я виждах с увеличени размери. Малката глава, закръглените рамене, леката извивка на талията и дългите свободни дрехи, които достигаха до земята ме убедиха, че сянката е на жена.
Когато я забелязах, тя се движеше между палмите. после изведнъж спря и остана няколко минути неподвижно. Инстиктивно се обърнах, исках да видя  фигурата. Но ми пречеше голямото дърво, пред което седях върху  твърдия и топъл камък. Огледах се наоколо, но пак нищо не видях. Внимателно огледах билото. Нямаше жива душа. Виждаше се само силуета на една малка палма.
Върнах се на мястото си, огледах се във водата, отраженията на палмите още се различаваха, но сянката на жената беше изчезнала.
Нямаше нищо чудно във всичко това. Нито за миг не допусках, че се мамя. Някоя жена бе застанала на билото, а после се беше скрила зад дърветата. Това бе най-естественото обяснение, което си дадох. Вместо да остана на мястото си, аз станах , напрегнато се взирах  и се ослушвах.
Коя ли беше тази жена? Разбира се - индиянка. Бяла жена не би дошла на такова място посред нощта. Най- различни причини биха обяснили нейното присъствие.  Може би отиваше към езерото, за да се изкъпе  или бе някоя влюбена девойка, чакаща в тъмнината своя любим.
 През целия изминал ден ме разяждаха мрачни съмнения, заради това което бях чул във форта от един млад офицер. В тона му се забелязваше  нотки на тържество или самохвалство. Отнасяше се за една млада индианка, която бе позната на флота. Слушах внимателно всяка дума на младия офицер, като наблюдавах лицето му и израженията на другите офицери. По-голямата част от слушателите му вярваха, че наистина е имал успех. присъстващите не споменаха никакво име. Нямах никакво основание да свържа девойката с този  разговор, но след като разбрах че става въпрос за красива индианка, ревност загложди сърцето ми.
Но моите терзания траяха много кратко. Облекчението настъпи скоро. Неясната фигура се промъкна край езерото и се появи пред мен изненадващо. Беше индиянка, красива, но не беше тая за която си мечтаех. Въздъхнах облекчено и отново седнах  на топлия камък, заслушах се в песента на щурците и  се отдадох на мечти.


Тагове:   разказ,   сенки,   водата,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Бизнес
Прочетен: 4417933
Постинги: 885
Коментари: 4397
Гласове: 24316