I Моята майка ми вдъхна любов към езика, литературата и поезията. Тя е моята първа учителка по правопис, правоговор
I Надявам се синът ми Александър да върви в правилната посока

Професионалният старт на Нора Арсова започва от БНТ, но не като водеща на „По света и у нас“, а на предаването „Цветовете на нощта“, където нейни колеги са Венета Райкова и Драго Драганов. За съжаление животът на предаването се оказва кратък, но веднага след това Нора Арсова печели конкурса за централните новини на ТВ „7 дни“. А когато Алис Крайчева и Александър Авджиев стартират с новия формат на предаването „Денят започва“, водещата на новините отново се завръща в БНТ. Вече 2 години и половина Нора Арсова успешно води емисиите на „По света и у нас“ в 12 и в 16 часа и споделя: „Обичам много работата и колегите си и засега се чувствам добре. Но човек се променя, обстоятелставата също и някой ден може да реша, че има нещо по-интересно, по-предизвикателно и да тръгна към него“. Ето какво още разкри журналистката за читателите на „Вестник за дома“.

Простено ли е на водещия на новини да греши?
Разбира се, че е простено, ако тази грешка е незначителна и се случва рядко. Колкото до гафовете... и такива има особено при свръхнапрежение. Самата работа на водещия е свързана със страхотен стрес, а същевременно е резултат от действията на целия екип и невниманието на всеки един от екипа може да доведе до гаф. В живия ефир може на всеки да се случи да сбърка, но когато работя изобщо не мисля за това. Когато си водещ на новини, разбираш колко много е една минута и как всичко може да се промени за по-малко от секунда.

Разстройваш ли се, когато трябва да съобщите лоша новина? Случвало ли ти се е да плачеш след ефир?
Новините минават през сърцето ми и винаги, когато се случи нещо ужасно се разстройвам дълбоко. Имам способността обаче да крия емоциите си и да се контролирам почти винаги. Не успях само два пъти - когато загинаха децата пред дискотека "Индиго" в столицата и когато съобщавах имената на 12-те деца, които загинаха в река Лим. Но мисля, че всички хора плакаха с мен тогава. Новината е отражение на действителността и щом животът е низ от хубави и лоши неща, то и новините са такива. Най-приятно е да съобщаваш на хората за нечий успех, за добро дело, за достижения на човешкия ум, но трябва да се показва и другото лице на света - по-лошото.

Кои са твоите учители в професията?
Моята майка ми вдъхна любов към езика, литературата и поезията. Тя е моята първа учителка по правопис, правоговор, правилна дикция, изразителност и сценично поведение. Като пораснах, имах възможността тези неща да ги развия в детския радиотеатър към БНР при известната режисьорка Слава Матова. В този радиотеатър „работих“ почти десет години. А като водеща в БНТ техниката на говора, правилното дишане и цялостното поведение пред камера дължа на Любинка Нягулова - моя учителка и приятелка.

Какво мислиш за жените домакини?
Всеки прави своя избор - въпреки че понякога решават обстоятелствата. Аз не бих се задоволила само с това.

Домошарка ли си?
Има дни, в които обичам да си стоя у дома, да си чета, да си ровя в Интернет или просто да мързелувам. В други случаи ужасно ми се излиза с приятели, за да танцуваме, да се смеем и забавляваме. Това е въпрос на настроение и свободно време.

Разкажи ни за твоето семействo?
Със съпруга ми сме разделени от 4 години. Имам невероятен син Александър, който е на 12 години. Моите родители ми помагат в отглеждането на детето, защото съм заета по цял ден, като всички работещи хора. Александър вече навлиза в трудна възраст и се опитваме да му покажем кое е добро и зло в живота, страхуваме се от агресията, която залива децата отвсякъде и се стараем да му внушаваме, че във всичко трябва да има мярка. Надявам се, че изключителните качества, които притежава ще го водят в правилната посока. В личен план - имам приятел, с когото се чувствам обичана, уверена и спокойна. Той ме спечели с нежност, търпеливост, чувство за хумор и любов. Много обичаме да сме заедно, да пътуваме, да ходим на различини места, да излизаме с приятели или просто да си говорим.

Обичаш ли да готвиш?
Никак не обичам да готвя. Все пак правя добре няколко неща - като баница, например, по рецепта на майка ми. Това обаче се случва рядко. Обичам да си хапвам по малко от всичко. Имам много любими салати, сладкиши и всякакви тестени вкуснотии.

Твоето мото в живота?
Нямам мото. Запомнила съм, че свободата се взима, а не се подарява, че само свободният дух е творец. Разбрала съм, че човешкият живот е много кратък, че радостта и вълнението могат да се открият и в най-малките неща. Разбрала съм, че е важно човек да бъде добър и лоялен, че няма нищо по-велико от природата и нищо по-силно от любовта.

Публикувано във Вестник за дома /брой 18 - 2008/

най - якото гадже в телевизионното бг пространство