Прочетен: 6168 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 09.04.2015 11:52
БЪЛГАРИТЕ ИСТОРИЦИ И ЦЕННАТА ОСМАНСКА ИСТОРИЯ
(поместено от Албена на 07.10.2010 г.)
Всички революции искат да обърнат нещата с главата надолу и да започнат летоброенето от нулата. Когато в южната ни съседка в началото на ХХ век
побеждава Младотурската революция, водачът й Кемал Ататюрк също иска радикално да скъса със султанското минало на страната си. В Турция възприемат латиницата, арабицата е забранена - младите офицери смъкнали падишаха, гледат с широко отворени очи към Европа.
Стига се до глупавото решение да се унищожат и писмените паметници на Османската империя. Властите искат да се отърват от огромните султански архиви, пазени в подземията на внушителната византийска базилика /ползвана като джамия/ "Света София" в Истанбул. Кемалистите буквално изриват и изхвърлят в чували архивния фонд на хилядолетната империя.
От ситуацията се възползват практични хора. А султанските архиви са писани не на днешната малотрайна и чуплива хартия, а на материал, направен от памук, кажи-речи с вечен живот. За цариградските "вторични суровини" чува тогавашният собственик на хартиената фабрика в Костенец, швейцарецът Шнеебергер и съвсем законно купува два вагона от султанските архиви. Ръкописите, събрани в чували, потеглят с влака към Костенец, където щели да аи претопят и от тях да се добие нова хартия.
По това време /1912-1914 г./ на работа в консулството ни в Истанбул е дипломатът Панчо Дорев, един от първите български османисти. Консулът дълго години сам се рови из занданите на "Света София", преписва на ръка някои от арабските плетеници и ги изпраща в Комисията по исторически извори, която работи в БАН. Особено много дипломатът прави за и издирването на турски архиви, свързани в Българското възраждане. Панчо Дорев добре знае цената на султанските архиви, които тръгнали към фабриката на Шнеебергер и решава да ги спаси за българската история. Обажда се на нашето правителство и подканя властите в София да изкупят от швейцарския фабрикант османските ръкописи. От днешна гледна точка става почти чудо: правителството се бръкнало и изкупило от Шнеебергер безценните архиви. Сиромашка България дава няколко милиона суха пара, за да притежава реликви, свързани пряко с историята й. Тогавашните български историци са направо на седмото небе от радост. България се сдобива с най-големия в Европа староосмански архив такъв, какъвто няма и в старите европейски библиотеки. Особено голяма роля в това начинание изиграва бащата на известната наша ориенталистка и писателка акад. Вера Мутафчиева, професор Петър Мутафчиев. Той подчертава нееднократано, че без османска документация не може добре да се осветли българската история.
Междувременно турската държава усеща, че глупаво е продала част от историческите си архиви. По дипломатически път комшиите ни тръгват да търсят дивото след като са изпуснали питомното. Турция официално иска да й върнат ръкописните документи, пазени векове наред в "Света София". Макар, че България вече е съвсем законен собственик на султанските архиви, в София, за да не развалят отношенията с южната ни съседка, се съгласяват на преговори. В Анкара и Истанбул власатите се ядосват, че архивите им отиват на север не като вторични суровини за претопяване, а като историески извори. В играта се включват тайните служби на двете страни. Детективи, дипломати и висши чиновници от двете съседни страни искат да сложат ръка на безценните султански фермани.
Турското разузнаване вече знае, че архивът се съхранява в казармите на Школата за запасни офицери в Княжево. Нашите тайни служби усещат, че хора от посолството на южната ни съседка се навъртат из района и усилват охраната на казармите.
Първоначално нашите власти се опитват да убедят турците, че султанските фермани вече са претопени в Костенец, но шпионите на Анкара донасят, че архивът не е докоснат. Междувременно натискът от юг към София расте - през границата хвърчат дипломатически ноти, депеши, шпионски донесения. Европа е в навечерието на Световната война, международното положение не е на наша страна. Турция заплашва и с намесата на Англия и Франция. Българските власти вземат мъдро решение - няколко специалисти по османска история на смени ден и нощ изчитат и подреждат безбройните ръкописи на арабица. Отделят десетина чувала с ненужни от историческа гледна точка документи и ги връщат на турците. Казват им, че това е останало, другото е претопено във фабриката в Костенец.
Междувременно започва войната. Старите ръкописи потъват в хранилищата на ориенталския отдел на Народната библиотека, където десетилетия след това са разчитани от специалистите по османска история.
След всичко казано дотук едно е важното, че у нас се съхраняват много важни и скъпи османски ръкописи за българския историк , които осветляват живота и делата на патриоти, възрожденци и хайдути - Индже войвода, Желю войвода, Раковски, Любен Каравелов, Левски, Хаджи Димитър, Караджата....
(
източник:http://www.teenproblem.net/school/s/15858.html)
07.10.2010 13:37
07.10.2010 14:32
Благодаря ти!
-----------------------------------------
Излиза,че нашите историци разполагат с доста информация за миналото ни, но защо го криеха досега, не ми е ясно.
Благодаря ти!
----------------------------------------
Благодаря за коментара.
Много интересно. Чак невероятна съобразителност. За чудене си е.
Много интересно. Чак невероятна съобразителност. За чудене си е.
---------------------------------
Да, удивително нали?
Не съм съгласен, дори напротив. От балканските народи само турците ни приемат като приятели. Гърци, сърби, румънци донякъде не ни долюбват въобще.
Една разумна и гъвкава политика спрямо Турция би ни помогнала много.
Иначе, благодарим за информацията. Много е интересна.
За гърците, да те приличат на себе си.
Румънците и сърбите не са лоши, както казва една позната, "само да не са ти в къщата". Все ще намерят за какво да се сърдят.
Както и да е, радвам се че информацията ви харесва :):)
Някои документи от архива публикувани ли са,
ще бъде добре да станат обществено достояние.
14.10.2010 10:01
Българската памет - дано се помни и от най - младите.
Все имам надежда затова, да се знае и да се помни.
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela