Блогът на ambroziia Ви очаква! :: КОНЕ

                              КОНЕ

       1. ПРОНИЗВАЩ ВЯТЪР ВЕЕ НА ВЪРХА.
САМОТНО Е. ОГРОМНО. И КРАСИВО.
ПОД ТЕБЕ ПЛАНИНАТА - КАТО ХРАМ -
ВЪВ ВСИЧКИТЕ ПОСОКИ СЕ РАЗЛИВА.

       ТАКА Е ТИХО. НЯМА НИ ЩУРЧЕ,
НИ ПЛАШИЛО СМЕШНО - ДА ПРОТРАКА.
ТУК ВРЕМЕТО Е СПРАЛО ДА ТЕЧЕ.
НЕБЕ. И НИЩО ПОВЕЧЕ НАТАТЪК.

2.
ЖИВОТЪТ НЕЙДЕ В НИСКОТО ШУМИ.
НО ТИ НЕ ЧУВАШ НИЩО. НЯМА НИЩО.
С НЕБЕТО СТЕ. БЕЗКРАЙНИ. И САМИ.
И КАМЪКЪТ, ОБРАСЪЛ С МЪХ И ЛИШЕЙ.

       В ГЪРДИТЕ ТИ Е ПРАЗНО. ТИШИНА.
ТАКА Е ТИХ ОЛТАР СЛЕД ЛИТУРГИЯ.
ОТСЯВАШ ВСИЧКО ТЛЕННО НАСТРАНА -
НЕТЛЕННОТО НА ЕДРИ ГЛЪТКИ ПИЕШ.

3.
ВЪРВИШ В ЗАМАЯ ОТ ПРЕДУСЕТ БЛАГ,
ОТ ОБЛАЦИ, ОТ СЛЪНЦЕ, ОТ ПРОСТОРИ.
И УЖ СЕ СПУСКАШ, А НЕЯСНО КАК
ВСЕ ТИ ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ ВЪРВИШ НАГОРЕ.

       ЗАПЛИТА СЕ В КРАКАТА ТИ ТРЕВА
С КЛОНАЦИТЕ НА ВИРОГЛАВА ХВОЙНА.
И ПРОУМЯВАШ - ЯСНО ПРИ ТОВА,
ЧЕ ИДВАШ СИ ОТ ОНЯ СВЯТ - КЪМ ТОЯ.

II. 1.
ТУК ВСИЧКО Е ПОЛЕТ. ТУК ВСИЧКО Е ВИС.
ОРЛИТЕ - НАД ВСИЧКО - СЕ РЕЯТ.
ДУХЪТ Е СПОКОЕН. ПРОСТОРЪТ Е ЧИСТ.
СЕЛЦАТА ОТ НИСКОТО ГРЕЯТ.

       ЖИВОТЪТ Е СЦЕНА, ИЛЮЗИЯ, СЪН.
А МОЖЕ БИ - СЪН НА СЪНЯ ТИ.
НА ТЕБ ТИ СЕ СТРУВА ЛЪЖОВЕН - ОТ ВЪН.
И МНОГО РЕАЛЕН - ОТ ВЪТРЕ.

2.
В ЛИВАДИТЕ ДОЛУ ПРЕПУСКАТ КОНЕ,
ОТ НЕЩО УПЛАШЕНИ, ЯВНО.
ИЗГЛЕЖДАТ МИРАЖ В МАРАНЯТА, ПОНЕ
ДОДЕТО БЕЗ ДЪХ НАБЛЮДАВАШ.

       НО ЩОМ ПРИБЛИЖИШ И ОТ ЛУДИЯ БЯГ
ПРЕПУСНЕ ДУХЪТ ТИ БЕЗ СТРЕМЕ,
УСЕЩАШ КАК ЧАТКАТ С КОПИТА И КАК
СЪС НОЗДРИ ПРЪХТЯТ УСТРЕМЕНО.

3.
И КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СТАВАШ ОТ ПЛЪТ,
И КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЛИЗАШ,
НЕЩАТА КРАЙ ТЕБ УЕДРЯВАТ, РАСТАТ -
ПО-ИСТИНСКИ - ВСЕ ПО-НАБЛИЗО.

       КОНЕТЕ СА СПРЕЛИ И КРОТКО ПАСАТ.
ЖРЕБЧЕТА НЕВИННО ПОДСКАЧАТ.
И НЯКАК НЕСЕТНО НАД ПРАШНИЯ ПЪТ
СЕ СПУСКА - С ПРАШИНКИТЕ - ЗДРАЧЪТ.

III. 1.
МОЖЕ БИ ЗАЩОТО НЯМА
ТОЗИ ДЕН ДА СЕ ПОВТОРИ
И ЗАЩОТО Е ИЗМАМЕН,
НО И ИСТИНСКИ - БЕЗСПОРНО...

       МОЖЕ БИ ЗАЩОТО ВСИЧКО
Е ЩАСТЛИВО РАЗЦЪФТЯЛО -
ДА ПРЕПУСКА, ДА ОБИЧА,
ДА Е ЧУДНО, ДА Е ЦЯЛО...

2.
И НАГОРЕ, И НАДОЛУ - КРАСОТА.
НЕПОНЯТНА. ШЕМЕТНА. МОГЪЩА.
ЧАК СЕ ВИЖДА ЗДРАЧЪТ КАК ОБГРЪЩА
И ПОГЪЛНА ЗЕМНИТЕ НЕЩА.

       А КОНЕТЕ ЛИТНАХА НАГОРЕ
И В НЕЯСНАТА ДАЛЕЧИНА
НЯКОЙ ВЪВ ЗАГРАДА ГИ ЗАТВОРИ.
И НАСТАНА НОЩ. БЕЗ СВЕТЛИНА.

3.
МОЖЕ БИ ЗАЩОТО ВЕЧЕ
ВСИЧКО СПИ И ПРЕЦЪФТЯВА
И ЖИВОТЪТ Е ОБРЕЧЕН
НА ПОКОЙ И НА ЗАБРАВА...

       ТИ ГРАБНИ ПАРЧЕНЦЕ ЗЛАТНО
ОТ СВЕТА, ОТ СВЕТЛИНАТА.
И ЩОМ ПРЕКОСИШ МЕЖДАТА,
СИ ГО ПРЕСЪЗДАЙ. ОТТАТЪК.

2012, 16-17-ти август
Елена Алекова