НОВООТКРИТИ БЪЛГАРСКИ ТИТЛИ

   ДАРГАМЕР (областен управител) - ЕДНА НОВОТКРИТА ПРАБЪЛГАРСКА ТИТЛА



В Империята на великите моголи и в Персия darugha е титла на областен полицейски управител. Тази титла е употребявана до 20-ти век и е отменена от Британската империя. В бившите западноазиатски ханства на Златната орда думата darugha означава териториално подразделение: на башкирски - даруга, татарски - даруга, daruğa. Даругата се управлявала от даругачи (darughachi)
Освен ДАРГАМЕР, позната е още една подобна титла при прабългарите - ЗИТКОИМИР, написана върху каменния надпис от м. Бял бряг до Преслав. Друга подобна дума - ХОЙДОМИР се чете в надпис с гръцки букви върху един съд от времето на Волжска България: СОИ БОИЛА ХОЙДОМИР (Добрев, П., “Прабългарите).  Хойдомир може да значи "божи човек, божи служител, свещеник" от общоиранското "худо, хуца" - бог. Интересно е, че подобно име е носел и един византийски сановник от славянски  произход - Хотамир  и Хотемир  (Ив. Йорданов. Византийски печати (IX-X в), намерени в България. Нумизматика.

Семантичната основа "дарга" представлява оригинална форма на една широко известна в ранното и късно Средновековие титла сред много азиатски народи, както от индоевропейски произход (източноиранци и тохари), така от и алтайски произход (монголи).
В Монголската империя след Чингиз хан областните управители, натоварени със задачата да събират данъци и да управляват областта се наричали darugha, мн. число darughachi, т.е началници, управители.
 В действителност, най-важните дела в предхристиянска България - войни, преговори, присъединяване на нови териториии др. са ръководени от членовете на Съвета на великите боили, тогавашното правителство, най-вече от кавхана и ичирго-боилата и е немислимо лице извън кръга от най-доверените хора на владетеля да води преговори с най-големия враг на държавата. Според Божидар Димитров във всички преписи на Теофан пише "Даргамер", което било прабългарско име.
По сведение на Теофан Изповедник за сключване на примирие между българи и византийци, от българска страна във Варна през 774 г. било изпратено едно лице, наречено  БОИЛ И ЧИГАТ  (Рашев). Сложният израз БОИЛ И ЧИГАТ обаче е неразшифрован, защото не е ясно как едно единствено лице може да носи две различни титли. Без съмнение този израз  не съдържа лични имена, а титли.
В месец септ. 812 г. Крум (803-814) праща делегация за мирни преговори в Константинопол за да бъде подновен мирният договор между България и Византия, сключен през 716 г. За тези преговори Теофан съобщава: „През тази година Крум, вождът на българите, повел отново преговори за мир чрез даргамер с императора Михаил. Писал на императора и за решението си: „Ако не побързаш с мира, по твоя вина ще се отправя с войска срещу Месемврия.
Императорът, като научил това, по внушение на лошите си съветници, не приел мира.

1934 - ПЪРВОТО ПОБЪЛГАРЯВАНЕ НА  ОСМАНО - ТУРЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ
През 1934 г. правителството на Кимон Георгиев води преговори с турското правителство, които завършват катастрофално.

Турците заявяват: "Вие коя държава представлявате, 90% от топонимията на вашата държава е турска"!

Българската делегация се връща в София и извършва масово побългаряване на османо-турската топонимика в България.

Тъй като имената на старобългарските владетели се оказали недостатъчно, в бързината прекръщават тогавашното село Яхларе на Драгомир.

БЪЛГАРСКИ ТИТЛИ
  Безмер (прозвище или име на бат Баян, първи син на Кубрат - VII-ти век),
  Татимер (VI –ти век) – старинна форма на Татимир (XIV –ти век);

  Валдимер - (IX –ти век) - син на цар Симеон (893-927).

  Гоимер или Гуимер (IX –ти век),

 Теример - VIII-ти век.

 Хумир,

Ламир,

Пиримир,

Памир,

Семир,

Клономер,

Тешимер,

Тимер,

Тичомир,

Тотимер (Томер),

Тръсомир,

Перимир.

 Ако думите ДАРГАМЕР, ЗИТКОИМИР, ХОЙДОМИР са титли (професии) при прабългарите, то е възможно и някои от по-горе изброените прабългарски думи да са също титли или професии, впоследствие превърнали се в имена.


Изглежда фонетичният преход на персийското darougheh (darugha) в прабългарското ДАРГА не е случаен, а закономерен процес. По същия начин е променена при българите и скито-сарматската дума ШАРУВАРИ (дълги широки гащи ), засвидетелствана в старогръцки и запазена в пълногласната й форма при съвременните руснаци и украинци: шарувары, на български ШАЛВАРИ. На древноиранската дума daraght (дърво) съответства руското "дерево" и  българското "дърво". Още по-пълно съответствие daraght  има с "дъргов" - диалектна дума от Чирпанско и Новозагорско, означаваща "втвърден като дърво стрък на узряла царевица и слънчоглед".

        Ирано-българските промени darougheh - ДАРГА; шарувари - ШАЛВАРИ и daraght - ДЪРВО много приличат на т.н. пълногласие в руския език по отношение на българския: дерево - дърво; город - град, солома - слама, король - крал и т.н. Напълно възможно е т.н. пълногласие при иранците и източните славяни да е общо наследство, а краткогласието при българите да е наследство от иранския език на прабългарите.

Из:  " Език, произход, история и религия на прабългарите"

Прабългарският език е говорен от прабългарите поне от времето на Стара Велика България (7 век), след това във Волжка България и Дунавска България. С известни основания може да се предположи, че в Дунавска България вероятно напълно изчезва след 9 век, когато официален език става старобългарският, който е разработен в преводите на Библията от Кирил и Методий и се основава на солунското славянско наречие. В него са запазени само отделни прабългарски думи, а идентификацията на други с прабългарския е спорна.

Аз обаче съм на мнение,че повечето цитирани думи не са титли,а лични имена,които нашите "иранисти" изваждат от списъка на имената поради невъзможността да обяснят тяхното присъствие сред "пра"-Българите и да ги помирят със защитаваната от тях иранска теория. Те не знаят или си затварят очите,че в Памир има голям брой лични и регионални имена като Хунимир,Станимир, Борисрава (вариант на нашето Борислава),Памир и пр.,титли като Канеаш (Каняш,Каняз) и пр. Новите проучвания сочат,че "славянската" теория за произхода на тези думи е тотално погрешна (както впрочем и иранската),понеже "славяните" и "иранците" (арианците,"арийците") също са вид древни Българи.

Съответнона това,Даргамер си е чиста проба наше лично име,подобно на имената Валдимер (Владимир),Лаодомер (друга форма на името Владимир),Теример, Маламер и пр. И това не е "славянско" име,а Българско,и "славяните" като вид "пра"-Българи са го наследили от нас. Затова нека не се хващаме на преиграванията на учените,които не могат да съберат две и две,и да не приемаме всичко написано от тях за чиста монета. Защото е прав водещият на едно научно предаване по "Нешънъл джиографик" (чието излъчване е подкрепено лично от президента Обама),според когото някои от основните научни принципи са следните:

1. Съмнявай се в авторитетите.
2. Не вярвай в нещо,защото така ти се иска.
3. Помни,че може да грешиш.
4. Само истината има значение.

Отгоре на всичко,тези принципи са изведени основно за физиката и астрономията- науки,които претендират да са далеч по-точни от историята,особено от древната. Но те както виждаме са валидни за всички други науки,и особено много- за историята,която от точна наука се е превърнала в поле за всякакви спекулации и "научни" фалшификации. Не искам да кажа,че Петър Добрев е фалшификатор- той определено не е,но и той като всички останали робува на отдавна остарелите и дори отречени клишета,които не му позволяват да види отвъд наложените след 1946-48 г. рамки. Той например прави нови тълкувания на термините от древно-Българския календар,но не оспорва наложения от тюрколозите начин на тяхното подреждане,нито наложената от тях фалшива титла "хан",изговаряна на запад като "кан" или"кхан".

Сърдечен поздрав за уважаемите съблогъри и съблогърки- желая Ви здраве и късмет!