НЕОЛИТНИ КУЛТУРИ




Кукутени-Триполие е неолитна култура, която процъфтява в периода 5500-2750 г.пр.н.е. на територията на днешна Румъния, Молдова и Украйна. Обществото построява най-големите за времето си късно неолитни селища. Някои от тях събирали население от 15 000 човека. Най-голямата мистерия на тази цивилизация е фактът, че на всеки 60-80 години те изгаряли селищата си и изграждали нови върху руините. Кукутени-Триполие обществото се ръководело от матриархат, като жените били глава на семейството, извършвали земеделска работа и изработвали керамични съдове и фигури, тъкани и дрехи. Мъжете се занимавали с лов, грижели се за домашните животни и изработвали инструменти. Религията на обществото се основавала на култа към богинята-майка, която била символ на майчинството и изобилната реколта. Хората от тази древна цивилизация считали за свещено животно бика, като символ на силата, на небето и на плодовитостта, както и змията, като символ на вечността и вечното движение.
Кукутени-Триполие е една от най-забележителните древни европейски култури, с несравнимо качество на изработката на различни предмети в областта на изкуството за своето време. Една от хипотезите за изчезването на цивилизацията е, че те са били завладени от  войнствената курганната култура, която се свързва с произхода на първите индоевропейци. По-модерните тези обаче включват като причина климатичните промени в региона, с които може да е свързана една от най-опустошителните суши в европейската история. Тя вероятно е била унищожителна за цивилизация, чиято прехрана се основава на земеделието.


Културата Кловис, Северна Америка




Праисторическата североамериканска култура Кловис датира от периода 10 000 години пр.н.е. Тя се е развивала в централните и южни равнинни части на континента. Там тези общности развили вероятно най-ранната индианска култура, от която са намерени множество каменни копия и остриета, развити от по-прости инструменти. Генетични изследвания показват, че хората от Кловис са дошли от Североизточна Азия, като единственият им път оттам до Северна Америка минавал от Чукотка през ледените земи на Аляска – през замръзналия тогава Берингов проток, свързващ двата континента. Обществата постепенно се разселили  на юг към Централна и Южна Америка.


индианец




Дълго време учените считат, че хората от Кловис са първите хора, използвали оръдия на труда в Северна Америка. Тази теза обаче е опровергана с откриването на още по-стари  каменни артефакти в коритото на река в Тексас. Археолозите датират откритията между  13 200 и 15 500 години. Тъй като артефактите не предполагат, че цивилизацията Кловис е съществувала като такава по-рано, отколкото се смяташе, затова учените предполагат, че е имало друга група хора, които са използвали различни видове инструменти. Тезите са, че може би тя е била заменена или еволюирала в културата Кловис. Инструментите на тази група от хора са много по-леки от тези, използван от хората от Кловис, което предполага, че те са били по-мобилни ловци и са се придвижвали бързо – съвсем различни от Кловис, които имали по-тежки инструменти.


Има няколко теории за изчезването на Кловис – някои посочват като причина намаляването на популацията на едрите животински видове, така наречената мегафауна, както и по-малката мобилност на индианската култура, което довежда до разцепване на общностите и създаване на нови култури, като например Фолсъм. Друга теза посочва като причина за изчезването на Кловис избиването на мамутите и други животни, като това предизвиква глад сред хората. По-крайно настроени учени смятат, че комета се разбива в района на Великите езера и е основен фактор за западането на цивилизацията на древните индианци.




Анасазите, Северна Америка, днешни Съединени щати


Още една, по-късна, североамериканска цивилизация – тази на анасазите, носи мистиката на своята история и западане. Анасази са индианска култура, съществувала на територията на съвременните американски щати Колорадо, Юта, Аризона и Ню Мексико. Тя  е интересна на учените по много причини, сред които оставените на много места в района  развалини на скални жилища. Тези развалини са част от националното културно наследство и са под защитата на ЮНЕСКО, както и много посещавана дестинация в Съединените щати. Древните анасазки градчета са били свързани със стотици километри изградени пътища.
Според археолозите анасазите  са имали много добри познания за изработката  на керамика и текстилни изделия, както и за изкуственото напояване в тези полупустинни и пустинни райони. Хората от тази култура са се интересували от движението на слънцето и са оставили множество интересни рисунки по скалите. Съвременните наследници на анасизите са зуните и хопите, които са част от народа пуебло. В началото древните индиански общности се занимавали с лов и събирачество, а по-късно започнали да водят уседнал живот и да култивират царевица, фасул и тикви.

  Макар да са много известни със своите каменни жилища, изсечени директно в скалите, анасазите и тяхната култура са забулени в мистерия. И до ден днешен, например, учените не могат да кажат със сигурност в кой период точно се е зародила цивилизацията.  Счита се, че периодът е някъде към 1200 година пр.н.е. Терминът ‘анасази’ означава ‘древен враг’ и е въведен в края на по-миналия век, но той не е признат от съвременните пуебло. Най-известното селище на анасазите се намира в националния парк Меса Верде, но останки от тази цивилизация могат да се видят и на други места в района – националния монумент Ховенуип, каньоните Чако и Де Шейи.


Около 1300 година древните индианци изоставили домовете си в скалите и се разпръснали. Учените смятат, че това било продиктувано от пренаселването, от лошите реколти и засушаването в района, което довело до недостиг на прехраната. Някои историци пък смятат, че само промените в средата не е достатъчна причина за това разселване, и вероятно са намесени политически и социални причини – например конфликт или нападение.


  Индската цивилизация, Азия, днешни Индия и Пакистан - сн.
Индската цивилизация, наричана още  Харапска цивилизация, е една от общо трите най-древни цивилизации в историята на човечеството – другите две са Древен Египет и Шумер.  Тя  заема най-обширна площ в днешен Пакистан и Индия - около 1500 км от север на юг, което е  една огромна площ за времето си.  Цивилизацията се развива в долината на река Инд, в периода 23 - 19 век пр.н.е. В годините на своя разцвет, населението в района достига 5 милиона население. Хората изграждали сградите на два и повече етажа, като основен материал били висококачествени печени тухли. Градовете на Индската цивилизация притежавали градоустройствен план с квартали и улици, а в къщите били изграждани бани и тоалетни с тръби, съединени с градската канализация -  едно изключително постижение на благоустройството за онези времена.
  Древната култура имала своя писменост, съставена от около 270 пиктографни знаци, която все още не е разчетена. Това ограничава съществено знанията ни за тази древна общност. За нея знаем, че населението й не е било разделено на социални групи, че са разполагали с единно управление, че са били добри астрономи и добре обучени земеделци, развиващи насажденията от пшеница, грах, пъпеши, сусамм и памук, като дори са смятани за първите хора, създали памучните тъкани. Учените спорят за произхода на населението по поречието на Инд – трите основни хипотези са:  дравидски, семитски и арийски. Учените са на мнение, че индската култура загива вследствие на природен катаклизъм, най-вероятно земетресение, както и засушаване в целия Близък Изток. Други историци пък смятат, че е имало нашествие от север, около 1500 год. пр.н.е., от арийците.



източник - интернет - туризъм.

Украински археолози откриха храм на 6000 години с човешки фигурки и останки от принесени в жертва животни в праисторическо селище, съобщи "Лайв сайънс".

Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/etazh-ykraiina-pomeshteniya-1437431.html#ixzz3Uie3tnZF
Праисторическото селище, където е храмът, е близо до гр. Небеливка. То се простирало на 238 ха, разкри геофизично изследване. Имало е над 1200 сгради и почти 50 улици.
В Украйна и Източна Европа са намирани и други праисторически селища с такъв размер. Понякога ги определят като принадлежащи към културата Кукутени-Триполие. Името се свързва със село Трипиля в Украйна, където за пръв път са открити такива артефакти.

КАКВО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ИМА ЗА СЕЛИЩЕ - ГРАД?
Да има ГРАД трябва да има цивилизация:
1 - за да има град, трябва да има специализация на труда - т.е. занаятчии, т.е. работна ръка, която не живее от земеделие, но потребява земеделие; и за да може да се храни, трябва да има излишък на земеделски продукт от страна на фермерите, което отново ни връща в благоприятните за земеделие региони на плодородния полумесец и може би балканите; никъде другаде не може да се генерира излишък, който до доведе до свободни от земеделие ръце в западна евразия; и в америка е така - цивилизациите не се появяват в прериите при сиуксите и шошоните или в тайгата в канада, а там където може да се натрупа излишък поради климата - в мезоамерика. и излишъкът води до държави, демографски експлозии, инка тупак амару, мачу пикчу и цивилизации.
2 - Причина е пак в излишъка - ловецът събирач, каквото убие, яде на корем или дели с аверите, за да не го изхвърля - месото ще се развали; и по този начин не може да направи натрупване от придобитото. Докато особеността на зърнените култури е, че може да се съхраняват с години - не е нужно да се ядат или раздават, напротив, може и е задължително да се трупа - най малко семена за следващата реколта; и оттам нататък излишъкът се складира и може и да е огромен; и тоя излъшък на склад поради особеностите на зърнените култури се превръща в основа на социална стратификация и неравенство - все симптоми на цивилизацията; т.е. на богатство и бедност, но и на хора, освободени от бремето на земеделския труд - войници, каналджии, занаятчии, проститутки, журналисти и т.н.. А там където има излишък, има демографско разширение, но има и апетити кой да сложи ръка на излишъка - и от тук до държавност не е много далеч; дали нативна държавност, дали продукт на завистливото съседско племе от ловци, което иска да сложи ръка на складовете с храна на земеделците и да живее от тях като цар или поне някакъв господар.
ВАРНЕНСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - живяла преди траките
ПОМНИТЕ ЛИ - Помните ли книгата на Артър Конан Дойл „Изгубеният свят"? Западняците обичат да цитират това заглавие в различни контексти. Друго любимо тяхно клише е за най-добре пазената тайна. На Индия, Мексико, а в случая ... на Източна Европа. Ние пък по нашите ширини ползваме други клишета – обичаме все да ни е „уникално", обичаме българското да е в центъра на света. Но без сянка от лицемерие ще кажа – всички тези определения са абсолютно верни за съществувалата някога Варненска цивилизация.

„Изгубеният свят на Стара Европа. Дунавската долина 5000 – 3500 г. пр. Хр." – така е наречена изложбата с най-старото злато, пропътувала през 2010 г. хиляди километри между Ню Йорк, Великобритания и Гърция. Тя е организирана от Института за изследване на древния свят към университета в Ню Йорк в сътрудничество с Националния исторически музей на Румъния с участието на Варненския археологически музей и Националния музей по археология и история на Молдова.

"Най-голямата мистерия на тази цивилизация (Кукутени-Триполие) е фактът, че на всеки 60-80 години те изгаряли селищата си и изграждали нови върху руините."
Като се има предвид начинът на градеж чрез обмазване с глина стените от плет, може да се допусне, че им е било по-лесно да строят наново, отколкото да развалят старото и разчистват терена. Така постепенно селището се е издигало и ставало все по-непрестъпно. Огънят също дезинфекцира...
Благодаря за добре поднесения материал по най-древна история.
П и е р