Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
12.04.2015 11:46 - БЪЛГАРИТЕ / ЛАХАНА - 1277 година.
Автор: dalida Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2087 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 21.07.2015 20:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                        Сватбите на цар Ивайло



(занимателно четиво, от поредицата "Алтернативна история")


През пролетта на 1277 година, някой си Ивайло, наричан още Лахана (разорил се войник, живеещ от района на Източна Стара Планина),  успял да обедини около себе си разни съмишленици и с тяхна помощ да разбие няколко татарски дружини, върлуващи из околността. С течение на времето, славата на селският водач, който "побеждавал татарите" се разнесла надлъж и нашир и към него се стичали разни хора от всякъде, които търсели в стана му храна, защита, сигурност. След време хората на Ивайло станали толкова много и силни, че можело да се говори за бунт в източната част на царството.

До края на лятото Ивайло успял да прочисти областтта от татарите и да подчини близките крепости, обещавайки на селяните правдини, защита и по-добро управление.

През есента срещу "селската войска" тръгнал сам цар Константин Асен от Търново, за да усмири този бунт срещу царщината. Някъде около Шумен двете войски се срещнали, но битката била бързо спечелена от Ивайло, който заклал царя като жертвено животно. След това, "селската" армия на "селския цар" тръгнала да завладява столицата Търново. Те стиганали пред стените на града и го обсадили, очаквайки, че той сам ще падне в тяхна власт.

Между временно, събитията в България получили и международен отзвук - за тях се разчуло и в съседна Византия. Сам императорът се замислил как да реагира на подобно въстание. Първата му идея била да влезе във връзка с новият господар на България и да го направи свой съюзник. Дори било възможно да го ожени за своята дъщеря Ирина.

Впоследствие обаче взел друго решение - оженил я за Иван Мицо и пратил двамата, вече като претенденти за българския престол със силна войска, да влязат в Търново  като цар и царица.

Притиснати от събитията, в България овдовялата царица, Мария и Ивайло стигнали до взаимен компромис за мир. Тя се съгласила да се ожени за него и да му даде царската власт, ако той и даде гаранции за своята сигурност и за престола, който се полагал на синът й, Михаил. Ивайло се съгласил, договорът бил подписан, клетвите дадени и вратите на крепостта - отворени. Селската армия влязла в столицата, а селският цар се оженил за царицата и станал наистина цар.

Този вариант за постигане на царския престол бил най-лесния за Ивайло. Но, има и втори вариант, който пък е щял да донесе мир с Византия. Ако Ивайло се е оженил за дъщерята на византийския император, Ирина. Тогава едва ли е щял да стане цар на българите, защото вече е имало царица,макар и овдовяла. И след като вече е женен за Мария, от какъв зор да се развежда с нея, за да се ожени за  Ирина? Дали е знаел че, така само ще предизвика бунт на болярите, заради обещанието му да им даде свобода на действие, а на народа - повече облаги.

Преди Ивайло да се ожени за Мария....
По него време българите били разделени на два лагера,наречени "кумански" и български". Можем да сме сигурни, че водач на първия лагер, първата партия (куманската) в Георги Тертер, който се е явявал и велик воевода - пръв военен в държавата. За водач на втория лагер, на българската партия бихме могли да приемем великия болярин Смилец.

Всъщност, тези два лагера, не са били толкова противопоставяне на кумани срещу българи, в етнически смисъл, колкото на едно старо деление, не за пръв път появило се в България (а и в други страни в подобно състояние). Става дума за разделянето на управляващата класа на "ястреби" и "гълъби", на хора на войната и на хора на мира, на такива, които живеят и богатеят от бойните действия, и такива, които се прехранват от мира, от експлоатацията на обширните си поземлени владения и от търговията с продуктите и храните.

Две или три поколения по-късно наследниците на Асен, също се изхранвали от своите поземлени имоти и от търговията между съседите си. Това довело до неизбежни извод че, няколко поколения след първите Асеневци, техните внуци не са имали особена мотивация за война. От бунтари те се превъранли в управляващи и основната им грижа била да опазят и експлоатират придобивките си. Половин век след въстанието на Асеневци, не е имало, кой да се бие за царя и царството.

Тази празнота, съвсем нормално се запълва от други - в случая това са били куманите, най-верните съюзници на българските царе. Войни, а не земевладелци, те били подходящи за целта.

Така се стига и до положението в края на управлението на Константин Тих - болярите са разделени на две партии, а селячеството се разбунтувало начело с Ивайло. Когато селския водач влиза в Търново, това е било плод на един компромис от всички страни, при това единственото разумно решение за царството, останало без цар. Царица Мария е искала да запази всичко, което е имала до момента, заедно с  гаранция за сина си, Ивайло е искал да получи удовлетворение за усилията си и взема цялата власт в страната. Така или иначе, компромисът е постигнат, сделката е сключена, Ивайло е цар, Мария е царица, а Михаил е престолонаследник. Мирът в страната е постигнат, дори  и извън нея - татарите са отблъснати, макар да е временно, а византийците още не са нападнали. Пълен баланс.

С един куршум (женитбата) Ивайло постига три цели. Първата е престолът, втората - отблъсква татарите, третата - прекъсва бунта на болярите. По този начин се сдобива със съмишленици. Знаем кой е управлявал там тогава - Дърман и Куделин в Браничево, Шишман във Видин, а Смилец - в Копсис, в Средец е наследникът на севастократор Калоян. Георги Тертер, както и брат му Елтимир вероятно са останали в Търново.

Цялата останала част на царството (на изток от Търново) е под директното управление на Ивайло и там той е разположил своите наместници. Хранислав със сигурност е бил с него в столицата, Куман - вероятно е владеел Варна, Стан е управлявал Овеч, Дамян - Преслав, за Момчил, Кънчо и другите можем да съдим по това, къде ги заварва византийското нахлуване. Касим бег или е бил също в столицата, или му е била поверена някоя от крепостите, останали извън бъдещата византийска окупация - Дръстър или Червен.

Византийската намеса

Преди всичко, трябва да знаем, че за Михаил Палеолог големият проблем в България не е толкова цар Ивайло, колкото царица Мария. На императорът му е все едно кой е цар, важното е коя е царицата, и ако може - да не е Мария. Затова се е заел да се възползва от ситуацията и да отстрани мразената си родственица от престола в Търново.

Бракът на Мария с Ивайло обаче я затвърждава на престола. Затова Михаил предприема решителни действия.

Първият е бил да се омиротвори Ивайло (чрез брак), вторият е бил да бъде отстранен насила от трона. И за двете императорът е разполагал с нужните средства - едното е дъщеря му Ирина, другото е Иван Мицо, синът на Мицо Асен.

Със сигурност Ивайло е имал възможност да избира - на него му е било предложено меда и жилото. Или мир с Византия чрез брак с Ирина, или война с Михаил Глава и новия цар Иван Асен Трети.

Имал ли е нужната подкрепа Ивайло от болярството?

От страна на куманската партия на Тертер - да, със сигурност. От страна на партията на мира на Смилец - не, със сигурност. Византийците не са имали никакъв проблем със Смилец, а за да се справят с опозицията на Тертер - те не му отнемат нищо, а му дават всичко - същата власт заедно с ранг на Деспот, а и височайш брак със сестрата на царя (и роднина на Асеневци).

Трябвало ли е цар Ивайло да приеме първият вариант на императора - да се разведе с Мария, да предаде нея и синът й Михаил на ромеите, да се ожени повторно за Ирина Палеологина и да поддържа мир в Византия?

И понеже това тук все пак е алтернатива, нека да помислим, какво би станало ако именно така се беше случило.



очаквайте продължение





Гласувай:
9


Вълнообразно


1. djem - Алтернативата като решение еднолично, все пак е по-приемливо отколкото да няма нищо.
13.04.2015 13:32
Но, така както гледам нещата не са никак прости. Първо - никой не чете. Това е лошо.Повечето блогери влизат в блога, гласуват и моментално излизат, сякаш лъв ги гони.

Както и да е, всеки пише по нещо, но то не се чете. Явно перспективата за се образоваме допълнително, отпада - поради липса на желаещи.

А историята ни е интересна. Особено живота на бг- царете. Има толкова неясни неща, че се чудя, защо вярваме на разни чужденци, а не на нашите изследователи - историци.

Фердинанд, Ивайло, Крум, Асен .... все българи от сой.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6157196
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29446
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031