Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2015 20:53 - БЪЛГАРИТЕ / Сватбите на цар Ивайло (4-5 част)
Автор: dalida Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2183 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 21.07.2015 20:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                  Сватбите на Ивайло
                                                                        1278  -  1279


Походът на Михаил Глава срещу Ивайло

През пролетта на 1278 година Византия извършила интервенция срещу селската революция в България. Начело на ромейската армия бил най-доблестният войн на Империята по това време - протостраторът Михаил Глава Тархониот. Всъщност, протостратор, 8-ми в ранга на Империята той става по-късно, по време на византийската интервенция в България през 1278 г. Глава е все още с титлата "куропалат" - на 19 място в Империята.

Той акостирал на морския бряг при Галата (или се е придвижил по суша покрай черномороския бряг). След това армията му поела на запад, по пътя за Търново, превзела крепостите Петрич (гара Разделна), Проват (Провадия), Стен (Нови пазар) и Преслав.

Веднага след това настъплението им било спряно от Дамян при крепоста Белград (с. Върбица). Вероятно крепостта е била дори обсадено, но не паднала.

По този повод Мануил Фил пише:
"След това враждебните омразни бунтовници, крадци и рушители на държавата, появили се и настръхнали за битки като някои дракони от дън земята, когато настъпи лятната жега..."
Два извода от този текст на ромейския поет.
Първият, че въстаниците са не само "крадци" но и "рушители на държавата".
Вторият е, че това е станало "когато настъпи лятната жега (юли, може би?)

С една дума, Михаил Глава е спрян през лятото и се насочил на юг. По думите на поета Фил - той "обхванал целия Зигос" (завладял Стара планина)

Посоката на движението му била Белград - Преслав - Устие - Пацимиск (Смядово), Овчага (Аспарухово), след това преминал в южна България и пристигнал в Аетос (Айтос), като водел със себе си "много пленници" и богата плячка от "изпълнената с долини, намираща се при тях област, та да не бъдат тъй здраво заселени с врагове". Целта е както казвам, да се изкорени бунтът в основата си, да се обезлюди сърцевината на бунта.

Междувременно, втора колона на ромейското нашествие (вероятно, тръгнала по-късно), начело с Иван Асен Трети преминала по маршрута Верея - Колина (с. Колена, Ст.Загорско) - Ряхово (с.Оряховица) - Вядица - Яница (Нова Загора) - Венец (с.Асеновец, новозагорско). Авангардът на колоната преминал през Змеевския проход на Средна гора и завзел Крън, Мъглиж и Вердица (Твърдица). След това отново се съединил с колоната при Тунджа (с. Речица, сливенско) и поела на изток. Следващите завладяни креппости били Комена (Каменна, при Сливен) и Сотирпол (с. Сотир).

Срещу тях, от изток се движела първата ромейска колона, начело с Глава. Тя преминала по маршрута Аетос - Ктениа (Лозарево) и Лардея (Лозенец, ямболско) и продължили по подбалканския път.

Тук се стигнал до сериозния сблъсък на двете колони на ромеите с основните сили на Ивайло, които останали между тях. Сражението било край крепостта Пиргица (с. Горно Александрово, сливенско). Пахимер пише за това: "Лахана прочее беше обкръжен от многочислените войски на Асен". Според Мануил Фил последвала "страшна битка" в която селския цар явно бил победен и се оттеглил през Котленския проход (крепостите Ичера и Атица) на север от Стара планина.

Ромейската армия продължила своя марш отново в две колони. Едната преминала планината през Върбишкия, а другата през Котленския проход.

Според Мануил Фил, дясната колона завладяла крепостите Мокрен - Пачово - Студена - Урвич - Върбица - Преслав и Белград.
Лявата колона се придвижвала по маршрута на крепостите Гологлед - Ичера - Грамена (с. Градец) - Качово (с. Катунище) - Диавена - Девина - Вида - Кипиловската крепост - Хърсовград - Козяк - Атица (с. Тича) - Петровун - Петровград - Теофилакт.

След преминаването на Балкана, двете колони се съединили отново и заедно напреднали към Търново. След това столицата била обсадена и впоследствие паднала в ръцете на неприятеля.

Тогава са написани и редовете от Свърлижко евангелие, от които съдим за името на селския цар:
"Аз, раб Божи Костадин чьтъц, а зовом Войсил Граматик писах книги сие перзвитеру Георгию, а зовом по Радосаву в граде Свърлизе в дни цара Иваила и при йепископе нишевцем Никодиме в лето 6747 (по старому) индиктион стояху гръци под градом Тръновом."

Според Фил, Михаил Глава е завладял също така и Червен, както и Видин, което може би наистина се е случило - по време на обсадата на Търново от основните сили, други ромейски отряди да са извършвали и по-далечни походи.

След обсадата на Търново и падането на столицата в ръцете на ромеите, царицата Мария и синът и Михаил били пратени в Константинопол (както пише Фил: "лъвицата на българите заедно със самото лъвче ... на лъва венценосец").
Вероятно с тях е бил отведен и окования Хранислав.
Самият Михаил Глава Тархониот заболял и по този повод също се прибрал в столицата на Империята..... Ако съдим по болестта на протостратора, може би наистина вече е било зима, предполагам в началото на 1279 година.



    Това, което знаем за Влашко по това време - втората половина на XIII е следното.

    През 1247 година, един български болярин на име Литовой, чиято територия е Олтения е упоменат в грамота издадена от унгарския крал Бела IV (1235-1270) на 2 юли 1247 г. Този документ отпуска територии на рицарите-хоспиталиери в Банат, Северин и Кумания, с изключение на земята на войводата Литовой. Няма да се задълбочаваме в това, понеже ни е извън темата и времето, което ни интересува.

    Няколко десетилетия по-късно, същия този войвода Литовой (или негов наследник, със същото име), отново се появява в унгарските кралски документи. За събитията около него се разказва в царския писмо за безвъзмездна финансова помощ от 8 януари 1285 г., в което крал Владислав IV дарява села за да ги владее Георг, син на Симон, който е бил изпратен срещу Литовой и явно се е отличил с нещо, за да заслужи тази кралска милост.

    По времето на въстанието на Ивайло, през 1277 г. (или между 1277 и 1280), унгарския крал Владислав IV претендира за територията на войводата. Литовой отказва да му се подчини и да му плаща данък (да му се признае за васал, най-вероятно). Стига се до сражение, при което Литовой е убит в боя. Неговия брат Бербат обаче е пленен и изпратен в кралския двор, където е принуден не само да плати откуп, но също така да се признае над себе си унгарската кралска власт. След като Бербат приема унгарския сюзеренитет под натиска на обстоятелства, той се връща в страната си.

    Тук реалната история мълчи за случващото се във Влашко след това, поне до 1290 година, когато от Карпатите се появява Раду Черния.

    В нашата алтернатива, времето може да бъде много добре запълнено от действията на цар Ивайло. Приемаме, че през 1280 година, Ивайло се прехвърля с войски през Дунав (къде би могло да стане това най-удобно, може би при Никопол?) и извършва поход, овършавайки цялата територия. Без съмнение за няколко месеца, половин година най-много, би могъл да завземе всички крепости във Влашко. Всъщност, нито има кой, нито за какво да му се противопостави.

    Олтения е оставена във властта на Бербат, който от унгарски се връща в положението си на български васал, поданик на българския цар. Това обаче е само теритотията между реките Дунав, Олта и Карпатите. Що се отнася до цялата територия на равнината, тя е предоставена на властта на друг наместник, когото цар Ивайло е довел със себе си. Бихме могли да го наречем великия войвода Тихомир. Негова столица е Търговище.

    Както добре знаете, такъв човек, наистина е съществувал. Споменат е в друг унгарски документ, в който се говори за Бесараб. Името е споменато в една диплома, издадена от унгарския крал Карл I на 26 ноември 1332 г. и се отнася към "схизматикът Басараб, син на Thocomerius".

    Така че, няма по-удачен човек от него за ролята на велик войвода във влашките земи по времето на цар Ивайло от великия войвода Тихомир. Той управлява областта до самата си смърт и е наследен от синът си, Иванко Бесараб.

    Какво се случва със споменатия по-горе Раду Черния?
    Според историческите източници Раду Негру е роден на 13 февруари 1269, и е известен също като Radu Vodă (Раду войвода). Той пристига в земите на Влашко през 1290 г. от север, от планината Карпати, и според легендата descălecat (буквално "слезе от коня"). Това е правдоподобно, имайки предвид, че през 1289 г. в кралство Унгария са принудени всички благородници (включително и тези в Трансилвания), да се придържат към Римокатолическата църква, да станат католици или да престанат да бъдат благородници. Раду, явно е бил правослвавен и си е потърсил друго място за живеене, прекосявайки планината. Именно той оснавава и град Куртя де Арджеш, на река Арджеш, в подножието на планината.

    Бягайки от Унгария, Раду не е задължително да влезе във война с войводата Тихомир. Даже напротив - много е правдоподобно православния благородник да получи подслон, земя за заселване, където да си построи дом, да си загради двор, да изгради крепост и да основе град. Приемаме че Раду признава над себе си властта на Тихомир, става войвода и владее крайграничната зона в подножието на Карпатите, като охранява цялата "влашка земя" от Унгария.

    Така или иначе, и според реалната история, а и според нашата алтернатива, следващия владетел е Иванко Басараб (според средновековен сръбски документ е бил войвода на Влашко ок. 1310-1352).

След като през 1280 г. е подчинил отново на българската корона Влашко, цар Ивайло би се насочил логично на запад, към Сърбия.

Какво е там положението в този момент?

Владетел е проунгарският крал Стефан Драгутин.
Роден през 1252 г., той е най-големият син на крал Стефан Урош I и Елена д"Анжу. Около 1268 г. Драгутин се жени за унгарската принцеса Каталина, дъщеря на крал Стефан V и Елизабет Куманката.
Стефан Драгутин е водач на угрофилската партия в сръбския двор, поради което избухва конфликт между него и баща му Стефан Урош I, когото Стефан Драгутин сваля от престола през 1276 г. с помощта на унгарците. Подчинявайки държавната политика на унгарските интереси, Стефан Драгутин започва неуспешни военни действия срещу Византия заедно с Неаполитанското кралство.

Тук вероятно може да се намеси и Ивайло, като напада Драгутин и подстрекава брат му, Стефан Милутин да поеме властта в държавата. След кратки военни действия е затвърдена българската власт в Браничево, а границата минава по р. Морава.

Що се отнася до вътрешните сръбски междуособици, през 1282 г. се стига до така нареченото Дражевско споразумение между двамата братя. По силата на споразумението, Драгутин абдикира от престола, който е поет от Милутин, но по-големият брат се запазва властта над северната част от държавата (където се формира Сремското кралство на Драгутин със столица Белград). Според договорката след смъртта на Милутин престолът остава за сина на Драгутин Стефан Владислав II.

В последствие съюзът между Стефан Милутин и Ивайло се задълбочава и е скрепен с династичен брак, а двете страни предприемат общи действия срещу Византия след смъртта на император Михаил Палеолог.


Унгария

    В Унгария положението през това време е доста интересно. Крал е младия Владислав IV, наречен Куманина (Ласло Кун). Любовта му към този конен народ му е предадена от майка му Елизабет Куманката, дъщеря на известния кумански вожд Котан Тертероба (също Тертер).

    По това време също има напрежение (както и в България), между военната куманска партия и тази на големите унгарски магнати земевладелци. Понеже кралската власт се е държала преди всичко на военната сила, то кралят по-скоро взема страната на "военната партия" и е в чест конфликт с унгарските знатни, както и с католическата църква, възнегодуваща срещу "полу-езическите" порядки на куманите. Стига до истинско куманско въстание, но кралят този път взема страната на магнатите и разбива куманите в битката при Саланкемене, а по-късно - през 1282 г. и при Чонград. Това накарало мнозина от куманите да напуснат кралството и да се заселят на Балканите (Сърбия и България). По-късно обаче кралят изоставил столицата и жена си, отишъл да се помирява с куманите, като окончателно възприел техния език и обичаи, и се чувствал най-добре в компанията на своите наложници Едуа, Кьопчеч и Мандула (също куманки). С държавните дела изобщо спрял да се занимава.

    През февруари 1285 г. в Унгария нахлули татарите на Ногай, разорили източната част на кралството и стигнали до Пеща. Авторитетът на краля бил толкова нисък, че поданиците му вярвали на слуховете, че Ласло сам е повикал татарите. Столицата не паднала в ръцете на татарите, но държавата е била в пълен упадък. Албрехт I завлaдял северозападната част на страната, през 1286 г. Ласло арестувал жена си Елизабет Анжуйска, а през 1287 г. отвлякъл от манастир сестра си и я омъжил за чешки магнат. За това светотатство архиепископът на Естергом Лодомер отново отлъчил краля от църквата, а папа Николай IV обмислял дали да не организира Кръстоносен поход срещу Унгария, за да предаде властта на племенника на Ласло Карл Мартел Анжуйски. През 1289 г. Ласло опитал да се помири със законната си жена и с църквата, но безуспешно, след което се завърнал да живее при куманите. По ирония на съдбата именно куманите погубили крал Ласло. На 10 юли 1290 г. трима знатни кумани — Арбоц, Тертел и Кеменц — нахлули със своите хора в шатрата на краля и го убили, докато спи.

    Изводът, който можем да направим е, по времето на цар Ивайло, и на управлението на последните Арпади, Унгария едва ли е могла да предствлява сериозна заплаха за България, дори можи би обратно.

Венеция или Генуа?

Интересно е, какво отношение би взел "селският цар" Ивайло по въпроса за съревнованието между двете морски сили, италианските републики, които изграждат своя колониална империя, включително и в Черно море. Чия страна би взела България, ако Ивайло бе цар, Венеция или Генуа?

По това време, Черно море е преди всичко "генуезко езеро". Както казва на друго място Гий, това съревнование е с неравен старт - Генуа има предимството да търгува с Черно море преди Венеция. Това е поради старата вражда на византийците с венецианците (особено след падането на Константинопол през 1204 г.). Това довежда и до Нимфейския договор от 1261 г. между Генуезката република и Никейската империя. Той, с една дума дава пълното право на италианците да търгуват безпрепятствено по цялата територия на Империята, както и в Черно море.

Има една интересна подробност - че освен на генуезките търговци, това било разрешено и на тези от Пиза. Имало ли е пизанци в Черно море? Май не, а след поражениетото им от Генуа през 1284 г - със сигурност не. Пиза губи своята морска мощ и прежно влияние, и отпада от играта.

С този договор е било положено и началото на генуезкото господство в Черно море. През 1265 г. Михаил VIII Палеолог, опасявайки се от прекомерно засилване на позициите на Генуа в района, дава и на венецианците част от правата, разрешавайки и на техни кораби достъп в Черно море. Така се стига и до съревнованието между двете италиански републики.

Според мен Ивайло би избрал Генуа за свой приятел.
Първо, по-силна е в момента, второ, приятел е и на Византия, трето - по-агресивна е. Последното е в смисъл, че Генуа желае подобно приятелство, докато Венеция - не толкова. Във всеки случай, историята е ясно в това отношение - Генуа строи свои бази, дори колонии по западното крайбрежие на Черно море, а Венеция - не.

До какво би довело подобно приятелство между България и Генуа?
Най-вероятно би се стигнало до царска грамота на Ивайло, който дава права на търговците "да търгуват из цялото му царство". Дали би се стигнало да построяването на генуезки колонии в "царството му"? Да, със сигурност.

Можем да приемем, че виждайки изгодата от сътрудничеството си с Генуа, Ивайло им дава право да основат свои колонии. В България, както и по други места, тези колонии не възникват като нови градове, колкото като генуезки квартали във вече съществуващи градове на българска територия.
Първта такава би била без съмнение Констанца - едно спорно място, дали е в българска или в татарска власт. Именно поради това, най-вероятно Ивайло би я дал - защото е спорна, междинна територия, вероятно запуснат град (каква търговия, ако има вечни войни в Добруджа?).
Второто място за колония на Генуа би бил пак пристанище, но не морско, а речно - градът на Св. Георги - сегашно Гюргево.

Какво би спечелил Ивайло от подобни договорки и отстъпки?
Първо - оживление на търговията, второ - повече данъчни приходи, трето - повече внос на злато и сребро срещу износ на стоки, четвърто - предмети на лукса "дифицитни стоки по второ направление" (платове и други индустриални продукти). Пето - би могъл да иска от генуезците да строят и подържат пристанища, но и кораби, както търговски, така и военни. Те биха послужили едновременни за защита на генуезките поселения и търговия, но на царството, като цяло.

следва







Гласувай:
9
0


Вълнообразно


1. andri - Печалбата от една женитба е - мир и благоденствие за народа, освен това
13.04.2015 22:12
Какво би спечелил Ивайло от подобни договорки и отстъпки?
Първо - оживление на търговията, второ - повече данъчни приходи, трето - повече внос на злато и сребро срещу износ на стоки, четвърто - предмети на лукса "дефицитни стоки по второ направление" (платове и други индустриални продукти). Пето - би могъл да иска от генуезците да строят и поддържат пристанища, но и кораби, както търговски, така и военни. Те биха послужили едновременни за защита на генуезките поселения и търговия, но на царството, като цяло.
цитирай
2. golden - Лахана - в превод зелка / византийските историци пак се присмиват на бедняка
14.04.2015 00:04
Византийските автори наричат Ивайло с прякорите Лахана и Бърдоква. Думата Лахана означава „зеле“, в някои случаи „кисело зеле“. Този прякор на Ивайло е свързан и с друг - Кордокувас, който произлиза от думата „бърдоква“ - маруля, зеле. Според някои автори с прякорите Лахана и Бърдоква Ивайло е назоваван от аристократите, поради факта, че се е хранел предимно със зеле и маруля: „само с хляб и диви зеленчуци“ (Георги Пахимер). Истинското му име е известно благодарение на една преписка в Свърлижкото евангелие от 1279 г.

За произхода на Ивайло има предположение, че е от най-бедните слоеве на населението.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Бизнес
Прочетен: 5114633
Постинги: 1053
Коментари: 4769
Гласове: 26899
Архив
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. Земята - уникален феномен във Вселената
2. Наследниците на Мария Магдалена
3. Българите през средновековието
4. Раждането на Христос
5. Най-важните дати за БЪЛГАРИЯ
6. Белите градове на България
7. ПЪРВИТЕ столици на БГ преди н.е.
8. Загадките на Колада / коледа
9. Миграциите на българите като спасение и нов живот
10. англичаните - най-големите разбойници на света.
11. Раждането на Иисус - през 12 век/факти
12. Потопът - доказателства и факти
13. Възрастта на Земята / факти
14. Кастата на огнените жреци - БЪЛГ / BULG
15. Най - древния народ на Европа - българите
16. Ноев ковчег - зачатието на Иисус
17. КОЙ, КОЙ Е във ВСС /в-к капитал
18. президента РУМЕН РАДЕВ Е лицемер.
19. КОЙ ПРОТЕСТИРА В БЪЛГАРИЯ
20. МАФИОТИТЕ ОТ БСП - 1част
21. БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ - 2 част
22. СКАНДАЛНАТА НИНОВА / КОРНИ
23. БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ - олигарси от БСП,ДБ,СДС,ДПС
24. МАФИЯТА В ДЪРЖАВАТА -големите 3-ма.
25. МЕДИИТЕ НА ПЕЕВСКИ
26. THE AMAZONKI - Burgas / Bulgaria