Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
29.04.2015 15:15 - Сватбите на Ивайло / мир с Византия
Автор: dalida Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1980 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 21.07.2015 20:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
                                             Мир с Византия?
Като гледам развитието на нещата в реалната история, си мисля, че алтернативата би могла да се отклони именно от тук някъде - след битката при Пигрицион (Пиргица).
Попаднал в клещи от двете ромейски колони, Ивайло е сразен и се изтегля зад Балкана през Котленския проход. Глава отново разделя армиите си на две и също преминава планината, като лявата колона (можем да приемем, че е била по-многочислена, 10 000 човека), го следва по петите, а самият Глава с дясната колона (приемаме, че е била по-малка като количество, но по-добра като качество, около 5 000 човека)преминава през Върбишкия проход. Именно от това разделяна на ромеските сили е можел и трябвало да се възползва "селския цар" - да ги разгроми по отделно, в удобно за него място. Защо Ивайло да не стори с лявата ромейска колона това, което е сторил десетина месеца по-лъсно, на същото място с подобната по брой византийска войска на Мурин?
И при двета случай - този от 27 юли 1279 г. и този от есента на 1278 г. (едва ли е било по-рано от втората половина на септември), българската войска е била по-малобройна от византийската, но въпреки това е успяла да я разгроми в планинските теснини при крепостта Девина в прохода. Ако приемем че и сега се е случило същото, Ивайло би могъл да разгроми армията на Иван Асен (която не е задължително да е била предвождана лично от него, колкото от друг ромейски военначалник, защо не и от самия императорски зет Мурин?) и седмица или две по-късно, да чака Глава зад стените на Белград. Византийския главнокомадващ вече е бил спрян там "в летните жеги" от Дамян, а сега, в началото на октомври, сам Ивайло прегражда пътя му към Търново. Не вярвам при така създалата се ситуация византийците да успеят да пробият и да стигнат до столицата. Глава е останал без по-голямата част от своя експедиционен корпус, помощ няма как да дойде преди следващото лято. Есента настъпва, византийците или трябва бързо да пробият (което обаче май се оказва невъзможно) или да се подслонят преди идващата зима. Тази патова ситуация се оказва чудесно време за преговори.
Възможно е да приемем, че именно през есента на 1278 година Ивайло успява да договори мир с Михаил Палеолог. Византийската дипломация уверява селския цар, че няма нищо против неговата власт, и че дори би могла да го подкрепи и да "ходатайства пред Ногай в случай на нужда", ако Ивайло приеме да се разведе с Мария и да я предаде в Цариград. В замяна му е обещана друга принцеса - сестрата на Иван Мицо и внучка на Иван Асен - Кира Мария (която иначе би била съпруга на Георги Тертер). Това би гарантирало на Ивайло не само мир и приятелство с Империята, но и би укрепила неговата власт в Търново, узаконявайки я, понеже се е венчал за Асеневци и за българския трон. Да приемем, че Ивайло склонява и договорът между България и Византия е сключен. В началото на следващата година, търновската царица Мария (бременна с дъщерята на Ивайло) заедно с престолонаследника Михаил заминават за Цариград. През ранната пролет на 1279 година, има нова царска сватба - цар Ивайло се жени за кира Мария Асенина. 
Ако примем, че по този начин Ивайло е успял да се задържи на трона, какво би направил след това? Чуждестраннната интервенция е отбита, "селската революция" е спасена, постигнат е добър мир с Византия, Ивайло се признава за васал на Ногай, като ми плаща данък, но пък татарите вече не нахлуват в царството му.
Ако сравняваме реалната външна политка на цар Георги Тертер и с алтернативната на цар Ивайло, според мен, двете биха били доста различни. Цар Ивайло би бил по-деен, а и би бил с повече възможности, защото е с развързани ръце от вече постигнатото.
Що се отнася до оформящите се политически блокове в Европа по това време - от една страна - Византия и татарите, а от друга страна - западноевропейците, знаем че Тертер замалко е влязал в "католическата коалиция". Ивайло би сторил точно обратното - би спазвал договорките си с императора, поне до смъртта му в края на 1282 г.
Основен враг на Михаил VIII Палеолог е Карл I Анжуйски, крал на Сицилия и Неаполитанското кралство, който планира поход за отвоюване на Константинопол от византийците и възстановяване на Латинската империя. На страната на анжуйската коалицията са също така Венеция и Франция, докато Византия е подкрепяна от Генуа и Арагон. Съюзените Венеция, Сицилианско кралство и Франция продължават подготовката на война срещу Византия, а през 1281 г. папа Мартин IV осъждва император Михаил VIII на вечна анатема. В 1282 г. византийски агенти предизвикват размирици в Сицилианското кралство, с което осуетяват плановете на владетелите му за агресия срещу Византия (т.нар. "Сицилианска вечерня"). Благодарение на огромен подкуп от 60 хиляди златни перпери каталаните от кралство Арагон дебаркират в Сициля и я завладяват.
Какво прави междувременно България? Както казахме, цар Георги Тертер се включва в подготвяната антивизантийска коалиция и започва да събира войски. Всичките му намерения обаче са били осуетени от византийско-татарския съюз, пред който Търново е безсилно. През 1282 г. 4 000 татарски конници нахлуват в България и я опустошават. Опитът на Тертер да спре татарите е неуспешен и той се принуждава да излезе от коалицията на Карл Анжуийски. Нещата все пак се развиват добре, тъй като Михаил VIII Палеолог умира същата година.
Ивайло би сторил точно обратното - да се възползва от ситуацията и след като се е укрепил вътре в страната, да си разшири територията. Как може да стане това, без да се нарушава нито мирът с Византия нито васалните му отношения към Златната Орда?
По един единствен начин, на едно единствено място - Влашко, територията зад Дунав, към която има аспирации маджарската корона. С една дума - Ивайло би се опитал да възстанови напълно българската царска власт на север от Дунава. Михаил Палелолог не би имал нещо против това, при Ногай нещата са по-различни. Възможно е тази земя вече да е били подвластна на татарите (дори би било цяло чудо, ако не е).
Тук Ивайло е можел да се възползва от това, което правят и московските князе в подобна ситуация - налогът от Влашко така или иначе си отива при Ногай, само че минава през Ивайло, който го събира (едва ли не от името на Ордата) и си запазва разликата за себе си. Т.е. във Влашко Ивайло действа именно като васал на Ногай, който се противопоставя на маджарските попълзновения към тази територия.
Т.е. - в контекста на цялата общоевропейска картина, цар Ивайло води действена и настъпателна външна политика, като избира за свои съюзници византийците и татарите и за свои врагове маджарите. 
Сватбите на Ивайло - (7 ч)   ( от поредицата "Алтернативна история)
Че и Момчил, и Ивайло са били изключителни хора спор няма. Особено Момчил, който Енвери с възхищение описва като "чутовен юнак като кула", 100 % е бил и с впечатляващи физически данни.  През Второто царство титлата деспот е еднолична. Пък и какъв е тоя съюз срещу който "куманската партия" получава нещо което има. Единствения шанс за Иваило би бил постепенно издигане в йерархията, създаване на връзки (династични или други, което би му позволило да се ориентира за конкуренцията и да вземе мерки за неутрализирането й още преди да сложи короната) и накрая докопване до престола, ама къде селянин да разбира от подобни тънкости. Пък той, както и Момчил са хора на кървите. Те искат всичко и го искат на момента, те са жестоки, амбициозни и безскрупулни и във всяко друго време щяха да изпитат царското правосъдие още преди някой да чуе за тях. Това е една от причините, заради която Ивайло  се отпада като цар.
Как да остане   на власт, след като изтребва едрите болярски фамилии барабар с куманските вождове. За да се задържи на престола плаща свръх-данък на Ногай...или го разгромява, но все още нямаме такъв прецедент в Европа (самият Ивайло разбива "фаланги", т.е. отряди, а не главните татарски сили). Такъв геноцид на болярите сигурно щеше да е свързан с пълно отчуждение от съседните държави и териториите извън неговия контрол, напр. Видин и изобщо българските земи на запад и юг. Възцаряването на някакъв революционен социален ред е абсурд, самият Ивайло недвусмислено показва, че няма подобни идеи - кой обаче щеше да го остави да царува дълго в Търново? Друго е севастократорът и деспотът Момчил, който има подкрепата на родопчаните, защото и той самият е от там, а те, са известни и по-късно с "хонсарски" изпълнения. Ана Савойска, Апокавк и Кантакузин биха дали такива титли и на Умур Бег, ако означаваха нещо за него. 
Кога точно се стига до договорка за брак между Мария и Ивайло? Кой от двата брака е първи - този между селския цар и търновската царица или този между византийската принцеса Ирина и Иван Мицо? Във филма "Ивайло" историята не е съвсем правдоподобна.  1. Кога се е състояла битката между Ивайло и Константин Тих (смъртта на царя)? Предполагам че това е станало през есента на 1277 г. Цяло лято Ивайло е завладявал територии и това е довело до поход на царските войски срещу него. Това няма как да стане преди септември, а сражението е било по-скоро октомври или в началото на ноември.  2. Кога Ивайло влиза в Търново (съответно се жени за Мария и слага короната)? Веднага след смъртта на Константин, селската армия се отправя към столицата, но едва ли влиза веднага вътре. Ако приемем, че се появява пред портите на Царевец през ноември 1277 г., според мен е имало бивак  може би дори няколко месеца. Капитулацията на Мария според мен е станала между декември 1277 г. и февруари 1278 г. (но по-скоро след Нова година). 3. Кога Иван Асен Трети влиза в Търново (съответно става цар)? Вероятно по времето, когато Ивайло е бил блокиран в Дръстър, т.е. през зимата на 1278-1279 г. Предполагам - януари-февруари 1279 г. 4. Кога Иван Асен напуска Търново (и овакантява престола)? Със сигурност след поражението на Априн на 15 август 1279 г. Предполагам - септември 1279 г. 5. Кога Георги Тертер става цар (веднага с бягството на Иван Асен или по-късно)? Нямам точен отговор. Предполагам - октомври-ноември 1279 г. 6. Кога Ивайло отива в лагера на Ногай (смъртта на Ивайло)?  Предполагам ноември-декември 1279 г. е отиването му в Исакча, кога е убит, не се знае. Историята мълчи. А и във филма не казват точно, завоалират датата. Историята не само че мълчи, но и дава правото на недолюбците да покажат рогцата си: По-скоро свидетелства за недолюбване от страна на летописците (Пахимер), които отразяват официалната позиция на Константинопол. Как описва историята един  "победител" в битките? В ситуацията - Византия и привържениците - историци за нея.  Мария дава власт на Ивайло, но е напълно.
 Когато Иван Асен III е напуснал Търново през ранната есен на 1279 година, Георги Тертер, разбира се, е имал възможност да позволи на Ивайло да си върне и столицата и престола. ТЕРТЕР Имал ли е основания за страховете си Тертер? Вероятно, особено ако ромеите са влезли в Търново и с негова помощ. Защото, една е съдбата на Хранислав (окови и дълги години затвор), който явно е оказвал съпротива до последно, друго е на Тертер - титла и брак със сестра на царя.
А имал ли е възможност Тертер да направи друго след 15 август 1279 г. ? Например да сътвори преврат в столицата (където вече е нямало византийски войски), да арестува Иван Асен и да го предаде в ръцете на селския цар, заедно с ключа за Търново? Едва ли. Синът и бившата му жена са били заложници в Цариград именно срещу подобна измяна. Не е било възможно да стори такова нещо, не и куманинът, не и в този момент.
Така че, страхът да не загуби главата си е една от причините на Георги Тертер да стане сам цар и да се опълчи на Ивайло, като му затръшне вратите на Царевец под носа. 
Едно от условията за влизането на Иваило  в столицата е запазване на правото на сина на Мария да наследи трона, затова няма защо да твърдим, че не го искат. Йоан Асен ІІІ верно има много деца, ама проблема е, че към момента, когато заема трона те все още не са родени (сватбата му е най-много няколко месеца преди това), затова титулуването на Тертер като деспот и сродяването му с царя на практика означава, че той е престолонаследника. А двамата живи български царе не са в позиция да направят каквото и да било, при това единия е малолетен, а за другия има слух, че е убит в битка с татарите. След малодушното бягство на мицовия Йоан, кого биха избрали за цар? Малолетния изгнаник при ромеите - Михаил VІІІ непременно би поставил условия за връщането му, които със сигурност няма да са много приемливи, или бунтовника, който също е забегнал, само че при татарите ....
Сватбите на Ивайло (8)
В първата половина и в средата на XIII век,вече има " глобален конфликт" между татари и кумани. През втората полоивна на века нещата са се наместили, вече има Златната Орда, и едните и другите са уседнали, а куманите са почти християнизирани, както татарите са приели исляма.
Положението с куманите в България по това време е сходно с това в Унгария. Те са част от феодалната класа, но по-различна - полу-номадска, полу-езическа, полу-приета, полу-отхвърлена. И в двете страни "куманския въпрос" е бил вътрешно политически, а не външно политически. И в двете куманите са "военната партия" и са в конфликт със "старата аристокрация", която е по-скоро "земевладелска". Куманите са охотно приемани като войни-съюзници срещу външен враг, но когато стане реч да се делят власт и привилегии, вечно има отпор от старите фамилии. В Унгария конфликтът е явен, в България - не толкова.
Отношението към куманите в България е по-положително поради две причини - сътрудничеството с тях още по времето на първите Асеневци - помощта при въстанието, както и във войните на Калоян с Латинската империя, и на Иван Асен с Комнин - изобщо - дълга бойна дружба. Втората причина е че България постоянно е под външна заплаха (а тя прави войните кумани ценни и нужни). Веднага щом тази заплаха изчезне или поне намалее, се започва вътрешен конфликт между двете болярски партии. В Унгария това става по-рано (понеже мирните години идват по-рано), а в България това се случва по-късно - след края на Селската война, когато вече няма и външна заплаха - византийска армия след пораженията на Мурин и Априн никога повече не доближава Балкана до края на своето същствувание, а татарските нашествия също спират защото Търново изпълнява своите васални обязаности и си плаща чинно данъка.
На българските боляри им е било много изгодно да натоварят куманите и Тертер да свърши мръсната работа срещу Ивайло, но после вече го гледат накриво и накрая се стига до смяната на властта. Византофилската партия на мира (едри земевладелци), оцеляла предимно на юг от Стара планина, където не е установил властта си Ивайло, начело със Смилец взема властта, а останалите кумански водачи (в "куманския" северозапад) се отцепват от Търново.
Каква е ролята на татарите, какво е отношението на Ногай към ситуацията в България? Тертер не е бил любимец на Ногай, татарите извършват последното си опустошително нахлуване в България през 1285 г. по времето на Тертер, самото му сваляне от власт е станало със сигурност с одобрението на темника. Но пък да не забравяме че убийството на селския цар в Исакча е истинската причина за оставането на Тертер на трона. Ако Ногай толкова е мразел куманите, е нямало да позволи на техния вожд да стане цар в Търново и е можел спокойно да върне Ивайло на трона. Не го е напрвил защото така му е било по-изгодно, поради външно политически съображения (съобразил се е с мнението на съюзника си Византия, за когото Тертер е по-малкото зло в сравнение с Ивайло).
Същото се е случило и после - слизането на Георги Тертер от престола е по-скоро нужно на Византия, от колкото на татарите. Ногай отново се е съобразил с тях - за него Тертер не е пречка да си получава данъка, но за Цариград е по-удачно да имат "партията на мира" на власт в България, отколкото несигурния Тертер (опитал да се включи в анжуйската коалиция). 

Военната диктатура на цар Ивайло
    Изводът е, който правя (не знам за кой път го пиша вече) че между двете болярски партии, Ивайло при всяко положение е можел да се разбере с куманите на Тертер, но в никакъв случай с "българите" на Смилец.
    Самата селска война, започва като социална революция с искане за земя и правдини (и насочена срещу такива като Смилец и старата аристокрация с многото земи) и след вземане на властта има нужда от силна армия, за да я запази (а няма по-подходящ съюзник за това от куманите на Тертер и Шишман).
    Накрая, ако Ивайло оцелее на трона няколко години и се стабилизира, властта на селския цар щеше да премине (както става с всяка подобна революция) във военен режим.     Куманите се вписат чудесно в тази картина. Подобна власт се държи само със сила - с все по-силна армия, с все повече градски стражи, както и с раздаване на повече привилегии на новата управляваща класа от военни, кумани или българи. Незибежно ще се стигне от събиране на наборна армия (масова за къс срок) към увеличаване на срока на службата (да кажем от година или две на три), но за все по-малко хора (не всеки пълнолетен мъж, а да кажем, на половината). Впоследствие се създава и корпус на волнонаемни (професионални войници за още по-дълго време). И накрая се стига до естествено разделяна на хората на стопани, които не се викат във войската, защото са по-ценни като производители, и на войници, които пък не се занимават със земеделие. Профионални войници.     Със сигурност ще се оформи и нова класа, подобна на дребните рицари в западна Европа - бихме могли да ги наречем "богатири" (богат човек, но от война, за разлика от "багаташа", който е събрал имане от мирен труд).
    България наистина по времето на Ивайло щеше да води "перманентна война" с лек интензивност и със сигурност извън границите на страната - във Влашко, Трансливания, Македония, Тракия. Всъщност, точно това се случва със съседна Сърбия при Стефан Милутин - война с Византия от 1281 до 1297 г. Нещо подобно си представям, че би се случило и с България на Ивайло. Дори е много вероятно двете страни да са съюзници срещу ромеите. Михаил Глава Тархониот води византийската инвазия през 1278 г., като основните му цели са явно две - да изкорени бунта, като обезсели източна Стара планина (и обезсили въстанническата армия на Ивайло, защото тя от там черпи запасите си от хора) и втората, по-важна - да свали от власт Мария Палеологина, като я замени с Иван Асен.
Ромейският военначалник се справя чудесно и с двете неща - влиза в Търново (не без помощта на куманите на Тертер), слага византийския поставени на трона и си прибира в Цариград в началото на 1279 г. (поради болест) преди войната официално да е приключила, водейки със себе си ценната плячка - царицата Мария, бременна с плода на варварина, заедно с прстолонаслденика Михаил, както и с верния на Ивайло Хранислав.  Михаил Глава после (след 1284 г.) се подвизава предимно в Албания (в Канина) и Епир, където му е много по-комфортно да воюва със себеподобните му - анжуйци или ромейски отцепници. По-късно, вероятно през 1292 г. Глава побеждава севастократор Теодор, по-младият брат на владетеля на Тесалия, Константин Дука, и безуспешно обсажда столицата на Епир, Янина. 
Вътрешна политика 1279-1282 г.
И така, нека направим кратко обобщение на нашата алтернатива.
Цар Ивайло успява да спре Глава преди влизането му в Търново (есента на 1278 г.) и постига мир с Империята (зимата на 1278-79 г.). Договорът е гарантиран с втория брак на селския цар - със сестрата на "претендента" Иван Мицо - кира Мария Асенина. Досегашната царица Мария, бременна с дъщерята на Ивайло заминава в Цариград, заедно със синът си и престолонаследник Михаил Тих.
Важна част от договора между Ивайло и Михаил Палеолог е било условието да се запази позицията на Смилец и властта му в подбалканските области. Претекстът е, че той също е "част от семейството", защото е женен за дъщерята на брата на императорът, севастократор Константин Палеолог. Причината, разбира се е друга - желанието на императора да запази своите позиции в България и да опази византийските приятели, който са му нужни, било за да възпира селския цар, било за да има подходящ заместник за трона в Търново.
Това, с което отговаря Ивайло е, че разделя подбалканските владения на две - западните с център Копсис, в които управляват Смилец, заедно с братята си, и източно, с център Крън, в което за наместник е настанен Елтимир, брат на Георги Тертер. Така договорът е спазен, страната е умиротворена, балансът е постигнат, а столицата Търново е подсигурена от юг.
Можем да приемем, че Царството е разделено на следните области (с наместници) - Браничево (Дърман, Куделин), Видин (Шишман), Ловеч (Георги Тетер), Червен (Момчил), Дръстър (Кънчо), Варна (Куман), Овеч (Стан), Преслав (Дамян), Крън (Елтимир Тертер), Копсис (Смилеци), Средец (син на Калоян и Десислава). Търново е столица под управлението на Хранислав. Касим бег е пръв дипломат на цар Ивайло.
През този период - 1279-1282 година, Ивайло разширява властта си на север от Дунав, където има две области - Влашко (с център Търговище и наместник Тихомир) и Олтения (Бербат), както и на запад от Морава, където Куделин е наместник в областта на Белград.
Във външнополитическиа аспект, политиката на Ивайло е твърдо спазване на договора с Византия и мир на юг, васални отношения към Ногай и спокойствие от североизток, настъпление на север (1280 г.) и противопоставяне на маджарите във Влахия, бърза война на запад (1281 г.) и кратка намеса във вътрешните работи на Сърбия довела до смяната на неприятния Драгутин с "приятеля на България" Милутин.
(Изкушавам се да вкарам Ивайло в още два конфликта. Първият е ромеи срещу анжуйци в Албания и битката при Берат, довела до пленяването на Хю от Сили в ранната пролет на 1281 г. Вторият е между Пиза и Генуа през 1282-84 г., на страната на пизанците. Но няма, ще си го оставя за десерт. )
Относно вътрешните реформи, който би могъл да направи, вече споменахме законите. Премахване на крепостничеството. Селското стопанство е ясно - оземляване на малоимотните и безимотните, ниски данъци с висока събираемост. Разработване на рудниците с цел добив на благородни метали (злато, сребро и мед за монети) и на желязо за стопанството (и за оръжията). Остава да се добавят и възстановяването на вътрешната търговия, както и на външата - чрез с Пиза и Генуа по море и с Дубровник по суша.
Този първи период на царуването на Ивайло свършва прз декември 1282 г. със смъртта на император Михаил VIII Палеолог.    край!



Гласувай:
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6156482
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29446
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031