Походът на аргонавтите


Фрикс и Хела, закриляни от майка им Нефела, отлитат на гърба на златния овенНякога, много отдавна, в Беотия царувал цар Атамант, син на бога на вятъра Еол. Той имал две деца от богинята на облаците Нефела - син Фрикс и дъщеря Хела. След време обаче, Атамант изневерил на Нефела и се оженил за дъщерята на Кадъм - Ино. Новата му жена намразила Фрикс и Хела и решила да ги погуби. Служейки си с измама, тя убедила Атамант да ги принесе в жертва на боговете. Когато всичко било готово за жертвоприношението, изведнаж се появил овен със златно руно, изпратен от Нефела, за да спаси децата й. Фрикс и Хела яхнали бързо овена и той ги понесъл във въздуха далеч на север над поля, гори и планини. Когато полетели над морето, Хела се изплашила, не могла да се задържи за руното и паднала всред вълните, които я погълнали. От тогава това море било наречено Хелеспонт - морето на Хела (протокът Дарданели). А овенът продължил да лети все по-далеч и по-далеч, докато стигнал бреговете на далечна Колхида, където царувал магьосникът Еет, син на бог Хелиос. Еет отгледъл Фрикс като свой син, а когато възмажал, го оженил за дъщеря си Халкиопа. По повеля на Хермес, двамата принесли овена в благодарствена жертва на Зевс, а златното руно окачили на дърво в свещената гора на бог Арес. Там то било пазено зорко от страховит дракон, който бълвал огън и никога не затварял очи. Мълвата за златното руно се разнесла по цяла Гърция и потомците на Атамант, бащата на Фрикс, вярвали, че спасението и благоденствието на родовете им зависи от притежанието на руното.                                             ----------------------------------------------------------
  След време, когато в тесалийския град Йолк (Йолкос) зацарувал внукът на Атамант - Езон, неговият брат Пелий най-брутално му отнел властта. По същото време на Езон му се родил син. Понеже се страхувал, че жестокият Пелий ще го убие, защото на него се падала по право властта над Йолк, Езон го завел тайно при мъдрия кентавър Хирон, а на хората казал, че детето е умряло след раждането. Там, високо в планината, в една пещера всред гората растяло момчето, възпитавано от Хирон, който го нарекъл Язон. Нямало по-ловък, по-силен и по-храбър от Язон, а по хубост бил равен на самите богове. Когато навършил двадесет години, той решил да се върне в Йолк, за да поиска от Пелий да му върне заграбената власт. По пътя към дома, за да го изпита, Хера се превърнала в грохнала старица и помолила младежа да я пренесе през една планинска река. Язон не се поколебал и веднага я пренесъл внимателно. Но нагазвайки в буйните води, изгубил единия си сандал. Заради постъпката му, Хера го обикнала и му помагала във всичко. Когато красивият младеж пристигнал в Йолк и срещнал Пелий, сърцето на жестокия цар изтръпнало от страх, защото някога оракулът му предрекъл, че ще бъде погубен от човек, който ще дойде от планините и ще носи обувка само на единия си крак. Пелий успял да прикрие уплахата си и разпитал младежа - от къде идва и каква е целта на Построяването на кораба "Арго"посещението му. Язон честно разкрил кой е и какво иска от коварния си чичо. Старият цар не можел да откаже на Язон това, което му се полагало по право, но решил отново да си послужи с хитрост. За да го отстрани от пътя си и да избегне отмъщението му, Пелий обещал да му върне трона, но след като му донесе златното руно от Колхида. За да може успешно да изпълни тежката задача, Язон обиколил гръцките земи и призовал всички славни герои да се присъединят към него и да му помогнат да донесе златното руно. Героите се отзовали веднага на призива му и започнали да прииждат в Йолк. Тук дошъл великият Зевсов син Херакъл, могъщият Тезей, синовете на Зевс и Леда - Кастор и Полидевк, синовете на Борей и Орития - крилатите герои Калаид и Зет, Мелеагър от Калидон, храбрите Анкей, Адмет и Теламон, тракийският певец Орфей, Идас, Линкей и още много други. В това време, вече бил готов и кораб за героите, построен от Арг, на когото помагала самата богиня Атина. Тя вградила в кораба къс от свещения дъб, растящ в гората на Зевсовия оракул. Този прекрасен, бърз и лек кораб бил наречен "Арго", а героите, които взели участие в похода, нарекли "аргонавти".                                              --------------------------------------------------    Аргонавтите потеглят на поход за златното руно. За предводител на аргонавтите бил избран Язон, а на носа на кораба застанал Линкей, чийто поглед прониквал през скали и планини. Присъствието на Орфей успокоявало героите, че ще бъдат защитени от омайващите песни на морските сирени. След като потеглили, още на втория ден, буря отнесла "Арго" на остров Лемнос, който бил населен и управляван само от жени. Там нямало нито един мъж, защото жените им ги избили, заради изневерите им. Младата царица на остров Лемнос се казвала Хипсипила. Язон и приятелите му били приети с почести от зажаднелите за мъже жени. Само Херакъл останал на кораба. От този момент, в Лемнос зацарило веселие и радост. Едно след друго следвали пищни тържества и богати пирове. За малко героите щели да забравят за Колхида и мисията си, ако Херакъл не ги укорил гневно, че не мислели вече за подвизи и слава. Едва тогава, засрамените аргонавти се качили на "Арго" и продължили пътя си. През Хелеспонт, те стигнали в страната на долионите, в град Кизик, на брега на Пропонтида (Мраморно море). Аргонавтите помогнали на долионите да се освободят от вечната заплаха на шесторъките великани, които живеели в близко съседество. След като свършили това добро дело, продължили отново пътя си. Но през нощта вятърът променил внезапно посоката си и мореплавателите не забелязали, че "Арго" бил понесен обратно към брега, който напуснал неотдавна. В нощния мрак, долионите помислили, че ги нападат морски разбойници и се нахвърлили с оръжие върху аргонавтите. В завързалата се битка, заедно с другите жертви, паднал и младият цар на Кизик. На сутринта, когато видяли каква ужасна грешка са допуснали, долионите и аргонавтите погребали с почести загиналия цар. След това, пътешествениците продължили към набелязаната цел. В тракийския град Салмидес, аргонавтите прогонили грабливите харпии. Това били ужасни, кръвожадни полуптици-полужени, които изяждали, замърсявали и разхвърляли храната на слепия гадател Финей, всеки път, когато посягал към нея. Когато харпиите дошли отново, за да опустошат храната на Финей, след тях литнали на могъщите си криле бореадите Калаид и Зет и ги прогонили завинаги. От благодарност, прорицателят им предсказал предстоящите препятствия и ги научил как да  преминат успешно между Симплегадските скали. Във Витиния, Полидевк убил в юмручен бой царя на бебриките, който бил син на Посейдон и нимфата Мелия. Той предизвиквал на бой всички преминаващи от там чужденци. След  това обаче, пред аргонавтите се изпречили непреодолимите Симплегадските скали. Те се раздалечавали една от друга, а след това отново се сблъсквали със страшен грохот. Героите си припомнили съветите на слепия Финей и първо пуснали между скалите един гълъб. Щом видели, че гълъбът прелетял успешно между тях, те смело навлезли в пролива. С всички сили, дружно наблегнали веслата, но усилията им сякаш били напразни. Насрещните вълни пречели на движението им, а скалите започнали отново да се приближават. Гибелта им изглеждала неизбежна. Тогава, на помощ се явила самата Атина Палада. С едната си ръка тя задържала скалите, а с другата тласнала "Арго" и той излетял като стрела от пролива. Симплегадските скали се раздалечили отново и застинали неподвижно завинаги. Защото било предсказано, че ще престанат да се блъскат една в друга, ако между тях успее да премине невредим кораб. Преодолявайки най-голямото препятствие по пътя си, пътешествениците продължили нататък и накрая достигнали бреговете на Колхида.                                                 ------------------------------------------
    В същото време богините Хера и Атина отишли при Афродита, за да я помолят да заповяда на сина си Ерос, да прониже със стрелата си сърцето на Медея, дъщерята на цар Еет и да я накара да се влюби неудържимо в Язон. Богините знаели, че само магьосницата Медея, която била служителка на богинята Хеката, можела да помогне на Язон в опасния му подвиг. На сутринта героят се отправил към двореца на Еет и го помолил да му предаде доброволно руното. Когато чул за какво са дошли аргонавтите в царството му, царят-магьосник се разгневил страшно, но подтиснал яростта си и обещал да даде златното руно, но само при едно условие. Язон трябвало да изоре нивата, посветена на Арес с железен плуг, впрегнат в медноноги биволи, бълващи огън. След това - да я засее със зъбите на дракона, убит от Кадъм, от които щяли да израстнат войни.  Язон трябвало да приспи дракона, пазещ златното руно с железни ризници. Накрая,  трябвало да влезе в бой с войните и да ги унищожи. Ако изпълнел успешно тази непосилна задача, щял да получи руното. Като разбрала това Медея, чието сърце било вече преизпълнено с любов към Язон, приготвила вълшебен мехлем от билки, които поникнали на мястото, където капела кръвта на прикования Прометей. Този мехлем правел неуязвим всеки, който се намажел с него. Чародейката дала на Язон мехлема и му заръчала да намаже с него тялото си, копието, щита и меча си. Героят изпълнил заръката й и така успял да се справи с поръчението на Еет. А когато от земята се появили железните войни, хвърлил всред тях камък, както го научила Медея и в завързалата се братоубийствена битка между тях, ги нападнал и избил. Изуменият Еет, не вярвайки на очите си, гледал Язон, смаян от свръхчовешката му сила и само мислел как да го погуби. Разбрала, че разгневеният Еет ще убие любимия й, Медея отишла тайно през нощта при аргонавтите и накарала Язон да отиде веднага с нея в гората, за да вземат руното. Всичко наоколо тънело в непрогледен мрак, само в свещения лес, Язон взима златното руно с помощта на Медея,посветен на Арес проблясвало със златен блясък руното. Когато Медея и Язон приближили дървото, на което било закачено руното, срещу тях се изправил страшният дракон, бълвайки пламъци. Магьосницата призовала могъщия бог на съня Хипнос и шепнейки заклинания, накарала Язон да напръска дракона с отвара от вълшебни билки. Драконът се струполил на земята и в миг потънал в непробуден сън. Язон бързо грабнал златното руно и заедно с Медея се върнал при другарите си. Всички се качили на "Арго" и потеглили далеч от Колхида и от страшния гняв на измамения Еет. Щом разбрал, че аргонавтите са похитили руното и че с тях е заминала дъщеря му Медея, разяреният цар наредил на колхидците да преследват бегълците и да ги върнат обратно. След дълго плаване и много приключения, героите стигнали до острова на феакийците, където ги приел радушно цар Алкиной. Там Медея и Язон се оженили и след като си отпочинали, всички продължили отново дългия си път. Когато пристигнали накрая в Йолк, всички тържествували и празнували завръщането им. 
                                                     Завръщането на аргонавтите
Но, коварният Пелий не удържал думата си и не върнал на Язон полагащата му се власт над града. Героят сдържал гнева си и решил да си отмъсти. Медея му помогнала и този път. Преди всичко, с вълшебство и магия, възвърнала на Езон, бащата на Язон младостта му. След това убедила дъщерите на Пелий да й помогнат да възвърне младостта на техния баща, както сторила това с брат му Езон. Но когато всичко било готово и вълшебната отвара била приготвена, тя забила бързо ножа си в сърцето на стария Пелий и изчезнала в нощта на колесница, теглена от крилати дракони. Въпреки това, Язон не получил властта над Йолк, защото Адраст, синът на Пелий го изгонил от родния град, заедно с жена му Медея. Те се оттеглили тайно в Коринт при цар Креонт. Там Медея родила двама синове на героя, но щастието им не продължило дълго. Защото, запленен от красотата на Креонтовата дъщеря Главка, Язон изменил на клетвите, които дал на Медея. Когато научила за това, магьосницата била обхваната от отчаяние, но постепенно неукротимият й дух бил завладян от гняв и тя решила да отмъсти жестоко за нанесеното й унижение. Първо погубила с отровни дарове съперницата си и баща й Креонт, а след това убила собствените си деца, за да причини мъка на Язон и отново изчезнала на колесница, теглена от крилати дракони. Безрадостен бил по-нататъшният живот на Язон. Отчаян скитал той от място на място, докато стигнал брега, където стоял изтеглен корабът "Арго". Умореният герой полегнал в сянката му и заспал. Тогава изгнилият кораб се сринал и го затрупал с отломките си. Такъв бил трагичният край на предводителя на аргонавтите.  

В митологията има много истина взета назаем от сегашните ни управляващи. Сякаш нищо не се е променило. И настоящите управници лъжат, така както са лъгали и древните управляващи.