Вчера сутринта в кафето при офиса изтеглих късметче "Щастие" - да, тези късметчета нищо не значат, но някак създават настроение. Напоследък, когато по някаква причина ми дават такива късметчета пише все дълбокомислени фрази от типа: "Да караш BMW не е въпрос на стил, а диагноза", или "Винаги, когато отваряш врата, мисли, за това, че и друг може да влезе през нея" и т.н., та като прочетох кратичкото "Щастие" - някак се усмихнах и изпълних с позитивизъм...И така позитивно ми се случиха не едно или две "щастливи неща":

Малко след това бях на място, където хората не обичат да пребивават, дори за профилактика и точно като излизах от там - разбира се спешно трябва да се направи еди какво си - обаждане от офсиса. Тегел - свършване и... автобуса към вкъщи... Не може с колата, така се получава понякога...

Питам, нали знаете в едни такива моменти ти се иска да поговориш и да чуеш приятен глас неангажиращ - та питам "удобно ли е" - нали е щастлив ден - разбира се, че не е.

Прибирам се, звъня и моля приятел да ми докара колата, че да не виси под моста при офиса... Отива той, качва се - ама тя не пали. Не го ще и тва си е. Акумулаторите дават фира понякога - и тези вътрешните и онези - механичните.

След известни усилия се намират кабели - сервиз, операция "изваждане" и колата пак е в движение. А телефонът най-накрая звъни и гласът, който най-много искам да чуя е на линия... Весел, жизнен, желан и обичан - посъвземам се малко, но времето за телефоните и разговорите е лимитирано, а другият живот е друг, особено като вече не си важната част  в него.

Естествено - предното събитие, а и това в добавка тотално елиминираха възможността да отида на празник, който организирам от почти една година и се стремя от шест-седем да се случи и да го има. Ако не друго, липсата ми е била забелязана - то не беше чат, не беше кол, не беше, "ама защо" - е, как работа - универсално оправдание! 

И разбира се, щастието нямаше да е пълно, ако точно в този ден и ситуация, докато си пускаш водата, за да измиеш едни домати за салата, по неясно какви ситуационно, гватиционно, темпорални и други причини, мивката в кухнята просто се разпада. Е, точно това ми трябваше за финал на деня - малко ръчно-дърводелско-водопроводчески труд. Стана точно като в час по трудово де - даже и по-зле, ама някак си стои и е правилно свързана и не тече.

Та... "Щастие" - това беше думата.

Е, ако е някаква компенсация - нали като не ти върви в някои неща - ти върви в с прогнозите и игрите - ама това, че отборите които исках да отидат на финал на Европейското още при старта му са вече там май не е много голяма утеха. Особено като се има предвид и факта, че не залагам.