Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2017 15:27 - Християнството е учение за превръщането на човешкото сърце в Храм (Орфей) на Христос
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1297 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.02.2017 16:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Християнството е учение за превръщането на човешкото сърце в Храм (Орфей) на Христос

/от Красимир и Дияна Мерин/

 

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

 

Тайното Слово на Силата е тази Тайна Древна Реч, която и до днес се крие в Езика Тракийски/Второто Послание Мелхиседеково до братята в Тракия, сиреч тези, които се наричат Тракийци, а днес Българи, (Corpus Melchisedecum), гл. 3, ст. 7“/

            Нашите предци траките са ни оставили в наследство мистичната традиция на Божествената метаморфоза, позната в древността като част от практиките на посветените в Орфическото Християнство – учението, което Апостол Павел е проповядвал в първите християнски общности по нашите земи (виж също За Трансформацията на един фарисей в Апостол на Христос и Исус Христос е свързан с Тракия, тракийския език и траките). Апостол Павел и първите християни са били добре запознати с трако-богарските вярвания, тъй като самият Павел е бил посветен до съвършенство (както сам казва за себе си) в традициите на юдейската вяра, основана на тракийската вяра в Дион Исус. След обръщането си към Исус той много усърдно и ревностно се труди да изучава всички свещени книги предадени на юдейския цар Неемия и свещеника Еремия от тракийския цар Ситалк, затова в Новия Завет е запазена важна негова заръка към ученика му:

            Когато дойдеш, донеси книгите, а особено пергаментите.“ /„Второ Послание на Тимотей към Тимотей, гл. 4, ст.13“/

            На тракийски „Орфей“ означава „Храм" и затова първите християни са се наричали орфееви (орфически), тъй като са разбирали в съвършенство смисъла на учението на Христос, Богът-Слово, а апостолите са давали само такива заръки, които учат новоповярвалите на промяна според учението на Исус за превръщането на човешкото сърце в Храм на Бога:

            Видя се добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща: да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде.“ /„Деяния на Апостолите, гл. 15, ст. 28-29“/

            Не е случайно, че Исус Христос твърди, че може да въздигне „Храма“ за три дни. След възкресението Му на третия ден от разпятието, последователите му осъзнават неговата най-важна мисия на земята – въздигането (и очистването от търговия) на човешкото сърце в Храм „Орфей“ на Бога. Неговите последователи очевидно са орфееви (орфически) християни, а учението на Апостол Павел за духовната промяна е било свидетелство, че Исус Христос е дошъл да възстанови следването на Орфеевото християнство. Това е било толкова неоспоримо за първите християни, че новопокръстените в името на Исус (според Апостол Павел идентичен с трако-богарския Бог Дион Исус) са започнали да се наричат „Павлови“, поради което Апостол Павел ги „мъмри“, че те трябва да са последователи на Исус, а не на човек:

            Между вас имало разпри… Всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов… Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте? Благодаря Богу, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия, да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име… Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието.“ /„1 Коринтяни 1 глава, ст.11-17“/

            Истинското учение, донесено от Исус Христос, може да бъде разбрано единствено в традициите на орфическите християни, в последование на древната тракийска вяра в Дион Исус, чиито трапези на „причастие“ с вино (кръвта на Исус в християнството) са били погрешно разбирани от околните народи като пиршества в чест на Дион-Исус (Дионисий):

            „.. Аскетизмът е чужд и на ранните християни, което е видно от поведението и учението на Иисус и Неговите апостоли. Като доказателство за благословението на тази напитка (виното – бел. авт.) достатъчно красноречиво ни говори самият факт, че Господ Бог превръща водата във вино на сватбата в Кана Галилейска – едно ярко Знамение за Орфическата сватба между елементите на земното и небесното, духовна илюстрация за метаморфозата-трансформация на човешкото в Божествено… Всяка деятелност, творчество, служене в орфическия смисъл е жертва, без която не може да се "въплъти" идеята, образът, мисълта. Тази "необходимост" е обусловена от самия Бог-Творец, Който е вложил цялото си Същество, Разум, Мъдрост във видимите и невидимите светове, като предкосмична Всегдашна Жертва, която прави възможно всичко и всички. /акад. Цветан Гайдарски, „Тракийският Орфизъм“/

            Според учението на Апостол Павел, вярата не е религиозно богопоклонение в смисъл на обреди, а мистерийна промяна (обличането на човешкото естество по образ и подобие на Бога) чрез вяра във възкръсналия Исус Христос, Бог Слово:

            Всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.“ /„Галатяни, гл. 3, ст. 26-27“/

            С тези думи Апостол Павел обявява християнското учение за учение за превръщането на човешкото сърце в Храм („Орфей“ на трако-богарски означава „храм") на Христос, Богът-Слово, който е едно с Отец според Думите Му:

            Както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.(Евангелието според Апостол Йоан, гл. 17, ст. 21).

            Именно тези истини станаха достъпни след като д-р Стефан Гайд разчете свещеническия тракийски диалект в поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“ и както виждаме до днес, те се превърнаха в отправна точка за редица изследователи и ценители на древното ни наследство. Жалостен е фактът обаче, че с тях се злоупотребява. Днес тези уникални открития не се използват от учените, за да разкрият цялата пълнота на духовните практики на нашите предци и историческата истина за Богопоклонението на Исус хилядолетия преди той да се появи в човешки образ.

            Как може „православният“ български народ, „евангелистите“ на благата вест и католическият (всемирен) християнски свят, да смятат всеки по своему, че са „посветени“ и „осветени“, когато при наличието на оригиналните свещени текстове за началата на християнската вяра те все още не познават личността на Патриарха Орфей – родоначалникът на храмовото служение, а след това и на цели свещенически родове в Египет и Израил:

            В оня ден ще има олтар на Господа Всред Египетската земя“ /„Книга на Пророк Исая, гл. 19, ст.19“/

            Но както в миналото, така и днес истините се извращават и поклонението се пренася към тварта и виждаме в какви окултни и Богоненавистни учения са се изродили през вековете великите истини. А високо нравствените личности, за които четем в сборника „Тракийските хроники, са се покланяли на Единия Бог, пророкуван първо в Древна Тракия, когото първите последователи на Христос са познали и приели:

            Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.“ /„Деяния на Апостолите, гл. 17, ст. 23“/

            Уникално! Апостол Павел е проповядвал Исус Христос като Бог, на когото елините (заимствали храмовото си служение от траките) са се покланяли без да са го познавали! А днешният „богобоязлив“ християнски народ е готов да прегърне всякакви чужди учения и чужда „духовност“, само да не признае, че предците му са познавали истинското учение на Исус – „Словото, чрез което всичко е станало“.

            Неслучайно единствено в България имаме официален празник на Словото, с който почитаме делото на Кирил и Методи, „превели“ свещените йероглифи в разбираеми слова, чрез които народите да се научат да четат и пишат – дело, наречено от родните поети създаването на „наука, която е слънце“, затова и пеем всяка година на 24 май „Напред, науката е слънце, което грее в душите, напред, духовността не отпада там, където (духовното) знание живее…

            Като последователи на Метода Гайд в науката, ние решихме да ви разкрием една от връзките между Богопознанието на траките и вярата на първите християни в Христос, който е дошъл да очисти храма на човешкото сърце, за да върне на човечеството Божия образ и подобие.  

            Нека разгледаме едно послание от самите извори на Тракийската духовност за истинската метаморфоза на личността (промяната на вътрешния човек), която апостолите от първата църква проповядваха:

            Благовестието, което проповядваме, е покрито за тия, които погиват, за невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога. Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ.“ (Второ Послание на Апостол Павел към Коринтяните, гл. 4, ст. 3-5). Ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво. Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви, не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите. И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.“ („Деяния на Апостолите, гл. 10, ст. 39-42“)

            Тази метаморфоза (раждането на нов човек) е чрез тайното Слово на Силата – тази Тайна Древна Реч, която и до днес се крие в тракийския език. Тя е „кодирана“ в една древна пиктограма запазена на икони от първата църква, на която е изобразена „Божията дъщеря“ с гърне миро на главата. Пиктограмата е част от по-голямото изображение на идеограмата за „мястото на Светия дух“, което на тракийски е „Ма-Рея“ и е идентично с името на Дева Мария, почитана в християнския свят като Духът-Майка на всички вярващи:

image

            Любопитното е, че това гърненце с миро, носещо посланието за помазанието на духа – от мислите на човек, към устата и цялото му тяло (дух, душа и тяло осветени), прилича много и на йероглифа за сърце:

image

            Това обяснява известната практика от културата на древните народи жените да носят делви на главите си, както и поговорката, че носенето на сърцето на показ е разкриване на чувствата. Например, на англ., „Do not wear your heart on your sleeve (Не носи сърцето си на показ)! На български език от друга страна е запазена и още една символика във фразата „Какво ми дойде на главата“, която обаче е много по-задълбочен прочит на разбирането, че всяко обстоятелство в живота трябва да се разбере чрез Светлия поглед на Твореца, чието миро според древните може да отвори очите на човек за невидимите същности:

            И знайте също, че всяко Живо Слово на Древната Реч... е също Живо Същество и Дух ... и ражда своето потомство във видимия свят, на своето време. Затова и древните ... не ги пишеха като словеса на камък, но ги извайваха като Скъпоценни Съдове Богу и изливаха от тях скъпоценното миро пред Присъствието Божие в Светата най-древна Литургия... И това бяха древните букви и това бяха древните Думи, сиреч Съдове за Почтена Употреба... А чак по-късно и по от после се написаха същите слова на камък и на скрижали, та ги нарекоха човеците своето писмо...” (Тракийските Послания“, „Недовършеното Послание на Мелхиседек, гл. 1, ст. 33-37, Фондация Градът, 2005 г.)

            Тоест древните траки са благоговеели пред своите писмени знаци като пред Живи Същества с Божествена Природа и затова са считали за най-достойно да ги извайват като свещени съдове, с които да правят ритуални излияния в Светата най-древна Литургия:

            Вълнуващо и неочаквано изваяни "Букви-Съдове" или "пиктограми-съдове"? След известни проучвания се оказа, че множество тракийски артефакти притежават един или повече стилизирани (разбира се "по тракийски начин") пиктографски знаци, на които съответствуват идентични йероглифи, такива каквито са познати в Египетски стил… Смисловото и дори фонетичното им значение обаче може да се окаже същото, както вече видяхме от декодираните плочици от Градешница и Караново.“ /„Тракийското Писмо Декодирано I“, Д-р Стефан Гайд, Институт по Трансцендентна Наука София, 2006“/

            Затова и християнското учение е било съвсем естествено учение за превръщането на човешкото сърце в Храм (Орфей) на Христос, а тайното Слово на Силата е била тази Тайна Древна Реч, която е скрита в тракийския език. Ето какво разкри д-р Стефан Гайд за „помазанието“, очистването на сърцето и промяната на старото човешко естество:

image

Тоест няма християнство – очистване от грехове, благочестие и всичко, което християнската теология е съхранила като богословие, без пътя, посочен от Апостол Павел за разбирането на древната тракийска реч като „помазанието на Духа“.

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~





Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 542861
Постинги: 211
Коментари: 52
Гласове: 250