Чакам приятел...
    Имаме среща, за да уговорим няколко неща за предстоящо събитие.
Поръчах си кафе и се стоя на удобния стол в прекрасната градина на кафетарията, в която уговорихме срещата. С него сме приятели от деца и винаги "едно кафе" с него е съпроводено с много смях. Обаче закъснява. Ровя си в телефона, чета някакви неща. Просто така, за да минава времето.
    На съседната маса започнаха да се събират оси (да ме извинят жените). Една по една, все по-наконтени и с всяка следваща, с повече претенции. Както казва баба ми, "Префърцунена работа". С всяка новодошла, глъчката става все по-силна. Без да го желая става неволен свидетел на разговор на тема "за какво са ни мъжете?". Колкото повече слушам, толкова по-отвратително започвам да се чувствам, колкото повече научавам "от кухнята", толкова повече си давам сметка на къде са тръгнали взаимоотношенията между мъжете и жените.
    За да не губя времето на всички заинтересувани, ще се опитам да синтезирам:
- Колкото по-хубав, толкова по-голяма украса за "притежаващата го" жена.
- Да носи тежките торби от магазина.
- Да изхвърля боклука, защото на повечето жени не им подхождало.
- Да бъде личен шофьор на нея, детето, майка и, баба и, на приятелката и.
- От време на време и за секс, но не било задължително, защото жените в днешно време лесно можели "да се сдобият с желаещи".
- Да е "куче пазач"
- За бебетата, но освен тежкото бреме на бременността, раждането и гледането на децата, имало и забавна страна. ДА ГО НАКАРАШ цял живот да е със съмнение дали е негово.
- Да сглобяват разни неща, да ремонтират и да служат, каквото и да значи последното.
- И като за последно, ако може от време на време да обясняват колко е прекрасна жена му.

    Е, не мога да си правя официална извадка от 7 жени, но се стреснах. И какво става с нежни душици, като моята? Настана ли време, в което истинските чувства се обезцениха? Настана ли време, в което интимността стана просто потребност и разменна монета, която дава контрол и самочувствие? И си разсъждавам като мъж. Не го ли допуснахме ние мъжете? Не позволихме ли да се стигне до момента, в който жените изискват толкова много от нас, че да се разочароват и да обърнат посоката, която описах по-горе? Първата ми реакция си беше напълно искренна и импулсивна. КУЧКИ!!! ГОЛЕМИ КУЧКИ!!! Но замисляйки се, като игнорирам своята си призма, която често изкривява нещата, стигам до извода, че май ние мъжете го докарахме до това дередже, което определено не ни изнася. Някой ще ме попита защо. А не искахме ли ние да имаме украса в лицето на жената? Не искахме ли тя да бъде домакинята, която гледа децата, готви, пере и най-вече да слуша, а ние да сме някъде на бира, задявайки някоя друга? Май ни го връщат. Май станаха по-мъже от нас.