Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2019 22:12 - ДОСТОВЕРНИ ЛИ СА БИБЛЕЙСКИТЕ СВИДЕТЕЛСТВА?
Автор: kraszah Категория: Лични дневници   
Прочетен: 447 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

ДОСТОВЕРНИ ЛИ СА БИБЛЕЙСКИТЕ СВИДЕТЕЛСТВА?

   ИСТОРИЧЕСКАТА ДОСТОВЕРНОСТ НА ПИСАНИЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОВЕРЯВА СЪС СЪЩИЯ КРИТЕРИЙ, който се използва и при всички останали исторически документи. Военният историк К. Сандърс изброява и обяснява трите основни принципа на историографията. Това са библиографското проучване, проверката на вътрешните свидетелства и проверката на страничните доказателства.

БИБЛИОГРАФСКО ПРОУЧВАНЕ

   БИБЛИОГРАФСКОТО ПРОУЧВАНЕ Е ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВИДА И ХАРАКТЕРА НА ТЕКСТОВЕТЕ, ЧРЕЗ КОИТО ДОКУМЕНТИТЕ СА ДОСТИГНАЛИ ДО НАС.

   НОВИЯТ ЗАВЕТ Е ОСНОВНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИСУС. По тази причина през XIX и XX век много критици са поставяли под въпрос надеждността на библейските документи.

   МОЖЕМ ДА ОЦЕНИМ ОГРОМНОТО БОГАТСТВО И АВТОРИТЕТА НА НОВОЗАВЕТНИЯ РЪКОПИС, като го сравним с текстовете на други забележителни древни извори.

   ИЗОБИЛИЕТО ОТ МАТЕРИАЛИ Е ПОЧТИ ЗАТРУДНЯВАЩО. След откриването на ранния ръкопис върху папирус, което запълва празнотата между времето на Христос и втори век, бяха намерени множество други ръкописи. Днес съществуват над 20 000 копия на новозаветни ръкописи. Илиадата е позната в 643 ръкописа и е на второ място по автентичност на ръкописа след Новия Завет.

   ФРЕДЕРИК КЕНИЪН (БИВШ ДИРЕКТОР И ГЛАВЕН БИБЛИОТЕКАР НА БРИТАНСКИЯ МУЗЕЙ, ПОЛЗВАЩ СЕ С НЕОСПОРИМ АВТОРИТЕТ КАТО ПОЗНАВАЧ НА ИСТОРИЧЕСКИ РЪКОПИСИ) ЗАКЛЮЧАВА: "Периодът между времето на първоначалното написване и най-ранните налични днес доказателства става толкова малък, че на практика може да се пренебрегне, така че и последното основание за каквото и да било съмнение дали Писанието е достигнало до нас по същността си такова, каквото е било първоначално, се стопява. И автентичността, и целостта на книгите в Новия Завет могат да се смятат за окончателно установени."

   ДЖ. ХАРОЛД ГРИЙНЛИ (СПЕЦИАЛИСТ ПО ГРЪЦКИЯ ЕЗИК НА НОВИЯ ЗАВЕТ) ДОБАВЯ: „След като учените приемат като принципно достоверни съчиненията на древните класици, макар че най-ранните им познати днес ръкописи са написани толкова дълго след първоизточниците и че броят на налични ръкописи в много от случаите е толкова малък, става ясно, че надеждността на текста в Новия Завет е също така несъмнена."

   ПРИЛАГАНЕТО НА МЕТОДА НА БИБЛИОГРАФСКОТО ПРОУЧВАНЕ КЪМ НОВИЯ ЗАВЕТ НИ УБЕЖДАВА, че автентичността на неговия ръкопис е по-неоспорима, отколкото на всяко произведение от античната литература и история. Когато към този авторитет се добави фактът, че повече от 100 години текстовете на Новия Завет са били подложени на задълбочени изследвания, може да се заключи, че вече е установен автентичният новозаветен текст.

ПРОВЕРКА НА ВЪТРЕШНИТЕ СВИДЕТЕЛСТВА

   БИБЛИОГРАФСКОТО ПРОУЧВАНЕ МОЖЕ ДА ДОКАЖЕ САМО, ЧЕ ТЕКСТЪТ, който притежаваме днес, не се различава от първоначалния текст. Предстои обаче да се определи дали записаното е надеждно и до каква степен. Това е проблемът на т. нар. вътрешна критика, която е втората проверка на историчността.

   В НОВИЯ ЗАВЕТ СЕ РАЗКРИВАТ ЖИВОТЪТ И УЧЕНИЕТО НА ИСУС ЧРЕЗ СВИДЕТЕЛСТВА НА ХОРА, които или са били очевидци, или са слушали спомените на очевидци, присъствали на действителните събития или чули с ушите си поученията на Христос.

   ЛУКА 1:1-3: „Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, както ни ги предадоха ония, които от началото са били очевидци и служители на евангелското слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле.“

   II ПЕТЪР 1:16: „Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.“

   I ЙОАН 1:3: „Това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.“

   ЙОАН 19:35: „И тоя, който видя, свидетелства за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.“

   ТАЗИ БЛИЗОСТ ДО ЗАСВИДЕТЕЛСТВАНИТЕ СЪБИТИЯ е много резултатно средство да се удостовери точността на казаното от очевидеца.

   НОВОЗАВЕТНИТЕ РАЗКАЗИ ЗА ХРИСТОС СА СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ, докато са били живи хората станали преки свидетели за Неговия живот. Те със сигурност са можели да потвърдят или да отрекат точността на записаното. Защитавайки своите доводи за благовестието, апостолите се позовават (дори когато се сблъскват с най-жестоките си противници) на всеобщо разпространеното знание за Исус. Те не казват просто: „Ето, ние видяхме...“ или „Ние чухме, че...“, сякаш разменят ролята си със своите опоненти, им припомнят: „Вие също знаете това... Вие видяхте всичко това... Вие сами знаете за това.“

Човек трябва да внимава, когато казва на противниците си: „Вие също знаете това“, защото ако греши в някои детайли, те ще си послужат с думите му, за да му забият нож в гърба.

   УИЛ ДЮРАНТ (ИЗТЪКНАТ СПЕЦИАЛИСТ В ИСТОРИЧЕСКОТО ИЗСЛЕДВАНЕ, ПОСВЕТИЛ ЖИВОТА СИ НА ПРОУЧВАНЕТО НА НАЙ- РАЗНООБРАЗНИ АНТИЧНИ СВИДЕТЕЛСТВА) ПИШЕ: „Въпреки пристрастията и богословската предубеденост на евангелистите, те представят много случаи, които един обикновен съчинител би скрил - надпреварата между апостолите за по-високи постове в Царството, бягството им след задържането на Исус, отричането на Петър от Него, отказа на Христос да прави чудеса в Галилея, подмятанията на някои слушатели, че Той най- вероятно е луд, Неговата първоначална привидна несигурност относно мисията Му, Неговите признания за неведението му относно бъдещето, моментите на огорчение, Неговият вик на отчаяние на кръста. Когато четеш тези епизоди, не би могъл да се съмняваш в действителността на фигурата зад тях. Би било чудо, далеч по-невероятно от което и да било друго, представено в Евангелията, ако приемем, че неколцина обикновени хора, в рамките на едно поколение, са пресъздали толкова силна и привлекателна индивидуалност, така извисена нравствено и така вдъхновено насърчаваща възгледа за братство между хората. След два века умела и сериозна критика очертанията на живота, характера и учението на Христос си остават ясни и отчетливи".

ПРОВЕРКА НА СТРАНИЧНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

   ТРЕТАТА ПРОВЕРКА ЗА ИСТОРИЧНОСТТА Е СВЪРЗАНА СЪС СТРАНИЧНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА. Проблемът тук е дали други исторически материали потвърждават или отричат вътрешните свидетелства на самите документи. С други думи, какви извори има, извън анализираната литература, които обосновават нейната точност, надеждност и автентичност.

   МАРК - УЧЕНИК И ИЗРАЗИТЕЛ НА ПЕТЪР - ПРЕДАВА В ПИСМЕН  ВИД СЪЩНОСТТА НА ПРОПОВЯДВАНОТО ОТ ПЕТЪР. Лука - последовател на Павел- записва благовестието, проповядвано от неговия учител. Накрая Йоан - ученик на Господа, който се е облегнал на Неговата гръд (тук се позовава на Йоан 13:25 и 21:20), сам пише Евангелие, докато живее в Азия.

   ШЪРУИН-УАЙТ (ИСТОРИК НА АНТИЧНОСТТА) ПИШЕ: „Потвърждението на историчността в Деянията е изумително“. Той продължава: „всеки опит да се отхвърли историчността, залегнала в основата на тази библейска книга, дори по отношение на детайлите, сега изглежда абсурден. Римските историци дълго време са я смятали за нещо безспорно.“

   СЛЕД КАТО САМ СЕ ОПИТАХ ДА ОБОРЯ ИСТОРИЧНОСТТА И ОБОСНОВАНОСТТА НА ПИСАНИЕТО, стигнах до заключението, че то е исторически достоверно. Ако човек отхвърли Библията като ненадеждна в този смисъл, той би трябвало да отхвърли и цялата литература на античността.

   Д-Р КЛАРК X. ПИНЪК (ПРОФЕСОР ПО СИСТЕМАТИЧНО БОГОСЛОВИЕ В КОЛЕЖА РЕДЖЪНТ) ТВЪРДИ: „Не съществува документ от античния свят, чиято достоверност да намира потвърждение в толкова богата поредица от текстови и исторически свидетелства, както и предлагащ тъй внушително количество исторически данни, въз основа на които могат да се правят смислени изводи. Един почтен изследовател (или читател) не може да подмине подобен извор. Скептицизмът относно историческата основа на християнството се основава на едно ирационално (т. е. антисвръхестествено) предубеждение.“




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kraszah
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1058264
Постинги: 1101
Коментари: 19
Гласове: 698
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031