Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Постинг
24.10.2014 10:58 - гр. БЕРОЕ - желязната врата на България
Автор: dalida Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1908 Коментари: 0 Гласове:
18

Последна промяна: 09.04.2015 09:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                       БЕРОЕ -  БЛЕСТЯЩИЯТ ГРАД НА ТРАКИЯ


Стара Загора  -  след завземането на тази провинция, турците я наричат Стара Заара, българите я именуват Железник, от желязо, което на славянски език изразява силата на това място, назовано град с железни врата.



В  долината Сидера  се намира град Берое, (Стара Загора), населяван от известните  на Балканите, агресивни българи и малоазийско население (от Сирия и Армения. През 705 г. Тервел (700-721 г.) присъединява по мирен път областта, наречена от българите Загора и само след три години в решителна битка с войските на Юстиниан II отстоява тази важна за защитата на държавата територия. Според „Продължителя на Теофан” и Скилица-Кедрин т. н. от българите Загора се простира от Сидера „една долина така се нарича” до град Дебелт на черноморския бряг Очевидно е, че за хронистите античният Дебелт е по-маловажен и по-малко известен в сравнение с долината Сидера (Желязна), защото тази долина се намира до стария, преблестящ град на Тракия – Берое. Някои изследователи отъждествяват тази неясна долина с някой от старопланинските проходи от района, но не вземат предвид, че проходът трябва да бъде много известна долина с течаща през нея река.

През 1873 г. П. Шафарик допуска, че Сидера съвпада с прохода Чалъкавак (Ришки) по пътя от Шумен за Карнобат, а в 1876 г. Иречек приема, че Сидера съвпада с прохода Демир-капу („Желязна врата” от турски) при Сливен. Според тези автори Тервеловата област Загора е тясна зона, дълбоко вклинена в посока север-юг към Константинопол, с което те се опитват да илюстрират своята идея за „агресивния характер” на ранните българи. Това мнение се поддържа от някои съвременни историци. Според съвременната, добре обоснована представа, Тервеловата Загора се простира от Берое до Дебелт (Български военен атлас. 1979; Иванов 2009, 83-98), а долината Сидера е днешният Змейовски проход–долина ( Железни врата), в която тече пълноводната река Бедечка. Тази представа се подкрепя и от данните в мирния договор от 716 г., където е упоменато, че разположеният западно от Загора район около византийския  Милионе (крепост - на гр. език „ябълка”) се присъединява към областта и към България.


 В тези си граници Загора играе ролята на важно предмостие, охраняващо главните старопланински проходи и превръщащо Стара планина в сигурна граница от морето до Искърския пролом. Този факт подчертава отбранителната стратегия на тогавашната българска държава, притисната като в клещи от агресивните си съседи – Византия и Хазария. Естествено е да се очаква, че интегрирането на новоприсъединената към държавата област Загора и особено на района на Берое като неин главен стопански и културен център  е било съпроводено със  заселване в тях  българско население.


Косвено доказателство за наличието на значително българско население в Тракия още в първите десетилетия на IX в. представлява въвличането на Тервел и българската войска на страната на Византия срещу арабите през 716-717 г. Като се има предвид, че само при една битка с българите арабите губят около 22 хиляди бойци, може да се предположи, че българската страна участва поне с двойно по-голяма войска. Характерът  на българската войска в бойните действия около Константинопол показва, че тилът й е бил осигурен от значителен брой българско гражданско население, заемащо тази територия.


 Ранното включване на Берое към българската държава и заселването на българи върху част от стара Тракия е документирано през XI в. и от архиепископа на Българската Охридска архиепископия Теофилакт,...
" когато тоя народ (аварите) се изтегли, дойде друг (народ), още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи, от скитските предели; той като премина през реката, наречена Истър (Дунав), дойде като тежък бич, изпратен от Бога ... И понеже покриха цялата илирска страна, старата Македония, дори до града Солун и част от стара Тракия, именно около Берое (Стара Загора), казвам и Филипопол (Пловдив), както и планинските до тях местности, те се настаниха като същински жители на тая страна. Те разместиха жителите на всяка част: жителите от ниските градове преселваха в по-високите, а тия от последните - в по-ниските градове...” Последното изречение на високопоставения византийски книжовник, въпреки високомерния си и подигравателен спрямо българите тон показва, че още в първите години българската държава провежда активна заселническа кампания в част от стара Тракия.


 737-812 г

Населението на областта Загора  чак до  дн. Поморие, е подменено от Тервел и Крум принудително; изселват византийското население. На тяхно място заселват българско население.


 Съдбата на българското население в Загора през този период е несигурна. През 756 г. Константин V Копроним разбива войските на Кормисош (ок. 737-756 г.) при Маркели и си възвръща Загория.


Следват големи заселвания на византийско население (предимно павликяни от Армения и Сирия) покрай българската граница в Тракия през годините 746, 752, 778 и вероятно 790 (Ангелов 1971, 229). През този период заедно със Загора от България  е бил откъснат и районът на Берое.


През 784 г. византийката Ирина посещава Берое, дава средства за възстановяване на крепостните стени и заселва малоазийско население в града, като градът е неречен в нейна чест Иринополис. Това име на града просъществува за кратко време. Данните показват, че в средата и края на VIII в. Византия владее територията на Горна Тракия и се опитва да я превърне в буферна зона срещу големия си съперник от север.


Следващият момент от историята на Берое е свързан с войните, които Кардам (777-803) води с Византия. След като българският владетел нанася две тежки поражения на византийските войски край Одрин и Маркели (792 и 795 г.) той без съмнение възстановява и укрепва българската власт в областта Загора и в нейния център - Берое. За това свидетелства Хамбарлийският надпис, намерен до с. Маломирово, Елховско. Надписът е изготвен от Крум (803–814 г.) по повод отблъскването на византийската агресия, организирана от Никифор в 811 г. Надписът гласи: “От Берое ... Дултроини[6] е пръв за дясната страна ичиргу боилата Тук, а стратезите Вардан и Яни са нему подчинени. За лявата страна на моя саракт, за Анхиало, Девелт, Созопол, Ранули е главатар Иратаис - боилът кавхан, а Кордил и Григора нему подчинени стратези” (Бешевлиев 1981, надпис № 47). Както се вижда, Крум описва своя боен фронт срещу Византия, започвайки от най-важния си - десен гарнизон, разположен в Берое и завършва с левия си гарнизон, разположен в другия край на областта Загора. Изброените имена Вардан, Яни, Григора, вероятно принадлежат на пълководци от посоченото по-горе арменско население, заселено в Берое и района.


                                            Промяна на етноса,
чрез колонизация и нови заселвания на обл. Загора. кан Крум.


 След отблъскването на жестоката агресия на Никифор, Крум предприема мащабна колонизаторска кампания в областта Загора. Целта е трайна промяна на етническия състав на населението. Тази заселническа кампания представлява почти пълно повторение на добре организираното и плътно заселване на областите Малка Скития и Мизия с българско население 130 години по-рано, когато в 680 г. Аспарух отблъсква не по-малко коварната агресия на друг един византийски император - Константин IV Погонат (668-686 г.). Както изглежда заемането на Мизия от Аспарух и на Загора от Крум играе ролята на „контрибуция и репарация” за щетите, причинени от военните действия на Византия върху мирното българско  и  азиатско  население.


 В тази връзка Теофан Изповедник съобщава, че след победата на Крум при Дебелт в 812 г. византийските гарнизони в Тракия се разбунтуват, а местното християнско (византийско) население, без никой да го преследва избягва пред българските войски и изоставя крепостите Анхиало, Берое, Пробату кастрон (дн. Синанкьой, североизточно от Одрин ), Никея (Малка Никея, дн. Хавса, югоизточно от Одрин), Филипопол и даже Филипи. Причината за паническото бягство вероятно е участието на това население в жестокостите, извършени през месец  май на  811 г. от войските на Никифор в Плиска и страхът от възмездие. Отец Паисий в своята История славьно - българска (Паисий Хилендарски 2012, 206) също отразява този факт: „Сетне цар Крум и Михаил завзели от гърците епархиите Софийска, Филибелиска, Щипска, Струмичка и Едрене и заселили по тия страни и епархии български народ”.


Крум изселва византийското население от редица градове по Южното Черноморие (Несебър, Царево) и от други места на тема Македония и го заселва в Отвъддунавска България, друга част бяга на юг. На тяхно място Крум заселва българско население. Разкопките в Несебър, Анхиало и Созопол разкриват мощни пластове от това време, наситени с керамика, характерна за българите. Оформя   се и цял един град с преобладаващо българско население и име – Тутхон, - дн. Поморие.


 Добре документирана е и съдбата на крепостта Хисарлъка край Сливен през ранното Средновековие. Крепостта възниква около IV в. и е напълно опустошена от авари и праславяни в началото на VII в. От този момент до офанзивата на Крум животът в нея замира. След победите на Кардам и Крум (края на VIII в. или началото на IX в.) върху развалините на ранновизантийския град Туида възниква старобългарско селище със значителни размери. Българите ремонтират крепостните стени и водопровода при северната порта. Построяват нови сгради във вътрешността, някои от които са облицовани с мраморни плочи, изработени в каменоделни фабрики в Преслав. При археологически разкопки на Хисарлъка се откриват железни оръдия на труда, керамика, костени предмети, накити монети от раннобългарския период, както и оловен печат на Борис-Михаил.
От същия период са и откритите  тухли с прабългарския знак IYI.



 Като заключителен етап на българската колонизация и укрепване на Загора следва да се възприеме земления вал от дн. Симеоновград на река Марица до морето. Валът най-вероятно е построен или довършен от Омуртаг (814-831 г.) по време на сключения от него тридесетгодишен (30) мир с Византия. Строежът на гранични валове е отличителна черта и важен елемент в отбранителната политика още от първите години на Първото българско царство. Построяването на едно доста трудоемко и скъпо съоръжение като защитния вал по южната граница на Загора е целяло не толкова очертаване на най-важната граница за страната, колкото защита на българското население в областта. Без съмнение построяването на вала е дело на местното българско население и е свидетелство за неговия значителен брой. . . . .



Южно от Омуртаговия вал, в буферната зона между България и Византия – дн. област Хасекията в Странджа, Крум настанява аварско и вероятно кутригурско население, което докарва от разгромената аварска държава. Топонимни остатъци от заселените по тези места авари са названията на населени места: на с. Ургури (променено през 1934 г. на с. Българи), на средновековния град Угреш и връх Уграш, производни от самоназванието на аварите – ургури (угр - семантична основа, гур - племе, род) (Айбабин 1974, т. XXXIX, 32-34; Залеская и др. 2006, 353). От това време в района на Хасекията са запазени и други подобни топоними: с. Заберново (сравни Заберган - предводител на кутригурите); Кладара, Мургатон, Багатур, Велека; лични и фамилни имена - Заберски (от гр. Средец, Бургаска област), Бърза (от бактрийското *barza - висок), Цоко, Чавдар, Браян.


източници:
"Култури и религии на Балканите, в средиземноморието и изтока ”



Гласувай:
18
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Бизнес
Прочетен: 4500177
Постинги: 892
Коментари: 4408
Гласове: 24598