ЗЕМЯТА НА БУРЖАНИТЕ / ЗЕМЯТА НА БЪЛГАРИТЕ
                                                  арабски хроники


Интересна гледна точка относно „бурджаните” е представил Захария ал-Газвини в своята Космография. Земята на „бурджаните” е описана в специална глава, а отделно от нея, в други глави той описва българите, живеещи на север от Черно море и във Велика България край Волга, които той нарича булгар, а не бурджан. Това разграничение е уместно и е право на автора, защото указаните групи българи живеят в различни държави, България на Дунав, Хазария и Волжска България.

СЕВЕРНА ЕВРОПА
Ал-Газвини посочва, че „земята на буржаните” се намира между севера (Северна Европа) и запада (западна Европа). Тук очевидно се има пред вид ранно-средновековната империя България, разположена на долния Дунав.".........Буржан е обширна земя на север. Денят там продължава четири часа, а нощта – тридесет часа и обратно. Жителите вярват във вярата на магите и езичниците (pagan). Те са във война срещу славяните и са почти подобни на франките (западноевропейците). Те са също много умели в занаятите и корабоплаването. ..."

Автора раграничава бурджаните (дунавските българи) и причерноморските и волжски българи,това дава основание на някои руски автори да твърдят, че под буржани al-Qazwini е разбирал народ, съвсем различен от българите, а именно – нормани. Разбира се, това са свободни спекулации. От приведения по-горе текст може да се направи извод относно климата на въпросната страна Бурджан, за която се казва, че нощта там или може да е много по-продължителна от деня (през зимата) или да е по-кратка от него (през лятото). Това е характерно за Дунавска България, но не и за Скандинавия. Освен това, под война на бурджаните със славяните вероятно се разбира войната на Омуртагова България с въстаналите панонски славяни, когато българските войски са направили изненадващ десант с кораби по Дунав в земята на въстаниците. През тази епоха, българите (бурджаните) са имали много пристанища на Дунав, между които Дръстър, Пъкуюл луи Соаре и Холовец, което значи „място за изтегляне на кораби”. Това оправдава твърдението, че „бурджаните са много умели в занаятите и корабоплаването”. Правдиво е и твърдението, че те вярват във вярата на магите”, защото всички източници сочат, че ранните българи са почитали Слънцето, Месечината- (планетата Венера) и всички други небесни светила.

САКАЛИБИ / САКАЛАБИ
Второто определение, с което арабите наричат древните българи от района на Кавказ, Северното Причерноморие и Вожска България е САКАЛИБИ.Ибн Фадлан говори за владетеля на волжските българи Алмуш като“цар, владетел на сакалабите”

В уйгурския епос "Огуз-каган" се говори за Огуз – каган и неговите съседи, един от които бил Урум-каган.Тъй като Урум-каган не се подчинил на Огуз-каган, последния праща против първия своята войска. Битката станала при реката Итил (Волга), в която Огуз-каган спечелил победа. Урум-каган избягал. В резултат на това, Огуз-каган завладял неговите земи. Урум-каган имал брат с име Урус-бек. Урус-бек изпратил своя син с войска към добре укрепения град, който се намирал на една височина. Обаче, синът на Урус-бек преминал на страната на Огуз-каган, след като му дал много злато и сребро. Огуз-каган, приемайки дружбата на сина на Урус-бек, го нарекъл "Саклаб". Синът на Урус-бек, давайки на Огуз-каган злато и сребро, в своето обращение към него казва: “О ти, мой каган... Нашето щастие е и твое щастие, а нашия род представлява род от твоето родословно дърво".Тук се има пред вид наличието на значителен ирански и тохарски ген (семе), сред огузите и уйгурите. Това е дало основание на сакалибския владетел да каже на огузкия (уйгурския) владетел, че са от близки родове. Разбира се, в някои случаи дипламацията позволява да се наблегне на някои минали роднински връзки, особено ако от това може да се избегне войната......

ЗВЕЗДОБРОЙЦИТЕ АСТРОНОМИ - МАГИ
Един род от родовете саклаби е астабран и техният цар в това време се нарича Саклаих.
Характеристиката АСТАБРАН за едно от сакалибските (волжскобългарските) родове досега не е анализирана. От гледна точка на памиро-арийския произход на древните българи, този термин АСТАБРАН позволява извънредно точно дешифриране. В авестийския език, явяващ се основа за езиците от древната планина Белур (Памир), началото на тази дума - аста, астар означава ЗВЕЗДА. Окончанието – ан е суфикс за множествено число, а втората дума “бра” има точно покритие в старобългарския и съвременния български език и означава БРОЯ. Като цяло, терминът АСТАБРАН означава буквално ЗВЕЗДОБРОЙЦИ, преносно -почитатели на планетите-богове или астрономи. Точно с този термин са обозначавани древните халдейски мъдреци и по-късните мидийски жреци – маги, които са познавали движенията на небесните светила – планети и са ги обожествявали.

КОЛОБРИТЕ - ВЛЪХВИ
С терминът “звездочетци” са наричани и раннобългарските свещеници от езическата епоха, колобрите. В някои документи, религията на древните българи е характеризирана като религия на звездобройци или звездочетци. Този термин означава, че прабългарите, подобно на халдеите и мидийците, са били почитатели на небесните светила-планети, Слънцето, Месеца, Янкул – Юпитер и т.н. като техни главни богове. Също, с този термин се изразява факта, че древните българи са имали значителни познания по астрономия.

За добре развита домашна астрономическа традиция през Х век със сигурност знаем от "Шестоднева" на ранно-средновековния български учен-енциклопедист Йоан Екзарх, където се казва: "И сега има мнозина, които от опит са придобили знания в тази област и ги съобщават, въпреки че самите те не познават Писанието" От тази бележка на Йоан Екзарх следва, че впечатлилите го астрономически познания на неговите съвременници са езическо наследство и че били притежание на мнозина (но не на всички), които са се смятали за длъжни да ги огласяват публично.

Даже и след приемането на християнството, някои наследници на българските звездочетци - колобри са продължили да практикуват старите магически “влъшвения” за което са били жестоко гонени и наказвани. Точно затова на събора, който свиква българският цар Борил през 1211 г., са отправени анатеми, предпоследната от които гласи: "На онези, които се отдават на някакво влъхуване или обайване или чародеяние или прорицателство, анатема трижди!"

ОБЕДИНЕНИЕТО НА ВОЛЖСКИТЕ БЪЛГАРИ
Друго едно царско име при древните българи,един от най-известните владетели на Волжска България е Алмуш, син на Шилки, царствал през 895 – 925 год. и обединил всички волжски българи във една държава след 922 г. Името му е известно от по-късни тюрски източници. Днешните тюркизирани наследници на волжските българи живеят с убеждението, че техните предци – волжските българи и, разбира се дунавските прабългари, също като тях са били тюрки. По тази причина те тюркизират без задръжки всички имена, термини и понятия отнасящи се до ранните българи. Например, кан Аспарух при тях става Ешберю хан. Столицата Преслав става Берсулла, цар Симеон – Шогун хан и т.н. Името Алмуш изглежда тюркизирано по много сполучлив начин, понеже то напомня тюрската дума “алмъш” – взет, купен. В действителност, то може да е звучало като Алмич или още по-вероятно като Алемич. Основата Алем ни е твърде добре позната, това е названието на първия календарен месец от годината на прабългарите. Всички съвременни български историци, без оглед на тяхното отношение към етническия произход на древните българи поддържат мнението, че първият месец в прабългарския календар е месец алем и че названието АЛЕМ вероятно значи първи, начален, главен.По стара българска традиция, това вероятно е бил първи син в царската фамилия - царевич, който по-късно е станал владетел на волжските българи.
Още едно име на волжски българин ни напомня за тясното етническо родство с дунавските българи. През 1235 година на мястото Овче поле под ръководството на Чербил, волжските българи нанасят голямо поражение на монголо-кипчаките. Наскоро след това Чингис хан умира от сърдечен удар. ...

източник:
" Език, произход, история и религия на българите"

Правилно заключение- още при запознаването ми с "Арабските извори" за Българите установих,че думата "Астабран" или "Астабранах" може да означава само "Звяздабрайн" (Звяздоброен) или "Звяздабройних" (Звездобройник).