Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
23.06.2015 21:01 - Уседналост на номадските племена
Автор: dalida Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2821 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 21.07.2015 20:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                        НОМАДИТЕ





image

  Наименованието “номади” носи  негативен смисъл за някои хора. Въпреки това номадите са реалност в историята и като такава не трябва да бъдат предмет на емоционална, а на рационална оценка.
1. Социална и политическа организация Номадите са сравнително добре организирани общества. Организацията им е предмино на родов принцип със силно изразено авторитарно управление на вожда. Родовият характер на номадското общество се изразява и в династичният характер на предаването на властта. Именно това авторитарно управление е фактор за успеха на номадските общества – когато обаче имат късмета да са оглавявани от силни личности. Примери за това са Атила, Чингис хан, Тимур, началото на династията на Осман.
2. Стопанство и икономика Освен животновъдството, което в случая не е интересно, номадските общества са в по-голямата си част и воински и грабителски общества. Войната и плячката са част от тяхната икономика. Има и миролюбиви номади, които не са склонни към експанзия и инфилтриране в съседните култури, но те по правило са поизмряли. Номадите са сравнително по-устойчиви при природни и други бедствия, тяхната мобилност ги насочва винаги към търсене по-добрия начин на живот в сравнение с досегашния. Липсата на икономическа и фискална политика ограничава стопанската експлоатация в такива общества. Номадите имат развито занаятчийство в някои области: обработка на желязо например.
3. Военно дело Военната организация се характеризира с голяма мобилност, постоянна мобилизация, дисциплина, силен корпоративен дух, високо ценене на воинската смелост и доблест, добре развита разузнавателна дейност. Военото дело на номадите е в основата на средновековната конница и изобщо на рицарството като социален слой, на рицарските идеали.
Номадските общества са традиционни, което на практика означава и че са много устойчиви и малко склонни към промяна на начина си на живот. Подобни общности могат да съществуват много дълго време без съществено де се променят, стига да няма външни причини (и по-рядко вътрешни) за такава промяна. Добър пример са бедуините или пък североамериканските индианци (които са предимно номади). Същевременно "номадски" съвсем не означава, че те са в постоянно движение и никъде не се установяват. По-скоро става въпрос за цикличност на движението между няколко точки, която следва и изискванията на скотовъдството. Подобни общества ще имат няколко "седалища", където отсядат между сезонните миграции. Необходимостта да обработват кожа, метал и други материали, означава и нужда от места, където това да се извършва, както и известна привързаност към естествени находища. Ние често си представяме, че едва ли не основният поминък на номадите е бандитизма или грабителската война. Но в не по-малка степен номадските общества се занимават и с търговия.
Асимилирането на номадите в една новозавоювана уседнала култура е неизбежно. От една страна чисто числено номадските нашественици отстъпват на завареното земеделско население, макар в моментът на контакт, на завоюването да изглежда обратното поради високия мобилизационен потенциал на номадите. Което означава, че с течение на времето номадите се асимилират чисто родово. От друга страна,  културното асимилиране или поне напасване започва от самият момент на експанзията. В точката, когато дадена социална група премине прагът на стабилната вътрешна динамика или бъде принудена от ресурсна липса да експандира, то промените в начинът на живот са неизбежни. Обикновено разбира се новите завоеватели оформят войнстваща аристокрация, като културно се опитват всячески да запазят стария традиционен начин на живот (последствие от силния традиционализъм на такива групи, споменат от Голъм). Юртите в палата на Чингиз Хан и в константинополските дворци на османците или ако искате днешните шатри на арабските шейхове са израз именно на това желание. Но в дългосрочен план вариантите са два - или новите аристократи лека полека се променят и асимилират напълно в завареното население, в който процес разбира се променят от своя страна и съществуващата преди тях култура (варварите в Западна Европа например) и който вариант всъщност е единствения, даващ някаква възможност на новата структура да просъществува. Другият е капсуловането на предишните номади в опитите им да запазят старите порядки и култура в новата среда, което довежда до изкуствено изолиране от промените в нея, традиционализиране до абсурдност и в крайна сметка загубване на водещото, аристократичното място сред завоюваните или на някой външен враг, или на самите завоювани. Пример за това са мамелюките в Египет. 
Номадството е демографска характеристика и макар и от нея да произлизат други, икономически, политически, културни следствия, основното си остава начина на живот в чисто териториален план. В чисто политически план номадите не само могат да създават държави, но и по правило ги създават, при това има достатъчно примери за държави от имперски тип. Тези държави,  са държави от феодален тип, със съотвентия тип екстензивно производство без създаване на принадена стойност. Основа на икономическата система е животновъдството, но също така са добре развити занаятчийството, има и слабо развито земеделие, но все пак го има. -  номадите са и строители, обаче строители предимно на крепостни съоръжения за военни цели, а не за жилищни за разлика от неномадите. Примери на такъв крепостен градеж има и при Чингис хан. Пример за такъв отбранителен градеж в първоначалния си етап на създаване е - Плиска. Градежи на валове има и на други места в Северна България в местата на първоначално заселване на българите. Чисто номадство по принцип не съществува, в един или друг момент номадите спират и остават на едно място за известно време. При намирането на подходящи условия, желанието за преселение вероятно е отслабвало. Има един симптоматичен случай при наследниците на Чингис хан, когато се разгаря спор между "консерватори" - привърженици на скитническия живот и "революционери" - които искат да преминат към живот на едно място. Интересно е  че,  религиите на номадите са били от най-различен тип: от ранно християнство при берберите например, арианството при вандалите, политеизъм.. Също така прабългарите не са живяли изолирано, те са контактували и мирно доста активно. Известен е престоят на Кубрат при Ираклий още преди преселението, а вероятно доста подобни случаи са останали и недокументирани.
Наследяване и владение
Що се отнася до правилата за унаследяване, правото на първородния често е било пренебрегвано в полза на най-малкия син или на друг син или член на рода, който е проявил най-подходящите качества, за да е владетел. Правилото на пренебрегване на първородния е съществувало при - хефталити (ирански номади от Средна Азия), партите, скитите и индоарийците. Наред с това при номадите е имало и правило властта да се наследява не от баща към син, а от баща към неговия брат. И после евентуално от племенника на брата (сиреч сина на първия брат). Подобно правило е имало отново при партите, вероятно и при Сасанидите, със сигурност и при българите - “Шестоднев”: “И у българите князете стават според техния род – синът на мястото на бащата, братът на мястото на брата. И у хазарите чуваме, че е така”; Ибн Фадлан за волжките българи: “Според обичаите им, ако се роди внук, взима го дядото без бащата и казва: “Аз имам повече право от баща му да го отгледам, докато стане мъж”. Ако почине мъж, го наследява не синът му, а само брат му”). Като пример за изживяване на липсата на регламент при унаследяването може да се посочи Османската империя. Мехмед ІІ е този, който въвежда твърдото правило султан да бъде първородният син. А времето на Мехмед ІІ е времето на превръщането на държавата на османлиите от получергарски бейлик в световна имперска сила. Тюрките например когато завземат в средата на VІ век Средна Азия с минаващия през нея участък от Пътя на коприната, дават широки права на согдийците, търговския народ на Средна Азия, срещу съответните приходи от такси и мита. А за ревностното бранене на такива артерии може да се посочи фактът, че когато при император Домициан партите поискват помощ от римляните за защита на източнокавказките проходи от северните номади, римляните изпращат един легион, който обаче прониква чак в Хиркания с цел да установи контрол над Пътя на коприната и по възможност пряк контакт с китайците и кушаните. На което съответно партите погледнали със силно раздразнение като посегателство на монопола им върху тяхната част от великия търговски път. В този контекст може да се посочи и единият от членовете на договора между Тервел и Византия, в който се регламентира именно търговските отношения между двете страни. Голямо традиционно перо в номадската търговия също така е заемала и търговията с роби. Тук вече робите са били стока “собствено производство”, защото самите номади са се  специализирали в хайки за лов на роби. Хазарите са типичен пример, но изглежда и дунавските българи са имали като важна експортна стока славянски роби (Ал-Масуди: “Ако между тях и византийците се сключи примирие, бурджан плащат, като им водят слуги измежду славяните и други като тях”; и повторено същото у ал-Бекри “За борджаните... Държавата им е обширна и воюват с румците, славяните, хазарите и тюрките. Но от всички тези най-опасни са румците поради близостта с тях... И когато румците сключват с тях мир, те (борджаните) дават на румците като данък девойки и момчета от пленените славяни”).
Номадът не е човек, който постоянно се мести на къси или далечни разстояния, а човек, който се изхранва преобладаващо със скотовъдство и допълнително от лов, риболов и военна плячка. Вижте, например евреите от ІІ хил.пр.Хр. Териториално те са уседнали в един район на Близкия Изток, но ако отворите Библията, ще видите, че водят типичен пастирски, сиреч номадски бит. Например за скотовъдството са необходими определено количество пасища,но когато стадата се увеличат,а и населението също,тази територия просто няма да може да изхранва хората и животните.Затова,се налага една част от населението и животните да емигрира, тоест да се придвижва и ако е необходимо да завладява нови територии.Когато това не е възможно, населението е принудено да промени начина си на живот - усяда и се преквалифицира например в разни занаяти.  Чисти номади няма, но не защото в един момент са спрели или пък са потеглили отново, а защото няма номади, които да са преживявали само от скотовъдство, лов и риболов. Номадите са били напълно наясно, че човек не може да е здрав, без растителна (земеделска) храна и винаги са се стремяли да си я осигурят. Било чрез търговия / размяна, било чрез преминаване на част от номадите към земеделие (Херодот говори за скити-земеделци). Хуните в Централна Азия са били намерили друго решение. Завземат оазисните държавици в Тарим и им налагат данъци под формата на земеделска продукция. Смята се, че и аварите са постъпвали по същия начин спрямо покорените славяни в Панония. Азиатските пространства от това време не са еднородни. Там се появяват и живеят разнообразни народи с различна степен на цивилизационно развитие. Местенето е продукт на множество фактори и определено е отлика, съществена и то, точно на тези народи и на периода и огромния регион. Великото преселение е част от този процес, но той има и един "вътрешен" катализатор - самата география на района, огромни равнини с еднообразни природни условия, липса на достатъчно камъни за строителство, предпоставка за успех на атакуващите масови и главно конни стратегии и силно затрудняване на отбраната. Като добавим към това хунското движение и натиск, увеличаването на населението, другите агресивни движения, а те са силно и масово агресивни, някои природни промени като евентуалното засушаване в устието на Волга, да речем, получаваме мощен импулс за движение с глобални исторически последици. Накрая, голяма грешка е да се свързва "номад" с "не-цивилизован", както обикновено се прави в контекста на една специфична тема. Номадите могат да имат много развита и разнообразна култура и достатъчно развита цивилизация - разбира се, специфична и свързана с начина им на живот. Така както дадено уседнало племе или народност могат да имат значително по-проста система от вярвания или материална култура. В хода на преселение  както могат да се загубят навици и част от цивилизационните умения, така и да се придобият нови, в резултат на смесването и съжителството със съвсем различни народи и племена, да не говорим за усвояване на нови умения, когато се озоват в непривични природни условия и се наложи да се променя поминъка.
Когато говорим за номади винаги си представяме ония хора от степите с къси крачета и ниски коне, но пропускаме собствените си примери за това. Не са ли номади каракачаните или пък юруците при нас? Те също нямат селища, но имали точно определени, сезонно заплащани местостоянки по пътя на придвижване. Това не са хора принудени от някого да се придвижват, а водени от извечната традиция при отглеждане на стоката и продажбата на суровини свързани с нея. Тук вече имаме следните фактори за запазване на този начин на живот - етническата самобитност и подържането й пречат на сливането с основния, завладял територията народ. От друга страна, те се вписват идеално в икономиката му, заемат специфична ниша, като се снабдяват с всичко необходимо, търгувайки животновъдната си продукция. Та каракачаните усядат едва след 1944-та година, и то насила! А нивото им на култура е равно с това на всеки балкански народ, християнството им е ревностно, а чистотата в жилищата им - пословична и равна на българската, сръбската и гръцката. 
R.B.



Гласувай:
7



1. shtaparov - Думата си е направо казано Бълга...
25.06.2015 11:36
Думата си е направо казано Българска,понеже "Номади" означава "Немити" (Мръсни,Неподдържащи хигиена). Подобната й дума "Чергари" пък означава чисто и просто "Живеещи в черги" (в юрти,в палатки).
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6157787
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29446
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031