Национален филмов център представя                                  Фотоизложбата "100 години българско кино"     Изложбата "100 години българско кино" вече бе показвана пред публиката в Стара Загора, по време на Варна фото фест, в Народното събрание, Нов български университет, на кинофестивала за българско игрално кино "Златна роза" и зала "Средец" на министерство на културата в София. Тя е създадена във връзка с юбилея на българското кино и показва малко познати моменти от снимачните площадки на класически български филми. Документалният й характер ще върне зрителите години назад, ще ги срещне с любими актьори, оператори, режисьори. Благодарение на острото око на фотографите, работили като част от продукциите, и внимателната грижа на Българската национална филмотека, до нас са достигнали интересни снимки, част от които ползвани за реклама от българска кинематография (до 90-те години на миналия век), а днес са ценен архив и мил спомен.



началото
С понятието българско кино се описва цялата съвкупност от филми, кинофестивали, режисьори, сценаристи и артисти в България. За начало на кинематографията в България се счита заснемането и излъчването на филма на Васил Гендов "Българан е галант" (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на отечественофронтовската власт се предпочитат филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол от държавата и някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио "Бояна".
През 1997 г. започва историята на Международния София филм фест, който през 2010 година бе акредитиран  от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (МФАФП) като фестивал с конкурс за първи и втори игрални филми. София филм фест е включен в класацията на сп. "Варайъти" на 50-те топ фестивала, които не бива да се пропускат.
Първите кинопрожекции в България са се състояли в началото на декември 1896 г. в София, от професор Мелинсон в салона на хотел "Македония" и кафене „България”. Според вестник "МИР" са прожектирани "пет хубави картини из живота, предадени много добре от киноматографа". 
Доскоро се знаеше, че първата кинопрожекция се е състояла през 1897 г. в заведението на Марин Чолаков в град Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектирал филм, който показвал посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак. Месец по-късно, на 22 март, била организирана поредната прожекция в София.
Социалистически реализъм на киното (1948-1989) До 1989 г., докогато киното беше държавно, финансирано изцяло от бюджета, в страната имаше над 3000 киносалона. Социалистическият реализъм бе единствено разрешеният художествен метод в страната. „От всички изкуства днес за нас най-важно е киното“ – съветваше В. И. Ленин – главен идеолог на съветския комунизъм. Тази идея бе развита – дори във всяко българско село имаше кино. От 1972 г. тръгнаха и студийните кина в столицата („Витоша“ и „Левски“), където прожектираха арт-филми. По-късно малките зали в окръжните градове също станаха студийни кина.
Годишно в България до 1989 се произвеждаха около 25 игрални филма.
Кинопродукцията тогава, сравнена с днешните критерии, бе на много ниско техническо и технологично ниво. Лентата бе съветска „Свема” или „Орво” от ГДР – с много лошо качество, не можеше да се сравнява със западната „Кодак” по нищо. Кинопрожекционните машини бяха несъвършени, в селата спираха прожекцията на всяка ролка за пренареждане, понеже имаха една машина.Все пак киното за много хора беше прозорец към света, най-вече преди епохата на телевизора.Най-неприятна обаче беше ширещата се идеологическата цензура, прокарвана от партийните органи на БКП – от столицата чак до най-малкото селище. Цензурата проверяваше главно дали в съдържанието на филмите има нещо против властта. Тази цензура може и да не пусне някои филми до зрителите (например филмите „Партизани” и „Привързаният балон” на Бинка Желязкова или „Понеделник сутрин” на Ирина Акташева и Христо Писков. Цели 10 години беше „замразен“ сериалът „Селцето“, 1980 г., на реж. Иван Терзиев (Мъже без работа, Силна вода), въпреки че киновариант беше поканен през 1987 за секцията „Особен поглед“ в Кан. „Смърт няма“ (1963, реж. Христо Писков и Ирина Акташева) бе свален 4 дни след премиерата заради „песимизъм и мрачна атмосфера“.
Сред най-гледани и обичани филми по време на социализма са „Козият рог” на Методи Андонов, “ Всичко е любов” , “ Вчера” (режисьор Иван Андонов, сценарий Владо Даверов) , “ Опасен чар” и “Господин за един ден” (въобще комедиите с Тодор Колев). Свое място в сърцето на публиката имат комедиите „Оркестър без име“, „Самодивско хоро“, „Дами канят“ . Откроява се яростният филм на Николай Волев „Да обичаш на инат“. Самобитният и покоряващ чернобял като визия /оператор Димо Коларов/ филм „Козият рог” с Катя Паскалева и Антон Горчев е сочен от анкети многократно като най-добрия български филм на всички времена. Главно сред интелигенцията станаха популярни филмите на безспорните майстори Рангел Вълчанов („С любов и нежност”), Георги Дюлгеров („Авантаж”), Христо Христов („Последно лято”, Една жена на 33″), Георги Стоянов („Птици и хрътки”) и много други. Например „Хотел Централ“(1983, реж. Веселин Бранев) с една привидна ретро-носталгична естетика всъщност показва една нормална България от 30-те години на 20 век с човешки драми и политически плурализъм. Макар бг-киното по времето на тоталитарната власт (до 1989) да беше в клещите на цензурата, то все пак успя да покаже своята подривна сила и да стресне комунистическата власт. Затова има толкова забранени, изрязани и осакатени филми. Затова и най-хвалените от властта филми не бяха никак любими на публиката......
"Киното на прехода" (1990-2007) След 1990 година държавата се оттегля рязко от кинопроизводството. Стотици киноработници от Киноцентъра останаха без работа. Мнозина доброволно напуснаха работа. Киноразпространението преминава в частни ръце. Появява се нова професия – кинопродуцент. Държавната субсидия става труднопостижим мираж.
Поради липса на финанси производството на филми намаля. Финансовата субсидия е много малка и стига само за направата на 1-2 филма годишно. През няколко години на 90-те няма и нито един български филм. Киноцентърът след редица скандали бе продаден на американска фирма.
Едва през последните 3- 4 години се правят по 4 – 5 филма. Субсидията за 2009 г. бе близо 16 млн. лв. Производството се определя от Закона за филмовата индустрия. Той не се прилага обаче ефективно. Почти всички правителства след 1989 г. се отнесоха с неразбиране към българската култура, което е най-големият грях към нацията.

Почти всички правителства след 1989 г. се отнесоха с неразбиране към българската култура, което е най-големият грях към нацията.

Благодаря за обзорната статия по темата! Похвална е идеята за организирането на тази изложба на документални епизоди от историята на българската кинематография. Съжалявам, че съм далече и не мога да я посетя. Успех на изложбата и дано се засили производството на български филми, наистина някога имаше разнообразие на филмови български жанрове и много филми. Хубаво е да се правят филми с историческа тематика, които са съкровището на една нация.
Поздрави !

Навреме точна история, премерена оценка! Поздрави за акуратната работа!

Дано сегашното правителство и бъдещите правителства (ако четат бюлетината на българската кинематография, която излиза периодично) обърнат внимание и се отнесат с необходимото одобрение към нашето - родното ни кино. Надявам се и в бъдеще да отдели подобаващ бюджет за българска култура. Макар и модерното изкуство да ни залива с информация от всяка сфера, българското кино си остава най - доброто развлечение за хората, особено там (селата и селищните райони) където интернет не достига и няма телевизия.