Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728
Постинг
21.01.2016 09:18 - ЕРАТА НА РОКА
Автор: dalida Категория: Музика   
Прочетен: 933 Коментари: 5 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ВРЕМЕТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА КИТАРА
                           - 60 - те ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК



Електрическа китара е музикален инструмент от групата на струнните инструменти.

Това е разновидност на китарата, чиито звук се чува само през озвучителна уредба. Излъчваният от нея директно звук е без значение, защото чрез специални електромагнитни адаптери вибрацията на стоманените струни се преобразува в електрически сигнал. Тялото на електрическата китара е плоско без резонаторна кутия.
Първата електрическа китара с плътен корпус (не полуакустична) е изобретена от американеца Лео Фендър. Тази конструкция има жаргонното име „дъска“. Поради липсата на акустическо излъчване, струните издават звук с бавно затихване и метален тембър, с което звученето е съвсем различно от това на акустичната китара.

Трептенията на струните, които са стоманени, взаимодействат с магнитното поле на адаптерите. Адаптерите преобразуват промените в полето в променливо електрическо напрежение. Това напрежение преминава през приставки (адаптери и потенциометри) за ефекти и отива към озвучителна система, която дава звук с необходимата сила.

Много рок и блус китаристи използват китари "Фендър" като например Ингви Малмстийн, Михаел Шенкер и Ерик Клептън. По-късно се развиват и други производители на ел. китари, пр. "Ibanez", "Jackson", "Schecter", "ESP", целящи производството на инструменти за рок и метъл изпълнители.

Най-често използваните дървесни видове за изработка на електрически китари са - Mahogany (махагон), Maple (клен, ясен), Basswood (липа), Alder (елша), Rosewood (палисандър) и Ebony (абанос).

СТИЛОВЕ В РОКА
Хард рокът е вариация на рок музиката, чийто най-ранни корени са в гаражния рок и психеделията от средата на 60-те. Характеризира се с мощни дистерни електрически китари, бас китари, клавишни и барабани. Терминът "хард рок" често се използва за обхващане и на други жанрове като алтернативен рок, гръндж, хеви метъл и пънк с цел да се разграничат от поп рока.
За разлика от рокендрола (който заимства от "стария" блус), хард рока използва елементи от "британския блус" (при него се използват повече модерни инструменти като електрическа китара, барабани, клавишни и електрически бас). Очевидна разлика с традиционния блус е рядкото ограничаване на първи, четвърти и пети акорд, но преобладаващи в дванадесетия и шестнадесетия такт, като са включени и други акорди, обикновено мажорни.
Някои групи използват двама китаристи, като единият е водещ - соло китарист, а другият е поддържащ - хармонист. По някога и втория китарист се включва като соло китарист,като се свири двойно соло . Много групи използват двойни солови партии в музиката си. Така подчертават по-характерни моменти от песента. Ритъм китарата често се замества и с клавир (синтезатори) или пияно. Всичко зависи от характера на песента. В една песен се изявяват най-често соло китаристите като виртуозните партии се свирят и от двамата китаристи последователно. Пример за такова изпълнение има при групи като Уайт снейк, Пинк флойд, Ди Пърпъл, Ай-си Ди-си, РейнБоу, Лед Цепелин и др.

През 70-те, хард рок вдъхновява нов жанр наречен "хеви метъл". Появяването му води до объркване сред рок и метъл групите, тъй като разликите между тях са много малки и разграничаването често опира до имиджа на групата. Двата жанра имат редица общи черти, например пионери в хеви метъла като Блек Сабат, Лед Цепелин и Дийп Пърпъл често са считани и за хеви и за рок групи, а групи като Гранд Фънк Рейлроуд, AC/DC, Дъ Ху и Ван Хален обикновено се причисляват към хард рока.

ОСНОВАТА НА ХАРД РОКА
Както е посочено по-горе, едно от основните влияния в хард рока е блусът и по-специално британският блус. Британските рок групи като Крийм, Ролинг Стоунс, Бийтълс, Ярдбърдс, Дъ Ху и The Kinks модифицират рокендрола като добавят по-тежки звуци, тежки китарни рифове, надути барабани и силни вокали. Този звук е основата на хард рока.
Края на 80-те е най-успешния в комерсиално отношение период за хард рока. Редица хард рок групи достигат първите места в музикалните класации.След 80-те започва влиянието на алтернативния рок, който смесва различни фрагменти на рока и актува по-силните моменти в изпълнението със силни много гласови песни (вокали ), които дават дълбочина на изпълнението. Групи като Куйн, Бляк Сабат, Пинк Флоид, Скорпионс, Бон Джови, Гънсес Роузис, Аеросмит, наблягат в звученето на своите песни върху много гласовите вокали и силно присъствие на соло китарата, подплатена с ритъм звученето на синтезатори и барабани.


Няма човек на земята, който да не е слушал или чувал за великите основатели на истинския рок.
Доста от сегашните поколения ги знаят само като имена, но хората от 70-те и 80-те години на миналия век бяха щастливци! Всички те помнят големите рошави и дълги коси, кожените панталони и якета, които са неотделима част от стила на тези велики музиканти.

 




Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dalida - Отдавам своята почит на китариста Глен Фрей, който почина на 16 януари тази година
21.01.2016 09:25
от дълго боледуване.

На 67-годишна възраст почина китаристът на легендарните Ийгълс Глен Фрей. Музикантът е издъхнал в Ню Йорк след тежки усложнения от артрит, колит и пневмония.

Да почива в мир!
цитирай
2. milady - многоо свежоо, далида ;) за много години ,здрава и щастлива, мила !
21.01.2016 09:30
RIP, Glеn !!!
цитирай
3. dalida - двойно лидерство (две соло китари) при някои изпълнения
21.01.2016 10:13
в началото на 80-те

Електрическата китара и мощта на звука, увеличен чрез усилвател, исторически остава основен елемент от хевиметъла. Китаристите често използват педали за изкривяване на звука, като ефекта е много по-тежък звук. От началото на 1980-те години, традиция е групите да имат по двама китариста. Такива групи са Айрън Мейдън и Джудас Прийст, но има и такива с по трима, изпълняващи редуващи се соло и ритъм части. Въпреки това има и редки изключения, например немската пауър метъл група Ван Канто не използва китари, а разчита изцяло на своя вокалист, а финландската група Апокалиптика заменя китарите с виолончело.

и още - двойно лидерство (две соло китари)

Централната роля на китариста в метъла "разбива" традиционната роля в рок музиката на фронтмена. Това създава подобие на двойно лидерство и дори конкуренция. Типът вокалисти е разнообразен: много активен висок тенор (Брус Дикинсън, Рони Джеймс Дио, Клаус Майне), дрезгав нисък глас (Джеймс Хетфийлд, Леми Килмистър, Джийн Симънс), ниско ръмжащи дет метъл вокали (Крис Барнс, Майкъл Окърфелдт), крещящи (Том Арая, Куортън, Роб Халфорд), оперно сопрано (Таря Турунен, Симоне Симонс) и дори неприсъщият фалцет (Кем Пайпс).
цитирай
4. dalida - За много години Милейди!
21.01.2016 10:16
С пожелания крепко здраве и щастие в любовта!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Бизнес
Прочетен: 4301405
Постинги: 874
Коментари: 4373
Гласове: 23905