Поля ТОМОВА

Две години съм с децата на улицата. Няма справедливост, няма възмездие. Който има пари, се оправя. Такива, като мен - кучета ги яли", нарежда Гюрга Николова, вдовица на Коста Николов от с. Горна Митрополия. Жената е облечена с вехти дрехи и обута с изтъркани от ходене обувки. "Като сме цигани, не сме ли хора? Не крадем, не убиваме", продължава монолога си Гюрга. Тя е отчаяна заради поредното отлагане на делото срещу убийците на мъжа й. Този път заради представен болничен лист на единия от тях - Атанас Атанасов. Процесът ще се гледа отново чак през април, но за вдовицата е ясно, че справедливост за нея и за децата й няма да има. Случаят потриса с жестокостта си и с факта, че до ден днешен не е ясен мотивът за зверството и гаврите, на които е бил подложен Коста Николов, и от които умира.

В късния следобед на 12 юни 2003 година Коста среща в центъра на Горна Митрополия Спас Флоров - арендатор на язовир и човек с пари. Флоров е баща на единия от мъчителите на Коста - Илия. Спас предлага на Коста да пият по бира на язовира. На следващия ден Коста казва на жена си Гюрга за предложението на Спас и излиза. С приятеля му Методи Боянов, който бил с ладата си, отиват да вземат от Петърница Мая Михайлова, която била близка с Методи. Тримата пристигат на язовира между Горна и Долна Митрополия. На масата отвън са Спас Флоров и синът му Иван. Какво има за пиене, пита Коста. След като разбира, че има само ракия, отива с колата и

купува една каса бира. През това време Иван си заминава. В разгара на почерпката Коста се сеща, че няма цигари и става отново да върви до селото, за да си купи. "Стой тука, сега ще се обадя и ще ти донесат цигари", обажда се Спас Флоров.

Компанията вече е доста пийнала, когато на язовира пристига автомобил "Ауди 80", в което били другия син на Флоров Илия Илиев и Атанас Атанасов, известен като Паржо. Колата спира и Коста отива да попита за цигари. Илия излиза от аудито с бухалка и отваря вратата на багажника. Сега ще видиш едни цигари, заканва се той. В това време от колата излиза и Паржо. Илия хваща Коста за врата и го удря с юмруци в лицето. Слага му бухалката на шията и го притиска, докато Атанас го държи за краката. Методи става, за да защити приятеля си, но Илия го удря с юмруци и той пада на земята. Според разследването през цялото време бащата на Илия - Спас Флоров, стои и гледа безучастно побоя. Коста Николов се превива от болки, но Илия и Атанас го вдигат и го хвърлят в багажника на аудито. Колата тръгва към язовир Вълчовец. Близо да водоема Илия и Атанас измъкват Коста от багажника. Бият го отново - с юмруци, с бухалка, ритат го с крака. Мъжът реве и моли за милост. Това обаче не трогва мъчителите му, е записано в обвинителния акт. Извергите събуват долните гащи на Коста, връзват му ръцете за дърво и пъхат бухалка в ануса му. Жертвата изпада в безсъзнание, Илия и Атанас топят безпомощния мъж в язовира, за да го свестят. Отново го бият. Оставете ме жив, имам деца, стене мъжът. Въпреки това мъченията продължават повече от два часа. След издевателствата Коста отново е натикан в багажника. Аудито се връща на язовира, където Спас, Мая и Методи пият бира. Илия и Паржо изваждат Коста и го оставят на земята. Методи вижда, че приятелят му лежи и стене, вдига го и го слага в ладата си. В това време Мая Михайлова моли Спас да я откара до Буковлък. След това кара и Методи до Долна Митрополия. През цялото време, докато Коста стене в колата, мъчителите спокойно си допиват бирата и си тръгват, установява разследването. Спас се връща на язовира и се стряска от безпомощното състояние на Коста. За да се застрахова, както пише в обвинителния акт, вика местния полицай - Иван Иванов. Когато служителят на реда вижда голия до кръста мъж, лъхащ на алкохол, казва: Защо ме викаш заради един пиян човек? Спас не казва какво се е случило и полицаят си тръгва. Флоров вика на помощ брат си и жена си. Тримата довличат Коста пред дома му. Мъжът с последни усилия успява да влезе в къщата. Гюрга Николова едва разпознава съпруга си, той е гол до кръста, с чужд анцуг. Отзад целият е в кръв. "Разревах се, като го видях. Кръв имаше навсякъде. Питах го какво е станало, той само пъшкаше и викаше, че го е срам да ми каже. Непрекъснато говореше - ако стане нещо с мен, да пазиш децата", спомня си вдовицата. Накрая все пак Коста разказва на жена си какво се е случило с него. В 12,30 ч. на 14 юни е приет по спешност в реанимация. След жалбата му е образувано дознание срещу неизвестен извършител, който му нанесъл побой и причинил средна телесна повреда - фрактура на китката на лявата ръка. Назначена е събедно-медицинска експертиза, която установява, че е налице тежка телесна повреда. Въпреки операциите Коста умира в страшни мъки на 29 юни.

Според съдебно-медицинското заключение смъртта е настъпила вследствие на остър перитонит. Инфекцията е заради разкъсване на червата и проникване на фекалии в организма, поради вкарване на твърд предмет в ануса, не по-малко от 11 - 12 см. Подобни разкъсвания не могат да бъдат причинени при полов контакт, смятат експертите. Коста Николов има и многобройни травми от ударите с бухалка, ритниците и юмруците. Преди да умре той подписва пълномощно на адвоката Деян Мичев да го представлява по дело за опит за убийство.

След зверството мъчителите на Коста изчезват и се укриват в София. Обявени са за общодържавно издирване. 30-ина дни след това полицаите откриват аудито на Илия в село Долни Луковит, в дома на Сребрина М. Тя заявява през криминалистите, че Илия й дал колата, за да изплати дълговете, които имал към нея. Автомобилът е иззет. В него са открити следи от кръв под ключалката на багажника. Петна от кръв са открити и в ладата на Методи. Ескпертизата обаче не може да определи дали кръвта е човешка и от коя кръвна група е, сочи обвинителният акт.

Явно разчитайки на нещо обаче, бащата Спас Флоров уговаря сина си Илия и Атанас да се предадат доброволно и те го правят в столицата. Срещу двамата е повдигнато обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост след умишлено нанасяне на тежка телесна повреда. При първоначалните разпити Илия Илиев признава вината си като твърди, че е имал стари кавги с Коста и искал само да го набие, но не и да го убива. Атанас Атанасов потвърждава това, като прехвърля цялата вина върху Илия. Двамата се познават отдавна и са приятели, често се събират заедно, сочи разследването. Познават добре и жертвата си - Коста Николов. Атанас Атанасов е криминално проявен и осъждан. През цялото време обаче те се опитват да скри ят какво точно се е случило.

Илия Илиев се прави на по-неграмотен, отколкото е всъщност. Според тройната съдебно-психиатрична експертиза той е вменяем и разбира значението на постъпките си. При изследването на Илиев се наблюдаваха силно изразени симулативни тенденции - стремеж да се демонстрира незнание и неумение, пише в експертизата. Другият обвиняем - Атанас, заявява: Съжалявам, дето се возих с този циганин, сега ще лежа в затвора, аз не съм бил Коста, те нещо си имаха лоши отношения за оправяне и затова Илия го е бил...

След като дават първоначални показания, двамата млъкват. Илия Илиев и Атанас Атанасов са пуснати от ареста под парична гаранция.

След резултатите от тройната екпертиза защитата на Илия Илиев иска петорна. Най-изненадващо тя доказва, че той е невменяем, страда от епилепсия, има деменция и не може да носи наказателна отговорност. Обвинението срещу него пада и за смъртта на Коста ще отговаря само Атанас Атанасов. Прокуратурата обаче смята да поиска независима седморна експертиза относно състоянието на Илия Илиев. Неразбираемо е защо след като е невменяем и явно опасен, е бил оставен свободно да обикаля из селото. Също така е неясно защо първоначалната експертиза сочи, че той не е луд. Според единия от експертите - доц. Мария Александрова, при първоначалната експертиза не е имало достатъчно данни за заболяването му. Вторият преглед бил по-обстоен и потвърдил, че Илиев е невменяем. "Не е луд. Ако е луд, да отива в болница, а той е в селото, по цял ден се разкарва с колата", твърди Гюрга Николова. Лекарите обясниха, че Илиев е на домашно лечение с медикаменти.

И досега мотивът за престъплението не е ясен.

При разпитите Илия бил намекнал, че Коста и неговият баща му направили нещо, което го било срам да признае. Разследването обаче не е доказало нищо в тази насока. Според вдовицата на Коста - Гюрга, причината е в петте й дъщери. Жената смята, че Илия е искал момичетата, за да ги прави проститутки или джебчийки в Европа, но Коста не е бил съгласен и това е струвало живота му. Тя твърди, че почти всички ромски фамилии в Горна Митрополия изкарват пари от джебчийство в чужбина, но в тяхното семейство не било така. Не знае дали съпругът й е имал проблеми с Илия и Атанас, нито пък дали е дължал пари. Казва, че рядко пиел и не правел скандали. След смъртта на съпруга си Гюрга е подложена на тормоз. Жената казва, че е била принудена да напусне селото, защото се страхувала за шестте си деца - едно момче и петте момичета. Чупели прозорците на дома й, дори й подхвърлили некролог на живия й син. Гюрга е твърдо решена не само да не позволи децата й да станат жертва на мъчителите на съпруга й, но и да ги изучи, да ги направи хора. "Всички наши хора - цигани, ходят да крадат по Европата, оттам имат пари. Не искам това, друг живот трябва на децата ми", казва жената. След като напуска Горна Митрополия,

Гюрга живее по поляните, спи с децата си под мостовете.

Отскоро се е настанила при брат си, който я придружава в съда. Ако не ги осъдят тук, аз ще ги осъдя, както си знам, заканва се той. Гюрга заяви, че няма адвокат и няма пари, за да наеме. Всичко, което е имала, е заплатила на адвоката Мичев. "Страх ме, че ще посегнат на децата ми. Това са хора с пари, могат да купят всичко, да се отърват", проплаква вдовицата. След като разбра, че процесът отново се отлага, този път заради заболяване на Атанас, Гюрга се развика в съдебната зала.

Искам само възмездие - тези хора убиха Коста и трябва да бъдат наказани, казва жената. Тя е писала до всички институции в държавата и все още не губи докрай надеждата, че мъчителите на съпруга й ще бъдат наказани справедливо.


От архива на BG север

Екипът на вестник "BG Север" търси издател или генерален спонсор! За контакти: bg_sever@abv.bg; 0887 200 910 - Иван Дачев