Приближих се и забелязах, че е безжизнен.
Обърнах се към циганите, стоящи наблизо с въпрос те виждат ли, че е умрял и защо никой не е дошъл от болницата.
Те се развикаха, че човекът току що се е свлякъл пред очите им, обяснил преди това, че излиза от Спешното, където бил прегледан.
Втурнах се вътре и обясних какво става навън- най-спокойно ми отвърнаха, че човекът е пиян и да не си правя труда да се тревожа.
Вярвайте ми- има голяма разлика между пиян и мъртвец!
Хукнах да търся ръководството на болницата, директорът се хвана за главата, като чу за какво иде реч.
Обади се в Спешното и нареди да приберат човека. Но тъй като ставаше въпрос за смърт извън болницата, повикаха и полиция.
Мъжът лежа като куче два часа, докато го извозиха с линейка.
Случката ме разтърси из основи- разбра се, че мъжът, 61 годишен, е бил блъснат от кола, докато се е предвижвал с колелото. Горкият, беше дошъл с торбичка с най-необходимото, мислейки че ще го приемат на лечение в МБАЛ-а.
Е, прегледали го и го изпратили по живо -по здраво да се лекува вкъщи.
Но не направил няколко крачки, имал сили да разкаже патилата си и да умре- на прага на най-голямата бургаска болница, точно пред входа на Шокова зала. Кошмар, но и свидетелство за целия наш живот- живеем като кучета и умираме като такива!
Не публикувам клипа, който заснех, за да понамаля поне малко ужаса от случилото се!