Всичките изгреви, които пазех, с дъх на кафе,
всичките залези - с аромат на канела,
бяха единствено и само за теб. А ти...
... ти трябваше просто да се протегнеш
и вземеш.
А какво стана - канелата се разпиля по
незаслужили сладкиши, а кафето...
... то се разля по масите в кафетерията
зад ъгъла, но поне усмихна утрото на
няколко човека.
И все пак! Ако имаш сили, малко сили останали,
аз знам магазинчето, в което все още се продават
канела и кафе, но от онези по-специалните,
в пакетчетата на които, продавачката с леко
намигване пуска щипка надежда за повече любов.