и няма да го анализирам:)

Благодаря :)

Снощи преди полунощ минах и го прочетох.
И някак много ми се наби частта:
"взе да пуска флайъри
във пощенската ми кутия "Път"". :)
Днеска цял ден си мисля за пощенски кутии и си ги представям, ама като ония дето ги имат в Америка къщите. Днеска осъдих двама и като излязох след доста тежкия ден в залата взех да си цъкам в гугъл и си намерих снимка на точно такава пощенска кутия каквато чертаеше съзнанието ми и свързах с твоите строфи.
И някак от само себе си при мен се подреди едно стихо. Ето го:

Кутията за спомени и радост…

в кутията за спомени и радост
пристигат още вятърни писма
разказват за една далечна младост
и всички недослучени неща

небето сипе в нея безметежност
надписва я със странни имена
една ръка със много много нежност
открехва я забързано в дъжда

оставям в нея дарове за тебе
перо от птица свещи и ключа
а после сред задъханото време
замислена към себе си вървя

а ти си още толкова далече
под звездното небе накрай света
но ще се върнеш огънят предрече
че няма да съм все така сама

една любов душите ни закриля
и тихичко ни шепне във нощта
към сбъдването пътя тя намира
по своите вълшебни правила

27.09.2016г.
Елица

А пък снимката е в поста във Вятърното:
http://somewhereinthewind.blogspot/2016/09/blog-post_86.html

пп: Почвам да си издирвам такава пощенска кутия "Път",
вече съм написала списък какво ще скрия в нея освен
перото, свещите и ключа... Ей така, за после, когато...
Прегръщам те, сестричка! Ти винаги ме караш да се замислям
дълбочинно, за което ти благодаря!
И ми даваш и идеи за щуротии!;) Пак ще дойда.

Ели

Не искам да ти давам идеи за щуротии, дете такова :) Но нищо друго не ми остава освен да ти запея и аз "Ноу фиър - дестинейшън даркнес"... лудетино. Както винаги - удоволствие за чувството ми за език и ритъм е да чета твое стихотворение. Прегръщам те.

Поздрави

да ти "връча" един дълбок поклон, Наталия :) Благодаря ти.