Блогрол
Постинг
23.12.2009 10:24 -
БЪЛГАРИТЕ /ЦАР БОРИС
Автор: dalida
Категория: Политика
Прочетен: 3093 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.04.2015 13:17
Прочетен: 3093 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 09.04.2015 13:17
БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ
ЦАР БОРИС ІІІ (852-889)
Нова епоха в българската история, тя е свързана с името на кан/хан/ Борис, който въвежда християнството в българската държава, по принуда, заставен от Византия да въведе християнската религия с помощта на Константинопол.
По този начин империята си прочистила пътя към централна Европа и здраво привързала към себе си България, като християнска държава. Налагането на християнската вяра, като задължителна, отделя значително място на Кириловото Житие покръстителната мисия на св.Кирил при р.Брегалница, а Климентовото Житие описва ролята на св.Методий в кръщението на българския народ. Така възникват легендите,
засегнати от реалните събития и процеси в България.
Какво е накарало българският хан Борис да наложи християнската вяра по това време?
- Военното поражение от Византия през 863 г. е наложило тази историческа стъпка - към единна народност - християнството като щит срещу неверниците.
В коя година се е извършил самият акт на покръстването?
- Сочат се - 863, 864, 865 и 866 г.
Първият акт на покръстването / според "Архивите разказват"/се е случило по времето на самото покръстване на княз Борис, който приел името на своя кръстник - византийският василевс Михаил III бил извършен през 864 г., а на неговите приближени е отнело цели 2 години, покръстването на всички
в ханският двор приключило през 866 г.
Сблъсъкът между старата и новата вяра довело до възникването на противоречия, защото новата вяра налагала отказването от старите светилища и налагала построяването на нови християнски храмове, това довело да създаването на сериозна опозиция в страната.
Хората не приемали факта, че трябва да се откажат от бащината си вяра и традиции и ще трябва в бъдеще да се молят само на един бог.
Въвеждането на християнството като задължителна религия на славяни и българи, създало реална опасност за външната политика на народите. Това било причина хан Борис да се обърне за помощ към папа Николай I . Ханът изпратил състав от трима видни, по това време, българи - Петър, Йоан и Мартин със списък от въпроси, които обхващали църковната, религиозната, каноническата сфера, ежедневието и военното дело. Отговорите не закъсняли.
Те били връчени на княз /хан/Борис на 13 ноември 866 г., от пристигналите в Плиска епископите - Формоза Портуенски и Павел Популенски.
Тяхното присъствие на територията на българите поставило началото на сериозен конфликт между Рим и Константинопол. Така и не се постигнало споразумение и съгласия между двете държави и българската църква останала без архиепископ до 870 г., когато младата българска църква била поставена под върховенството на Константинополската патриархия.
Римската църква не се отказала да подчини българската и пак се опитала чрез папски пратеници да приобщи българите към своята църква, но князът отказал с мотива, че българската църква вече е тръгнала по нов път и няма намерение да се отказва от него.
Двадесет години по-късно в България настъпила промяна, на престола се качва най-големият син на княз Барис - Расате
/Владимир/ през 889 г и през 892 г., Расате прави опит да забрани християнската религия, това му действие разгневява баща му, който през това време е в манастир, по собствено желание, князът много се ядосал на своя голям син, напуснал манастира, върнал се в столицата, наказал сина си, свалил го от престола и провъзгласил третият си син - Симеон, и сменил столицата Плиска с Преслав.
За официален богослужебен и държавен език бил обявен славянският.
По времето на управлението на Симеон се случили няколко важни събития, изострили са се отношенията между Византия и България, причината за това била преместването на българските стоки от тържището - Цариград в Солун. Преговорите между двете държави не дали добър резултат и се стигнало до воденето на военни действия, които били спечелени от българската войска, което пък довело до спечелването на победа и връщането на стоките в Цариград, освен това България наложила данък на Византия.
Тогава България увеличила и своите граници. Византия била принудена да признае по-голямата част от българските завоевания: - областта на юг от пл. Странджа до областта Мидия, областта около Воден / днешен гр.Едеса -Гърция/ и цяла Албания с изключение на Драчката област. Така българо-византийската граница достигнала до гр.Солун / на 20 км от градът/.
През 913 г., българската армия отново печели пълна победа над византийците, спечелва и титлата " Цар на българите", която византийският император Константин VII Багренородни връчва на цар Симеон през 913 г. През същата година политическата и военната част преминават в ръцете на цар Симеон. Още един поход към границите на Византия, спечелват за българите слава и унижение за византийският император Константин VII Багренородни, който признава официално царското достойнство на българският владетел цар Симеон, след което цар Симеон се завръща в България с великолепни дарове. Още една война е записана в "Старобългарската история" по времето на цар Симеон - военните действия при р. Ахелой с византийците.
По това време р. Ахелой била пълноводна и се оказала голяма пречка за преминаването от другата страна. Византийците се оказали в плен между войските на царя и реката. След като печели тази битка цар Симеон решава да "сложи непокорните византийци на мястото им" и ги преследва до границата им, и не само това, ами отива и в Цариград, прави лагер около стените на столицата, докато не принуждава византийците да "клекнат". И така през 893 г. цар Симеон заедно с българските войски и с помощта на печенегите спечелва абсолютна победа над Византия.
От тази дата до 927 г., цар Симеон постига за България голяма военна мощ, която обхваща целия Балкански полуостров, чак до Полша и Моравия.
автор Тони Крумова - източник: "Българска история".
ЦАР БОРИС ІІІ (852-889)
Нова епоха в българската история, тя е свързана с името на кан/хан/ Борис, който въвежда християнството в българската държава, по принуда, заставен от Византия да въведе християнската религия с помощта на Константинопол.
По този начин империята си прочистила пътя към централна Европа и здраво привързала към себе си България, като християнска държава. Налагането на християнската вяра, като задължителна, отделя значително място на Кириловото Житие покръстителната мисия на св.Кирил при р.Брегалница, а Климентовото Житие описва ролята на св.Методий в кръщението на българския народ. Така възникват легендите,
засегнати от реалните събития и процеси в България.
Какво е накарало българският хан Борис да наложи християнската вяра по това време?
- Военното поражение от Византия през 863 г. е наложило тази историческа стъпка - към единна народност - християнството като щит срещу неверниците.
В коя година се е извършил самият акт на покръстването?
- Сочат се - 863, 864, 865 и 866 г.
Първият акт на покръстването / според "Архивите разказват"/се е случило по времето на самото покръстване на княз Борис, който приел името на своя кръстник - византийският василевс Михаил III бил извършен през 864 г., а на неговите приближени е отнело цели 2 години, покръстването на всички
в ханският двор приключило през 866 г.
Сблъсъкът между старата и новата вяра довело до възникването на противоречия, защото новата вяра налагала отказването от старите светилища и налагала построяването на нови християнски храмове, това довело да създаването на сериозна опозиция в страната.
Хората не приемали факта, че трябва да се откажат от бащината си вяра и традиции и ще трябва в бъдеще да се молят само на един бог.
Въвеждането на християнството като задължителна религия на славяни и българи, създало реална опасност за външната политика на народите. Това било причина хан Борис да се обърне за помощ към папа Николай I . Ханът изпратил състав от трима видни, по това време, българи - Петър, Йоан и Мартин със списък от въпроси, които обхващали църковната, религиозната, каноническата сфера, ежедневието и военното дело. Отговорите не закъсняли.
Те били връчени на княз /хан/Борис на 13 ноември 866 г., от пристигналите в Плиска епископите - Формоза Портуенски и Павел Популенски.
Тяхното присъствие на територията на българите поставило началото на сериозен конфликт между Рим и Константинопол. Така и не се постигнало споразумение и съгласия между двете държави и българската църква останала без архиепископ до 870 г., когато младата българска църква била поставена под върховенството на Константинополската патриархия.
Римската църква не се отказала да подчини българската и пак се опитала чрез папски пратеници да приобщи българите към своята църква, но князът отказал с мотива, че българската църква вече е тръгнала по нов път и няма намерение да се отказва от него.
Двадесет години по-късно в България настъпила промяна, на престола се качва най-големият син на княз Барис - Расате
/Владимир/ през 889 г и през 892 г., Расате прави опит да забрани християнската религия, това му действие разгневява баща му, който през това време е в манастир, по собствено желание, князът много се ядосал на своя голям син, напуснал манастира, върнал се в столицата, наказал сина си, свалил го от престола и провъзгласил третият си син - Симеон, и сменил столицата Плиска с Преслав.
За официален богослужебен и държавен език бил обявен славянският.
По времето на управлението на Симеон се случили няколко важни събития, изострили са се отношенията между Византия и България, причината за това била преместването на българските стоки от тържището - Цариград в Солун. Преговорите между двете държави не дали добър резултат и се стигнало до воденето на военни действия, които били спечелени от българската войска, което пък довело до спечелването на победа и връщането на стоките в Цариград, освен това България наложила данък на Византия.
Тогава България увеличила и своите граници. Византия била принудена да признае по-голямата част от българските завоевания: - областта на юг от пл. Странджа до областта Мидия, областта около Воден / днешен гр.Едеса -Гърция/ и цяла Албания с изключение на Драчката област. Така българо-византийската граница достигнала до гр.Солун / на 20 км от градът/.
През 913 г., българската армия отново печели пълна победа над византийците, спечелва и титлата " Цар на българите", която византийският император Константин VII Багренородни връчва на цар Симеон през 913 г. През същата година политическата и военната част преминават в ръцете на цар Симеон. Още един поход към границите на Византия, спечелват за българите слава и унижение за византийският император Константин VII Багренородни, който признава официално царското достойнство на българският владетел цар Симеон, след което цар Симеон се завръща в България с великолепни дарове. Още една война е записана в "Старобългарската история" по времето на цар Симеон - военните действия при р. Ахелой с византийците.
По това време р. Ахелой била пълноводна и се оказала голяма пречка за преминаването от другата страна. Византийците се оказали в плен между войските на царя и реката. След като печели тази битка цар Симеон решава да "сложи непокорните византийци на мястото им" и ги преследва до границата им, и не само това, ами отива и в Цариград, прави лагер около стените на столицата, докато не принуждава византийците да "клекнат". И така през 893 г. цар Симеон заедно с българските войски и с помощта на печенегите спечелва абсолютна победа над Византия.
От тази дата до 927 г., цар Симеон постига за България голяма военна мощ, която обхваща целия Балкански полуостров, чак до Полша и Моравия.
автор Тони Крумова - източник: "Българска история".
Тагове:
Една лъжа на русофобията, която се повта...
Нещо и за Украйна с любов към украинците...
Братя Миладинови и „Откога се е, мила мо...
Нещо и за Украйна с любов към украинците...
Братя Миладинови и „Откога се е, мила мо...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela